Определение по дело №1836/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 407
Дата: 2 март 2018 г. (в сила от 29 май 2018 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20172100501836
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер V -407                                            02.03.2018 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   пети граждански въззивен състав

На:     втори март                                                                две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 1836 по описа за 2017 година

 

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Постъпила е жалба вх.№ 16676/20.11.2017 г., подадена от А.Й.М. ***, против Отговор изх.№ 25957/13.11.2017 г.  на  ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 и район на действие БОС, постановен по изпълнително дело № 20178050400360, с който е оставено без уважение искането на М. за вдигане на запора върху банковата й сметка в „Юробанк България“ АД, наложен върху имущество, което жалбоподателката счита за несеквестируемо. В жалбата са изложени твърдения, че в качеството си на регистриран земеделски производител жалбоподателката има открита сметка в „Юробанк България“ АД, в която са постъпили субсидии в размер на 42 347.19 лв. от Държавен фонд „Земеделие“, съставляващи директни плащания с основания СПП, Зелени, СЕПП и СЗ, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Посочено е, че върху тази банкова сметка ***ла запор, тъй като постъпилите от ЕФГЗ парични плащания по сметката са несеквестируеми вземания и не подлежат на принудително изпълнение. Според жалбоподателката, изпълнителното действие – запор на банковата сметка е недопустимо и е извършено при драстично нарушение на процесуалните правила по чл.393, ал.2, вр. чл.444, т.8 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество на длъжника. В тази връзка се сочи, че с писмено искане вх.№ 15677/03.11.2017 г. М. е поискала от съдебния изпълнител незабавно да прекрати всички незаконосъобразни действия, насочени върху постъпилите несеквестируеми парични средства и да вдигне запора върху банковата сметка, но с писмен отговор ЧСИ Николова отказала да вдигне наложеното обезпечение. Моли съда да приеме, че вземанията по процесната банкова сметка ***, да прекрати и да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ Станимира Николова по налагането на запор върху несеквестируемото вземане, както и да вдигне незаконосъобразния запор, наложен по изпълнителното дело.

            В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Пиргос агро“ ООД, с който жалбата се оспорва на първо място като недопустима. Твърди се, че по повдигнатия с жалбата спор е налице преклузия, тъй като по предходна подобна жалба на М., макар и против друго действие на ЧСИ, но с идентичен петитум на жалбите, има произнасяне с определение по в.гр.д.№ 1036/2017 г. по описа на БОС. В тази връзка се посочва, че в случая се касае до обезпечителен запор и като неговото налагане е единственото извършено от съдебния изпълнител действие, с което е изчерпан предмета на изпълнителното дело, а за това действие е налице произнасяне от съда. Счита се също, че жалбата е недопустима и поради това, че обезпечителният запор не може да бъде вдигнат от ЧСИ, защото не е наложен от него, като за целта е необходим влязъл в сила съдебен акт, с който допуснатото обезпечение е отменено, какъвто не е представен. По същество, жалбата се оспорва като неоснователна, тъй като длъжникът сочи какви плащания са извършени по неговата банкова сметка, ***, че тези плащания са по несеквестируеми вземания, поради което не може да бъде извършена преценката по чл.444 ГПК за несеквестируемия характер на вземанията.

ЧСИ Станимира Николова е представила становище по жалбата на основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК, в което е изразено мнение за недопустимост на същата, тъй като жалбоподателката разполага с легитимация да обжалва насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество, за което има произнасяне на БОС по в.гр.д.№ 1036/2017 г. Изложени са съображения и за неоснователност на жалбата, поради липса на предпоставките по чл.444, т.8 ГПК. Прилага копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, становищата на страните и съображенията на съдебния изпълнител, приложените по изпълнителното дело доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20178050400360 по описа на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 и район на действие БОС, е образувано въз основа на представена от „Пиргос агро“ ООД, ЕИК *********, обезпечителна заповед от 09.03.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 1507/2017 г. по описа на БРС, с която е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове на „Пиргос агро“ ООД с правно основание чл.79, ал.1 и чл.84, ал.1 ЗЗД против А.Й.М., за заплащане на сума в размер на 65 488.08 лв. – главница и сума в размер на 6 595.30 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2014 г. – 02.12.2016 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ на вземания на длъжника по всичките й банкови сметки в лева и валута, разкрити в „Пощенска банка“ АД, „СИБанк“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Юробанк“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.

На 09.03.2017 г. ЧСИ Николова е изпратила запорни съобщения до посочените банки за налагане на запор за обезпечение върху всички сметки на длъжника А.М. до размера на сумата от 72 083.38 лв. Запорното съобщение до „Юробанк“ АД е връчено на 14.05.2017 г.

До жалбоподателката е изпратено от ЧСИ съобщение за налагане на запор с изх.№ 5339/09.03.2017 г., връчено й на 15.03.2017 г., с което на основание чл.400 ГПК същата е уведомена за образуваното изпълнително дело и за налагането на запор върху банковите й сметки в горепосочените банки в полза на „Пирос агро“ ООД въз основа на обезпечителна заповед от 09.03.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 1507/2017 г. на БРС.

На 09.06.2017 г. в канцеларията на ЧСИ Николова е постъпила молба-искане от А.М. с вх.№ 7854/09.06.2017 г., с която е уведомила ЧСИ, че паричните й вземания в размер на 42 347.19 лв. по запорираната й сметка в „Юробанк“ АД представляват плащания от Държавен фонд „Земеделие“ и са несеквестируеми, като е поискала от съдебния изпълнител да прекрати незаконосъобразните изпълнителни действия по настоящото изпълнително дело, поради несеквестируемост на имуществото, предмет на принудително изпълнение, както и незабавно да вдигне наложения запор върху посоченото несеквестируемо вземане.

Едновременно с горната молба, М. е депозирала и жалба с вх.№ 7855/09.06.2017 г. за отмяна на незаконосъобразни изпълнителни действия на ЧСИ Николова по изпълнителното дело – налагане на запор върху вземане по банкова сметка, ***о, предмет на принудително изпълнение.

Молбата на длъжника с вх.№ 7854/09.06.2017 г. не е била уважена от съдебния изпълнител, а жалбата против действията на ЧСИ с вх.№ 7855/09.06.2017 г. е била администрирана и изпратена на Бургаския окръжен съд. Съдът се е произнесъл с Определение № 1331/26.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1036/2017 по описа на БОС, с което жалбата на А.М. с вх.№ 7855/09.06.2017 г. срещу действия на ЧСИ Станимира Николова, изразяващи се в насочване на изпълнението и налагане на запор върху вземанията по банковата й сметка в „Юробанк“, е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено. Това определение на БОС е потвърдено с Определение № 333/18.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 290/2017 г. по описа на БАС.

На 03.11.2017 г. в канцеларията на ЧСИ Николова е постъпила нова молба-искане от А.М. с вх.№ 15677/03.11.2017 г., която е с идентично съдържание и искане с това по предходната й молба с вх.№ 7854/09.06.2017 г., като са развити и пространни съображения за несеквестируемост на паричните вземания по сметката в „Юробанк“ АД. Отново е поискала от съдебния изпълнител да прекрати незаконосъобразните изпълнителни действия по изпълнителното дело, извършени върху постъпилите парични средства по банковата й сметка в „Юробанк“ АД и незабавно вдигане на наложения запор върху посочената сметка, поради несеквестируемост на вземанията по смисъла на чл.444, т.8 ГПК.

Във връзка с постъпилата молба, ЧСИ Николова е постановила Отговор изх.№ 25957/13.11.2017 г., с който е приел, че не са налице основания за вдигане на наложените обезпечения. Отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложения запор е връчен на М. на 17.11.2017 г. и същият е предмет на настоящата жалба.

 

С оглед установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира, че макар и депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК настоящата жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество. Съображенията на съда са следните:

В конкретния случай, изпълнително дело № 20178050400360 по описа на ЧСИ Станимира Николова – рег.№ 805 е образувано по реда на чл.400 ГПК за налагане на запор като обезпечение въз основа на издадена в полза на „Пиргос агро“ ООД обезпечителна заповед по силата на определение № 1517/06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 1507/2017 г. по описа на РС-Бургас, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на дружеството против жалбоподателката М.. Налагането на допуснатите от съда обезпечителни мерки е регламентирано в разпоредбата на чл.400 ГПК, съгласно която налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл.449, ал.1, чл.450, ал.1 и ал.2, чл.507, чл.515, чл.516 и чл.517 ГПК, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. А в разпоредбата на чл.401 ГПК са предвидени и последиците от наложеното обезпечение – запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл.451-453, чл.456, ал.1, чл.508, чл.509 и чл.512-514 ГПК, като обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно и за случая се прилагат чл.435, ал.4 и чл.440 ГПК. От нормите на чл.400 и чл.401 ГПК следва, че при налагане на допуснатата от съда обезпечителна мярка съдебния изпълнител е ограничен само до посоченото в нея действие и не може да извършва действия, които са насочени към събиране на обезпеченото вземане. В същите разпоредби не е предвидена възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена само за защита правата на трети лица в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК, поради което се налага извода, че страните по обезпечението не могат да обжалват действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителна мярка. Тук следва да се има предвид, че възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е уредена с повелителни норми и съществува само и доколкото е изрично призната от закона, като е недопустимо правото на обжалване да бъде извличано по пътя на тълкуването или с оглед характера на определени действия и последиците от тях.

В случая не се касае за същинско изпълнително производство, респ. за същински изпълнителни действия, осъществени в рамките на производство за принудително събиране на парично притезание. Настоящото изпълнително дело не е образувано по издаден изпълнителен лист въз основа на влязъл в сила съдебен акт, в който да е обективирано подлежащо на принудително изпълнение притезание, а е образувано въз основа на обезпечителна заповед на съд, издадена в производство по чл.390 и сл ГПК, поради което страните в същото нямат качеството на взискател и длъжник. Целта на обезпечителните мерки е свързана с временно ограничаване на правната сфера на едно лице, а не с принудително реализиране на съдебно признато притезание на взискател. В случая, с депозираната от А.М. жалба не се атакуват същински изпълнителни действия по принудително изпълнение, а такива по налагане на обезпечителна мярка, допусната от съд, за които изрично обжалване не е предвидено от процесуалния закон. В този смисъл, за страните в обезпечителното производство е изключен реда за защита по чл.435 ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, поради което жалбата е недопустима. Правото на защита е гарантирано с нормата на чл.396, ал.1 ГПК чрез обжалване на определението за налагане на обезпечителната мярка, по реда на чл.403 ГПК или по общия исков ред по чл.45 ЗЗД.

Независимо от горното, дори и принципно да се приеме, че действията на ЧСИ по налагането на обезпечителен запор могат да се атакуват по реда на обжалването, то настоящата жалба отново се явява недопустима, тъй като предмет на същата са действия на ЧСИ извън изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 ГПК изпълнителни действия, които длъжникът може да атакува. Освен това, както бе посочено по-горе жалбоподателката няма качеството на длъжник в смисъла, който процесуалният закон й придава, поради което не разполага с процесуалноправна активна легитимация да подаде жалба срещу действията на ЧСИ. Следва да се отбележи, че в случая жалбоподателката е била уведомена с полученото от нея на 15.03.2017 г. съобщение за налагане на запора и е имала възможност да защити правата и интересите си по реда на чл.396, ал.1 ГПК чрез обжалване на определението за допускане на обезпечението по ч.гр.д.№ 1507/2017 г. по описа на БРС, след като счита, че същото е допуснато незаконосъобразно. Това обаче тя не е сторила, а в настоящото производство въпросите относно законността на допуснатото обезпечение, в какъвто смисъл за всички изложени в жалбата доводи, не могат да бъдат решавани, тъй като същите не са годен предмет на жалба по чл.435, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за недопустима жалбата на А.М. срещу атакувания Отговор от 13.11.2017 г.  на  ЧСИ Николова, с който е отказано вдигането на наложения запор върху банковите сметки на жалбоподателката, в т.ч. и конкретната сметка в „Юробанк“ АД, който е предмет на допуснатото с определение № 1517/06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 1507/2017 г. по описа на РС-Бургас обезпечение на бъдещите искове на „Пиргос агро“ ООД. В частта против отказ за прекратяване на изпълнителните действия, жалбата също е недопустима като лишена от предмет, тъй като подобно произнасяне от ЧСИ не е направено с атакувания отговор. Съдът не е обвързан с произнасяне по недопустима жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

 

 

 

 

Мотивиран от горното, Бургаският Окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 16676/20.11.2017 г. подадена от А.Й.М. ***, против Отговор изх.№ 25957/13.11.2017 г.  на  ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 и район на действие БОС, постановен по изпълнително дело № 20178050400360, с който е оставено без уважение искането на М. за вдигане на запора върху банковите й сметка, в т.ч. и в „Юробанк България“ АД, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1836/2017 г. по описа на БОС.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                        2.