№ 148
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502863 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 261455/26.04.2021 год., постановено по гр.д. №
16259/2020 год., ВРС - 24-ти състав е приел за установено по предявения от
АН. ХЮС. С., ЕГН: ********** от **** срещу „Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. "Прилеп" № 33 иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК за приемане на установено спрямо ищеца, че ответникът не дължи
сумата от 8 956,18 лв. с ДДС, представляваща стойност на незаплатени 2 788
куб.м. В и К услуги за обект, представляващ къща, находяща се в **** по
фактура № **********/18.06.2020 год. за отчетен период от 19.05.2020 год.
до 17.06.2020 год., като е осъдил ответника да заплати сторени разноски.
Недоволен от горното е останал ответникът, който обжалва изцяло
постановеното решение с твърдения на неговата неправилност. Твърди се, че
ищцата е била уведомена за заплащането на процесната фактура, но въпреки
че е имала право на възражение, не е подала такова. Счита се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ВиК операторът не е доставил 2 788
куб.м. В и К услуги за процесния период, като се позовава на
обстоятелството, че при демонтирането на водомера показанието е било 3 435
куб.м. Така, посоченото количество В и К услуги представлява разлика между
извършения на 18.06.2020 год. реален отчет и показанието от предходното
отчитане на 21.04.2020 год., като липсата на подпис на абоната е с оглед
1
приложимостта на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия (ОУ)
относно случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет. Излага, че дружеството е спазило изискванията на ОУ и Наредба №
4/2004 год. на МРРБ, съставяйки констативен протокол в присъствието на
лицето, осигурило достъп и служителите на В и К, като с оглед
незаплащането на процесната сума на 21.07.2020 са предприети действия по
преустановяване на водоподаването в имота. Позовава се и на факта, че и към
настоящия момент абонатът не заплаща потребените В и К услуги. Настоява
се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Сочи, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че ответното дружество не е доказало реапно доставените и
потребени В и К услуги, както и че представеният констативен протокол не е
доказателство за горното. Моли за потвърждаване не постановеното решение,
ведно с присъждане на разноски.
В о.с.з., въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново, с което да бъде призната дължимостта на сумата по
процесната фактура. Моли и за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата не се явява и не се представлява в о.с.з., но с молба с вх.
№ 582/11.01.2022 год. заявява, че поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба и също моли за присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. т. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане за
установяване на недължимостта на сумата по фактура №
**********/18.06.2020 за незаплатени В и К услуги и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично
посочените лица, като конкретно относима към настоящата хипотеза е
2
качеството им на собственик или ползвател на имота. От приобщените към
първоинстанционното дело Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти и Приложение № 1 към нея, издадено от
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е видно, че на 10.02.1998 год.
ищцата е декларирала, че е собственик на процесния имот. Липсват твърдения
за последващо разпореждане с имота, респективно наличието на нов негов
собственик, поради което съдът приема, че ищцата е потребител на ВиК
услуги по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД –
Варна.
Ноторни са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД –
Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г., както и
публикуването им в един централен и един местен вестник, като влизането
им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите.
Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че
Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови
нужди до потребител - собственик или ползвател на жилище, присъединено
към водоснабдителната и канализационна мрежа. Не е представен писмен
договор между страните, но действието на общите условия се разпростира
автоматично върху заварените при въвеждането им правоотношения по
предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите условия.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни
води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ на ОУ и на Глава VІ от Наредба №
4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по
индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл. 23 ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя, негов представител или свидетел, който може
да бъде и длъжностно лице на В и К. Тази процедура обаче не се прилага в
случаите на използване на електронен карнет.
На основание чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или
отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения,
а в случаи на сгради-етажна собственост или при водопровдно отклонение с
повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.25
от ОУ.
На основание чл. 24 от ОУ при невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и
когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят
3
е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. В случай, че потребителят не изпълни задължението си се счита, че
е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол,
съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от него и от
поне един свидетел. Същата процедура се прилага и при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, при несъгласие с определената дължима
сума за използвани В и К услуги, потребителите на оператора могат да
подадат пред него писмено възражение, което той следва да разгледа в 10-
дневен срок. Сумата се заплаща след извършване на проверка от В и К
снабдителя.
Макар по делото да липсват доказателства, че въззиваемата е била
уведомена от въззивника с писмо ГП 3362/08.06.2020 год., че дължи
заплащането на сумата – предмет на настоящото производство, отговорът на
въззивната жалба съдържа признание на този факт, поради което съдът
приема за установено, че ищцата е била валидно информирана за
дължимостта на сумата. Въпреки това, оплакването на въззивника, че ищцата
не се е възползвала от възможността, предоставена й по чл. 34 от ОУ съдът
намира за неоснователно, тъй като процедурата създава възможност, но не и
задължение за потребителите да подадат подобно възражение преди да имат
възможността да потърсят защита на своите интереси по исков ред.
Видно от чл. 5, т. 1 от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора при
отчитане на водомерите, което пък кореспондира на правото на В и К
оператора да има достъп до измервателните уреди при тяхното отчитане – чл.
6, т. 1 от ОУ. В този смисъл, неоснователно се явява и оплакването на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, че ВРС не е съобразил
обстоятелството, че той е бил възпрепятстван да отчита показанията на
водомера в обекта на въззиваемата, тъй като не му е бил осигуряван достъп до
него. Именно приложимите ОУ предвиждат решението за подобни ситуации.
Според уреденото в чл. 23, ал. 3, В и К операторът служебно начислява
количество изразходвана вода въз основа на средния месечен разход от
предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите,
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Този
извод на съда се подкрепя и от липсата на доказателства за осъществяване на
процедурата, предвидена в чл. 24, ал. 4 от ОУ.
Ответникът обосновава дължимостта на процесната сума, неплащането
на която е било причината за временното преустановяване на водоподаването
в обекта на ищцата, извършено чрез демонтаж на водомера в него на база
представения опис на отчети на абонат № 1115562 от таблет на В и К
дружеството и Констативен протокол № 1-85/ 21.07.2020 год.,. Въззивникът
сочи, че чрез съставянето на горепосочения протокол в присъствието на лице,
осигурило достъп на служителите на В и К оператора, демонтажът бил
извършен в съответствие със законовите и упоменатите в ОУ изисквания.
4
Според чл. 32, ал. 1 от ОУ, В и К услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни
отклонения. Доколкото дължимостта на сумите за В и К услуги произтича не
само от тяхното доставяне, но и от потребяването им, и двата елемента следва
да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин, за да бъде отхвърлена
исковата претенция. Настоящият състав намира, че въпреки разпределената
от първоинстанционният съд доказателствена тежест, въззивникът не е успял
да стори това.
Единствените представени доказателства - опис на отчети от таблет и
констативен протокол по своята доказателствена същност представляват
частни свидетелстващи документи, които се ползват единствено с формална,
но не и с материална доказателствена сила. Доколкото те произхождат от
представящата ги страна и доказват изгодни за нея факти, същите следва да
бъдат преценявани с оглед всички събрани по делото доказателства. А такива
допустими други за установяване на реално ползваната услуга не са
ангажирани.
В допълнение, според протокола, демонтажът на водомера е бил
извършен на основание чл. 38, ал. 1 от ОУ, докато процедурата по
преустановяване на водоподаването е уредена в чл. 40 от ОУ. В документа
липсват и идентификационни данни на лицето, което се твърди, че е
осигурило достъп до имота и в чието присъствие се е осъществило
действието. От записаното не става ясно защо и в какво качество лицето е
присъствало на адреса, дали е извършвало някакви действия по време на
процедурата. Липсва и изрично обозначено място за излагане на възражения
от страна на свидетеля/ лицето осигурило достъпа. Не се установява и дали
изобщо е била дадена подобна възможност на въпросното лице.
Данните от описа на отчети от таблет също не биха могли да послужат
като доказателство, установяващо по безспорен и несъмнен начин доставката
и ползването на процесното количество вода до имота на ищцата и от
обитаващите го лица. Поместването на данните в електронен карнет не
съставлява електронно отчитане, а само и единствено електронно
документиране на резултатите от проверката. Имайки предвид, че за
периодите, предхождащи и следващи демонтажа на водомера, чиито
показания към момента на неговото изземване са били 3435 куб. м., са
начислявани количества в рамките на 10-60 куб. м. на месец, то житейски
необосновано е през периода, отбелязан във фактурата 19.05.2020 –
17.06.2020 год. или дори през уточнения във въззивната жалба период –
21.04.2020 – 18.06.2020 год. да бъде потребено подобно количество В и К
услуги – 2 788 куб. м. Дори да се даде вяра на написаното в протокола и да се
приеме, че са били доставени процесните В и К услуги, то няма безспорни
доказателства, че ищцата ги е използвала. Не е доказано и че чрез наличните
технически съоръжения е могло да бъде потребено подобно количество в
рамките на горепосочените периоди.
Достигайки до изводи, идентични с тези на първоинстанционния съд,
настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
5
потвърдено в цялост.
С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна, при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде
присъдена сумата от 778 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по делото. С оглед направеното в о. с. з. на
12.01.2022 год. възражение за прекомерност на възнаграждението от страна
на въззивника, следва да бъде отбелязано, че размерът на възнаграждението е
в съответствие с лимита предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261455/ 26.04.2021 год., постановено по
гр. дело 16259/ 2020 год. по описа на Варненски районен съд, XXIV състав, с
което е прието за установено, че А.Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. „Антон Неделчев“ № 41 НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация
- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33 сумата от 8956,18 лв. с ДДС /осем хиляди
деветстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща стойност на незаплатени 2 788 куб. м. В и К услуги за обект,
представляващ къща, находяща се в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 41 по
фактура № **********/18.06.2020 год. за отчетен период от 19.05.2020 год.
до 17.06.2020 год.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Н.Д., ЕГН **********, вписан в Адвокатска
колегия - град Благоевград сумата от 778 лева /седемстотин осемдесет и
осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в полза на
А.Х. С., ЕГН ********** безплатна правна помощ в производството по в. гр.
дело № 2863/ 2021 год. по описа на Варненски окръжен съд, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
решение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6