№ 272
гр. гр.Велинград, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева В.
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева В. Гражданско дело №
20225210100060 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 108 ЗС
Предявени са от Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, ул.” *****”№
1, срещу, Р. Д. В., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Велинград,
област Пазарджик, бул. ”*****”№ 190, ет.1, иск с правно основание, чл.108
ЗС, с който се иска съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на сграда с идентификатор
10450.502.872.3 по КККР на гр. Велинград, община Велинград, област
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/ 06.06.2018г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр. Велинград, бул.” *****”№ 190,
с площ от 54.00 кв.м./ петдесет и четири кв.метра/, брой етажи: 1/ един/, с
предназначение: Хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с
идентификатор 10450.502.872 по КККР на гр. Велинград, община Велинград,
област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес : гр. Велинград, бул. „*****“ №
190, с площ от 222.00 кв.м /двеста двадесет и два кв.метра/, номер по
предходен план: парцел IV- 4006, в кв.92, отреден за жилищно строителство,
кумулативно съединен с иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска да
се осъди ответника Р. Д. В. да премахне за своя сметка изградените на
източната външна фасадна стена на неговия жилищен етаж, с идентификатор
10450.502.872.1.2 по КККР на гр. Велинград, община Велинград, обл аст
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителен Директор на АГКК от сградата, врата, както и изградените
тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонова плоча- покрив на
1
собствения им имот с идентификатор 10450.502.8723 по КККР на гр.
Велинград, както и да възстанови за своя сметка източната фасадна стена на
жилищната сграда на неговия жилищен етаж с идентификатор
10450.502.872.1.2 (втори надземен жилищен етаж).
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10450.502.872 по КККР на гр. Велинград, община Велинград,
област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр. Велинград, бул.” *****”№ 190,
с площ от 222.00 1 кв.м./двеста двадесет и два кв.метра/, номер по предходен
план: парцел IV- 4006, в кв.92, отреден за жилищно строителство, ведно със
сграда с идентификатор 10450.502.872.3 по КККР на гр. Велинград, община
Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/
06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр. Велинград,
бул.” *****”№ 190, с площ от 54.00 кв.м / петдесет и четири кв.метра/, брой
етажи: 1/ един/, с предназначение: Хангар, депо, гараж, ведно със следните
самостоятелни обекти от сграда с идентификатор 10450.502.872.1 - жилищна
сграда, състояща се от приземен етаж-обект с идентификатор
10450.502.872.1.1 със застроена площ от 81.32 кв.метра, втори жилищен етаж
с идентификатор 10450.502.872.1.3 със застроена площ от 86.00 кв.метра и
мансарден етаж обект с идентификатор 10450.502.872.1.4 със застроена площ
от 97.50 кв.метра. Твърдят, че ответникът е собственик на първи жилищен
етаж, представляващ обект с идентификатор № 10450.502.872.1.2. Излагат, че
в източната част на имота са построили гараж, с одобрени строителни книжа
и разрешение за строеж № 227/ 16.12.2003г., и протокол за определяне на
строителна линия и ниво от 28.07.2004г. на площ от 54.00 кв.метра. Сочат, че
гаражът е построен като допълващо застрояване към основната жилищна
сграда, като към източната страна на жилищната сграда са построили
пристройка и надстройка върху него, а именно санитарен възел към втори
жилищен етаж и към мансардният етаж с всички необходими строителни
книжа. Твърди се, че ответникът без разрешение и без строителни книжа е
разрушил източната външната фасадна стена на неговия жилищен етаж от
сградата, в това число и носещи колони и зидове от нея, монтирал е врата и е
изградил и ползва тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонова
плоча- покрив на собствения им гараж. Предвид изложеното молят исковете
им да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В., с който
излага становище, че не оспорва собствеността на ищците по отношение на
процесния гараж, като твърди, че сградата се владее и ползва единствено от
тях. Поддържа, че бетонната плоча на покрива на тази сградата се явява
естествено продължение на пода на собствения му жилищен етаж и достъп до
нея се осъществява само от него. Излага, че върху бетонната плоча няма
съоръжения и пространството върху нея е свободно, като той и семейството
му ползват пространството над нея за отдих като открито пространство.
Поддържа, че собствеността на ищците не е смутена по никакъв начин, а и
2
няма твърдения от ищците, че по някакъв начин ответника им пречи да
упражняват владение върху нея, като това ползване от него е установено от
дълги години и по устна договорка между него и първия ищец-Т. В., като в
годините назад не е имало недоразумения. Твърди, че ползването на празното
пространство над гаража било договорено като компенсация за затварянето на
западната тераса и прозоречен отвор на етажа му с реализирането на втория
етаж на Сграда за търговия 2 10450.502.872.2, на застроена площ от 37кв.м.,
брой етажи –два, за строителството на който той не е давал изричното си
писмено съгласие. Поддържа, че за него с евентуалното уважаване на
искането на ищците му се отнема правото на открито жилищно пространство,
поради което е налице правен интерес да предяви насрещен иск за
премахване на втори етаж от Сграда за търговия 10450.502.872.2, на застроена
площ от 37кв.м., брой етажи -два за да възстанови терасата и прозоречните
отвори на западната фасада на собствения му първи жилищен етаж. Оспорва
по основание иска с правно основание чл. 109 от ЗС, както и твърдението, че
е разрушил източната външна фасадна стена, носещи колони и зидове.
Излага, че в имота през 2003 г.-2004 г. е направена пристройка от 3 кв.м. на
източната фасада на сградата, която пристройка е по височината на цялата
сграда, включително до втория и третия етаж собственост на ищците, в която
пристройка са реализирани санитарни помещения за етажите. За
изграждането й праводателите на страните, които към момента на
строителството са били собственици, са имали нужните документи за
строителството, поради което същата не е незаконна. Сочи, че основата на
пристройката започва от неговото жилище и на основата на неговото
санитарно помещение лежат помещенията на втория и трети етаж. Входа за
негово санитарното помещение е от балкона прилежащ към първия етаж, като
този вход е там, за да не се компрометира устойчивостта на основаната
сграда. Неговият балкон, от който се осъществява достъпът за санитарното
помещение е затворен с дограма, за да се осуети риска от замръзване през
зимните месеци. Оспорва да е изградил и ползва лятна кухня върху бетонната
плоча-покрив на гаража ответника. Предвид изложеното моли исковете да
бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
следното:
С оглед становищата на страните, включително заявени в открито
съдебно заседание между тях е обявено за безспорно, че ищците са
собственици на процесния имот с идентификатор 10450.502.872.3 по КККР на
гр. Велинград, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед
№ РД-18-1214/ 06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр.
Велинград, бул.” *****”№ 190, с площ от 54.00 кв.м./ петдесет и четири
кв.метра/, брой етажи: 1/ един/, с предназначение: Хангар, депо, гараж,
построена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.872 по КККР на гр.
Велинград, община Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед №
3
РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес : гр.
Велинград, бул. „*****“ № 190, с площ от 222.00 кв.м /двеста двадесет и два
кв.метра/, номер по предходен план: парцел IV- 4006, в кв.92, отреден за
жилищно строителство, а ответникът е собственик на първи редовен жилищен
етаж с идентификатор 10450.502.872.1.2, построен в същия поземлен имот.
Изложеното се установява безспорно и от приетите по делото писмени
доказателства.
От изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза се установява,
че на източната фасада на жилищна сграда с идентификатор 10450.502.872.1
върху съществуващия гараж с идентификатор 10450.502.872.3 е извършено
пристрояване на нов санитарен възел на всички етажи с размери на
пристройката 2,50/1,50 и застроена площ от 3,75 м.л., като санитарния възел
на ответника и разположен към първия редовен жилищен етаж не е свързан с
проектираната врата на фасадата на сградата, а достъпът до него се
осъществява през тераса към стая на етажа и през врата с размери от 0,75/2,00
м.л., разположена на северната стена на пристройката. Посочено е, че
съгласно издадена скица- виза № 980/2004 г. е разрешено на наследници на
Димитър Т.ов В. да проектира преустройство, пристройка и надстройка на
мансарден етаж на съществуващата сграда с обособяване ни на търговска
част. Изготвен е проект, одобрен на 11.08.2004 г.. Проектната разработка
третира пристрояване на нов санитарен възел на всички етажи от източната
страна с размери 2,50/1,50, с достъп от врата на фасадата на сградата, на
входното фоайе от западната страна и на разширение на дневната от южната
страна в приземния етаж. Двата редовни етажа нямат конструктивни
изменения освен пристрояването на санитарен възел от изток. Двата етажа
над партера са решени по еднаква планова схема. Извършените СМР за
реализирането на строежа са изпълнени в съответствие с издадените
строителни книжа и документи. В одобрения проект и строителна
документация на жилищната сграда не са отразени премахването на
източната фасадна стена на първи и втори жилищен етаж. Вещото лице е
установило, че за извършеното пристрояване са издадени още следните
документи Разрешение за строеж № 196/17.08.2004 г. на наследници на
Димитър Т.ов В. за преустройство, пристройка и надстройка на мансарден
етаж на съществуващата сграда, като е издадено и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 60/04.11.2008 г. за пристройка- санитарен възел
със застроена площ от 3 кв.м. и надстройка на мансарден етаж на
съществуващата сграда.
От заключението на вещото лице става ясно още, че на източната фасада
на сградата върху съществуващия гараж с идентификатор 10450.502.872.3 е
извършено пристрояване на навес от дървена конструкция без ограждащи
стени с размери 2,88/1,80 м.л. и застроена площ от 5,18 м.л.. Посочено е, че
навесът се обслужва от ответника и не е свързан с фасадата на сградата, а
достъпът до него се осъществява през тераса към стая на етажа на ответника и
по покривната стоманобетонова плоча на гаража, която служи за площадка-
4
открита тераса са преминаване, като за тази дървена конструкция не са
открити и представени документи, липсват и декларации за
съгласие/разрешение за преустройство, пристройка и надстройка на
мансарден етаж на съществуващата сграда, депозирани от ищците.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС
За успешното провеждане на иска за предаване на владение върху имот,
който се владее, без правно основание, е необходимо от една страна да се
установи, че ищецът е собственик на този имот и че ответника му оспорва
това право, като владее процесния имот без правно основание.
Съгласно т. 59 от § 5 на ДР на ЗУТ терасата е открита използваема площ,
разположена върху помещения, върху колони или върху терена, докато
„балкон“ (т. 57) е открита използваема площ върху конзолна конструкция,
издадена пред фасадата на сградата, а „лоджия“ (т. 58) е използваема площ,
открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата. При
съобразяване посочените легалните дефиниции следва да се приеме, че
предявеният иск касае именно тераса.
Видно от легалното определение за тераса, тя е разположена над
помещения (освен когато е на колони или над терена), поради което по
самото си архитектурно естество винаги се явява покрив за обектите, над
които се намира. Като покрив, съгласно правилото на чл. 38 от ЗС, терасата
се явява обща част на сградата по своето естество, без да се прави разлика
дали покривът е обикновен, терасовиден, или има друга конструкция.
Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата
постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът
на покрива не се изменя от използването му и като тераса.
При съобразяване изложеното, представените по делото писмени
доказателства и приетата без възражения експертиза съдът намира, че по
делото безспорно се установява ответникът да е изградил върху покрива на
сграда с идентификатор 10450.502.872.3 навес от дървена конструкция без
ограждащи стени с размери 2,88/1,80 м.л. и застроена площ от 5,18 м.л.,
който се обслужва от него и достъпът до него се осъществява през тераса
към стая на етажа на ответника и по покривната стоманобетонова плоча на
гаража, която служи за площадка- открита тераса са преминаване. С отговора
на исковата молба не се оспорва, че покривът на сграда с идентификатор
10450.502.872.3 се ползва от него и семейството му за отдих като открито
пространство. Възражението, че това състояние се поддържа отдавна и е
установено по общо съгласие между страните остана недоказано. От друга
страна не беше установено по делото, че процесната тераса представлява
естествено продължение на пода на собствения му жилищен етаж, като това
твърдение не бе подкрепено от изслушаната по делото експертиза, нито от
събраните по делото писмени доказателства. Не се твърди, нито установява
към момента на възникване на етажната собственост между страните, площта
на терасата вече да е била включена към площта на самостоятелния обект на
5
ответника, с оглед на което не може да се направи извод да е приложима
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ПП ЗДС (отм. ДВ, бр. 78/2006 г.). На следващо
място не се твърди и установява терасата по архитектурен проект да е дадена
като използваема тераса, а не като покрив.
При съобразяване изложеното и доколкото пространството над сграда с
идентификатор 10450.502.872.3 по естеството му се явява покрив, който
ответникът се установи да ползва без правно основание, то предявеният иск
по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
По иска с правно основание по чл. 109 ЗС
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи,
кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой
е авторът на това действие и в какво се състои нарушението, както и
причинната връзка между това действие и нарушаването на правата му като
собственик.
От приетата съдебно- техническа експертиза безспорно се установи, че
изграждането по източната фасада на сградата на санитарен възел на всички
етажи е извършено въз основа на одобрени строителни книжа и без
отклонение от тях, като е издадено и удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Не се установява това изграждане да е станало не по
установения законен ред, доколкото разрешението за строеж е издадено на
името на наследниците на Димитър Т.ов В., който е баща на първия ищец и
ответника, респективно същите се явяват негови наследници.
Съгласно чл. 183, ал. 2 ЗУТ (в приложимата редакция от 27.07.2004 г.)
надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава
въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или
пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална
форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички
собственици в етажната собственост. Тъй като по делото не е доказано пълно
и главно етажна собственост да е съществувала към момента на издаване
строителните книжа, като за това не са въведени и твърдения в исковата
молба следва да се приеме, че възражението на ищеца за липса на
декларирано съгласие е неоснователно. По същество независимо дали
строежът в съсобствен, или в съседен имот е извършен без, или в отклонение
на строителни книжа, или в съответствие с тях, то следва да се прецени
правната му допустимост.
В случая е безспорно установено от приетата по делото експертиза, че
процесната пристройка, представляваща санитарен възел е изградена в
съответствие с издадените строителни книжа и не нарушава строителни
норми и правила. Не се установява от ответника да е извършено твърдяното
разрушаване на източната външна фасадна стена, носещи колони и зидове, и
изграждане на лятна кухня. Нещо повече не се установява и да е изградена
врата на източната фасада на сградата, която следва да е към новоизграденият
санитарен възел на ответника, което потвърждава извода, че твърдените в
6
исковата молба действия не са реализирани от ответника. От друга страна
твърдения за конкретните вредни отражения над обекта на правото на
собственост, защитаван от ищците, които накърняват владението им и/или
ограничават, смущават и пречат на ползването му не са въведени в исковата
молба. При съобразяване изложеното и доколкото по делото не са събрани
никакви доказателства в насока, че вследствие на изграждането на санитарния
възел пред ищците са възникнали каквито и да е пречки да упражняват
правото си на собственост, то следва да се приеме, че зависимост липсва. По
делото не се установи за ищците да възникват каквито и да е трудности да
упражняват правото си на собственост в пълен обем. По същество
изграждането на санитарния възел на ответника не е било пречка, а напротив
предпоставка за изграждане на такива за втория и мансардния етаж в
съсобствената им сграда.
Принципно основание за защита чрез негаторния иск се поражда само
при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие върху обекта на правото на собственост и които
пречат и/или ограничават правомощията на собственика, търсещ правната
защита. Функцията на иска е да отрече и да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахне последиците от тях.
Прекратяването на това състояние, което смущава и/или ограничава правото
на собственост (съсобственост), е предпоставено обаче от недопустимостта и
нетърпимостта.
Съобразно константната съдебна практика всяко отклонение от
разрешение за строеж или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни
планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи
строежът. От приетата по делото експертиза не се установява такива, а
отделно от това дори и да бяха доказани не се доказва наличие на причинно
следствена връзка между тях и твърдяното накърняване правото собственост
на ищците. Принципно за да е основателен така предявеният иск следва
ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя
имот да произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във
всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени
наличието на такова въздействие, а в конкретния случай твърдения за наличие
на такова конкретно въздействие не е въведено с исковата молба извън
простото заявяване, че е накърнено правото им на собственост, което не се
установи пълно и главно по делото. Ето защо предявения иск с правно
основание по чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв., съобразно уважената част
7
от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА
във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят сума в размер на 300 лв.,представляваща възнаграждение за един
адвокат в исковото производство, съгласно представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Д. В. - ЕГН
********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.
Велинград, област Пазарджик, ул.” *****”№ 1, против Р. Д. В., с ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, бул.
”*****”№ 190, ет.1, иск с правно основание, чл.108 ЗС, че Т. Д. В. - ЕГН
********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.
Велинград, област Пазарджик, ул.” *****”№ 1, са собственици на сграда с
идентификатор 10450.502.872.3 по КККР на гр. Велинград, община
Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-1214/
06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр. Велинград,
бул.” *****”№ 190, с площ от 54.00 кв.м./ петдесет и четири кв.метра/, брой
етажи: 1/ един/, с предназначение: Хангар, депо, гараж, построена в поземлен
имот с идентификатор 10450.502.872 по КККР на гр. Велинград, община
Велинград, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес : гр.
Велинград, бул. „*****“ № 190, с площ от 222.00 кв.м /двеста двадесет и два
кв.метра/, номер по предходен план: парцел IV- 4006, в кв.92, отреден за
жилищно строителство, като ОСЪЖДА Р. Д. В., с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, бул. ”*****”№ 190, ет.1
ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху подробно описания по- горе имот на Т.
Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, ул.” *****”№ 1.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик,
ул.” *****”№ 1, срещу Р. Д. В., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Велинград, област Пазарджик, бул. ”*****”№ 190, ет.1, иск с правно
основание чл.109 ЗС, с който се иска да се осъди ответника Р. Д. В. да
премахне за своя сметка изградените на източната външна фасадна стена на
неговия жилищен етаж, с идентификатор 10450.502.872.1.2 по КККР на гр.
Велинград, община Велинград, обл аст Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК от сградата,
врата, както и изградените тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата
бетонова плоча- покрив на собствения им имот с идентификатор
10450.502.8723 по КККР на гр. Велинград, както и да възстанови за своя
сметка източната фасадна стена на жилищната сграда на неговия жилищен
8
етаж с идентификатор 10450.502.872.1.2 (втори надземен жилищен етаж).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. Д. В., с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, бул. ”*****”№ 190, ет.12
ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, ул.” *****”№ 1,
сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. Велинград, област Пазарджик, ул.” *****”№ 1
на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38 ЗА ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Д. В. К., ЕГН:
**********, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9