№ 62
гр. Момчилград, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20245150100666 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ №
81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов чрез
ю.к.Борис Тихолов – пълномощник на управителите срещу: С. К. И., с
ЕГН:**********, с адрес: гр.Яковица, п.к.6870 № 11, с правно основание
чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК; цена на иска: 3490.13 лв., от които
900 лева главница по Договор за паричен заем; 301.36 лева договорна лихва
върху главница по Договор за паричен заем; 652.43 лв. представляваща
неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „Ситикеш“ ООД; 1381.45 лева дължима неустойка, съгласно
чл.6.2 от Договора за потребителски кредит; 254.90 лева – законна лихва за
забава върху главница по Договор за паричен заем.
В исковата си молба ищеца твърди, че 24.07.2019 година ответника С. К.
И., е сключил Договор за потребителски кредит № 342343 с „Сити Кеш“ ООД,
по силата на който е получил сумата от 900 лева, срещу което се съгласила да
върне - 18 броя вноски в по 171 лв. - в срок до 26.01.2021 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 47.85 %. Твърдят, че съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е
1
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
342343 на 24.07.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила
в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК
регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава
извод, че процесният договор е действителен като сключен според
повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите
условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от Общите
условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“
ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на
имей адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените
договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
2
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Твърдят, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са
сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен
заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен,
считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът С. К. И., не е
изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД
като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по
настоящото производство било индидуализирано на ред № 820 от
Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за
сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за
сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор -
цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/
от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
3
което същото следва да се счита надлежно извършено. Твърдят, че ако съдът
приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл
адрес не е извършено надлежно, то молят да се приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г.
по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ВКС). Твърдят, че ответникът С. К. И., с ЕГН:**********
не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението
все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и
обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът С. К. И., с
ЕГН:**********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №
491/2024г., а именно сумата в общ размер от 3490.13 лв., формирана както
следва: главница в размер на 900 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 301.36 лв. за периода от 24.07.2019 г. до 26.01.2021 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 290.00 лв. за период от
26.01.2021 г. до 14.10.2024 г.; 652.42 лв. - представляваща неплатени дължими
такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от
„Ситикеш“ ООД; 1381.45лв. - дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора
за потребителски кредит кредит; както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X,
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г.
до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била
начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на
чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
4
на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г-). Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника С. К. И., с ЕГН:**********, че
същата дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап.3,
представлявано от юрк. Борис Тихолов сумата в общ размер от 3490.13 лв.,
формирана както следва: главница в размер на 900 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 301.36 лв. за периода от
24.07.2019 г. до 26.01.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 290.00 лв. за период от 26.01.2021 г. до 14.10.2024 г.; 652.42 лв. -
представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 1381.45лв. - дължима
неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит кредит; както
и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират за разноски по
делото както по заповедното производство, така и по настоящото.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
В законоустановения едномесечен срок особения представител на
ответника С. К. И., адв.А. Ю. е депозирала писмен отговор, който отговаря на
изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита, че иска е допустим, но
неоснователен и недоказан. Моли съдът да постанови решение, с който да
признае за установено по отношение на доверителката й, че не съществува
вземане от ищеца. Излага съображения за това в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения му особен
представител адв.А. Ю. от АК Кърджали. Моли съда да постанови решение
съобразно събраните писмени доказателства и съобразно практиката на съда
по дела от подобен род.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 491/2024 год. по описа на РС Момчилград се
установява, че по същата е постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 190 от 25.07.2024 год., по силата на която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 900,00 лева (деветстотин
лева), представляваща главница за период от 25.07.2024 г. , ведно със законна
5
лихва за период от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 301,36
лева (триста и един лева и 36 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 24.07.2019 г. до 26.01.2021 г., сумата 254,90 лева (двеста петдесет и
четири лева и 90 стотинки), представляваща санкционна лихва за период от
26.01.2021 г. до 27.06.2024 г., сумата 652,42 лева (шестстотин петдесет и два
лева и 42 стотинки), представляваща такса за период от 25.07.2024 г. , сумата 1
381,45 лева (хиляда триста осемдесет и един лева и 45 стотинки),
представляваща друго допълнително вземане за период от 25.07.2024 г. , както
и държавна такса в размер на 69,80 лева (шестдесет и девет лева и 80
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто
лева). Вземането произтича от Договор за кредит № 342343/24.07.2019 год.
По делото се установява, че на 24.07.2019 година ответника С. К. И., е
сключила Договор за потребителски кредит № 342343 със „Сити Кеш“ ООД,
по силата на който е получила сумата от 900 лева, срещу което се съгласила да
върне - 18 броя вноски в по 171 лв. - в срок до 26.01.2021 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 47.85 %.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
342343 на 24.07.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между
6
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила
в срок и съобразно условията на договора.
Съдът приема, че е спазена и нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК, която
регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
случая съдът приема, че представеният по делото Договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Приема, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните
норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Установява се, че договорът е сключен по електронен път, по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Ответникът С. К. И., не е изпълнила в срок задълженията си по Договора
за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано на ред
№ 820 от Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът не е изпълнил в
срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за
сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел
7
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за
сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор -
цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/
от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита надлежно извършено.
С оглед на гореизложеното и събраните писмени доказателства, съдът
счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана, установена по
основание и по размер, поради което положителният установителен иск
следва да се уважи така, както е предявен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на
169.80 лв. и направените в исковото производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 818.93 лв., от които 69.80 лв. заплатена държавна такса,
649.13 лв. внесен депозит за адвокатско възнаграждение за назначения на
ответника особен представител по делото и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. И., с
ЕГН:**********, с адрес: с.Яковица, общ.Кирково, обл.Кърджали, че
ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81 В,
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов чрез
ю.к.Борис Тихолов – пълномощник на управителите, сумата в общ размер от
3490.13 лв., формирана както следва: главница в размер на 900 лв.; договорна
8
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 301.36 лв. за периода от
24.07.2019 г. до 26.01.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 290.00 лв. за период от 26.01.2021 г. до 14.10.2024 г.; 652.42 лв. -
представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 1381.45лв. - дължима
неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит кредит; както
и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 491/2024 год. по описа на
Районен съд Момчилград.
ОСЪЖДА С. К. И., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Яковица, п.к.6870 №
11, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ № 81 В,
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов,
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 169.80 лв.
и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 818.93 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9