Р Е Ш Е Н И
Е
260019/7.3.2022г.
07.03.2022г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на осми
февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в
следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря
А.Пушевска, като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2682 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по повод искова молба, предявена от К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. С.Е. от ШАК, ПРОТИВ: „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1839, р-н Кремиковци, бул. " ***“
№ 459, представлявано от Изп. Директор - Р.А.Р., с посочено правно основание:
чл.114, ал.1, т.1 и чл.114, ал.З от ЗЗП, във връзка с чл. 112 от ЗЗП и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 5242,08 лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните
фактически твърдения, като твърди, на 09.10.2018г. в гр. София между "ЛИЗИНГОВА
КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *** в качеството на изпълнител и К.С.К. като възложител
е сключен договор за доставка на нов мотопед: модел - SPEEDF1GHT4 DARKSIDE 4Т
Е4, Ref. № ***, шаси: ***, двигател №18601318, обем/ мощност на двигателя: 49.0
куб.м.; цвят: черен/зелен, брой места: 2. Лизинговата цена на мотопеда била
2120,81 евро с ДДС, в която цена са включени: авансово плащане от 101,58 евро с
ДДС, първоначална вноска /общо/ - 609,49 евро с ДДС, останалата сума в общ
размер от 1511,32 евро се състои от финансирана сума – 1422,1З евро с ДДС и
лихва 89,19 евро без ДДС и ще се изплаща на равни 36 месечни вноски всяка по
41,98 евро с ДДС. Във връзка с посоченото на 11.10.2018г. между „ЛИЗИНГОВА КЪЩА
СОФИЯ ЛИЗИНГ" ЕАД - лизингодател и К.С.К. - лизингополучател е сключен
договор за лизинг № 61388 със срок от 36 месеца. Мотопедът бил предаден в
държане на К. на 19.10.2018г. с приемо-предавателен протокол. К. започнал да
ползва мотопеда, но след няколко месеца същия е започнал да дефектира, като
гаснел в движение. Ищецът го оставил в оторизиран за марката сервизен център в
гр.Разград за преглед и диагностика, като бил поканен на 24.08.2019г. да получи
същия. При извършен тест от страна на ищеца, същият е установил че вещта не е
ремонтирана, като дава същия дефект - изгасва в движение. Направил рекламация и
е оставил мотопеда в сервиза за
повторен ремонт. По-късно на няколко пъти, ищецът давал и получавал от сервиза
мотопеда, тъй като давал същия дефект. След петото посещение, на 12.10.2019г., мотопедът останал в сервиза на
"СОФИЯ ФРАНС АУТО - РУСЕ" АД в гр.Разград.
Според ищеца, констатираните недостатъци на вещта,
че мотопедът губи мощност, изгасва в движение и двигателят отказва да запали,
водят до невъзможност да бъде използван по предназначение. К. е изпратил до
ответника жалба, която по съществото, счита за изявление за разваляне на
сключения договор на основание чл.114, ал.З от ЗЗП. В писмено
становище по същество на делото, моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като основателен
и доказан. Иска се от съда, да бъде осъден
ответника да плати посочената в исковата молба, която представлява възстановяване
на заплатените суми по договора. Претендира и присъждане на законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска, както и присъждане на извършените по
делото разноски.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск. Посочва, подробно основанията за това. При условията на
евентуалност, при уважаване на предявените искове, се иска от съда да бъде
осъден ищеца да заплати обезщетение за ползване в размер на 903,16 лева, за
периода от 11.10.2018г. до 02.09.2019г.
Според ответното дружество, същото
е изпълнило точно и добросъвестно задълженията си, като в уговорените срокове е
предоставило определената вещ на ответника в изрядно състояние, което било
видно от приемо-предавателния протокол. Лизингополучателят от своя страна е
ползвал вещта необезпокоявано почти една година.
По
същество на делото, иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като недоказани, тъй като са предявени само 2 броя рекламации и същите са
били отстранени.
Според ответника, след
извършените два броя ремонти в рамките на гаранционния срок, мотопедът е в
пълна изрядност и може да ползван по предназначение.
Твърди, че чл. 114 от ЗЗП
се отнася до договорите за продажба и когато се касае за друг вид договор,
следва да се прилага, като се отчитат особеностите на конкретния договор, а
в случая, договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не
прехвърлителна сделка. В този смисъл заплатените лизингови вноски за периода на
действие на договора не подлежат на връщане. Еевентуалното се иска присъждане на
обезщетение за ползване на лизинговата вещ, като се сочи размер на 2095.17
лева, състоящ се от първоначалната вноска в размер на 1192.07 лева и единадесет
месечни вноски в общ размер на 903.10 лева.
При преценката
на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените от страните писмени доказателства; назначените и
приети по делото счетоводна и автотехническа експертиза; както и събраните
гласни доказателства, чрез разпити на свидетели.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Между страните не се
спори за сключени: договор за доставка
№61336/09.10.2018г. и последващ договор за лизинг с №61338/11.10.2018г. По
силата на лизинговия договор на ищеца е предоставено правото на ползване на
мотопед марка „Peugeot“ модел ,,Speedfight4 Darkside 4t е4“ с ДКН № С *** и
номер на рама ***, подробно индивидуализиран в Приложение №1 към лизинговия
договор и приемо-предавателния протокол към него.
Лизинговата цена и начина
на плащане са уредени в раздел IV от договора, като лизинговата цена е в общ
размер на 2120.81 евро с ДДС, главница и лихва. Начинът на плащане с
първоначална вноска в размер на 609.49 евро и останалата сума в размер на
1511.32 евро на равни месечни вноскии съгласно погасителния план, който е
неразделна част от договора. Лизингополучателят дължи заплащане: за регистрация
на лизинговото имущество, за застраховане на лизинговото имущество и за данък
МПС.
Видно от назначената и приета
по делото съдебно-стетоводна експертиза, по договора са постъпили плащания в
общ размер на 3249,79 лева, като с тях са погасени първоначална вноска,
регистрация, данък МПС, вноски по лизинг до 07.09.2020г. и лихвите по тези
вноски. Лизингополучателят е платил и сума в размер на 321,76 дължима за
застраховка „Гражданска отговорност“.
За посочените по-горе обстоятелства
не се спори, а и същите бяха доказани по безспорен начин от предоставените
документи и назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от
страните.
Спорните
обстоятелства са свързани с хипотезата на чл.114, ал.3 от ЗЗП /в сила до
31.12.2021г./, а именно: Колко пъти - мотопед марка „Peugeot“ модел
,,Speedfight4 Darkside 4t е4“ с ДК № С *** и номер на рама *** е представен за
отстраняване на дефекти в рамките на гаранционния срок?
Съдът
е приел, че са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.114,
ал.1, т.1 и чл.114, ал.3 от ЗЗП, вр. чл.112 от ЗЗП и чл.86 от ЗЗД.
Предвид
установените и посочени по-горе обстоятелства, съдът намира исковата молба за частично
основателна и доказана, поради следното:
Съдът не намира основание
да не кредитира назначените и приети по делото експертизи.
От изготвената по делото и
приета съдебно автотехническа експертиза е видно, че процесния мотопед е представен
за отстраняване на дефекти в рамките на гаранционния срок „поне три пъти с
регистриране на заявка“. В тази връзка вещото лице е описало отговора на
въпроса, който е спорен по делото.
Съдът, предвид
размера на исковата претенция кредитира и съдебно счетоводната експертиза, от
която е видно, че К.К. е платил по договора за лизинг сумата от 3249,79лв. и е
платил сумата от 321,76лв. за застраховка „Гражданска отговорност“.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира, че рекламациите, които са най-малко три
на брой, са били предявявани по повод еднотипни проблеми. При такива проблеми
основните функции, които стоката е предназначена да изпълнява, не са могли да
бъдат осъществявани. Поради това, в полза на ищеца възникват правата по чл.
114, ал. 1 от ЗЗП, дадени алтернативно - да развали договора за продажба и да
иска връщане на заплатената цена, или да иска намаляване на цената. Правото на
преценка принадлежи на потребителя. В настоящата хипотеза, ищецът е избрал
първата дадена от закона възможност - да иска разваляне на договора и връщане
на заплатената цена.
Законът не
поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът
намира, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с вещта, след
предявена рекламация, представлява „ремонт“ по смисъла на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП. В този смисъл възраженията на ответника са неоснователни.
С оглед
наличието на изложените по-горе законови предпоставки, съдът приема, че
сключеният между страните договор за лизинг е развален с искане от
25.10.2019г., получено от ответника на 29.10.2019г.,
като продавачът дължи връщане на продажната цена. Ето защо, и при липсата на
доказателства, че несъответствието се дължи на неправилна употреба от страна на
потребителя, заключава, че предявеният иск е доказан и основателен и следва да
се уважи.
Относно възражението на
ответника, че между страните не е имало сключен договор за продажба по смисъла
на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, а договор за лизинг, който представлява правна сделка
различна от продажбата – т. е. договор за наем. Страните не спорят, че е бил
сключен договор за лизинг. Действително договорът за лизинг е разновидност на
наемния договор, което е видно и от изричното препращане към съответните
разпоредби на ЗЗД относно наема на вещи, с изчерпателно посочване на
неприложимите разпоредби на ЗЗД, но крайната цел на лизинговото правоотношение
е прехвърляне правото на собственост над вещта от лизингодателя към
лизингополучателя, което трансформира договорът за наем в договор за продажба. В
разпоредбата на чл. 342 от ТЗ законодателят е уредил два основни лизингови
договора - обикновен/оперативен/ лизинг и финансов лизинг. Договорът за лизинг
е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от
договора за покупко-продажба. При оперативния лизинг лизингодател обикновено е
производителят на съответните вещи и затова действията по
предаването/предоставянето на обекта на договора се извършват директно от него.
Финансовият лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за
предоставяне на кредит във веществена форма, по избор на лизингополучателя. Във
фактическия състав на финансовия лизинг се включват, както поръчката на
лизингополучателя /мандатен елемент/, така и придобиването на вещта от
лизингодателя от трето лице, с негови средства /финансово-кредитен елемент/ и
предоставянето й за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на
съответните лизингови вноски. Или, при финансовия лизинг освен лизинговия
договор, лизингодателят трябва да сключи и договор за продажба с трето лице,
което обикновено е производител на съответните машини или съоръжения, необходими
за осъществяваната от лизингополучателя производствена или търговска дейност.
При този вид лизинг, лизингодателят има ролята на посредник между производителя
на обекта, предмет на договора, като е възможно, по нареждане на лизингодателя
/купувач/, третото лице - доставчик/продавач/ да реализира действията по
фактическото предаване на вещта на лизингополучателя. Следователно при
финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Разпоредбата на чл.342, ал.3 от ТЗ дава възможност страните да
уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след
изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му
разновидности - оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и
договор за продажба. В процесния случай от доказателствата по делото не се
установява да е налице фактическия състав, нито на оперативен, нито на финансов
лизинг, независимо, че станите са наименовали договора „лизингов“. Видно от
процесния договор е, че същият има характеристиката на търговска продажба на
изплащане, по смисъла на чл. 335 от ТЗ, тъй като са уговорени: цената; начина
на плащане - разсрочено на равни месечни вноски; периодът на плащане - с
начален и краен срок; както и уговорка собствеността върху вещта да премине
върху купувача с плащане на последната вноска от разсроченото плащане.
Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на купувача
за плащане на цената е разсрочено във времето. Възможно е при този вид
търговска продажба страните да уговорят запазване на собствеността /pactum
reservati domini/. Когато преминаването на собствеността е отложено до
плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената на
изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената.
Предвид изложеното съдът
намира, че възражението на ответното дружество е неоснователно. То е било
обвързано със задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП, съгласно която търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на
договора за продажба и да възстанови заплатената от потребителя сума.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3571,55 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, съобразно приетата по селото счетоводна експертиза. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените по настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното от
ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски, вкл. за
юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
ОСЪЖДА
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1839, р-н Кремиковци, бул. "***“ № 459,
представлявано от Изп. Директор - Р.А.Р., да плати на К.С.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. С.Е. от ШАК, сумата от 3571,55 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2020
г., до окончателно плащане, представляваща заплатени: първоначална вноска,
регистрация, данък МПС, вноски по лизинг до 07.09.2020г., лихвите по тези
вноски и сума дължима за застраховка „Гражданска отговорност“, по развален от ищеца договор за продажба на мотопед
марка „Peugeot“ модел ,,Speedfight4 Darkside 4t е4“ с ДКН № С *** и номер на
рама ***, сключен между страните на 11.10.2018г., поради неудовлетвореност от
три рекламации, на основание чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за
защита на потребителите /в сила до 31.12.2021г./, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 5242,08 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1839, р-н Кремиковци, бул. "***“ № 459,
представлявано от Изп. Директор - Р.А.Р. да заплати на К.С.К., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. С.Е. от ШАК, сума в общ размер на 809,20 лева,
представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски, на основание и
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.Е. от ШАК да заплати на
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1839, р-н Кремиковци, бул. "***“ № 459,
представлявано от Изп. Директор - Р.А.Р. – сумата от 211,52 лева на основание чл.78,
ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: