Определение по дело №431/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 383
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20205000500431
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 38305.10.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева

Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20205000500431 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 393, постановено в закрито съдебно
заседание на 12.08.2020 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. № 496/2020 г.,
с което е върната искова молба с вх. № 6593/24.07.2020 г. и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят К... -гр.С. моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба
от 1.09.2020 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 24.07.2020 г. е подадена до ОС-Пазарджик искова молба от К... -гр.С.
против посочено лице, с която е предявен иск по чл. 153,ал.1 от ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на държавата на негово имущество на стойност 632 002,56
лв., а именно: сумата 34 440 лв., представляваща получена облага от
престъплението – имотна вреда в големи размери (платена на вноски в
периода 10.06.2009 г.-20.10.2011 г.); сумата 351 900 лв., представляваща
пазарната стойност на отчуждените дружествени дялове на посочено
дружество; сумата в общ размер на 2 655,69 лв., представляваща погасителни
вноски по кредитна карта в евро (съответно посочена); сумата в общ размер
1
на 171 721,87 лв., представляваща внесени суми по спестовен влог (съответно
посочен); сумата в общ размер на 71 285 лв., представляваща внесени суми по
спестовен влог (съответно посочен) и сумата 1 000 лв., представляваща
вноски на каса от проверяваното лице по спестовен влог (съответно посочен).
С разпореждане от 27.07.2020 г. окръжният съд преценява, че исковата
молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, като указва на
ищеца в едноседмичен срок да се впише исковата молба (както и да се
изложат твърдения и да се направи уточнение относно заявеното в исковата
молба искане за допускане на обезпечение). За това разпореждане на
окръжния съд ищецът е уведомен на 3.08.2020 г. На 11.08.2020 г. той изпраща
до съда становище, получено там на 12.08.2020 г., с което се изясняват само
обстоятелства във връзка с особеното искане за допускане на обезпечение на
иска.
На 12.08.2020 г. окръжният съд е постановил обжалваното нега
определение, с което е приел, че видно от заявеното в подадената искова
молба, наред с останалите претенции в производството К. претендира и за
отнемане на недвижими имоти. Посочено е, че затова с разпореждането от
27.07.2020 г. съдът е указал на ищеца на основание чл. 153,ал.3 от ЗПКОНПИ
да впише исковата молба в имотния регистър на А.В.. Посочено е, че
съобщението за това разпореждане е връчено на ищеца на 3.08.2020 г. и в
указания от съда едноседмичен срок К. не е представила доказателства за
изпълнение на вмененото й задължение за вписване на исковата молба. Затова
окръжният съд преценява, че е налице хипотезата на чл. 129,ал.3 от ГПК и
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
За определението на съда от 12.08.2020 г. ищецът е уведомен на
24.08.2020 г. и на 31.08.2020 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба до
апелативния съд, получена в окръжния съд на 1.09.2020 г. с вх. № 260233. С
нея жалбоподателят твърди, че неправилно окръжният съд е приел К. наред с
останалите си претенции да претендира и за отнемане на недвижим имот,
защото недвижимите имоти не са включени в претенцията. Посочва се, че в
исковата молба не е посочено недвижимо имущество-собственост на
ответника, относно което да се претендира с исковата молба за отнемане в
2
полза на държавата. Заявено е, че исковата молба в случая не подлежи на
вписване, защото предмет на производството не е недвижимо имущество.
Заявено е, че съгласно чл. 153,ал.3 от ЗПКОНПИ исковата молба подлежи на
вписване в имотния регистър на АВ само в случай, че К. има претенция за
отнемане в полза на държавата на определени недвижими имоти. Искането е
да се отмени обжалваното определение на окръжния съд и делото да бъде
върнато за продължаване на процесуалните действия.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 129,ал.3 от ГПК, когато ищецът не
отстрани в срока, определен от съда, посочените му нередовности, исковата
молба се връща. Както е указано в т.3 от ТР № 3/19.07.2010 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2009 г., ОСГК, неизпълнението на изричното указание на съда за
вписване на исковата молба по чл. 114 от ЗС е основание за нейното връщане
на основание чл. 129,ал.3 от ГПК. В случая окръжният съд с разпореждането
от 27.07.2020 г. е указал на ищеца да впише исковата молба. С обжалваното
определение от 12.08.2020 г. окръжният съд е посочил, че в подадената
искова молба К. претендира и отнемане на недвижими имоти. Видно е обаче
от текста на исковата молба, че заявената с нея претенция (л.33 от исковата
молба, лист 35 от делото на ОС), както твърди жалбоподателят в жалбата, е за
отнемане в полза на държавата само на имущество парични суми, както
следва: сумата 34 440 лв., представляваща получена облага от
престъплението – имотна вреда в големи размери (платена на вноски в
периода 10.06.2009 г.-20.10.2011 г.); сумата 351 900 лв., представляваща
пазарната стойност на отчуждените дружествени дялове на посочено
дружество; сумата в общ размер на 2 655,69 лв., представляваща погасителни
вноски по кредитна карта в евро (съответно посочена); сумата в общ размер
на 171 721,87 лв., представляваща внесени суми по спестовен влог (съответно
посочен); сумата в общ размер на 71 285 лв., представляваща внесени суми по
спестовен влог (съответно посочен) и сумата 1 000 лв., представляваща
вноски на каса от проверяваното лице по спестовен влог (съответно посочен).
При така заявеното искане, с оглед липсата на претенция за отнемане на
недвижими имоти, исковата молба не подлежи на вписване. Нормата на чл.
153,ал.3 от ЗПКОНПИ изисква вписване само на искови молби, с които е
заявено искане за отнемане на недвижими имоти, респективно, искови молби,
с които не се претендира отнемане на недвижим имот, не подлежи на
3
вписване (в тази насока – определение № 36/14.02.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. №
4818/2019 г., II ГО, ГК). Установява се следователно, че е неправилна
преценката на окръжния съд, направена с обжалваното определение от
12.08.2020 г., че е налице нередовност на исковата молба, която не е била
отстранена от ищеца, поради което да е налице основание за прекратяване на
производството по делото на основание чл. 129,ал.3 от ГПК. Частната жалба е
основателна, обжалваното определение като неправилно следва да бъде
отменено, като делото се върне на окръжния съд за предприемане на
съответните съдопроизводствени действия.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 393, постановено в закрито съдебно
заседание на 12.08.2020 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. № 496/2020 г.,
с което е върната искова молба с вх. № 6593/24.07.2020 г. и е прекратено
производството по делото.
Връща делото на същия съд и състав за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4