Решение по дело №2307/2020 на Софийски градски съд

                                               

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 16.12.2020 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛ.СЪДИЯ: ЛОРА ДИМОВА

 

при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 2307 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17114/21.01.2019г., постановено по гр. д. № 37814/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.С." ЕАД с ЕИК*********, срещу М.А.М., ЕГН ********** искове по чл.422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.А.М. дължи на "Т.С." ЕАД сумата от 277.62 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 15.08.2014г.-26.07.2017г в размер на 49.60 лв., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 57272/2017 г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение.

С постановеното решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден ищеца да заплати на ответника 300.00 лв. – съдебни разноски в първата инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца Т.с. ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД с изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове.

Поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота. Излага фактически и правни доводи, за това че чрез представените в производството доказателства се установява, че ответникът е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ. С оглед това неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответникът не е клиент на топлинна енергия. Излага подробни правни и фактически доводи за това.

Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М.А.М. не изразява становище по въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - Т.с. ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно. Във връзка с изложените доводи в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл.415 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът, като собственик на ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. *********е клиент на топлинна енергия и дължи сумите за потребена топлоенергия в имота съответни на неговия дял.

Поддържа, че за претендираните суми имало издадена в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважи предявения иск, че ответника дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.

В проведеното производство, чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира имота/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не е доказано обаче фактическото твърдение на ищеца, че ответника е собственик на ¼ ид.ч. от топлофицирания имот, поради което в производството не е установено, че последния се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год. – към момента на сключването на договора за продажба/, респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и  одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Противно на изложените във въззивната жалба доводи в писмения отговор на исковата молба ответникът изрично е оспорил да е собственик или ползвател на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност.

В производството е представен списък на етажните собственици присъствали на ОС на ЕС в сградата проведено на 15.08.2002 г., като за апартамент № 42 е вписано лицето А.М.М.. От страна на ищеца съобразно правилно разпределената от СРС доказателствена тежест в процеса с изготвения доклад по чл.146 ГПК с определение от 02.10.2018 г. не са ангажирани доказателства за фактическите твърдения, че собственик на имота, респ. на част от него принадлежи на ответника. С оглед тези указания при съобразяване разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК правилно и законосъобразно исковете са отхвърлени като неоснователни.  Напротив в представените в проведеното производство индивидуални справки за потребеното в имота количество ТЕ и съобщения към фактури издадени от ищеца като потребител и титуляр на партидата е посочено лицето А.М.М., което несъмнено не е ответника. Не са ангажирани и доказателства за наличието на връзка между посоченото лице и ответника.

При тези съображения по отношение ответника не се установява наличие на облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, поради което исковете по отношение на този ответник следва да бъдат отхвърлени.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17114/21.01.2019г., постановено по гр. д. № 37814/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав.

Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - Т.с. ЕООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.