Р Е Ш Е Н И Е
№ 607/14.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 106 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.А.К. срещу Наказателно постановление №
23-0000716 от 10.12.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на
въззивника e наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв.
за това, че около 08,55 ч. в обл. Варна, гр. Бяла, на 50 м. след табела за вход
на населеното място в посока гр. Обзор, извършва обществен специализиран превоз
на 14 бр. пътника, по маршрут от гр. Девня до гр. Обзор, видно от писмени
обяснения на водача и табела „Специализиран превоз“, както и от договор за
превоз с автобус марка „Ивеко“, кат. М2, с рег. № В 5298 НК, собственост на „Юлис транс“ ЕООД. При проверката и след извършена справка в
ООАА - Варна е установено: водачът извършва гореописания превоз без редовно
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници на пътници или заверено
копие на лиценз на Общността. При извършване на превоза представя удостоверение
№ 019499, преотстъпено от превозвача „Юлис Транс“
ЕООД на превозвача „Касабов“ ЕООД, което е със срок на валидност до 13.03.2017
г. – нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
В сезиращата съда въззивна
жалба въззивникът оспорва бланкетно законосъобразността на издаденото
наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В допълнителни доводи, изложени писмено и адресирани до съда,
изразява становище за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснато нарушение на материалния закон. Отправя искане за присъждане на
извършените по делото разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция Автомобилна администрация се
представлява от своя процесуален представител гл. експерт И.Г., който излага
съображения за законосъобразност на наказателното постановление и моли за
неговото потвърждаване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На
02.10.2019 г. служители на ООАА – Варна, измежду които и св. К.Н.К., били
изпратени в района на гр. Бяла да извършат проверка по сигнал, като около 08,55
ч. сутринта, на около 50 м след табелата за начало на населено място гр. Бяла,
в посока гр. Обзор, спрели за проверка автобус от категория „М2“, който
извършил специализиран превоз на 14 пътника.
Контролните
органи установили, че водачът К.А.К. извършва обществен превоз на пътници без
да има издадено за моторното превозно средство валидно удостоверение за
извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България,
съответно копие на лиценз на Общността.
При
направена справка в ООАА – Варна проверяващите служители установили, че по
отношение на управляваното от водача МПС няма издадени такива документи.
Впоследствие водачът на автобуса представил удостоверение с изтекъл срок на
валидност за друг превозвач – „Юлис транс“ ЕООД.
Приемайки, че с това свое
поведение въззивникът е извършил нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр св. К.Н.К.
съставил АУАН на същата дата, който връчил лично на жалбоподателя К.А.К., като
последният го подписал без възражения.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът не е депозирал писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 10.12.2019 г. началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установи и се потвърди въз основа на гласните доказателствени средства:
показанията на св. К.Н.К., и писмени доказателства: договор за превоз;
приложение № 1 към договор за превоз; трудов договор; справка за сключване,
изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на
работодател; заповед за прилагане на ПАМ; 11 бр. справки от програма „Лицензи“;
заявление; пътен лист; 3 страници карти за специализиран превоз; справка за
нарушител по правно основание; удостоверение серия А-09 № 019499, издадено на 29.05.2014 г. от изпълнителния директор
на ИААА в полза на „Юлис Транс“ ЕООД (оригинал),
валидно до 13.03.2017 г. и веществени доказателства: 3 бр. черно-бели
снимки.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. К.Н.К. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на събраните по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира посочените
писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване
на обективната истина по делото,
доколкото същите са еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което основа на
тях и свидетелските показания своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по
реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвтПр предвижда административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. при първо нарушение за водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата К.А.К. е извършил обществен превоз на 14 бр.
пътника с превозно средство, за което няма редовно издадено валидно
удостоверение за обществен превоз на пътници или копие на лиценз на Общността,
които се изискват съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗАвтПр
и се издават по реда на Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България.
Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на К.А.К. за нарушение по
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 93, ал. 2
ЗАвтПр (Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.),
поради това, че посочената разпоредба предвижда административнонаказателна
отговорност за водачите, които не представят вече издадени по надлежния ред документи.
В конкретния случай не е имало редовно издадени удостоверение за извършване на
обществен превоз на пътници на територията на Република България, съответно
копие на лиценз на Общността, които да бъдат представени на контролните органи.
Представеното на контролните органи и намиращо се в административнонаказателна
преписка удостоверение серия А-09 № 019499 е с изтекъл
срок на валидност. Освен това същото е издадено от Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в полза на „Юлис транс“ ЕООД, а от представения по делото пътен лист се
установява, че превозът е извършван от „Касабов“ ЕООД, който е и работодател на
въззивника. От представената в съдебно заседание справка от програма „Лицензи“
на ИААА се установява, че на дружеството е издаден лиценз на Общността на
05.04.2017 г., валиден до 13.09.2020 г., като по отношение на процесния автобус
с № В 5298 НК не е издавано заверено копие от лиценза. Не са налице
доказателства да е издавано и удостоверение за обществен превоз на моторно превозно
средство.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – в случая нарушението е извършено от търговско
дружество, което извършва транспортна дейност. Спазването на нормативно
установените правила за извършване на обществен превоз от транспортните
дружества е от изключително значение за осигуряване на безопасността на
обществото, поради което и управлението на моторно превозно средство без
изискуемите по закон документи не би могло да бъде маловажно нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредба на чл.
чл. 93, ал. 1, пр. 1 ЗАвтПр, която едновременно съдържа правило за поведение и
санкция, предвижда фиксиран размер на административно наказание за първо
нарушение, а именно глоба в размер на 2000 лв., поради което и пред съда не е
поставен въпросът за нейната евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000716 от 10.12.2019
г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на К.А.К. e
наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. за нарушение
на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: