РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Благоевград, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Д.а
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Д.а Въззивно гражданско дело №
20241200501267 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „К
Г“ ЕООД, ЕИК , адрес на управление: гр. С, район С, ж.к. „Г М“, ул. „М № , вх. ,
ет., ап., представлявано от Л.И.Б- Г чрез адв. Д. Д., съдебен адрес: гр. С, район В,
ул. „А С“ №, ет., ап. срещу Решение № 141/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1073/2023 г. по описа на РС- П, с което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е
прогласен за нищожен Договор за възлагане на поръчителство от 03.08.2020 г.,
сключен между В. А. В. (като клиент) и „К Г“ ЕООД (като поръчител), поради
накърняване на добрите нрави, както и жалбоподателят е осъден да заплати на В.
А. В. сумата от 129,00 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – недължимо
платено възнаграждение по Договор за възлагане на поръчителство от 03.08.2020
г., сключен между В. А. В. (като клиент) и „К Г“ ЕООД (като поръчител), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.08.2023 г. до погасяването.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила от районния съд.
Твърди се, че на дружеството не са били надлежно връчени препис от
исковата молба и призовка за съдебното заседание, въпреки това в обжалваното
решение районният съд е приел, че същите са редовно връчени. Сочи се, че
връчването по реда чл. 50, ал. 2 ГПК е нередовно, тъй като дружеството не е
променяло от 22.07.2014 г. седалището и адресът на управление, както и че
1
посоченият в Търговския регистър адрес не е напускан. Изтъква се, че поради
нарушената процедура по връчване, се стигнало до провеждане на съдебното
производство пред първата инстанция без участието на ответника, като по този
начин същият бил възпрепятстван да направи необходимите възражения и
процесуални действия в своя защита, както и да вземе отношение по исковата
молба и доказателствата по делото.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество
от първоинстанционния съд.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по
подадената въззивна жалба, е депозиран такъв.
В отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на
жалбата. Сочи се, че на ответника са изпратени и връчени надлежно преписи от
исковата молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК на ответника бил указан едномесечeн срок за депозиране на
писмен отговор, който да съдържа становище по допустимостта и основателността
на претенцията, както и са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба. Изводът на районния съд за връчване на книжата по реда на чл. 50,
ал. 2 ГПК бил правилен, на място връчителят констатирал, че няма офис на фирма
и фирмени знаци, нито служители на ответното дружество.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред РС- Петрич е образувано по искова молба, депозирана
от В. А. В. чрез адв. Д. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против „К Г“ ЕООД за прогласяване на
нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 03.08.2020 г., сключен
между „К Г“ ЕООД и В. А. В. поради противоречието му с добрите нрави и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 129 лева,
недължимо платена по недействителен договор за възлагане на поръчителство,
сключен с цел да се обезпечи договор за кредит № *********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.08.2020 г. между ищцата В. В. и „К“
ЕАД е сключен договор за кредит № *********, съгласно който ищцата следва да
върне сумата по кредита в размер на 1030 лева, при сума за получаване 1000 лева и
срок на кредита от 1 месец. Сочи се, че във връзка с договор за кредит №
*********, ищцата е сключила договор за възлагане на поръчителство с ответното
дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който да обезпечи първоначално
сключения договор за кредит № *********. Във връзка със сключения договор за
възлагане на поръчителство, ищцата заплатила допълнително такса гаранция в
размер на 129 лева. Пояснява се, че по договор за кредит № ********* и договор за
възлагане на поръчителство № ********* ищцата е заплатила сумата от общо 1159
лв.
Твърди се, че договор за възлагане на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сключен е при неспазване на нормите на чл. 19,
ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че е налице
нееквивалентност на престациите, тъй като сумата по договора за възлагане на
2
поръчителство е в размер на 129 лв. и съставлява допълнителна сума, която е в
размер на 20% от сумата по отпуснатия кредит от 1000 лева. Изтъква се, че сумата
от 129 лева се заплаща без ищцата да получава нищо насреща, с което се стига
единствено и само до увеличаване на дължимата сума. С договор за възлагане на
поръчителство се нарушавал нормативно предвидения размер на ГПР и се
заобикалял закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се,
че с договор за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за
кредит, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗЗП.
Препис от исковата молба е връчен на ответната страна, която в указания
срок не е депозирала отговор на исковата молба.
С обжалваното решение първостепенният съд е уважил предявените искове,
като е приел, че процесният договор за възлагане на поръчителство е нищожен и е
осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 129,00 лв.- недължимо
платено възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство от 03.08.2020 г.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
Видно от прието като доказателство по делото копие от договор 3-1-11765-
230165 за потребителски кредит тип кредитна линия от 03.08.2020 г., на 03.08.2020
г. между „К“ ЕАД, като кредитодател, чрез кредитен посредник „К К“ ЕАД и В. А.
В., като кредитополучател е сключен договор за кредит. Съгласно чл. 1 от
договора, „К“ предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под
формата на кредит тип „кредитна линия“, а кредитополучателят го усвоява при
предвидените в договора срок и условия, в съответствие с Общите условия за
ползване на услугите на Кеш Кредит. Кредитополучателят има право да усвоява и
погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на
кредитния лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка
на кредитоспособността на кредитополучателя. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора,
Кеш Кредит предоставя на кредитополучателя потребителски кредит тип
„кредитна линия“ при следните параметри: минимална сума, която може да бъде
усвоена по кредита: 200,00 лв.; кредитен лимит – 3000,00 лв.; лихвен процент по
кредита – 36,00%; обезпечение – поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер
на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество;
начин на усвояване- по банков път, в брой или съгласно други налични способи;
условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка
усвоена сума; годишен процент на разходите- размерът на ГПР за всички
комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, отразен в
Приложение 1, неразделна част от договора. Договорът се сключва за неопределен
срок – чл. 10 от договора.
На 03.08.2020 г. между ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД, като
поръчител и В. А. В., като клиент/ кредитополучател, е сключен договор за
поръчителство, с който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за
всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 3-1-11765-230165 от 03.08.2020 г.,
сключен между клиента и „К“ ЕАД. Съгласно чл. 2 от договора за оценяването и
3
поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на
поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на
всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на
клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при
съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от договора.
С погасителен план към кредит № ********* към договор за кредитна линия
№ 3-1-11765-230165, страните се съгласяват, че погасителният план има силата на
споразумение относно размера на усвоената сума от 1000,00 лв. за срок от един
месец, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип „кредитна линия“
№ *********, дата на плащане – 03.09.2020 г., размер на вноска- 1030,00 лв.,
главница – 1000,00 лв., лихва – 30,00 лв. Представен е и погасителен план с
включено възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, че в случай на
възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от
кредитодателя дружество, общо дължимата сума по усвоения кредит № *********
и възнаграждение за предоставено обезпечение възлиза на 1159,00 лв., от които:
главница – 1000,00 лв., лихва – 30,00 лв., възнаграждение на поръчителя – 129,00
лв.
От приет като доказателство по делото фискален бон, издаден от „Кеш
Кредит“ ЕАД се установява заплащането на сумата от 151,45 лв. от В. В. с
посочено основание „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД – 24,19 лв. и „Кредит Гаранция“
– 127,26 лв. по кредит *********- лихва и гаранция.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
като са налице всички процесуални предпоставки за това.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По отношение правилността на акта, съдът е
ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита
интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две
хипотези, при решаване на делото по същество, въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично
посочените негови фактически констатации. Обжалваното решение е валидно и
допустимо. Релевираните от въззивника възражения се свеждат единствено до
твърдения за нередовно връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, както и призовка за съдебно заседание. Настоящият съдебен състав
намира същите за неоснователни по следните съображения:
Мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес - чл. 50, ал. 1 ГПК. Връчването
се извършва в канцеларията на търговеца на всеки служител или работник, който
се е съгласил да ги приеме. Според чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери
достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1.
Видно от материалите по делото, препис от исковата молба и приложенията
към нея са изпратени на адреса, посочен в исковата молба - гр. С, ул. „М“ № 41, вх.
4
, ет. , ап. . Съобщението е върнато с отбелязване на длъжностното лице по
връчванията, че адресът е посетен на 17.08.2023 г., 04.09.2023 г., 14.09.2023 г.,
25.09.2023 г., като на адреса няма фирмена табела и служители на фирмата. Съдът
е разпоредил извършване на справка в Търговския регистър, от която е установено,
че седалището и адреса на управление на дружеството е същият, на който е
изпращано съобщение. Изпратено е повторно съобщение, което е върнато с
отбелязване, че на адреса не е открита фирмата и служители на същата, след което
е разпоредено връчване на съобщение по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Залепено е
уведомление на входната врата, като в указания срок не се е явил представил на
ответното дружество, за да получи книжата. С разпореждане от 21.12.2023 г. съдът
е приел съобщението за редовно връчено.
При тези фактически данни се налага изводът, че районният съд е приложил
правилно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 4 ГПК, тъй като препис от исковата
молба с приложенията към нея, са изпратени на последния посочен в регистъра
адрес.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно
задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството,
предвид рязясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г по т.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Решението на районния съд, с което исковата претенция
е уважена, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Районният съд
обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическия състав на
предявените искове, уважавайки като основателна предявената искова претенция.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. В
производството по делото въззиваемата е представлявана от адв. Д. М., като е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва
да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на
Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за
съдилищата в страната. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 е прието, че
чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение. Национална правна уредба, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът
няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
5
целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги.
От друга страна, правния ред в страната - в чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъде справедлив и обоснован.
С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по
описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви
критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското
възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост,
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът
на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът
и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и
действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на
двата критерия кумулативно.
В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за
възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на
договорната свобода между страните (клиент - адвокат), а се касае до такова по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, което предполага заплащане на
възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на
страната, по изключителната преценка на съда.
Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и
задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес
над националната такава, както и всички налични и установени обективни
фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на
свършената работа, изразяващи се в подаване на отговор на въззивната жалба, от
една страна, а от друга и материалния интерес на предявените искове – 129,00 лв.,
за въззивното производство, следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. С оглед обстоятелството, че адв. М. е
регистриран по ЗДДС, въззивникът следва да заплати на адв. М. адвокатско
възнаграждение в размер на 120,00 лв.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1073/2023 г. по описа на РС- Петрич.
ОСЪЖДА „К Г“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София,
район С, ж.к. „Г“, ул. „М“ № , вх. , ет. , ап. , представлявано от Л. И. Б.- Г. да
6
заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия- Пл, с адрес на кантората: гр.
П., бул. „П. ш“ №, ет. , ап. сумата от 120,00 лева (сто и двадесет лева),
представляваща възнаграждение за осъществена защита и процесуално
представителство на В. В. по настоящото дело, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7