Р Е Ш Е Н И
Е
№ 230
гр.Велико
Търново, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
272 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Й.С.Т.
*** против отказ на органи по приходите при
Община Велико Търново за издаване на данъчна оценка на недвижими имоти, обективиран
в писмо изх. № 94ЙЙ-2385-4 / 26.04.2021г. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на отказа поради липсата на законова хипотеза за
постановяването му, както и липса на представени по делото доказателства за
собственост върху процесния имот. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт, връщане на преписката за издаване на данъчната оценка и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата с
подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на оспорването.
Предмет
на настоящото съдебно производство e отказ на органи
по приходите при Община Велико Търново за издаване на данъчна оценка на
недвижими имоти, обективиран в писмо изх. № 94ЙЙ-2385-4 / 26.04.2021г.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Й.С.Т.
подава искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка вх.№ 1956 / 14.04.2021г.
за имот – земеделска земя в землището на с.Хотница, с идентификатор *** с площ
от 1 282 кв.м. Към искането са представени и две Данъчни декларации по
чл.14 от ЗМДТ за земя в с.Хотница с площ от 1 282кв.м. и две промишлени
сгради в с.Хотница с идентификатор ***.1 и ***, удостоверение за наследници,
нотариален акт от 1920 и удостоверение от нотариус. На искането е отговорено с
писмо, че към момента е невъзможно издаването на данъчна оценка, тъй като част
от данъчната декларация не е заверена от друга дирекция на общината по мотиви
за право на собственост на държавата върху имота.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден в нарушение на процесуалния и материалния закони.
Безспорно удостоверяването на факта за издаването на
документ за данъчна оценка на имоти, предмет на производство по издаване на
констативен нотариален акт представлява индивидуален административен акт
съгласно чл.21 от АПК – акт, който е от значение за признаване на права.
Неиздаването на искания документ, независимо от причините за това и формата на
отказа представлява административен акт, подлежащ на оспорване.
Доколкото се касае за документ, установяващ стойността на
имот, то вписаните в Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ обстоятелства не могат
да бъдат съобразени. От една страна тази декларация се подава от собственик за
деклариране на придобита собственост или промяна в декларирани обстоятелства и
въз основа на нея се определят дължими данъци и такси. Липсва каквото и да било
основание за подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ при подаване на искане за
издаване на данъчна оценка в хипотеза на производство по чл.587 от ГПК. При направено искане за
издаване на данъчна оценка на имот, който не е деклариран в съответната данъчна
служба органът по приходите следва да установи относимите към административната
услуга обстоятелства чрез събиране служебно на доказателства и да издаде
искания документ. Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от лице, което
не е собственик или ползвател на имота
не може да породи предвиденото в закона действие. Ако тази декларация е само за
улеснение и подпомагане на органа, той не може да се позове на нея, включително
и по отношение на заверката й от друг отдел на общината, за да постанови отказ
по искането, тъй като законът не въвежда като изискване искането за издаване на
данъчна оценка да е подадено ведно с данъчна декларация. От друга страна наличието
на право на собственост върху същия имот от страна на държавата се удостоверява
в нарочна молба-декларация от Областна управа. От трета страна, ако имотът е
собственост на държавата, то той следва да бъде деклариран и държавата да
заплаща данъци върху него /в частта за промишлените сгради/ и тогава данни за
имота ще са налице в масивите на община Велико Търново и за нея не би било
проблем да издаде исканата данъчна оценка.
Извън компетентността на органите по приходите в
производството по издаване на данъчна оценка е установяването на правото на
собственост на трети лица.
В противоречие с това изразено становище от ответника в хода
на настоящото производство са представени скици за поземлени имоти с
идентификатори ***, ***.1, издадени от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, ведно с извадка за собственост и характеристики на имота. Във скиците
са вписани липсата на собственост по отношение на първия имот и собственик И.П.П.
/наследодател на жалбоподателката/ на втория имот. Следователно от
представените по делото доказателства не се установява право на собственост
върху процесните имоти на трето лице. Доре да е налице спор за собственост, то
в производството по чл.587 от ГПК компетентността да извърши преценка за
възникнало право на собственост е на нотариуса, а ако третите лица претендират
неправилност на тази преценка – спорът се разрешава от гражданския съд.
Дори и при конкуренция на права върху
имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Няма
проблем в искания документ общината да удостовери всички правно значими факти и
обстоятелства, които обаче ще се преценяват от нотариуса.
В конкретния случай данъчната оценка следва да
удостовери стойността на имотите – факт който може да се установи единствено от
органите по приходите при съответната община. Наличието на право на собственост
върху конкретния имот на държавата и общината подлежи на удостоверяване в друго
производство.
По
изложените съображения съдът намира оспореният отказ за издаден в нарушение на
процесуалния и материалния закони, поради което и следва да бъде отменен. Доколкото
естеството на акта и специфичната му форма и съдържание изключват делото да
бъде решено по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган с указание да
бъде извършена търсената административна услуга.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, за които са представени
доказателства за действителното им заплащане – държавна такса в размер на 10лв.
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. Основателно е
направеното възражение от процесуалния представител на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 700лв., още повече,
че така упълномощения адвокат А.И. не е извършила част от договорените в
договор за правна защита и съдействие услуги – процесуално представителство.
Съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения по административни
дела без материален интерес, каквото е настоящото, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 500лв. и в този размер следва да бъде уважена
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на органи
по приходите при Община Велико Търново за издаване на данъчна оценка на недвижими
имоти, обективиран в писмо изх. № 94ЙЙ-2385-4 / 26.04.2021г.
ВРЪЩА преписката на орган по приходите при Община Велико Търново
за произнасяне в 7 дневен срок от получаването й по искането за издаване на
данъчна оценка.
ОСЪЖДА Община
Велико Търново да заплати на Й.С.Т. *** сумата от 510лв. / петстотин и десет
лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.С.Т. *** за присъждане на разноски в размер
на 200лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Съдия: