О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ / 07.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в закрито заседание, проведено на 08 юли през през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НИКОЛА ДОЙЧЕВ-мл.с.
като
разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева
ч. гр. дело №1028 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, срещу разпореждане №4265/30.01.2019г. по
гр.д. №11268/14г. по описа на ВРС, XXXІ-ви с-в, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановено по същото гр. дело. В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането, обосновани с
твърдения, че „Интейк“ ЕООД е частен правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на
основание договори за цесия от 23.10.2014г. с предмет вземане за сумата от 314.42
лв., за което длъжника е уведомен с уведомление с вх. № 3646548/04.03.2015г. Излага, че цедентът няма правен
интерес и активна процесуална легитимация по принудителното събиране на вече
отчужденото материалното право. Субективните предели на СПН на влязлото в сила
решение обхващат и частните правоприемници на страните, какъвто именно е
приобретателят на вземането в лицето на жалбоподателя /чл. 226, ал. 2 от ГПК/.
Ето защо счита, че няма пречка изпълнителният лист да бъде издаден в негова
полза. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика и моли за отмяна на разпореждането и постановяване на ново, по силата на което да
бъде издаден в негова полза изпълнителен лист, в евентуалност- да бъде
разпоредено да му бъде предаден издадения в полза на „КНМ Груп“ ЕООД
изпълнителен лист.
В срока по чл.276 ГПК ответникът по жалбата „КНМ Груп“ ЕООД оспорва същата, като моли да бъде оставена без уважение, а разпореждането- потвърдено. Излага съображения, че в производството по издаване на ИЛ, съдът
извършва проверка дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая „Интейк“ ЕООД не е
лице, което е страна по принудителното изпълнение, доколкото ответникът е
осъден да заплати сума пари на „КНМ Груп“ ЕООД, а и „Интейк“ ЕООД не е бил
страна в процеса, за да претендира издаване на изпълнителен лист в своя полза.
Чрез писмения си отговор
„Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, излага становище,
че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е неправилно и незаконосъобразно,
но не и доводите на жалбоподателя, че такъв би следвало да бъде издаден в полза
на „Интейк“ ЕООД. Към настоящия момент и с оглед възникналия спор за това, кой
е носител на материалното право, до изясняване на спорния въпрос, счита, че изпълнителен
лист не следва да бъде издаван в полза на никое от двете дружества „КНМ Груп“
ЕООД или „Интейк“ ЕООД. Моли разпореждането да бъде отменено, като неправилно,
като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Жалбата
е депозирана от легитимирано лице и е срещу подлежащ на обжалване акт. Подадена
е в срока по чл.407 ГПК, поради което и е допустима.
За да се произнесе по нейната
основателна основателност, съдът съобрази следното:
С влязло в сила решение
№975/26.02.2015г., постановено по гр.д. №11268/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми
с-в, потвърдено с решение по в. гр. дело №1184/2018г. по описа на ВОС, „Енерго
– Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Георги Живков” № 22, прехвърлил спорното право в хода на процеса с
договор за цесия от 23.10.2014г. на „Интейк” ЕООД, ЕИК **********, сумата от
314,42 лева, представляваща придобито вземане по силата на договор за цесия
сключен между „КНМ Груп” ООД и Джейлян Юсню Мехмедали на 04.07.2014г., за
заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за период
20.01.2010г. - 30.06.2010г. за обект, находящ се в гр.Добрич, ул. „Ген.Георги
Попов” №40, клиентски №**********, аб. №**********, платена по силата на
договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура
№**********/27.10.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба в съда – 03.09.2014г. до окончателното заплащане на задължението, както и съдебно деловодни разноски в размер на 325 лв.
С молба от 23.07.2018г.
„Интейк“ ЕООД е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист за
сумите по влязлото в сила решение, в качеството му на частен правоприемник на
„КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договор за цесия от 23.07.2014г.
ВРС е бил сезиран на
13.08.2018г. с идентична молба и от ищеца по делото -„КНМ ГРУП“ ЕООД.
В обжалваното
разпореждане, ВРС приел, че в производството по издаване на изпълнителен лист, е
извън правомощията на съда да изследва и съобразява
наличието на частно право-приемство. Още повече, че с молба вх. № 53796 от 13.08.2018г. „КНМ Груп“ ЕООД също е
отправило искане за издаване на изпълнителен лист, а ако е наличен спор относно
принадлежността на вземанията, присъдени с решението по делото, той не следва
да бъде разглеждан и разрешен в производството по издаване на изпълнителен
лист, поради което е отказал да издаде изпълнителен лист в полза на
цесионера.
Настоящият състав
намира, че разпореждането е законосъобразно по следните съображения:
Нормите на чл.404 и сл. ГПК сочат, че изпълнителен лист се издава след извършена от съда проверка дали
е налице редовен от външна страна акт, който удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка се извършва с оглед на данните
от самия акт, т. е. от изпълнителното основание. Доколкото именно
изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното
изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да
възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради това, при
издаването на изпълнителния лист съдът не може да преценява факти, свързани с
изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са настъпили
преди или след неговото постановяване. Действително, в съдебния акт изрично е
посочено настъпилото в хода на производството правоприемство, но диспозитивът
на решението в тази част има само констативен, но не и конститутивен характер.
Т.е. въпреки установеното наличие на нов факт, а именно договор за прехвърляне
на спорното вземане от ищеца в полза на трето лице, и макар и последното да е
обвързано по реда на чл.226 ал.3 ГПК от постановеното решение, конститутивният
ефект на съдебния акт по отношение на страните би настъпил само в случаите на
чл. 226 ал.2 ГПК- ако встъпи, бъде привлечен или замести своя праводател. Само
и единствено в тези случаи /първите две хипотези/ цесионерът и цедентът биха
били обвързани от вътрешната сила на мотивите. Прехвърлянето на спорното право
в хода на висящия съдебен процес може да бъде съобразено при решаването на
спора (в диспозитива на съдебния акт) единствено в хипотезата на заместване на
ищеца- цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК. / в
този смисъл е и Определение № 105 от 7.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 62/2018
г., II т. о., ТК/. Само в този случай, при уважаване на иска, цесионерът ще
бъде посочен като носител на присъденото вземане и съответно ще бъде
легитимиран да иска издаване в своя полза на изпълнителен лист за това вземане.
В настоящата хипотеза, производството продължава между първоначалните страни,
като, въпреки, че вече не е носител на спорното материално право, единствено
ищецът, в качеството му на страна по делото, в чиято полза е присъдено
вземането, разполага с правото да иска издаване на изпълнителен лист за него.
Реализирането на правата на цесионера относно прехвърленото му вземане, който,
съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК, е обвързан от силата на пресъдено нещо на
постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по
реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, в рамките на изпълнителното производство, образувано
въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист.
По изложените
съображения, настоящият състав намира, че
разпореждането, с което ВРС е отказал издаване на изпълнителен лист в
полза на „Интейк“ ЕООД, в качеството му на цесионер на вземанията, предмет на
решение №975/26.02.2015г., постановено по гр.д. №11268/14г. по описа на ВРС,
VІІ-ми с-в. следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на „Енерго
Про Продажби“ АД не се дължат, а от страна на „КНМ Груп“ ЕООД не е
направено искане с правно осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, нито са представени
доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски за
производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4265/30.01.2019г. по гр. дело №11268/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми с-в.
НЕ присъжда разноски.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.