Р
Е Ш Е
Н И Е №260090
Гр.Варна,20.05.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети април
през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 71 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по
жалби на И.П. ***
срещу решение № 260310 от 26.10.2020г., постановено по търг.дело № 2122/19г. по
описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявения от него срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания,
следствие от причинената смърт на Щ Г П/съпруга на ищеца/ от ПТП на
16.01.2019г., допуснато по вина на И. М П, признат за виновен с Присъда № 41 от
10.07.2019г., постановена по НОХД № 644/19г. по описа на ВОС, влязла в законна
сила на 10.12.2019г. за разликата над 80 000лв. до 200 000лв., ведно
със законната лихва и нарсрещна
въззивна жалба на ЗД „Бул
Инс“ АД срещу същото решение, но
в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на И.К.П. сумата
4 716лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи
за лечение и погребение, следствие от причинената смърт на Щ Г Пот ПТП на
16.01.2019г.
В жалбата на И.П.К. се излага, че решението в обжалваната от него част е
неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, въззивникът счита, че съдът
неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД като е определил обезщетение в размер под
съответстващия на посочените в цитираната разпоредба критерии за справедливост.
Счита, че поради липсата на съпричиняване, поради останалите установени по
делото обстоятелства, указващи на силна и продължителна връзка между съпрузите
/почти 50 години брак/, обезщетението на преживелия съпруг следва да бъде
определено в по-висок размер. Твърди, че претендираната сума представлява
минимума по лимита на ГО.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови
друго, с което искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди да бъде
уважен в предявения от него пълен размер. Претендира направените по делото
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна по жалбата „Бул Инс“ АД със седалище гр.София е постъпил писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба на П. досежно определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди и моли съда да потвърди решението в тази част.
В насрещната въззивна жалба на застрахователя се твърди, че решението на
съда в обжалваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи че съдът
без да използва експертно мнение безкритично е приел стойността на разходите
единствено на база представените първинчин счетоводни документи от ищеца.
Моли съда да отмени на решението в частта досежно обезщетението за
имуществени вреди изцяло. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на ищеца по насрещната въззивна
жалба.
Въззивникът И.К.П., в съдебно
заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да
уважи иска за обезщетение в предявения размер и да остави без уважение жалбата
на застрахователя.
Въззивникът ЗАД „Бул Инс“ АД, в съдебно заседание,
чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
на П. и моли съда да потвърди решението в частта за неимуществените вреди.
Поддържа своята жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната от него
част за имуществените вреди.
Въззивният съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
съобразно предметните предели на въззивното
производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл432 от КЗ и чл.497 от КЗ от И.К.П.
***“ АД за обезщетение за неимуществени
вреди и имуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Щ Г Ппри пътно-транспортно произшествие на 16.01.2019г., причинено
виновно от И. М П, при управление на лек автомобил с рег.№ В 5185 СА, при
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
ведно със законна лихва. Предмет на въззивно
обжалване е решението на първоинстанционния съд, в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 4 716лв. и в частта му, с която искът за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
80 000лв. до претендираните 200 000лв. Първоинстанционното решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 13.02.2019г. е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния
съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният
съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на
пътно-транспортното произшествие на 16.01.2019г., вината на водача И. М П,
причинената смърт на Щ Г Пв резултат на
произшествието. Същите са установени и с влязла в сила присъда № 41 от
10.07.2019г. по НОХД № 644/19г. по описа на ВОС.
Не е спорен пред въззивна инстнация установения от
първата инстанция механизъм на пътно-транспортното произшествие и липсата на съпричиняване от страна на пострадалата.
Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено
пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от Параскевов вреди при управлението на
лекия автомобил.
Не е спорно че ищецът
е наследник по закон – съпруг на починалата П.
По размера на
неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:
От първата инстанция
са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката М И К, дъщеря на
пострадалата и на ищеца, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително, поради което и кредитирани от въззивната
инстанция изцяло при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на
свидетелката, която живее в едно домакинство с баща си, въззивният
съд приема за установено, че починалата и нейния съпруг са били заедно от 48
години. Били са сплотено семейство. Връзката между съпрузите е била силна, с
много обич, разбирателство и уважение. В период, в който ищецът П. е бил болен
от левкемия, съпругата му е била неотлъчно до него. След загубата на съпругата
си П. страда от загубата и, чувства се безсилен, много е самотен, не може да
спи, стряска се на сън, вика.
При определяне по
справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и
съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният
съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните
от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения
и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Щ П е починала на 68г. в
резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на
16.01.2019г. Към момента на смъртта и съпругът И.П. е бил на 72 години.
Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства сочат категорично, че починалата и нейният съпруг са имали
продължителен 48 годишен брак, изпълнен с изключително близки отношения, с
взаимна обич, топлота и привързаност, разбирателство и уважение, с грижи един
за друг. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от
критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Отчитайки всички тези
обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд
приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за понесените от И.К.П. неимуществени вреди от смъртта на неговата
съпруга в размер на 125 000лв. Събраните доказателства по делото сочат на
претърпени болки и страдания с висок интензитет, като болката от загубата на
съпругата му внезапно и при трагични обстоятелства, ще остане завинаги в живота
му, в период в който липсата на съпругата му е все по-силна и осезаема. При
определянето на по-висок размер съдът отчита и възрастта на ищеца, в която
нуждата от близък човек, какъвто е съпругата, и нейната подкрепа в ежедневието
е много по-силна.
