О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363/19.10.2020г. гр. Ямбол
Ямболският административен съд в
закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври 2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар: В. Митева
Като разгледа докладваното от съдия
В.Драганов
адм.дело № 255 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.К.К., ЕГН ********** и
адрес *** против отказ на Национална експертна
лекарска комисия /НЕЛК/-София,
обективиран в писмо с изх.№ I-4073/15.09.2020г.
да разгледа подадена от нея жалба с вх.
№ 204/20.07.2020г. против ЕР № 2159/26.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“
–Ямбол, с което е дадено мнение по искане с изх. № 166/17.06.2020г. на
директора на СУ „ДСХ и ДСП“ –Ямбол по
процедура по чл. 333, ал.2 от КТ.
Оспорващата счита отказа за произнасяне на горестоящият
административен орган за незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В
допълнителна молба изготвена от процесуален представител твърди, че оспореното
пред НЕЛК ЕР № 2159/26.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“
–Ямбол не е постановено по реда на
Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особено закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.
Ответникът НЕЛК – София с писмо вх. №
2013/05.10.2020 г. е представил административната преписка по обжалвания административен
акт и е изразил становище чрез пълномощник-юрисконсулт А., с което оспорва допустимостта на жалбата
и счита, че същата следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и с оглед приетите по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане
поради следните съображения:
ЕР № 2159/26.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Св. П.“ –Ямбол, не е от категорията на индивидуалните административни
актове по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК поради което е налице
основанието по чл. 159, т. 1
от АПК. Видно от
съдържанието на експертното решение,
същото е постановено по реда на Наредба № 5 от 20.02.1987г.
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особено закрила
съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, въз основа на искане формулирано в
писмо с изх. № 166/17.06.2020г. на директора на
СУ „ДСХ и ДСП“ –Ямбол, в качеството му на работодател на оспорващата,
във връзка със защита от съкращаване на оспорващата, работеща като трудотерапевт. Мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ представлява само едно
становище и не е индивидуален административен акт, за който съществува възможност да се обжалва по
административен и съдебен ред. В производството по чл. 333, ал. 2 от КТ ТЕЛК не
действа като орган на експертиза по работоспособността, а дава
само мнението си на основание чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба
№ 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгл. чл. 333, ал.
1 от КТ, отделно за всеки работник, което мнение е с оглед
целесъобразността на уволнението. В случая е налице един неподлежащ на
обжалване акт, който е само част от процедура по КТ и той подлежи на контрол в
съдебното производство по обжалването на крайния акт по прекратяване на трудовоправните отношения пред гражданския съд. Това мнение
на ТЕЛК, макар и оформено като експертно решение има само консултативен
характер и не поражда правни последици, тъй като не представлява вид експертиза
на работоспособността по смисъла на Наредбата за експертиза на
работоспособността. Поради това НЕЛК не следва да разглежда жалбата по
административен ред срещу процесното решение на ТЕЛК.
Липсва нормативен акт, който да овластява НЕЛК с
правомощието да осъществява йерархичен контрол върху мнението на ТЕЛК, изразено
в ЕР по чл. 333, ал. 2 КТ, а това означава, че НЕЛК не притежава
материална компетентност да осъществява контрол върху тези мнения на ТЕЛК. Още
по-малко такъв контрол може да се осъществява по аналогия на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, защото е очевидна
разликата между експертното мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ и ЕР по експертизата на
работоспособността. Липсата на материална компетентност винаги има за последица
нищожност на акта, издаден от некомпетентния орган. С оглед прецизност следва
да се посочи, че оспорващата има определени 100% т.н.р. с чужда помощ с ЕР № 1706/ 05.09.2001г. на МБАЛ“ Св. А.“ АД-
Варна.
Изложеното налага извода, че мнението
на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ не представлява индивидуален
административен акт, тъй като не съдържа необходимите белези по чл. 21, ал. 1-4 от АПК и затова същото не подлежи на обжалване
по административен или съдебен ред. Налице са законовите основания за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството по делото, тъй като постановения отказ не подлежи на оспорване.
Поради това и на осн.
чл. 159, т.1 от АПК, ЯАС, трети административен състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И.К.К. против отказ на НЕЛК-София, обективиран в писмо с изх.№ I-4073/15.09.2020г.
да разгледа подадена от нея жалба с вх.
№ 204/20.07.2020г. против ЕР № 2159/26.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“ –Ямбол,
с което е дадено мнение по искане с изх. № 166/17.06.2020г. на директора
на СУ „ДСХ и ДСП“ –Ямбол по процедура по
чл. 333, ал.2 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №
255/2020г. по описа на ЯАС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС в
7 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете