Р Е Ш Е Н И Е
№. .
. . . . . . . /. . . . . . . . . 2020 г.
В
името на народа
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на прокурора
Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева касационно административно наказателно дело
№ 3471 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП гр. Варна, депозирана чрез процесуален представител – старши
юрисконсулт Д.Д.П., срещу Решение № 2053/14.11.2019
г., постановено по НАХД. № 4047/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено НП
№ 431386-F325707/23.04.2019 г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Кедър 2012“
ЕООД, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС и е прекратил
административнонаказателното производство.
В касационната жалба се твърди,
че мотивите и изводите на съда за липса на доказателства за щателно издирване
на задълженото лице са неправилни и незаконосъобразни. Изтъква се, че до
задълженото лице била изпратена покана, която била върната в цялост, поради
което АУАН бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Прави се анализ на
института на щателното издирване по смисъла на ЗАНН и се извежда извод, според
който, в рамките на своите компетенции, органите на НАП са направили всичко
възможно да открият извършителя на нарушението. Адресът на управление на
дружеството бил посетен два пъти, но лице за контакт не било открито. Според
касатора нарушението е безспорно доказано, като същият моли решението на
районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът в производството –
„Кедър 2012“ ЕООД, представлявано от управителя К.В.К., не изразява становище
по касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Като взе предвид изложеното в
жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият състав прие
следното:
Административен съд - Варна
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните доказателства
районният съд е установил от фактическа страна следното: На 16.08.2017 г. е
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП - Варна, при която е
установено, че „Кедър 2012“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в
ТД на НАП-Варна справка декларация по ЗДДС за месец юли 2017 г. в установения в
чл.125 ал.5 от ЗДДС срок до 14.08.2017 г. С оглед констатираното нарушение, на
30.08.2017 г. до дружеството била изпратена покана за явяване в 7-дневен срок
за съставяне на АУАН. Поканата не била връчена. Същата била върната в ТД на
НАП-Варна, без да бъдат удостоверени в обратната разписка никакви
обстоятелства, свързани с невъзможността за връчване. На 30.08.2017 г., в
отсъствие на представител на дружеството, срещу същото бил съставен АУАН №
F325707 за нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС. На два пъти (на 06.10.2017 г. и на
16.10.2017 г.) адресът на управление на въззивното дружество бил посещаван от
служители на ТД на НАП - Варна с оглед връчване на акта, но никой не бил
установен на адреса и с протокол от 16.10.2017 г. административнонаказателното
производство било спряно, на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН. На 20.03.2019 г. –
около година и половина след съставянето на акта, последният бил връчен на М.И.Ж.
– пълномощник на въззивното дружество. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН. На 23.04.2019 г., въз основа на акта,
Директорът на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП Варна издал
обжалваното наказателно постановление, като е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в акта, и приел, че наказаното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, като на основание чл.179 ал.1 от с.з. му
наложил имуществена санкция в размер на 500 лв.
При така установените факти,
районният съд приема, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица,
съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството е съставомерно. За да отмени
наказателното постановление районният съд приема, че то е издадено при
съществени процесуални нарушения, а именно - след изтичане на срока по чл.34
ал.3 от ЗАНН, като излага мотиви, че липсват данни за щателно издирване на
нарушителя. Въззивният съд приема, че двукратното посещаване на адреса на
управление на наказаното дружество не покрива изискването за „щателно
издирване“. Във връзка с щателното издирване се позовава на тълкуването, дадено
от ВКС в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, за естеството на издирването и
компетентните да проведат такова издирване органи, доколкото правилата за
връчване по ДОПК не се прилагат в административнонаказателните, а само в
административните производства по кодекса. Районният съд констатира, че на
разположение на съответните служители на НАП са били телефон на нарушителя и
имейл адрес, които не се установява да са били използвани, за да бъде намерен
за целите на връчването на документи в административнонаказателното
производство. Съответно приема, че актът, съставен в отсъствието на нарушителя,
не му е връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН и не обосновава спиране на
производството.
Настоящият касационен състав
счита така достигнатите правни изводи от предходния за доказателствено
обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги
преповтаря (по арг. от чл.221 ал.2 изр.2 от АПК).
Процедурите за връчване на
документи по чл.32 от ДОПК и предвидените в тях презумпции не могат да намерят
приложимост в административнонаказателните производства, водени от органите на
НАП, тъй като последните, поради естеството си, се подчиняват на специфични за
тях процесуални правила, уредени в ЗАНН, а по изрично препращане от чл.84 от ЗАНН – и в НПК. Проведеното производство за връчване на акта за установяване на
административно нарушение по реда на чл.32 от ДОПК е опорочено и правилно е
преценено от районния съд като неотговарящо на критериите за щателно издирване
по смисъла на чл.43 ал.6 от ЗАНН, и неуспешното връчване не е основание за
спиране на административнонаказателното производство по тази разпоредба.
В тази връзка и доколкото в
приложените по делото два протокола за посещение на адреса на дружеството не е
отразена дата и час на посещението, същите неправилно са били ценени като
даващи основание, съобразно разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН за спиране на
административнонаказателното производство.
С оглед изложеното правилен е
изводът на ВРС, че не са били налице основанията за спиране на
административнонаказателното производство, респ. незаконосъобразно и в
несъответствие с определения в чл.34 ал.3 от ЗАНН 6-месечен срок от съставяне в
случая на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд НП, вместо да бъде
прекратено административнонаказателното производство.
От изложеното става ясно, че
Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на
касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2053/14.11.2019 г., постановено по НАХД №
4047/2019 г. по описа на ВРС, ХХІІ-ри състав.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: