Номер 38129.09.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXVII-и състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
Секретар:Т Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20203630201549 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001107/07.08.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
/Кодекса на труда/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “С – М Строй” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45,
представлявано от М.Р.С., ЕГН ***** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /
две хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Дружеството -
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради несъставомерност на
нарушението, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Алтернативно моли съда
да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез редуциране размера на
наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание по делото представляващия дружеството – жалбоподател,
редовно призован, се не явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В представените писмен бележки излага подробно съображенията си за
неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „С – М Строй” ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45 и се
представлява от управителя М.Р.С., ЕГН *****. Дружеството е с предмет на дейност:
строително монтажни работи, като строител изпълнява строежа на “Многопрофилна
жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр. Шумен, кв. 479, местност
„Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, с възложител – „Стройолукс – Д.“ ЕООД гр. Шумен
съгласно РС № 277/21.10.2019 г. и ПОСТ от 06.11.2019 г.
На 18.06.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във
връзка с Програма 1, мярка № 1 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните
изисквания за осигуряване на ЗБР и за възникване и осъществяване на трудови
правоотношения при извършване на СМР“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ на строително-монтажните работи, изпълнявани на
строежа на “Многопрофилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр.
Шумен, кв. 479, местност „Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, с възложител – „Стройолукс –
Д.“ ЕООД гр. Шумен. Строително-монтажните работи в посочения обект били изпълнявани
от екип на дружеството – жалбоподател „С – М Строй” ЕООД гр. Шумен. При проверката
било установено, че лицето Г.Х.Е., ЕГН ********** работело в горепосочения строеж като
извършвало кофражни работи. Било констатирано също, че между него и работодателя няма
сключен трудов договор. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от същият били взети
писмени обяснения, в които посочил, че е на обекта от 07.05.2020 г., като имал подписан
граждански договор, работил с работно време от 08.00 до 17.00 часа, както и в събота,
когато е необходимо, надника му на ден бил 50 лв., като парите ги получавал всяка
седмицата на ръка, имал работни дрехи от фирмата и че днес – на 18.062020 г. е полагал
труд – правил кофраж на ниво – 3.008, както и че групата му е от седем човека. Управителят
на дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви на 26.06.2020 г. в Дирекция
“Инспекция по труда” – гр. Шумен. На посочената дата от страна на управителя на
дружеството са били представени Граждански договор № 1/04.05.2020 г., Граждански
2
договор № 1/29.05.2020 г. и Граждански договор № 13/01.06.2020 г. за направата на кофраж,
разписка за изплатена сума на 29.05.2020 г., заверена карта за предварителен медицински
преглед и заключение за пригодност от обслужващата служба по трудова медицина /“СТМ –
Шумен“ ООД, както и копие от книгите за начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа /БЗР/ на лицето, за инструктаж на работното място, за периодичен инструктаж по
БЗР и ежедневен инструктаж по БЗР. Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол № ПР 2016340 за извършена проверка на 18.06.2020 г. – в обекта и 26.06.2020 г. –
в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в
единадесет точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената
проверка е записано, че работодотелят не е уредил като трудови правоотношения
отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Г.Х.Е., ЕГН **********, което е
прието на 18.06.2020 г. и преди това да извършва кофражни работи на горепосочения
строеж в гр. Шумен, като сключи с него трудово договор в писмена форма, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Протокола за извършена проверка бил
съставен и връчен на М.С. – управител на дружеството – жалбоподател на 08.07.2020
г. Въз основа на установените факти, на 08.07.2020 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-0001107, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е бил
съставен изцяло в присъствие на представляващия дружеството – нарушител, бил е връчен
и подписан от него с възражения, сочейки, че лицето Г.Х.Е. е назначено на граждански
договор. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си
право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал .1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001107/07.08.2020 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ /Кодекса на труда/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “С – М Строй” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А,
вх. 2, ет. 8, ап. 45, представлявано от М.Р.С., ЕГН ***** е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 / две хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. П. П.
и на свидетеля П. В. С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Г.П. и П.С. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с дружеството - нарушител, от които да извличат
ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
3
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 27-0001107/07.08.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ
орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен
състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.
57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на
юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите П. и С., в деня на
проверката 18.06.2020 г., лицето Г.Х.Е. е работило на строежа на “Многопрофилна жилищна
сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр. Шумен, кв. 479, местност
„Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, на който строително-монтажните работи били
4
изпълнявани от екип на дружеството – жалбоподател, като извършвало кофражни работи. Т.
е. от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето Г.Х.Е.
е било допуснато до работа като кофражист на 18.06.2020 г. - преди с него да бъде
сключен трудов договор, като такъв е бил сключен едва след проверката.
Настоящият съдебен състав приема, че деятелността на “С – М Строй” ЕООД
съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия
орган административно-наказателен състав, като в хода на проведеното административно-
наказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на
дружеството – жалбоподател факти и правилно е издирен субектът на нарушението. В
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е регламентирана отговорност за работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 или
ал. 2 от КТ. В случая приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на
чл. 1, ал. 2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила само като
трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта
на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантно към предмета на
повдигнатия административно-наказателен спор, се съдържа в чл. 62, ал. 1 от КТ, който
предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената нормативна
уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само
тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. В конкретния случай е установено по
безспорен начин престиране на работна сила от страна на лицето Г.Х.Е., при липса на
сключен писмен трудов договор, доколкото от приложената по делото писмена декларация
от посоченото лице и от показанията на разпитаните като свидетели служители от Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Шумен, се установява по безсъмнен начин, че на 18.06.2020 г.
същият е полагал труд на строежа на “Многопрофилна жилищна сграда с подземни и
надземни гаражи /етап 1/ - гр. Шумен, кв. 479, местност „Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/,
на който строително-монтажните работи били изпълнявани от екип на дружеството –
жалбоподател, като извършвало кофражни работи, при определено работно време /от 08.00
часа до 17.00 часа/, срещу съответно заплащане, както и, че към тази дата не е бил налице
сключен писмен трудов договор с него. Въпросната декларация съставлява доказателство за
отразените в нея обстоятелства, тъй като същата е написана и подписана саморъчно от
свидетеля и то в деня на извършване и установяване на нарушението, което е индиция за
достоверност на отразените в нея обстоятелства. Нещо повече, посоченото в декларацията
напълно се потвърждава от показанията на свидетелите П. и С., чиито изявления са
последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дружеството
обстоятелства и следва да бъдат кредитирани с доверие като депозирани от лица, които не са
заинтересовани от изхода на делото. Въпросните двама свидетели изрично сочат, че по
време на проверката Г.Е. са е намирал на строителния обект, където е работил – извършвал
кофражни дейности както с лица, наети от дружеството с трудови договори, така и с лица по
граждански договори, както и че лицето не можело да извършва тези кофражни дейности
без надзора на техническия ръководител на дружеството - жалбоподател.
5
От страна на процесуалния представител на дружеството - жалбоподателя се твърди,
че посоченото лице се е намирало на обекта в изпълнение на сключен с него граждански
договор, т. е. че се касае за гражданско правоотношение, а не за трудово такова. В подкрепа
на тези твърдения са представени 3 бр. Граждански договори №№ 1/04.05.2020 г.,
1/29.05.2020 г. и 13/01.06.2020 г., сключени с лицето Г.Х.Е., наричан “изпълнител” и
санкционираното дружество, наречено „възложител”. Изложените доводи не могат да бъдат
споделени. Проверяващите лично са констатирали, че Г.Х.Е. полага труд, като е подготвял
кофраж, наред с останалите работници на дружеството. Същият е попълнил декларация на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в
която отразил, че работи на обекта на “С-М Строй“ ЕООД - гр. Шумен, на длъжност
„кофражист”, както и че работи от 08.00 часа до 17.00 часа. При така установеното съдът
приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, а не е извършвало
работа по граждански договор. Настоящият съдебен състав намира, че приложените
граждански договори са привиден договор, с който се прикриват трудови правоотношения.
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки
отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната
практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила
за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време
и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за
изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при
пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и
независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от
работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и
е зависим от него /в този смисъл изрично - Решение № 10767/2006 г. на ВАС; Решение №
232/2000 г. на ВАС; Решение № 181/1997 г. на ВАС и др./. В конкретния случай при
изпълнението на работата, предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал
самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана
съвместно с останалите работници на дружеството, с които са били сключени трудови
договори, на обект, с чийто строеж се е ангажирал работодателят, който осигурявал
материалите и средствата за работа. В представените граждански договори също така е
посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева по първия, в размер на 555
лева по втория и 600 лева по третия, но в цитираната декларация лицето е заявило, че
получава надница в размер на 50 лева дневно, като парите ги получава всяка седмица на
ръка. При така установеното съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за
гражданскоправни отношения, като действителните отношения между санкционираното
дружество и Г.Х.Е. са трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид
гореизложеното съдът приема, че посоченото лице е полагало труд за дружеството, но с него
не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай дружеството -
6
жалбоподател, като е допуснало на работа лицето Г.Х.Е., без да е сключило с него трудов
договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна
състава на визираното в чл. 62, ал. 1 от КТ нарушение. В тази връзка съдът счита, че в
настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател
по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия
казус дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса
на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.
83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от дружеството - жалбоподател нарушение.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до
15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 или
ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ. .Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 от КТ.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при
преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление
деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни
за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира,
че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена
като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от
работника труд му е бил заплащан редовно. За посочените други нарушения,
административнонаказващия орган не представя доказателства по делото за евентуални
влезли в сила наказателни постановления, за да бъдат ценени същите, като утежняващо
вината обстоятелство, мотивиращо налагането на такъв висок размер административно
наказание. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на
дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на
предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ минимум, а именно „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
7
Съдът счита за неоснователно направеното от страна на дружеството - жалбоподател
възражение, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Кодексът на труда предвижда изрична
възможност в случай на маловажен случай да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от
КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с „имуществена санкция“
или „глоба“ в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с „глоба“ в размер
от 50 до 100 лева. В същото време в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят е
предвидил, че не могат да бъдат квалифицирани като „маловажни“ нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. В настоящия случай дружество -
жалбоподател е санкциониран, именно за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което по силата
на закона е изключено от кръга на „маловажните нарушения“, поради което настоящият
състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от
факта, че нарушението е било отстранено и независимо дали са настъпили или не
неблагоприятни последици за лицето.
Съдът намира за неоснователни и доводите на дружеството - жалбоподател за
допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази
връзка съдът намира, че нарушението е описано коректно и пълно, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Посочена е датата и мястото на извършване на нарушението,
неговото пълно описание, нарушените законови разпоредби и писмените доказателства, въз
основа на които е установено. Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в представените и приети
8
в открито съдебно заседание писмени бележки не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен
списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в
тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001107/07.08.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ
/Кодекса на труда/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “С – М Строй” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45,
представлявано от М.Р.С., ЕГН ***** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /
две хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, като намалява
размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА “С – М Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45, да заплати по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9