№ 123
гр. Бургас, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120204943 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ю. В. Л., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-002*** от 01.11.2023 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са й наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление
и се моли неговата отмяна. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като се
поддържа, че жалбоподателката не е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични
вещества. Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв. Ч. и
адв. Д.. Поддържат жалбата и доразвиват изложените в нея доводи. Претендират
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа приложеното в преписката становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.06.2023 г. около 04:20 часа жалбоподателката управлявала в гр. Бургас, по ул.
„Копривщица“ до бензиностанция „Дега“ в посока към бул. „Демокрация“ лек автомобил
„Рено Каптюр“ с рег. № *******, собственост на „*************“. Полицейски служители
1
от Пето РУ при ОД на МВР – Бургас спрели за проверка управлявания от жалбоподателката
автомобил. Било изискано съдействие от сектор „Пътна полиция“ за изпробване на
жалбоподателката за употреба на алкохол и наркотични вещества. На място бил изпратен да
окаже съдействие свидетелят Х. В. Х. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“. Жалбоподателката била тествана от свидетеля Х. за употреба на алкохол, като
пробата била отрицателна. Впоследствие свидетелят Х. обяснил на жалбоподателката как
ще протече проверката за употреба на наркотични вещества, при което жалбоподателката
отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Свидетелят
Х. издал талон на жалбоподателката за медицинско изследване, в който било отразено в
какъв интервал от време и в кое лечебно заведение да се яви, ако желае да даде кръв за
анализ. В талона жалбоподателката собственоръчно вписала обстоятелството, че няма да
даде кръв. За установеното нарушение, а именно, че жалбоподателката е отказала да бъде
тествана за употреба на наркотични вещества и техни аналози, свидетелят Х. съставил
срещу жалбоподателката електронен АУАН, като предявил трите екземпляра на АУАН за
подпис на жалбоподателката. След това предоставил на жалбоподателката един екземпляр
от АУАН, който бил подписан от нея. При приключване на смяната свидетелят Х.
констатирал, че двата екземпляра от АУАН, които били в него, не са били подписани от
жалбоподателката. В следващите дни свидетелят Х. се опитал да осъществи контакт с
жалбоподателката по телефона, но същата не отговаряла. По тази причина й била изпратена
призовка за явяване в сградата на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. На 04.07.2023 г.
жалбоподателката се явила в сектор „Пътна полиция“. Свидетелят Х. съставил нов АУАН
срещу жалбоподателката, която отказала да го подпише. Отказът на жалбоподателката да
подпише АУАН бил удостоверен от свидетел – Д. А. А.. Впоследствие на 01.11.2023 г.
било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
Х. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на свидетеля Х. са
обективни, логични и последователни, поради което съдът напълно ги кредитира. По делото
не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от
съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
2
(Заповед № 8121з -1***/02.12.2021 г. на министъра на МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно
ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение. В
тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство поради
това, че е бил съставен втори АУАН на жалбоподателката, при условие, че първият не е бил
изрично анулиран. В действителност в преписката са налични два АУАН, издадени срещу
жалбоподателката за едно и също нарушение. Независимо от това съдът намира, че не е
било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да влече отмяна на
обжалваното наказателно постановление. От показанията на свидетеля Х. се установява
причината, наложила повторно издаване на АУАН, а именно липса на подписи на два от
трите екземпляра на АУАН. Този пропуск правилно е бил отстранен чрез съставяне на нов
АУАН в присъствие на жалбоподателката, като отново трите екземпляра са били предявени
за подпис, но този път жалбоподателката категорично е отказала да ги подпише. Този факт е
бил удостоверен с подписа на свидетел. Също така от справка за водач се установява, че
обжалваното наказателно постановление се издава във връзка със съставения в сградата на
сектор „Пътна полиция“ АУАН на 04.07.2023 г. Това обстоятелство е отразено и в самото
НП, видно от съдържанието на което, при издаването му АНО е съобразил съставения срещу
жалбоподателката АУАН № АД48***** от 04.07.2023 г. Още повече в показанията си
свидетелят Х. заявява, че в докладна записка по преписката във връзка със съставения
АУАН № 990*** от 23.06.2023 г., изрично е посочил същият да се анулира, поради това, че
за същото нарушение е бил издаден нов АУАН. От справка за водач в действителност се
установява, че по повод съставения АУАН № 990*** от 23.06.2023 г. не е било издадено
наказателно постановление, като в графата статус е отбелязано очакващ решение.
На следващо място неоснователно е и възражението, че в АУАН актосъставителят е
вписан и като свидетел при съставяне на АУАН. От показанията на свидетеля Х. се
установява, че като свидетел в АУАН е посочил свой колега, който е присъствал при
съставяне на АУАН, а именно Х. И. Х.. При проверяване на самоличността на
актосъставителя Х. се констатира, че трите му имена са Х. В. Х.. Следователно касае се за
две различни лица с едни и същи първо и фамилно име.
Ето защо при така установеното по делото, съдът намира, че при съставяне на АУАН
№ АД48***** от 04.07.2023 г. и издаване на НП № 23-0769-002*** от 01.11.2023 г. не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
последица отмяна на обжалваното НП.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния
водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
3
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице,
което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични
вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери
дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно.
В случая безспорно от показанията на свидетеля Х. се установява, че
жалбоподателката в качеството й на водач е отказала да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества, а впоследствие не е дала кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване. На жалбоподателката е бил издаден от свидетеля Х. талон за
изследване (л.9), в който е посочено къде и в какъв времеви интервал жалбоподателката
следва да се яви да даде кръв за анализ. Видно от талона жалбоподателката е вписала
обстоятелството, че няма да даде кръв и се е подписала. С това си поведение
жалбоподателката безспорно е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което
както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. В тази връзка
следва да се обсъди и наведено в жалбата и поддържано в съдебните прения възражение, че
жалбоподателката е направила тест за употреба на наркотици, който е бил отрицателен. От
показанията на свидетеля Х. се установява, че жалбоподателката е била тествана за употреба
на алкохол, който тест е бил отрицателен. Същевременно свидетелят категорично посочва,
че жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Т.е.
предвид различните средства за установяване на употребата на алкохол и на наркотични
вещества, обективно е невъзможно да се извърши едновременно тестване за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Х., че
жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества. По
делото не е събрано нито едно доказателство, което да поставя под съмнение тяхната
достоверност. В обратна насока са единствено твърденията в жалбата, които остават
4
недоказани.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателката нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Л.
административно нарушение, наказващият орган й е наложил и наказания в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-002*** от 01.11.2023 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Ю. В. Л.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП са й наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5