Решение по дело №3882/2017 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 423
Дата: 4 май 2018 г. (в сила от 4 юни 2018 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20173630103882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

423/04.05.2018г.

гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори март   ,    през две хиляди и осемнадесета    година,  в състав:

 

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара И.

 

при секретаря  А.Пушевска   , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №3882  по описа за 2017  г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1  от СК и чл.127 а , ал.2 от СК

Депозирана е искова молба от Д.И.И. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес  срещу Д.Ф.И. , ЕГН ********** , адрес: ***  , в която посочва , че с ответника са сключили граждански брак на 10.12.2014г. , като преди това се родил синът им А. Д.Ф. , ЕГН: **********. След сключване на брака отношенията им не се променили.  В последствие заминали заедно с детето  в Германия, където пребивавали и към момента. Ищцата започнала работа, а ответникът през това време се грижил за детето им. След четири месеца ответникът започнал работа, ищцата  се грижила за детето им, материалното им състояние постепенно се подобрило, детето започнало да посещава детска градина през 2015 г. но отношенията  между  страните  не се подобрили. Страните са се разделили, но ответникът продължавал да  притеснява ищцата като я следял,  упражнявал и телефонен терор, заплашвал я  със саморазправа. Детето било много стресирано и не желаело да вижда баща си. Ищцата желае прекратяване на брака по вина на ответника, предоставяне на нея на родителските права по отношение на роденото от брака   дете, като местоживеенето на детето бъде определено на адреса на майката. Да бъде определен режим на лични контакти на детето с бащата, да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка  за детето в размер на 600 лв.  с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Желае да бъде  издадено разрешение  малолетното дете да пътува извън пределите на РБългария за определени периоди , конкретно посочени в исковата молба . Претендира присъждане на разноски

Ответникът не представя отговор по реда на чл.131 от ГПК , не се явява в съдебно заседание .

След като се запозна със събраните в хода на процеса  писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Видно от представеното и прието като доказателство Удостоверение за граждански брак , съставено въз основа на Акт за граждански брак №*** на Община Шумен, страните са съпрузи от 10.12.2014г. При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на ищеца – И. .  Страните имат родено общо дете А. Д.Ф. , ЕГН: ********** , което се установява от Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане №***. на Община Шумен .

По искане на ответника са разпитани свидетелите Г. К. Р. и Ю. И. И. , които твърдят , че ответникът осъществява системен психически и физически тормоз спрямо ищцата  . От около година и половина съпрузите не живеели заедно Единствено и само ищцата се грижела за детето , бащата не полагал никакви грижи . Непротиворечиво и категорично посочват , че майката  полага изключително адекватни грижи във връзка с отглеждането на детето .Събраните и обсъдени по-горе доказателства  , според съда разкриват липсата на минимално изискуемото от морала и закона съдържание на брачната връзка , а именно между страните липсва физическа и морална близост , напротив налице е отчужденост ,  няма възможност за заздравяване на брака  , което налага изводът , че същият  е дълбоко и непоправимо разстроен , т.е. е налице основание за прекратяването му.

Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство, намира, че тя е на  ответника . Както от показанията на свидетелите , които съдът възприема като достоверни , така и от приложените писмени доказателства : превод от  немски на български език на молба за издаване на  ограничителна заповед , протокол от   открито заседание на Районния съд  Дуддла - ФРГ , дело № 23 F134/2016 г.; легализиран превод от  немски на български език на  договор за наем; легализиран превод от немски на български език на  известие за промяна в надбавките  за осигуряване на прехрана , легализиран превод  на решение   23 F 153/17 на Районен съд в гр. Ремшайд , че ответникът е упражнявал психически и физически тормоз спрямо ищцата . Поради горното съдът приема за доказано , че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на  мъжа  .

Единствено ищцата  прави искане за предоставяне упражняването на  родителските права . От анализираните по-горе гласни доказателства се доказва се тя е грижовен родител  , полага всички необходими усилия за задоволяване на физическите и духовни нужди на детето , от друга страна бащата се е  нее проявява интерес и не полага никакви грижи за детето си, поради което съдът намира , че притежава родителски капацитет за упражняване на родителските права в най-добър техен интерес . Ищцата моли местоживеенето на детето да бъде определено при нея , извън пределите на РБългария , на адрес : ФРГермания , гр.Ремшайд , ул.*** . Съдът като констатира , че майката , която ще упражнява родителските права , трайно се е установила да живее и работи във ФРГ , 9детето посещава детска градина , обитават жилище с подходящи за детето условия , намира , че молбата е основателна . Майката претендира на на бащата  да бъде  определен режим на лични контакти с детето както следва : всяка първа  и трета седмица от месеца в събота от 10,00 часа до 18,00 часа на същия ден  . Съдът намира , че посоченият режим на лични контакти е крайно недостатъчен бащата да поддържа емоционална връзка с детето . Вярно е , че към настоящият момент , според доказателствата по делото той не проявява интерес , но съдът намира , че при промяна в отношението му , което ще бъде в интерес на детето , същият  да има възможност да реализира  лични контакти в обичайните параметри , а именно всяка първа и трета седмица от месеца , от 9,00 часа до 18,00 часа на същия ден , както и 20 дни през лятото , когато майката не ползва отпуск .

Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 600 лева , считано от датата на подаване на исковата молба .  Ищцата твърди , а това се доказва и от представения легализиран превод от немски на български език на  известие за промяна в надбавките  за осигуряване на прехрана , че тя получава социална помощ в размер на около 900 евро , както и детски надбавки от 199 евро. Няма доказателства за реализирани доходи от трудова дейност  , но майката твърди , че полага „частен труд“ и реализира допълнителни доходи . За доходите на ответника не са представени писмени доказателства , но от събраните гласни такива съдът приема за доказано , че той също трайно се е установил във ФРГермания , същият е трудоспособна възраст и няма пречка да реализира минималната за посочената държава заплата , която е около 1 400 евро . Никоя от страните не твърди , съответно не представя доказателства за наличието на други  алиментни задължения . От друга страна детето е на възраст , в която са му необходими средства за храна , отопление , дрехи и др. обичайни битови нужди . Не се твърдят специфични нужди .

В заключение , съдът като съобрази предпоставките по чл.142 ал.1 от СК , с които съдът следва да вземе предвид  при определяне размера на издръжката намира  и специално факта , че детето и майка живеят в ФРГ и съответният стандарт на живот в посочената държава , намира  че за детето А. Д.Ф.  , следва да бъде определена обща издръжка от 600  лева , от които 350   лева  да се заплащат от бащата  , а остатъкът  от 250 лева от майката , която полага непосредствени грижи за детето . Издръжката е дължима считано от датата на подаване на исковата молба . За разликата от 350 лева , до пълния предявен размер от 600 лева , искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли .

Ищцата заявява , че е напуснала семейното жилище в с.Борци , собственост на роднини на ответника , поради което не желае да бъде ползвано от нея . Предвид посоченото същото следва да бъде присъдено за ползване на ответника .

След прекратяване на брака ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име – И. .

Относно иска по чл.127 а , ал.2  СК .

Фактът , че местожителството на детето А. Д.Ф.  ще бъде извън пределите на РБългария , а именно във ФРГермания е достатъчен да мотивира съда да приеме , че претенцията по чл.127а , ал.2  от СК е основателна . Независимо от горното следва да се посочи , че бащата на детето също живее  трайно в посочената държава . Тези обстоятелства обуславят категоричен извод , че в интерес на детето е да притежава задграничен паспорт и да има възможност да пребивава извън пределите на страната в посочените от ищеца периоди .

Съобразно доходите на страните , съдът намира , че следва да бъде определена окончателна държавна такса  по иска по чл.49 , ал.1 от СК  ,  в размер на 40 лева , от които предварително от ищеца   са внесени 25 лева , разликата от 15 лева подлежи на доплащане от ответника .

На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът  дължи  държавна такса върху размера на определената издръжка за  детето в размер на 504 лева .

На осн.чл.329 ал.1 от ГПК ответникът следва  да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 655 лева  

           

Водим от горното , съдът

Р          Е          Ш          И  :

 

 

           ПРЕКРАТЯВА  сключеният на  10.12.2014г.   с Акт  №***. на Община Шумен,     , ГРАЖДАНСКИ БРАК  между Д.И.И. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***  и Д.Ф.И. , ЕГН ********** , адрес: ***,  КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.  

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответника Д.Ф.И. , ЕГН ********** .

 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права  върху роденото от брака дете  А. Д.Ф. , ЕГН: ********** на майката Д.И.И. , ЕГН ********** ,  с МЕСТОЖИВЕЕНЕ  : ФРГермания , гр.Ремшайд , ул.***   

            ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата Д.Ф.И. , ЕГН ********** и детето А. Д.Ф. , ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца , от 9,00 часа до 18,00 часа на същия ден , както и 20 дни през лятото , когато майката не ползва отпуск .

           ОСЪЖДА бащата Д.Ф.И. , ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете А. Д.Ф. , ЕГН: ********** , чрез неговата майка и законен представител Д.И.И. , ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от  датата на подаване на исковата молба – 28.12.2017г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска – с падеж първо  число  на месеца, за който се дължи .

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.149 от СК, за разликата от 350  лева , до пълния предявен размер от 600 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН  .

             ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в с. Борци на мъжа Д.Ф.И. , ЕГН ********** .

             СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА съпругата Д.И.И. , ЕГН ********** ,   ВЪЗСТАНОВЯВА  предбрачното си фамилно име – И.    .

             ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Д.Ф.И. , ЕГН ********** , адрес: *** , да бъде издаден документ за самоличност   – паспорт  за пътуване в чужбина на детето А. Д.Ф. , ЕГН: **********

             РАЗРЕШАВА на детето А. Д.Ф. , ЕГН: **********, до 2023 г. включително ,  да напуска  пределите на РБългария ,  до ФРГермания и до държавите членки на Европейския съюз  , за периодите от тридесети август до двадесети декември   и от пети януари до  първи август , придружавано от неговата майка или упълномощен представител , без необходимост от съгласието на бащата Д.Ф.И. , ЕГН ********** .

 

В осъдителната част за издръжката на детето А. Д.Ф. , ЕГН: ********** , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.

 

            ОСЪЖДА Д.Ф.И. , ЕГН **********   да заплати на Д.И.И. , ЕГН **********   сумата 655 ( шестстотин петдесет и пет) лева – деловодни разноски .

             ОСЪЖДА Д.Ф.И. , ЕГН ********** , да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС ,  сумата 519 ( петстотин и деветнадесет) лева , от които 15 лева - остатъка от държавната такса за водене на делото  по брачния иск и 504 лева – държавна такса върху уважения размер на издръжката за детето .

         Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: