Решение по дело №239/2014 на Районен съд - Пазарджик

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №       ,гр.Пазарджик, 07.05.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря М.К.,

като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №239 по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ и по чл.86 от ЗЗД.

          Подадена е искова молба от ОБЩИНА БЕЛОВО, с ЕИК …, представлявана от Кмета инж. К. Г. В., със седалище и адрес на управление: гр.Б., област П, ул."О." №…, чрез адвокат Ц. М. М. от Адвокатска колегия-П.със съдебен адрес за призоваване: гр.П., ул."И. В." №.., ет…, офис №.. против Е.К.К., с ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че съгласно Протоколно решение №7 от 11.05.2011г. на Общинска служба „Земеделие" Б. са определени имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007г./, като определените за ОБЩИНА БЕЛОВО в землището на с.М. К.с ЕКАТТЕ …. имоти са подробно описани в приложение №1 към цитираното решение, което е негова неразделна част. Твърди, че от началото на 2012г. Община Б. провела широка обществена кампания, за да разгласи възможността за ползване и стопанисване на тези общински имоти, съобразно изискванията на ЗСПЗЗ с цел усвояване на средствата от Европейският съюз и недопускане на неправомерно ползване на тези земи с цел общинските имоти да се отдадат законосъобразно под наем и/ или аренда и/ или съвместно ползване на заинтересованите лица. Впоследствие Община Б. установила, че неправомерно без надлежно сключени договори за наем и/или аренда/ и/или за съвместно ползване се обработват общински земеделски земи, както и че същите в по- голямата си част се заявяват за подпомагане по СЕПП. Съгласно така вменените му правомощия от Закона за общинската собственост и Наредбата за стопанисване и управление на общинските имоти, Кметът на Общината е длъжен да предприеме необходимите действия с цел събиране на дължимите суми от неправомерно ползваните земеделски земи, собственост на Община Б. Поради което се извършили проверки по землища в Община Б. с основни задачи да бъде установено състоянието и ползването на имотите от общинския поземлен фонд и да се изготвят протоколи за резултатите от извършените проверки. От така направените проверки конкретно за землището на с.М. К. се установило, че имоти от общинския поземлен фонд, съгласно констативен протокол VII-12 от 22.10.2012г. с подробно описани в същия земеделски имоти - общинска собственост, се ползват неправомерно от ответника Е.К.К.. Направени били справки на интернет страницата на ДФ „Земеделие" в рубликата „Декларирани кадастрални имоти по директни плащания" - този регистър е създаден в съответствие с чл.9 ал.4 от Наредба №5 от 27.02.2009г., според която Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция изготвя регистър на имотите от картата на възстановената собственост или кадастралната карта, които попадат в рамките на регистрирани по реда на чл.7 земеделски парцели. Този регистър е публичен и достъпен чрез интернет страницата на ДФ "Земеделие" и съдържа номер на имота от картата на възстановената собственост или кадастралната карта, площта на имота, която попада в рамките на регистриран земеделски парцел и идентификация на кандидата за подпомагане, регистрирал съответния имот или част от имот чрез посочване на УРН /уникален регистриционен номер/ за кандидати - физически лица. От тези справки се установило, че ответникът Е.К.К. е регистрирал и заявил за ползване и директни плащания, както и обработва долуизброените имоти, които са общинска собственост и за които няма надлежно сключени договори за наем и/или ползване. Твърди, че декларираните от ответника Е.К.К. земеделски имоти в землището на с.М. К. са с обща площ от 265.00 декара, за ползването, на които същият дължи на Община Белово сума, представляваща размера на средното годишно рентно ползване за съответното землище през предходната година за времето на неправомерното ползване - изминалата стопанска 2011- 2012 година.

            Твърди, че с Решение №352 от 28.02.2013г. на Общински съвет Б. е определено средното годишно рентно плащане за всички землища на Община Б. с изключение на землищата, за които има официални данни от Областна дирекция „ Земеделие"- П. за стопанската 2011-2012 година, което средно рентно плащане е в размер на 26.00 лева на декар. С Писмо изх.№ AO-536/07.03.2013 година, ответникът Е.К.К. е уведомен лично на 12.03.2013г. за така извършената проверка и нейните констатации, че е декларирал земеделски имоти за директни плащания, които са общинска собственост и са ползвани от него без правно основание и че дължимите от него суми в размер на 6890.00 лева - представляващи сумарно декларираните от него земеделски земи в землището на с.М. К. с обща площ от 265.00 декара умножено по 26.00 лева на декар установено средно годишно рентно плащане. Ответникът е уведомен също, че в случай, че не се възползва от възможността да заплати доброволно посочената сума в даденият му срок, срещу него ще бъде образувано административно производство по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ и размерът на дължимата сума ще представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище, което сумарно е претендираната сума като главница в размер на 20599.80 лева. Поради неплащане на така указания срок, е издадена Заповед №343 от 25.06.2013г. на основание чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост и във връзка с чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, с която Кметът на Община Белово нарежда да бъдат иззети долуописаните подробно в същата заповед земеделски земи по площ, кадастрални номера и начин на трайно ползване, всички находящи се в землището на с.Момина Клисура, с обща площ за изземване, съобразно установеното застъпване от 264.100 дка, както следва:

 

 

 

            Твърди, че на основание чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ в тридневен срок от връчване на заповедта, ползвателят Е.К.К. е задължен да внесе сумата от 20599.80 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно ползване за землището на с.М. К. за стопанската 2011-2012 година, като в случай на плащане ще бъде отменено изпълнението на заповедта по административен ред. В противен случай, съгласно чл.34 ал.6 същата подлежи на незабавно изпълнение. Твърди, че ответникът Е.К.К. е отказал да получи заповедта на 26.06.2013 година - видно от отметката й. Няма плащане на така посочената в заповедта сума. Твърди също, че за вземанията си Община Б. е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №3472/2013г. по описа на Районен съд Пазарджик, по което е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът Е.К.К. да заплати на ищеца сумата от 20599.80 лева главница - претендираното обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на Община Б., съгласно чл.34 от ЗСПЗЗ, ведно с лихва в размер на 97.47 лева върху тази сума за периода от 15.07.2013 година до 01.08.2013 година и лихва в размер на 223.61 лева за периода от 01.08.2013 година до 09.09.2013 година. В срока за възражение ответникът е упражнил правото си по чл.414 от ГПК да оспори дължимостта на посочените суми. Поради което за ищеца се поражда правният интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си, присъдено в издадената заповед за изпълнение.

            Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е.К.К., че дължи следните суми: 20599.80 лева главница - претендираното обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на Община Белово, съгласно чл.34 от ЗСПЗЗ, ведно с лихва в размер на 97.47 лева върху претендараната главница за периода от 15.07.2013 година до 01.08.2013 година, ведно с лихва в размер на 223.61 лева за периода от 01.08.2013 година до 09.09.2013 година, законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2013г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на задължението; сторените и в двете съдебни производства / по ч.гр.д.№3472/2013г. на Районен съд Пазарджик и в настоящето съдебно производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.

            В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, чрез пълномощника му. Взето е становище, че предявените искови претенции са процесуално допустими. Налице са положителните процесуални предпоставки за тяхното предявяване и не е налице отрицателна процесуална пречка. Оспорва изцяло фактическите и правните твърдения на ищеца, които не отговарят на действителното фактическо и правно положение. Твърди, че за да могат юридическите факти, които са релевентни за конкретния случай (правен спор) да се подведат под съответните правни норми е необходимо да се установи правната уредба, която ги регламентира. Твърди също, че на първо място, това са правните актове от Европейското право - РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №73/2009 НА СЪВЕТА от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) №1290/2005, (ЕО) №247/2006, (ЕО) №378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) №1782/2003 ( за краткост по-нататък Регламент №73/2009 г. на Съвета). Твърди, че в уводната част на Регламент №73/2009 г. на Съвета се съдържат основните правни принципи и правни идеи, които намират конкретно проявление в съответните правни норми. Основните правни принципи и идеи на посочения регламент могат да се обобщят по следния начин: а)          схемите за директно подпомагане да се насочат към земеделските площи, с цел да се обработват земите и се привеждат в добро земеделско и екологично състояние, като се избегне тяхното изоставяне - т. 2, т. 3, т. 4 от Преамбюла; б)        да се осигури висок жизнен стандарт на земеделските стопани и се предотврати обезлюдяването на селскостопанските райони - т. 23 и т. 25 от Преамбюла; в)           да се извършва директно плащане винаги, когато върху заявената земеделска площ е осъществена от кандидата за подпомагане селскостопанска дейност, съгласно стандартите за добро земеделско и екологично състояние, чрез изграждане на действена система за администриране и контрол от националните власти - т. 20 и т. 21 от Преамбюла. Твърди, че на второ място, това са правните актове на националното законодателство: ЗАКОН за подпомагане на земеделските производители, Обн., ДВ, бр.58 от 22.05.1998г., с последващи изм. и доп. (ЗПЗП); НАРЕДБА №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), Издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.22 от 24.03.2009 г., в сила от 1.03.2009 г., с последващи изм. и доп. (Наредба №5/2009 г.); НАРЕДБА №5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, Издадена от министъра на земеделието и храните, обн.ДВ, бр.22 от 19.03.2010 г., в сила от 19.03.2010 г., с последващи изм. и доп. (Наредба №5/2010г.); ЗАКОН за собствеността и ползуването на земеделските земи, Обн., ДВ, бр.17 от 1.03.1991 г., с последващи изм. и доп. (ЗСПЗЗ).

            Ответникът твърди също така, че е заявил през 2012г. в ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция земеделски площи по СЕПП, съгласно общо заявление (за регистрация и подпомагане) - УРН 554721. В Общинската служба по „Земеделие" (ОСЗ) - Белово, чрез използване на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), са очертани (изчертани) земеделските площи (блокове на земеделски стопанства и парцели), като в СИЗП не се е съдържало информация кои от земеделските парцели са собственост на Община Б.. Блоковете на земеделски стопанства (БЗС) и съответните парцели, включени в тях са заявени, че ще се използват и ще бъдат приведени в добро земеделско и екологично състояние като ПАСИЩА - код 312000. От страна на единствения контролен орган за страната - Разплащателната агенция (РА) са извършени съответните кръстосани проверки, без да е установено несъответствие на заявените земеделски площи. В началото на месец октомври 2012 г. от контролния орган РА е извършена административна проверка, като е установено, че заявените земеделски площи са обработени и съответстват за добро земеделско и екологично състояние и е одобрено директното подпомагане. Дали при очертаването по СИЗП на земеделските стопанства, върху които е извършена селскостопанска дейност от ответника, са били включени части от поземлени имоти, собственост на Община Белово и то в посочения в ИМ размер от 264.100 дка е спорно. Твърди, че това обстоятелство може да се изясни чрез експертиза. Ако се установи, че част от очертаните земеделски площи са от Общинския поземлен фонд (ОПФ) на Б., то главните и съществени обстоятелства са следните: тази земеделска площ е била пустееща и необработена, като ответникът чрез използване на труд и средства ги превръща в пасища, които отговарят на изискванията за добро земеделско и екологично състояние, което е една от целите на Европейското подпомагане на земеделските стопани; съгласно СИЗП, системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане (СРКЗП), както и от извършената от РА административна проверка, е установено, че тези земеделски площи подлежат на подпомагане по СЕПП, извършена е селскостопанска дейност от ответника, съответно са одобрени и преведени плащанията.

