О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.01.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 752 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от Г.С.Д., ЕГН**********,***, против разпореждане № 263888/06.11.2020г., с което е оставена исковата му молба без движение като нередовна и против разпореждане № 264653/24.11.2020г., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по гр.д. 3830/2020г. по описа на СлРС като недопустимо.

         Жалбоподателят твърди, че двете обжалвани разпореждания са нищожни. Твърди, че съдът в първото си разпореждане (№ 263888/06.11.2020г.) неоснователно е поискал събиране на допълнителна такса и по този начин е довел до забавяне на производството, а с второто си разпореждане неоснователно е прекратил производството по делото като е приел, че е налице недопустим иск. Посочва, че искът му е допустим и е регламентиран в разпоредбата на чл. 124 ал. 5 от СК, където се предвижда, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни и болни родители. Счита, че има правен интерес от предявяването на иск по чл. 124 ал. 4 и 5 от СК. Грижата на децата към родителите била задължителна и не зависела от тяхната воля.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 04.11.2020г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от жалбоподателя Д. против сина му З.Г. С.. В исковата молба било посочено, че ищецът се нуждае от обгрижване от своя син под формата на предоставяне на жилище в гр. Сливен. Ищецът изрично заявявал, че няма нужда от издръжка, а от жилище в гр. Сливен за да е по – близо до болниците предвид предписаното му лечение за ХОББ. Било посочено също, че синът му разполага с четири жилища, и предоставянето на едно от тях на ищеца нямало да представлява трудност за него.

С разпореждане № 263888/06.11.2020г., съдът оставил без движение исковата молба като нередовна. На ищеца било указано в едноседмичен срок да посочи въз основа на каква иска връщане или предоставяне на недвижим имот от ответника, да посочи какво точно се иска от съда, за какво да бъде осъден ответникът.

На 13.11.2020г. ищецът депозирал в съда документ озаглавен „Обезпечаване на родителско искане“. В него посочил, че претенцията спрямо сина му е той да го уважава и да се грижи за него като му предостави подслон във вид на жилище в гр. Сливен. Отново било посочено, че нуждите на ищеца са жилищни, а не парични. Имал нужда от жилище, което да е по – близо до болниците в гр. Сливен. Ищецът основал претенцията си на разпоредбата на чл. 124 ал. 4 и 5 от СК.

На 24.11.2020г. било постановено обжалваното разпореждане №264653, с което съдът върнал исковата молба и прекратил производството по гр.д. 3830/2020г. по описа на СлРС като недопустимо. В мотивите си съдът приел, че претенциите на ищеца са се основавали на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от СК. Той посочил, че задълженията на пълнолетните деца по този текст на закона са от нравствено естество и могат да се изразяват в грижи като приготвяне на храна, доставяне на лекарства или да са прояви на внимание, съчувствие. Неизпълнението им може да доведе до загуба на различни права – наследяване, издръжка, но няма възможност по този ред да се търси предоставяне на жилище, тъй като българското законодателство не е предвидило такъв иск.

         Обжалваното разпореждане №264653/ 24.11.2020г. е било съобщено на жалбоподателя на 26.11.2020 г. Същото е било обжалвано на 26.11.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

         Депозираната частна жалба е частично допустима по отношение на обжалваното разпореждане №264653/ 24.11.2020г. По отношение на разпореждане № 263888/06.11.2020г., с което е оставена исковата молба без движение като нередовна, частната жалба е недопустима, тъй като това е разпореждане по движението на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед на това в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.

         Съдът намира жалбата по отношение на разпореждане №264653/ 24.11.2020г. за допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

         В разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от СК е посочено, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители. В случая се касае за нравствен дълг. Съдебната теория            (д-рЛ.Н.) и съдебната практика приемат, че неизпълнението на този нравствен дълг може да се окачестви като „тежко провинение“ и влече свързаните с това последици – възможно е пълнолетното дете да загуби различни права спрямо родителите – наследяване, издръжка, положение на осиновен. Задължението на пълнолетното дете обаче по чл.124, ал. 5 от СК не е основание за търсене и предоставяне на право родителят да ползва недвижим имот. Законодателят не е предвидил възможност по този ред да се създават облигационни задължения.

         С оглед на изложеното, съдът намира, че по реда на чл. 124, ал. 5 от СК не може да бъде признато право на родител да иска от пълнолетното си дете предоставяне за ползване на жилище. Този иск се явява недопустим, а разглежданата частна жалба в тази част се явява неоснователна.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

 

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Г.С.Д., ЕГН**********,*** в частта против разпореждане № 264653/24.11.2020г., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по гр.д. 3830/2020г., като неоснователна.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г.С.Д., ЕГН**********,*** в частта ѝ против разпореждане № 263888/06.11.2020г., с което е оставена исковата му молба без движение и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 752/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в тази част като недопустимо.

 

 

Определението в прекратителната си част подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: