№ 338
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500389 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Т. Х. с ЕГН **********,живуща
в с.Б., Община Е., против решение № 27 от 15.03.2022г. по гр.д.№ 223/2021г.
на Етрополския районен съд, с което е признато за установено,че дължи на
„В.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Р.“№15,сумата 968.76 лв.,ведно със законната лихва,считано от
30.03.2021г. до окончателното плащане на вземането и сумата 151.23 лв.
мораторна лихва за периода от 02.09.2019г. до 16.03.2021г.;ответницата е
осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 125 лв. разноски в исковото
производство и 25 лв. разноски в заповедното производство.Въззивничката
намира решението незаконосъобразно,необосновано и
несправедливо.Процесното отклонение от водопроводната мрежа било за
имот,продаден на трето лице на 17.04.2019 г.Ищцовото дружество отказало да
открие партида във връзка с поставен водомер в имота на ответницата под
претекста,че имотът е земеделски.Действително имало отклонение,но то било
нефункциониращо към датата на проверката.Отклонението било
временно,докато новодомците си поставят водомер.Сумата била непосилна за
финансовите възможности на въззивничката и съпруга ,които получавали
пенсии съответно 420 лв. и 530 лв. и се нуждаели от скъпи лекарства предвид
напредналата си възраст.
Въззиваемата страна не взема становище.
След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
1
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Производството е образувано по иск на „В.К.“ЕООД за установяване на
вземанията ,за които се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 65 от 30.03.2021г. по ч.гр.д.№ 119/2021г.Не се
спори ,че между дружеството и ответницата има облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на „В.К.“ услуги, по силата на
който тя е абонат „потребител“ с партида № 06073039 за собствения имот в
с.Б..На 19.06.2019г. е извършена проверка в имота/къща с двор/ и е
установено,че в имота има отклонение,което не преминава през
водоизмервателния уред.Ответницата не оспорва тези факти и подписа си без
възражения,положен на констативния протокол.От правна страна
фактическата обстановка индицира нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. на МРРБ относно присъединяване към водопроводната
мрежа.За това нарушение чл.35, ал.1 от Наредбата предвижда санкция в
размер на стойността на разхода за вода по водопропусквателната способност
на инсталацията непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане
на водата със скорост 1.0 м/с.Обстоятелството,че потребителят не се е
обогатил лично, а е осигурил облага за трето лице,в какъвто смисъл са
доводите на въззивничката, е ирелевантно.Съдът не се съмнява в моралността
на мотивите на въззивничката,но законодателят не им придава правно
значение. С писмо изх.№ 886/25.07.2019г. дружеството е предложило
споразумение задължението да се изплати разсрочено на 6 месечни вноски
при начално внасяне на 30 % от сумата 968.76 лв.,но пред съда ответницата е
заявила,че може да плати разсрочено до 300лв. по 50 лв. на месец.Очевидно
дружеството не е намерило за приемливо да опрости повече от 2/3 от
санкцията.При положение,че потребителката е продала на трето лице
неправомерно водоснабдения имот,житейската презумпция е,че достъпът до
„В.К.“ услуга е калкулиран в цената на имота.Въззивната инстанция не
установява процесуални нарушения при разглеждане на делото.На
ответницата е указана възможността да получи правна помощ с разпореждане
№ 139/23.07.2021г.;първото заседание е отложено поради невъзможността
да се яви лично .По изложените съображения решението следва да бъде
потвърдено.
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Т. Х. с ЕГН **********,живуща
в с.Б., Община Е., против решение № 27 от 15.03.2022г. по гр.д.№ 223/2021г.
на Етрополския районен съд, с което е признато за установено,че дължи на
„В.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Р.“№15,сумата 968.76 лв.,ведно със законната лихва,считано от
30.03.2021г. до окончателното плащане на вземането и сумата 151.23 лв.
мораторна лихва за периода от 02.09.2019г. до 16.03.2021г.;ответницата е
осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 125 лв. разноски в исковото
производство и 25 лв. разноски в заповедното производство.Въззивничката
намира решението незаконосъобразно,необосновано и
несправедливо.Процесното отклонение от водопроводната мрежа било за
имот,продаден на трето лице на 17.04.2019 г.Ищцовото дружество отказало да
2
открие партида във връзка с поставен водомер в имота на ответницата под
претекста,че имотът е земеделски.Действително имало отклонение,но то било
нефункциониращо към датата на проверката.Отклонението било
временно,докато новодомците си поставят водомер.Сумата била непосилна за
финансовите възможности на въззивничката и съпруга ,които получавали
пенсии съответно 420 лв. и 530 лв. и се нуждаели от скъпи лекарства предвид
напредналата си възраст.
Въззиваемата страна не взема становище.
След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Производството е образувано по иск на „В.К.“ЕООД за установяване на
вземанията ,за които се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 65 от 30.03.2021г. по ч.гр.д.№ 119/2021г.Не се
спори ,че между дружеството и ответницата има облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на „В.К.“ услуги, по силата на
който тя е абонат „потребител“ с партида № 06073039 за собствения имот в
с.Б..На 19.06.2019г. е извършена проверка в имота/къща с двор/ и е
установено,че в имота има отклонение,което не преминава през
водоизмервателния уред.Ответницата не оспорва тези факти и подписа си без
възражения,положен на констативния протокол.От правна страна
фактическата обстановка индицира нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. на МРРБ относно присъединяване към водопроводната
мрежа.За това нарушение чл.35, ал.1 от Наредбата предвижда санкция в
размер на стойността на разхода за вода по водопропусквателната способност
на инсталацията непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане
на водата със скорост 1.0 м/с.Обстоятелството,че потребителят не се е
обогатил лично, а е осигурил облага за трето лице,в какъвто смисъл са
доводите на въззивничката, е ирелевантно.Съдът не се съмнява в моралността
на мотивите на въззивничката,но законодателят не им придава правно
значение. С писмо изх.№ 886/25.07.2019г. дружеството е предложило
споразумение задължението да се изплати разсрочено на 6 месечни вноски
при начално внасяне на 30 % от сумата 968.76 лв.,но пред съда ответницата е
заявила,че може да плати разсрочено до 300лв. по 50 лв. на месец.Очевидно
дружеството не е намерило за приемливо да опрости повече от 2/3 от
санкцията.При положение,че потребителката е продала на трето лице
неправомерно водоснабдения имот,житейската презумпция е,че достъпът до
„В.К.“ услуга е калкулиран в цената на имота.Въззивната инстанция не
установява процесуални нарушения при разглеждане на делото.На
ответницата е указана възможността да получи правна помощ с разпореждане
№ 139/23.07.2021г.;първото заседание е отложено поради невъзможността
да се яви лично .По изложените съображения решението следва да бъде
потвърдено.
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 15.03.2022г. по гр.д.№ 223/2021г. на
РС-Е..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4