Р Е Ш Е Н И Е
Номер 171
/03.04. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На деветнадесети март Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Антоанета Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00287 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-****/21.11.2018г.,
издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на И.К.В. ***, са
наложени административни наказания:
глоба, в размер 20 /двадесет/
лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, и
глоба, в размер 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП, за това, че на 27.10.2018
г., в 18.21 часа, в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, като водач на МПС – лек
автомобил „Мерцедес А180“ с рег. №****, паркира превозното средство в зоната на
действие на ПЗ В28, като и за това, че след отправено устно разпореждане
от контролен орган – служител на сектор ПП при ОД МВР Перник да представи
документите свързани с управлението на автомобила отказал да го изпълни, с което
осуетил извършването на проверка – нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП
и чл. 103 от ЗДвП .
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от И.К.В., с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление и се моли за отмяната му. Излагат се възражения за
неправилна оценка на установените по делото факти, тъй като не е бил водач на превозното
средство и поради това не следва да отговаря за
вменените му нарушения.
На същата позиция жалбоподателят
остава в съдебното производство. Моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
На 27.10.2018г.
свидетелите Л.Б.М. и М.С.К. – мл. автоконтрольори в сектор “Пътна полиция” при
ОД МВР - Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното
движение на територията на 01 РУ – Перник. Около 18.20 часа се намирали на ул.
„Бл. Гебрев“, кв. „Изток“, в близост до заведение за бързо хранене „Лас
Тостер“. Забелязали приближаването на лек автомобил „Мерцедес А180“ с рег. № ****,
водачът на който паркирал пред заведението. На това място паркирането било
забранено с ПЗ В 28. Възприели, че от шофьорското място слиза млад мъж, който
заедно със спътничката си, седяща на предната седалка до него, влезли в
заведението преди полицейските служители да стигнат до автомобила. В същия
момент зад превозното средство спрял и друг автомобил в нарушение на въведената
с пътния знак забрана. Докато проверявали документите на водача, свидетелите М.
и К. възприели излизането на жалбоподателя, който се насочил към колата си.
Свид. Л.М. се приближил към него и му разпоредил да представи документ за установяване самоличността му и
документите за управлявания от него автомобил, след което се насочил към
патрулната кола. Мъжът обаче влязъл обратно в заведението, като няколко минути
по-късно излязъл със съпругата си -
свид. А.В.. При повторно поискване на документите за проверка жалбоподателят представил
тези за превозното средство, но не и личните си документи, като заявил, че не бил водач на автомобила, а
същият бил управляван от съпругата му. На по-късен етап представил лична карта
и СУ на МПС, въз основа на които контролните установили самоличността му – И.К.В.
и отхвърляйки достоверността на изявлението му, го уведомили, че ще му бъде
съставен АУАН за извършени нарушения.
На мястото
на проверката срещу В. било образувано административнонаказателно производство
с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0****/27.10.2018г.,
като актосъставителят – свид. Л.М., приел, че виновно е нарушил разпоредбите на
чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като
нарушител изразил несъгласие с вменените му нарушения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмено възражение вх.
№115800-13046 от 30.10.2018г., в което изложил аналогично на направеното устно
пред полицейските служители твърдение.
На 21.11.2018г.
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки направеното
възражение и събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление,
с което ангажирал административнонаказателна отговорност на И.В. за горепосочените
административни нарушения.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Л.Б.М., М.С.К.,
А.И.В., както и приетите писмени доказателства - съставеният АУАН, серия Д, №0****/27.10.2018г.,
заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, справка – картон на водач на МПС, представена с писмо, рег. №
115800-3251 от 12.03.2019г. на началник
сектор ПП при ОД МВР - Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна /по отношение нарушението в
т.2/ , макар и по различни от наведените
в жалбата съображения .
В посочената част – относно нарушението по чл.103 от ЗДвП, при извършване
на служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
правното квалифициране на деянието, опорочаващо
законосъобразността на обжалвания акт.
Съдът не установява съответствие между отразената
фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма, а това е абсолютно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При квалифицирането на описаното
в акта и постановлението поведение на водача, както актосъставителят, така и
наказващият орган неправилно са подвели приетите за установени факти под
нормата на чл. 103 от ЗДвП.
Същата предвижда, че при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Т.е., нормата е приложима в случаите на подаден сигнал за спиране
на водач на ППС в момент на движение и неизпълнение на произтичащите от подадения
сигнал задължения. Фактите установени в случая, изложени в обстоятелствената
част на акта и постановлението касаят различна хипотеза - дадено разпореждане спрямо водач, паркирал
неправилно превозното си средство. Тези факти е следвало да бъдат
квалифицирани по чл. 175, ал.1, т.3
от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да предаде документите си
на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
проверка от органите за контрол. Видно е, че в структурата на посочената административнонаказателна норма се съдържа както диспозиция, така
и санкция за неизпълнение на предписаното поведение. Ето защо, посочването
на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП
като нарушена в
АУАН и в наказателното постановление е неправилно и несъответно на установеното поведение и приетата фактическа обстановка.
Несъответното правно квалифициране на нарушението представлява съществено нарушение на изискванията в чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, пряко се отразява и върху възможността
за адекватно упражняване правото на защита на наказаното лице, поради което обосновава
отмяна на наказателното постановление в тази му част като незаконосъобразно.
По отношение нарушението по т.1
от наказателното постановление, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, липсват и възражения на жалбоподателя в тази
насока, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Съвкупният анализ на
доказателствените материали по делото мотивира убедителен извод, че съставът на
нарушението по чл.183, ал.2, т.1, вр. чл.6, т.1 от ЗДвП е действително
извършен, като от обективна, така и от субективна страна.
На жалбоподателя е вменено, че като водач на МПС
– л.а „Мерцедес А180“ с рег. № ****, не е съобразил поведението си с пътен знак
В28, тъй като е паркирал неправилно в зоната на действие забранителния знак. По
делото не е спорно самото наличие на пътния знак, неговото предписание, а
именно, че въвежда забрана за паркиране в посочения участък от пътя /ПЗ В28/,
както и че автомобилът действително е бил паркиран неправилно в зоната на
действие на знака.
Единственото спорно по делото
обстоятелство е дали жалбоподателят е бил адресат на предписанието на пътния
знак, доколкото същият оспорва да е бил водач на превозното средство. Тезата му
е, че неговата съпруга е управлявала автомобила
и въпреки съобщаването на този факт на контролните органи, същите необосновано са предприели административни
действия спрямо него, вместо спрямо лицето, паркирало неправилно.
Съдът приема за безспорно
доказано обстоятелството, че водач на
превозното средство, респ. адресат на забраната, въведена с ПЗ В28, е
бил жалбоподателят. Този извод убедително се налага от събраните доказателства
и изяснената чрез тях фактическа обстановка. Свидетелите Л.М. и М.К. в
показанията си пред съда посочват, че непосредствено са установили нарушението,
тъй като са възприели процесния автомобил в момент на паркирането му на ул. „Благой
Гебрев“, гр. Перник, пред заведение за бързо хранене. Двамата са категорични,
че са възприели излизането от автомобила на две лица – мъж и жена, като са
категорични, че от мястото на шофьора е излязъл
жалбоподателя, а спътничката му – от мястото вдясно от него, след което заедно влезли в заведението
наблизо. Изясняват, че са се намирали в непосредствена близост и са предприели
извършване на проверка именно поради забелязаното паркиране в нарушение на въведената
с пътния знак забрана. В показанията си свидетелите потвърждават, че пред тях жалбоподателят
е възразил, че съпругата му – свид. А.В. е управлявала превозното средство,
както и че с този мотив първоначално нейните документи им били представени, но заявяват,
че категорично са отклонили опита на лицето, което възприели като нарушител, да
избегне привличането му към административнонаказателна отговорност.
Видно е, че двамата свидетели, независимо един от друг, възпроизвеждат
пред съда непосредствено възприето поведение на нарушителя, изграждайки ясна и пълна картина на протичането на
проверката. Съобщените от тях релевантни за делото факти изцяло кореспондират
помежду си, хармонират и с писмените доказателства,
поради което съдът ги кредитира с пълно доверие, цени ги като логични, обективни,
добросъвестно дадени и не намира никакви основания за отхвърляне на тяхната
истинност. В качеството си на полицейски служители двамата са били на работа и са изпълнявали рутинните си служебни задължения по контрол на пътното движение на територията на посоченото
полицейско управление. Поради това, внушенията в
жалбата, че фактическата обстановка в акта, пренесена и в наказателното
постановление, е изложена невярно, че полицейските служители са действали целенасочено и тенденциозно, движени
от неясни подбуди да уличат В. в извършване
на административно нарушение, са
безпочвени. Основания за възникване на подобно съмнение категорично
отсъстват.
Поради това съдът отхвърля тезата на жалбоподателя
като защитна. Не цени като обективни и истинни и показанията на ангажирания от
него свидетел – съпругата му А.В.. Приема същите за неубедителни, пристрастни, дадени в желание да утвърдят версията на жалбоподателя, мотивирана от семейната им връзка. Значението им в доказването на релевантните за делото факти съдът счита за дискредитирано предвид явното
противоречие с показанията на
свидетелите М. и К. и направените
по-горе изводи за тях.
По тези съображения съдът приема,
че с поведението си И.В. е осъществил виновно състава на нарушението по
чл.183, ал.2, т.1, вр. чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана
отговорността му за него по административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не
попада в приложното поле на чл.28“а“ от ЗАНН, тъй като съдът не
установява обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения
от съответния вид.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.183, ал.2,
т.1 от ЗДвП предвижда наказване с глоба 20 лева на водач, който е паркирал
неправилно. Наказанието е определено в закона в
абсолютен размер и обвързва административнонаказващия орган при наказване на
нарушителя, като изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на И.К.В. и
предвид законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в тази част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1158-****/21.11.2018г., изд. от
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на И.К.В. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба, в размер 100 /сто/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП .
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-****/21.11.2018г., изд. от
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на И.К.В. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба, в размер 20 /двадесет/ лв., за извършено
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