            Твърди, че правното основание на главния иск е по чл.34 от ЗСПЗЗ. Според ищеца правопораждащият юридически факт, от който настъпва облигационното право на вземане е издадената заповед на кмета (25.06.2013 г.) по чл.34 ЗСПЗЗ, която по същество има правната характеристика на индивидуален административен акт. Това твърдение на ищеца е неоснователно и неправилно, като излага следните правни доводи: Твърди, че за държане/ползване на имоти от ОПФ е предвиден бърз административен ред за тяхното изземване. В ал.6 на чл.34 ЗСПЗЗ е предвидено кметът да отправи едно предложение до адресата, който ползва неправомерно земеделска земя, че ако в тридневен срок от получаването й заплати трикратния размер на средно годишното рентно плащане за землището, то заповедта се спира и впоследствие може да бъде отменена (както е записано в процесната заповед). Ако обаче адресатът не внесе в тридневния срок паричната сума (негово субективно право е да не приеме направеното предложение), то това негово поведение не води до задължение към административния орган и не поражда облигационно право на вземане на органа към адресата. Казано по друг начин - невнасянето в дадения тридневен срок на посочената в заповедта парична сума не води до облигационно задължение на адресата, нито до съответно облигационно право на вземане за органа. неблагоприятните последици за адресата ще са изземване на имота, съответно невъзможността да иска обезщетение за понесените от него вреди. Накратко издадената заповед по чл.34 ЗСПЗЗ (ирелевантно за претендираните граждански последици е дали е влязла в сила или не) не е правопораждащ юридически факт за претендираното от ищеца облигационното право на вземане. В тази насока е решение №291 от 15.11.2012 г., АдмС-Търговище, по к. адм. д. №293/2012 г. Твърди, че с оглед целите и принципите на Европейското право, намерили израз в Регламент №73/2009г. на Съвета, както и съдържанието, което се влага в понятията „земеделски стопанин", „земеделско стопанство", „селскостопанска дейност" и „земеделска площ" (чл.2), собствеността на земята е без правно значение щом тя се обработва и не пустее. В същия смисъл и дух е чл.3 ал.1 от Наредба №5/2010г. - „Използвани земеделски площи са тази част от земеделските площи, която е заета от обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения и семейни градини, независимо от вида на собствеността. Твърди, че Общинският съвет няма компетентност да определя средното годишно рентно плащане, както това е направил с решение от 28.02.2013 г. Това правомощие е дадено само и единствено на Областната дирекция „Земеделие" гр.Пазарджик, съгласно пар. 2е от ДР на ЗСПЗЗ, за предходната стопанска година и при материалните предпоставки, посочени в нормата, т. е. ОДЗ действа при условията на обвързана компетентност. Така определеното от ОДЗ средно годишно рентно плащане се използва за административни цели и намира конкретен израз в чл.34 и чл.37в от ЗСПЗЗ. Съдът на основание чл.17 ал.2, изр.1 от ГПК следва да осъществи косвен съдебен надзор за валидността на това решение и след като установи неговата нищожност, поради липса на материална компетентност, да не зачете неговите граждански последици - определянето на 26 лв. за декар. Макар, че този факт се изтъква само и единствено за пълнота, без той да има главно правно значение (защото дали заповедта от 25.06.2013 г. е влязла в сила е ирелевантен факт за облигационното право, тъй като заповедта не е правопораждащ факт за претендираното вземане), все пак от юридическа гледна точка следва да се изтъкнат следните обстоятелства: Съгласно т.39 от ДР на ЗПЗП - (Нова - ДВ, бр.18 от 2006г.) "Стопанска година" е периодът от 1 октомври на една календарна година до 30 септември на следващата календарна година. Стопанската 2012 г. приключва на 30.09.2012 г. Заповедта за изземване е от 25.06.2013 г., след като стопанската 2011-2012 е приключила. Заповедта от 25.06.2013г. никога не е била съобщена или връчена на ответника, за да може да направи отказ за получаването й. Подписаните двама свидетели никога не са се срещали с ответника, за да е налице отказ. Освен това редът за съобщаване, съгласно чл.61 АПК не е спазен, а той не предвижда удостоверяване на съобщението с двама свидетели. Още повече, че за започване на административното производство, ако може въобще да се счита, че такова е проведено, не е уведомен ответникът, както повелява чл.26 АПК, както е посочено и в поканата на кмета от 07.03.2013 г. С оглед изложеното, на основание чл.17 ал.2, изр.2 съдът може да извърши косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на акта, тъй като ответницата не е участвала в административното производство, като констатира материалната незаконосъобразност на заповедта на кмета от 25.06.2013г. и не зачете гражданскоправните й последици. На 11.05.2012 г. Община Белово, чрез кмета Варев, е сключила договор за наем на общински земеделски земи, с площ общо 21553.136 дка (описани в приложение към договора), с наемател Ивана Александрова Тодорова от с.Г., община Б. Срокът на договора е до края на текущата стопанска година (30.09.2012 г.), а наемната цена е в размер на 261617.27 лв. Изчислена наемната цена за един декар е в размер на 12.14 лв. От една страна, ищецът е отдал под наем земите от ОПФ на наемател за 12.14 лв. на декар и е уговорил наемната цена, от друга страна, претендира за част от тази земя и вземане, на основание чл.34 ЗСПЗЗ, което не е възникнало, при невалидно определено средно годишно рентно плащане от 26 лв. на декар и то в трикратен размер - 78 лв. на дка. Договорът за наем от 11.05.2012 г. е регистриран в Община Б. под №А/РД-49 от 11.05.2012г., от страна на наемодателя е подписан от кмета В., съгласуван и подписан от длъжностни лица при общината: Н. Т. (директор дирекция + ОA) и главен юрисконсулт Ж. Н.

            Твърди, че след като главният иск е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД. С оглед изложените доводи моли съда да отхвърли предявените искови претенции, като неоснователни. Моли да му присъдят сторените разноски по делото, които на този етап са в размер на 1850 лв. адвокатски хонорар, като тази част от отговора да се счита за списък на разноските, съгласно чл.80 ГПК. Взема становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца. Прави искания по доказателствата.

            С Определение №2073/21.07.2014 год., съдът по искане на ищцовата страна и на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал  изменение на предявения иск от установителен в осъдителен, със следния петитум: Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е.К.К. ***, с ЕИК…, представлявана от Кмета инж.К. Г. В., със седалище и адрес на управление: гр.Б., обл.П., ул“О.“ №…, следните суми: 20599,80 лева – главница – претендираното обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на Община Б., съгласно чл.34 от ЗСПЗЗ, ведно с лихва в размер на 97,47 лева върху претендираната главница за периода от 15.07.2013 год. до 01.08.2013 год., ведно с лихва в размер на 223,61 лева за периода от 01.08.2013 год. до 09.09.2013 год., законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2013 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на задължението и сторените и в двете съдебни производства /по ч.гр.д.№3472/2013 год. на Районен съд-Пазарджик и в настоящето съдебно производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.  

            В проведените по делото съдебни заседания, предявените искове се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца. Претендира сторените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК. 

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят, с присъждане на разноските по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени в представената и приета по делото писмена защита.

            Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на ответника, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            На 13.09.2013 год., ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №3472/2013 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №2201 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 18.09.2013 год., с която е разпоредил длъжникът - ответникът да заплати на ищеца - заявител и кредитор сумите, както следва: сумата от 20599,80 лева – главница, сумата от 321,08 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2013г. до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на Община Белово. Срещу така издадената заповед, ответникът е възразил в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК. С влязло в сила Разпореждане №1089 от 31.01.2014г., постановено по ч.гр.д.№3472/2013г. по описа на Пазарджишкия Районен съд е обезсилена Заповед за изпълнение от 18.09.2013г. по гр. дело №3472/2013 год. по описа на ПРС, издадена на основание чл.410 от ГПК по заявление против Е.К.К., с ЕГН ********** ***. Мотивите на съда за постановяване на разпореждането са, че в едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.1 от ГПК, не са представени доказателства от страна на заявителя, че е предявил иска си против длъжника. Предвид това, ищецът е направил искането си по чл.214 ал.1 от ГПК за изменение на иска от установителен към осъдителен, което е уважено от съда с Определение №2073/21.07.2014 год.

            От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Протоколно решение №7 от 11.05.2011г., взето на проведено на 11.05.2011г. заседание на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ при Общинска служба „Земеделие“ – гр.Белово са определени имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобити преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн.ДВ бр.13/2007 год./ за община Б., землище с.М. К., ЕКАТТЕ …., съгласно приложение №1, неразделна част от решението. Видно от Приложение №1 е, че в него са описани в табличен вид в позиции от 1 до 773 земеделските имоти по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.

            С Решение №352/28.02.2013г., прието на заседание на Общински съвет-Б., проведено на 28.02.2013г. е определено средно годишно рентно плащане за всички землища на община Б.с изключение на землищата, за които има официалнни данни от Областна дирекция „Земеделие“ гр.П.,  за стопанската 2011г.-2012г. в размер на 26,00 лв. на декар.

            С приложената към исковата молба Покана за плащане изх.№АО-536/07.03.2013г., адресирана до ответника, ищецът го уведомява, че е извършена справка в регистъра, създаден в съответствие с чл.9 ал.4 от Наредба №5 от 27.02.2009г. и е изготвена информация относно лицата, подали заявление за директни плащания на площ, както и че от извършената проверка е установено, че ответникът е декларирал кадастрални имоти по директни плащания, собственост на Община Б. и находящи се в землището на с.М. К. и ползвани от него без правно основание, като декларираните площи са 265 дка. Ответникът е поканен на заплати на ищеца сумата от 6890 лв. за неправомерно ползване на общински земеделски имоти за предходната година, която сума представлява размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище. Ответникът е уведомен от ищеца, че при незаплащане доброволно на посочената по-горе сума против него ще бъде образувано административно производство по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, както и административно-наказателно производство по чл.40 от ЗСПЗЗ и размерът на дължимата сума ще представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище. Поканата е връчена на ответника на 12.03.2013 год., видно от направеното отбелязване.

            Със Заповед №343/25.06.2013г. на Кмета на Община Б., издадена на  основание чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, Решение №352 от 28.02.2013г. на ОбС-Белово и Констативен протокол №VII-12 от 22.10.2012г., е наредено да се изземат от ползвателя – ответника Е.К.К. земеделски земи /или част от тях/, собственост на Община Б. и представляващи Общински поземлен фонд, подробно описани в таблица в общо 105 позиции, с обща площ на имотите 264,1 дка, индивидуализирани по номера, землище, начин на трайно ползване, площ по КВС, НТП по КВС и площ на застъпване. В заповедта е посочено, че земеделските земи се обработват и са заявени за директни плащания без правно основание. Налице е отразяване, че ответникът е отказал да получи заповедта на датата 26.06.2013 год., което е удостоверено с подписите на лицата Е.И.Т. – дл. лице и Н.Д.Н. – свидетел.

            От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-аграномическата експертиза се установява, че имотите в заповедта на Кмета №343 от 25.06.2013 год. с поредни номера №61, №63, №64, №67, №71, №72, №38, №44, №47, №48, №45, №50, №52 с обща площ на пресичане /застъпване/ от 22,9 дка не са декларирани от ответника в подаденото общо заявление на 22.03.2012 год. – видно от стр.3-та от заключението и Справка-приложение №1, където са отбелязани с поредни номера: 9/1, 9/2, 11/1, 11/2, 11/3 и 11/4. Не е заявен за подпомагане и имота, описан в заповедта на кмета с пореден №12, с площ на пресичане /застъпване/ от 3,2 дка – ведно от стр. 3-та от заключенито и Справка-приложение №1, където имотът е отбелязан, като пореден номер 29/1. Установява се също така, че застъпената обща площ с имоти от ОПФ на Община Б., при изчертаването на ползваните имоти е в общ размер от 210,4 дка, като от общата площ на застъпване по Заповедта на кмета №343 от 25.06.2013 год. в размер на 236,5 дка се извадят площите на застъпване, които не са декларирани от ответника, съответно в размер на 22,9 дка и 3,2 дка. Вещото лице е установила също така, че за стопанските 2010/2011 год. и 2011/2012 год., Областна дирекция „Земеделие“ не е определила средно годишно рентно плащане за землището на с.М. К., поради липсата на предвидените предпоставки по пар.2е от ДР на ЗСПЗЗ. От заключението и уточненията на вещото лице в съдебно заседание се установява също, че  в договора за наем между Община Белово и наемателя Ивана Александрова Тодорова от 11.05.2012 год. в землището на с.Момина Клисура, не са отдадени под наем имотите, посочени в Заповедта на кмета №343 от 25.06.2013 год., с поредни номера по заповедта и съответно застъпване, както следва: №10-0.2 дка, №31-0.2 дка, №38-0.4 дка, №44-0.7 дка, №46-0.1 дка, №51-0.1 дка, №52-0.6 дка, №57-0.5 дка, №58-0.2 дка, №59-0.2 дка, №63-0.9 дка, №64-0.8 дка, №71-0.7 дка, №80-0.1 дка, №94-0.1 дка, №97-0.4 дка, №103-0.1 дка, №104-0.1 дка, №105-2.2 дка, с обща площ на застъпване на тези деветнадесет имота от ОПФ на Община Б., с общ размер от 8,6 дка.

            От показанията на разпитания по делото свидетел Е.И.Т. се установява, че същият работи в община Белово, като съвместява няколко длъжности. Свидетелят уточни, че кметът на общината му възложил да връчва заповедите за земеделските земи. Спомня си, че ответникът отказал да вземе заповедта.

            От разпита на свидетеля Н.Д.Н. се установява, че е придружавал свидетеля Е.Т., по негова молба, при връчване на заповедите за изземване на земеделските земи. Свидетелят посочи, че за 3 дни са връчили много заповеди. Въпреки това си спомня, че ответникът лично е отказал да получи заповедта.

            Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявените искове с правно основание чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими, но неоснователни, по следните съображения:

            В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящето дело, ищецът основава претенциите си на издадената от Кмета на Община Белово Заповед №343 от 25.06.2013г. Безспорно е, че тази заповед е издадена в рамките на едно административно производство и на основание чл.65  ал.1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ.

            Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание.

            Текстът на чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ предвижда, че земите от общинския поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост. Лицата, отстранени от ползването на имота по този ред нямат право на обезщетение – чл.34 ал.5 от ЗСПЗЗ.

            Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ, в тридневен срок от датата на издаване на заповедта по ал.1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка ***, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата  от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на община по реда на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаването на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие, издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.

            При анализа на горецитираните разпоредби се налага извода, че плащането на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване е само един етап от административната процедура по чл.34 от ЗСПЗЗ и една правна възможност за  лицето, което ползва неправомерно земеделските имоти. Единствено в негова преценка, воля и желание е дали да плати или не. Ако внесе сумата, изпълнението на заповедта се спира, а правоимащите лица се уведомяват за постъпилото плащане и за правото им да получат депозираната сума, ако в 10-дневен срок от получаване на уведомлението изразят писмено съгласие за това. В този случай, издадената заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ се отменя. Ако в посочения срок правоимащото лице не подаде изрично писмено съгласие, заповедта по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ подлежи на незабавно изпълнение.

            Невнасянето в дадения тридневен срок на посочената в издадената заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ парична сума, не поражда задължение за същата сума за ползвателя на земеделските имоти, без правно основание, нито води до съответно право на вземане за тази сума на издалия заповедта орган.

            В случай, че адресатът не внесе сумата, то за него ще настъпят другите предвидени в разпоредбата на чл.34 от ЗЗПЗЗ неплагоприятни последици, а именно: имотът/имотите ще бъдат иззети от него и той ще бъде лишен от правото да получи обезщетение за понесените от него вреди – чл.34 ал.5 от ЗСПЗЗ.

В конкретния случай се установи по делото, че ответникът не е внесъл по сметка на бюджета на ответната общината сумата представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината, но по посочените по-горе съображения, това не е било и задължително за него, а е било само една правна възможност. Процесната Заповед №343/25.06.2013г. на Кмета на Община Белово, на която ищецът се позовава и основава претенциите си, не е правопораждащ юридически факт, от който ищецът би могъл да черпи правото си на обезщетение за неправомерно ползване на собствените му земеделски имоти.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният главен иск по чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ се явява недоказан и неоснователен и ще следва да се отхвърли изцяло и в претендирания от ищеца размер от 20599,80 лева.

Ще следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от посочената от ищеца дата 13.09.2013 год. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед отхвърлянето на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции на ищеца по чл.86 от ЗЗД – за мораторни лихви за посочените периоди и те също ще следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото, ищецът ще следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер общо на 2095,00 лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи. 

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

Р         Е          Ш         И    :

 

            ОТХВЪРЛЯ   предявените от ОБЩИНА БЕЛОВО, с ЕИК …., представлявана от Кмета инж. К. Г. В., със седалище и адрес на управление: гр.Б., област П., ул."О." №…, с пълномощник адвокат Ц. М. М.от Адвокатска колегия-Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр.П. ул."И. В." №…, ет…, офис №… против Е.К.К., с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 20599,80 лева – главница – претендираното обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на Община Б., съгласно чл.34 от ЗСПЗЗ, ведно с лихва в размер на 97,47 лева върху претендираната главница за периода от 15.07.2013 год. до 01.08.2013 год., ведно с лихва в размер на 223,61 лева за периода от 01.08.2013 год. до 09.09.2013 год., законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2013 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на задължението и сторените и в двете съдебни производства - по ч.гр.д.№3472/2013 год. на Районен съд-Пазарджик и в настоящето съдебно производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, като неоснователни.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛОВО, с ЕИК … представлявана от Кмета инж. К. Г. В., със седалище и адрес на управление: гр.Б., област П., ул."О." №… да заплати на Е.К.К., с ЕГН ********** *** направените от него по делото разноски в размер общо на 2095,00 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: