№ 506
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503432 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 09.07.2020 г. по гр.д. № 23/2020 г. на ОС - Монтана е осъдено
„ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД да заплати на Б. И. П. обезщетение в размер на 40 000
лева за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 29.03.2015 г. по застрахователна
полица № 06114002427054, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.11.2019
г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до претендираните
50 000 лева.
Ответникът„ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД е депозирал въззивна жалба вх. №
3601/74077 от 06.08.2020 г. против първоинстанционното решение в неговата
осъдителна част като необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че Б.П. нямал право на обезщетение за смъртта на брат
си, починал при ПТП на 29.03.2015 г., тъй като техните отношения не се отличавали с
изключителност. Същите били в рамките на естествените отношения между братя.
Съдът неправилно приел, че има такава изключителност поради факта, че ищецът
отстъпил своя дял от бащината къща на брат си. Необосновано съдът приел, че смъртта
на брата повлияла на здравословното състояние на ищеца. Окръжният съд не изложил
съображения, обосноваващи присъждане на застрахователно обезщетение на брата на
починалия при ПТП и мотивите му били изключително лаконични без да са съобразени
с критериите на ВКС и Тълкувателно решение № 1 по тълк.д. № 1/2016 Г. на ОСТГТК.
Жалбоподателят излага и оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не
приел възражението за погасяване на част от законната лихва по давност. В случая се
прилагала тригодишната погасителна давност. Моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и искът да бъде отхвърлен изцяло.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца, в който се
изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи за противоречие на
§96, ал. 1 КЗ и предвидения в него максимум на обезщетението от 5000 лева с
общностното право. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба Б. И. П. е твърдял, че неговият брат Ю. И. П., на 50 години,
е загинал при ПТП, настъпило на 29.03.2015 г. в района на с. Белотенци, обл. Монтана,
което било виновно причинено от водача М. Е. Н., като вината му била призната с
влязла в сила присъда по нохд № 6/2018 г. на ОС - Монтана. Ищецът е твърдял още, че
търпи и ще търпи болки и страдания от смъртта на своя брат. Преди смъртта на Й.
между двамата братя имало много силна връзка и били много близки, защото Й.
израстнал пред Б. Живеели при родителите си, никога не се били карали и нямали
пререкания помежду си. Ищецът бил баткото –закрилник на малкия брат. През
годините никога не изгубили връзката и контактите помежду си. Внезапната смърт на
Й. при ПТП, на което присъствал и ищецът, се отразила много тежко и дод днес
преживявал всичко отново и отново. Редовно посещавал гроба, грижи се за него и
плаче неутешимо при всяка дума за него. Брат му много му липсвал, тъй като
социалните контакти помежду им били непрекъснати. Ищецът бил наранен много и
смъртта на брат му е непрежалима загуба. Оценил е търпените вреди на 50 000 лева и е
претендирал да му бъдат присъдени от застрахователя на виновния водач – „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва от 29.03.20215 г. до окончателното
изплащане. Изложил е доводи за неприложимост на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
Твърдял е, че е изпълнил безуспешно процедурата по чл. 380 КЗ.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на исковата
молба, в който е оспорил иска. На първо място е оспорил правото на ищеца да получи
обезщетение с твърдения, че в случая не са налице изключителни обстоятелства,
различни от обичайните взаимоотношения между братя, които да налагат присъждане
на обезщетение. В условия на евентуалност е поддържал, че в случая е приложим
лимита по §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Направил е възражение за погасяване на
част от претенцията за присъждане на законна лихва по давност с твърдения, че същата
се е погасила с 3-годишна давност. Искал е да бъде отхвърлен иска като неоснователен.
За установяване отношенията между ищеца и брат му Й., както и относно
претърпените неимуществени вреди на ищеца, по делото пред първата инстанция са
изслушани свидетелски показания, а във въззивното производство е приета Епикриза
на Б. И. П. от февруари 2020 г.
2
Свидетелката Й. Г. П., първа братовчедка на ищеца е посочила, че Б. и Й. били в
много добри отношения. Б. отстъпил къщата на Й. и последният си направил ремонт,
като Б. му помагал. Никога не са имали спорове за наследство. Двамата братя много се
обичали. Б. бил в колата по време на катастрофата. Много тежко понесъл смъртта на
брат си От тогава се разболял и не можел да го приеме. На погребението бил почти
неадекватен. Ставало му лошо. Разболял се, един инсулт изкарал и оттогава е по
болници. Поел разноските за погребението, идва си за панахиди, непрекъснато
посещава гроба. Непрекъснато говори за брат си. Б. живеел в ***, а брат му – на село,
но Б. често си идвал. Б. има съпруга и деца.
Свидетелят А. И., познат на Б. е посочил, че Й. бил по държавите, но се прибрал.
Б. много го обичал и му дал къщата, като се отказал от своя дял. Преместил се в селото
на майка си. Правил ремонт на къщата заедно с Й.. След катастрофата Б. не видял бял
ден, поболял се. Б. поел всички разноски, често карал свидетелят да го кара на
гробище. Б. имал семейство – съпруга, две дъщери и син и живеел с тях.
От приетата Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Анна Ад – София, се установа,
че Б.П. е бил приет там, като му е поставена диагноза Симптоматична фокална
епилепсия с вторично генерализирани тонично-клонични пристъпи. Мултиинфарктна
енцефалопатия. Корова атрофия, Артериална хипертония. Състояние след ПТП. В
анамнезата е посочено, че на 14.02 ищецът получил пристъп, а преди нямал
оплаквания. По данни на близките през последните дни имал два такива инцидента и
един подобен преди година.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
На първо място следва да бъде посочено, че предявеният иск е с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), а не по чл. 432, ал. 1 КЗ. Това е така, тъй като
застрахователният договор по застраховка „Гражданска отговорност“, който ангажира
отговорността на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е сключен през 2014 г. при
действието на КЗ (отм.) Действащият КЗ е в сила от 01.01.2016 г., а съгласно § 22 от
ПЗР на КЗ сочи, че относно договори, сключени при действието на отменения КЗ се
прилага последният. Посоченото прави неприложим към настоящия спор §96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ и установения в него лимит на застрахователното обезщетение.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на М. Н., наличието на
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на ПТП, смъртта на Й. П. и причинната й връзка с ПТП, както и
обстоятелството, че ищецът е брат на загиналия вследствие ПТП, са установени пред
3
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно
наличието на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на своя брат, въпросът за размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и
въпросът дали част от претенцията за лихва е погасена по давност.
Относно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд в
противоречие необосновано приел, че ищецът има материалноправна легитимация да
търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, настоящият състав
намира следното: Причиняването на смърт носи белезите на граждански деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза на определен кръг
лица, които поради близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят
вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като
имуществени и неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на деликтно
обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с
приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.,
както и с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да
се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба. Такива лица на първо място са съпругът,
низходящите и възходящите. По отношение на възходящите от втора степен, каквито
са бабата и дядото посоченото Тълкувателно решение е прието, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В съдебната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, е прието че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
4
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за
роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка
връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята
и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г.
на ВКС, II т. о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и
решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.)
В случая е установено, че ищецът е брат на Й. П.. Предвид посоченото по-горе,
освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на първо място по-силна
от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на следващо място – претърпени
вреди, чийто интензитет и продължителност са по-големи от обичайните. Отношенията
между ищеца и неговия починал брат са установени по достоверен начин от събраните
свидетелски показания. Показанията са последователни, безпротиворечиви, а и
отразяват пряко възприети факти, без да се опровергават от други доказателства,
поради което следва да бъдат кредитирани напълно. От тях се установява, че ищецът и
неговият брат Й. са израсли заедно. Впоследствие не са губили връзка помежду си,
макар да са живеели в различни населени места, Б. често е посещавал Й.. Б. се е
отказал от своята част от къщата на село и я е прехвърлил на Й., като му е помогнал и
да я ремонтира. Б. живее в *** заедно със съпругата и децата си.
Настоящият състав намира, че е обичайно за българския бит и душевност двама
братя, които са в добри отношения да се обичат, да контактуват помежду си и да се
подкрепят, включително да си помагат с труд и пари, макар отдавна да имат свои
семейства и да живеят на различни места. Обстоятелството, че единият брат е отстъпил
на другия частта си от наследствена къща на село, при положение, че не живее там,
също не е нещо необичайно. От свидетелските показания не се установяват никакви
обстоятелства, които да излизат извън рамките на обичайното и нормалното.
В същото време от свидетелските показания не се установява ищецът да е
претърпял и изключителни по своя интензитет и продължителност вреди от смъртта на
своя брат. Наличието на душевни страдания при смъртта на брат му, честото му
споменаване, почитането на паметта му чрез грижи и посещения на гроба му по време
на християнски празници е типично проявление на скръб от смъртта на брат, с когото
приживе са били в близки и топли отношения. Настоящият състав намира за
основателно оплакването на застрахователя, че не се установява от събраните
доказателства заболяванията на ищеца да са в причинна връзка със смъртта на брат му
– няма ясни данни за тези заболявания от една страна, а от друга, свидетелите няма
данни да са с медицинско образование, за да могат по достоверен начин да установяват
такава причинна връзка. Не се установява такава причинна връзка и от приетата
5
Епикриза. Видно от нея оплакванията са започнали четири години след ПТП и смъртта
на Й., а освен това в нея е посочено, че заболяванията и основно епилепсията имат
посттравматична и съдова генеза. Т.е., предизвикани са от една страна от уврежданията
на самия ищец при ПТП, в което той също е участвал, а от друга страна – от
настъпилите съдови промени.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между братята, нито по-интензивни от обичайните болки и страдания, то ищецът няма
право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си Й..
Предвид изложеното настоящият състав приема, че е основателно оплакването
на жалбоподателя „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД за постановяване на
незаконосъобразно първоинстанционно решение, като предвид посоченото същото
следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че при действието на КЗ (отм.)
законна лихва върху обезщетението се дължи от датата на деликта, или в случая от
29.03.2015 г., при което, ако беше основателен главният иск, би било основателно
възражението на застрахователя, че част от лихвата за период надхвърлящ три години
преди предявяване на иска на 11.02.2020 г. или за периода 29.03.2015 г. – 10.02.2017 г.
би била погасена по давност, предвид нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая обаче
оплакването е ирелевантно не само защото искът е неоснователен, но и защото
първоинстанционният съд е присъдил лихва от много по-късна дата – 08.11.2019 г.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има
жалбоподателят. Той не е доказал такива, но доколкото е бил защитаван от
юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът му
определя такова по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева, които следва да му
бъдат заплатени от ищеца.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските,
а на застрахователят следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.07.2020 г. по гр.д. № 23/2020 г. на ОС - Монтана в
обжалваната част и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЯ иска на Б. И. П., ЕГН ********** с правно основание чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), гр. ***, ж.к. „***“, бл. 37, вх. Б, ет. 6, ап. 16, предявен против „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б за заплащане на сума в размер на 40 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), търпени в
резултат на смъртта на брат му Й. И. П., настъпила при ПТП на 29.03.2015 г., ведно
със законна лихва върху обезщетението от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. И. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. 37, вх. Б, ет. 6, ап.
6
16, да заплати на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение пред САС и сумата 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение пред ОС - Монтана.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7