Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на Д. С. В., [ЕГН], чрез адв. Х. С. – САК, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 421 срещу Изричен отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Перник, обективиран в писмо изх. № 20-7078 от 27.02.2024 г., да извърши по заявление вх. № 01-556863 от 04.10.2023 г., промяна в Кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Перник, област Перник, състояща се промяна на предназначението на територията на недвижимия имот – от „земеделска“ в „урбанизирана“.

В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен – издаден в нарушение на материалния закон, свързано с неустановяване на обективни факти и обстоятелства. Иска се отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган за извършване на заявената промяна. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Х. С. от АК – София, която поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира сторените по делото разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът – началникът на СГКК – Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В придружително писмо вх. № 1261 от 30.04.,2024 г., с което административната преписка е изпратена на съда, застъпва становище за недопустимост на обжалването поради просрочие.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 01-556863-04 от 04.10.2023 г. (л. 29), жалбоподателят заявява пред началника на СГКК – Перник, промяна в КРНИ за [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Перник, област Перник, състояща се промяна на предназначението на територията на недвижимия имот – от „земеделска“ в „урбанизирана“.

Легитимира се като собственик на имота по силата на приложен [нотариален акт], том II, рег. № 1247, дело № 363, от 27.09.2021 г. (л. 22), за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с [идентификатор] по КККР, находящ се в землището на [населено място], община Перник, област Перник, местността „Криволица“, с площ 1004 кв. м.

Прилага скица № 15-1132391 от 30.09.2023 г. (л. 17) на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Перник, област Перник, местност „***“, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1167/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ – 1004 кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – 5, със сграда, построена върху имота, с идентификационен номер 05760.3.54.1, със застроена площ 29 кв. м, брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване.

Прилага удостоверение за търпимост изх. № 23/ТР-2390 от 19.07.2023 г. (л. 18), издадено от главния архитект на Община Перник, съгласно което сграда с [идентификатор], със застроена площ (ЗП) – 29 кв. м, брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване по КККР на [населено място], община Перник, област Перник, с административен адрес: [населено място], община Перник, област Перник, изградена през 1971 г., е „търпим строеж“ по смисъла на § 16 и § 127 от ПЗР на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Прилага писмо изх. № РД-12-01-6267 от 28.09.20223 г. (л. 11) на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Перник, по повод заявление вх. № РД-12-01-6267 от 25.09.2023 г. на Д. В. относно статута на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Перник, област Перник, местност „Криволица“, в който попада сграда с [идентификатор]. Писмото обективира становище, основано в приложеното към заявлението удостоверение за търпимост, че предвид годината на изграждане на сградата – 1971 г., по аналогия от чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ, не следва да се извършва процедура по промяна на предназначението на земеделската земя по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.

С писмо изх. № 20-7078 от 27.02.2024 г. (л. 20), предмет на настоящия съдебен контрол, началникът на СГКК – Перник, изрично отказва поисканата промяна в КРНИ за имот с [идентификатор], с мотиви, основани в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ – неизвършена процедура по промяна на предназначението на земеделска земя, застроена след 1 юли 1973 г., съответно с доводи за непредставени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ.

Писмото е връчено на пълномощника на Д. В. – адвокат Х. С., на 01.03.2024 г. (л. 38).

Жалбата срещу писмо изх. № 20-7078 от 27.02.2024 г. е депозирана директно пред А. съд – Перник на 17.04.2024 г.

По делото са налице данни за осъществена по електронен път комуникация между административния орган и заявителя по това производство след подаване на заявлението и преди постановяване на процесния отказ. Предвид обаче непредставянето от административния орган на доказателства, надлежно удостоверяващи извършването на тези процесуални действия, данните няма да бъдат взети предвид при преценката за допустимост на обжалването, респективно процесуална законосъобразност на производството.

При така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 141, ал. 1, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК – в писмото не се сочи срок и ред за обжалване на отказа, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на началника на СГКК – Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентният за това орган – началникът на СГКК по местонахождение на имота, по аргумент от чл. 51, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗКИР, в случая началникът на СГКК – Перник. Актът е в надлежната писмена форма, има необходимото съдържание, включително фактически и правни съображения за издаването му (чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 1 от АПК), а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които самостоятелно да обосноват отмяна на акта.

Постановеният отказ е материално незаконосъобразен.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКИР, изменения в КРНИ се извършват при: възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните.

Действително, каквото се сочи и в оспорвания отказ, съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ, физически и юридически лица – собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 г., без да са извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата, съответно по Закона за опазване на земеделските земи, са длъжни да внесат мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането на обекта.

Съгласно чл. 50, ал. 6, изр. първо от ППЗОЗЗ обаче, когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда. Приложимостта на цитираната хипотеза не е изследвана в хода на процесното производство въпреки представените по преписката доказателства, съответно без опора в доказателствената съвкупност в оспореното писмо е формулиран извод, че пред административния орган не са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ.

Съдът, въз основа на доказателствената съвкупност приобщена по делото, съставляваща преписката по издаване на оспорвания отказ и предвид съдържанието на цитираните нормативни разпоредби намира, че в случая предпоставките за изменение на КРНИ по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР са осъществени – налице е несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните относно трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване.

Това е така, тъй като от представените пред административния орган доказателства, отнасящи се до поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Перник, област Перник, местност „Криволица“, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1167/28.05.2018 г., с площ – 1004 кв., с трайно предназначение на територията – земеделска, се установява безспорно, на първо място, че Д. В. е придобил собствеността именно върху този поземлен имот, а на следващо, че попадащата в същия този имот сграда е търпима (законът винаги има предвид законно изградени сгради/съоръжения или най-малкото търпими такива) и построена през 1971 г. или преди влизане в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., видно от представеното удостоверение за търпимост от главния архитект на Община Перник.

От изложеното следва, че е изпълнена хипотезата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ – предназначението на земята е променено по силата на изричната законова разпоредба, съответно процедура за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ не е необходимо да бъде провеждана. Основание за този извод съдът черпи и от представеното по делото писмо изх. № РД-12-01-6267 от 28.09.2023 г. на директора на ОДЗ – Перник, според което по отношение на имот с идентификационен номер *** по КККР на [населено място], община Перник, област Перник, местност „***, с площ [рег. номер]. м, не се следва процедура по промяна на предназначението на земеделската земя по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.

Следователно налице е несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните относно трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на процесния имот, което на свой ред покрива законовите предпоставки на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, за исканото в процесния случай изменение на КРНИ.

Поради изложеното се налага извод, че началникът на СГКК – Перник, е издал административен акт в нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по подаденото от Д. С. В. заявление вх. № 01-556863 от 04.10.2023 г. за промяна в КРНИ за [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Перник, област Перник, състояща се промяна на предназначението на територията на недвижимия имот – от „земеделска“ в „урбанизирана“, при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, своевременно заявената претенция от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, изразяващи се в размера заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (лист 8), се явява основателна.

Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 260 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на производството и 1 250 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. В., [ЕГН], чрез адв. Х. С. – САК, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 421 Изричен отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Перник, обективиран в писмо изх. № 20-7078 от 27.02.2024 г., да извърши по заявление вх. № 01-556863 от 04.10.2023 г., промяна в Кадастралния регистър на недвижимите имоти за [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Перник, област Перник, състояща се промяна на предназначението на територията на недвижимия имот – от „земеделска“ в „урбанизирана“.

ИЗПРАЩА преписката на началника на СГКК – Перник, за ново произнасяне по заявление вх. № 01-556863 от 04.10.2023 г., съобразно мотивите на настоящото решение, представляващи задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА СГКК – Перник, да заплати на Д. С. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 421, направените по делото разноски в размер на 1 260.00 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.