С оглед на така
изложеното въззивният съд намира искът за обезщетение
за неимуществени вреди за основателен и доказан до размера на сумата 125 000лв.
Поради което и решението в обжалваната му част, с която искът е отхвърлен за
разликата над 80 000лв. до 125 000лв. следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен за този размер. За
разликата от 125 000лв. до 200 000лв. решението следва да бъде
потвърдено.
По претенцията за
лихви:
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В
хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
чл.497 от КЗ е ограничил отговорността на застрахователя за законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и
изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.
Установено е по делото, че ищецът е
уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 16.01.2019г. със заявление
за изплащане на обезщетение, входирано от
застрахователя на 13.02.2019г. Липсват данни застрахователят да е изискал
допълнителни документи, поради което и началната дата следва да бъде определена
по реда на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, а именно – 08.03.2019г. С оглед влизане в
сила на решението в осъдителната му част, ведно със законна лихва от
13.02.2019г., липсата на жалба по отношение на началния момент на присъденото
обезщетение и забраната по чл.271 ал.1 предл.второ от
ГПК, определената от въззивния съд начална дата
следва да бъде приложена само по отношение на присъдената от въззивния съд разлика.
По иска за
имуществени вреди:
Не е спорно по делото
че при пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила травматични
увреждания - множество счупвания на подбедрицата. Не
е спорно че след произшествието пострадалата е приета в МБАЛ „Св.Анна – Варна“
АД и на 23.01.2019г. и е извършена операция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация тибия и фибула. Представени по делото два броя талони за закупуване
на медицинско изделие, издадено от лекуващите лекари и два броя фактури от
22.01.2019г. за закупуването им от МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД на обща стойност
3 120лв.
Съставът на въззивния съд намира, че разходите за закупуване на
медицински изделия са направени във връзка с предприето лечение на травматични увреждания,
получени в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие от
16.01.2019г., закупени са във връзка с проведена операция, размерът им е
установен с представени по делото фактури с издадени към тях касови бележки.
Поради което и претенцията за заплащането им от застрахователя е основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
Установено е с
влязлата в сила присъда, че смъртта на пострадалата в болницата на 27.01.2019г.
е в резултат на пътно-транспортното произшествие. Представени са по делото
писмени доказателства – фактура от 28. 01.2019г., издадена от „Тъга“ ООД, с
издаден касов бон, за извършено погребение на П, на стойност 1 596лв. Въззивният съд намира, че разходите за погребение на
починалата от увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие
са в пряка връзка с деянието на застрахования водач и представляват имуществени
вреди, които следва да бъдат репарирани от застрахователя в размера, в който са
извършени.
Поради което и решението в обжалваната
му осъдителна част за имуществени вреди следва да бъде потвърдено.
По претенциите на страните за присъждане на разноски:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА разноски в полза на процесуалния представител на въззивника П. за първа инстанция са в размер на сумата
3 563.79лв. Предвид присъдените от първата инстанция сума в размер на
3 071.50лв. застрахователят следва да бъде осъден да заплати още сумата
492.29лв. На основание чл.38 ал.2 от ЗА и направеното искане застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител
възнаграждение за въззивното производство в размер на
сумата 1 604.23лв., определено от съда съобразно предмета на спора пред въззивен съд, изхода на спора и минималните размери на
адвокатските възнаграждение, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Единствената претенция на застрахователното дружество за присъждане на
разноски, направена в съдебно заседание на 20.04.2021г. е за направените
разноски по заплатена държавна такса по въззивната
жалба. С оглед неоснователността на въззивната жалба
и изрично направеното искане разноски в полза на застрахователното дружество не
следва да се присъждат.
С оглед изхода на спора пред въззивна
инстанция и увеличения размер от въззивния съд на
уважената част от иска за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
допълнително държавна такса за първа инстанция още в размер на сумата
1 800лв. и за въззивна инстанция сумата 900лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА решение №
260310 от 26.10.2020г., постановено по търг.дело № 2122/19г. по описа на
Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от И.К.П. *** срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД със седалище гр.София иск за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, следствие от причинената
смърт на Щ Г Пот ПТП на 16.01.2019г., причинено виновно от И. М П за разликата
над 80 000лв. до 125 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на И.К.П. ***, ЕГН **********
сумата 45 000лв. /разлика над 80 000лв. до 125 000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания, следствие от причинената смърт на съпругата му Щ Г Пот ПТП на
16.01.2019г., причинено виновно от водача на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № В 5185 СА, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.03.2019г. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260310 от 26.10.2020г.,
постановено по търг.дело № 2122/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско
отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.К.П. *** срещу
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище
гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания, следствие от причинената смърт на съпругата му Щ Г Пот ПТП на
16.01.2019г., причинено виновно от И. М П за разликата над 125 000лв. до
200 000лв., и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено
да заплати на И.К.П.
сумата 4 716лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди - разходи за лечение и погребение, следствие от причинената
смърт на Щ Г Пот ПТП на 16.01.2019г.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ №
87, ЕИК ********* да заплати на адвокат С.Б.С. *** още сумата 492.29лв.
/четиристотин деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата
1 604.23лв. /хиляда шестстотин и четири лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Джеймс Баучер“ №
87, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд Варна дължмите по делото държавни такси в размер още на сумата
1 800лв. /хиляда и осемстотин лева/ за първа инстанция и сумата 900лв.
/деветстотин лева/ за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: