№ 17
гр. Плевен , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104500 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т.- П.” ЕАД гр. П., в която се твърди, че ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника В. Т. Р. от гр. П. за сумата от 1 471, 69 лв., от които 1 346, 45 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2017 год. до 31. 01. 2020 год. и сумата 125, 24 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 03. 2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с
разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския
районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника. Твърди се, че заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415
ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането
му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов
топлоснабден имот- ***, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са
следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
1
ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди
се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
без да е необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите
условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007
год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.-
„Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се,
че с изтичането на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази
сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 11. 2017 год. до 31. 01. 2020 год.,
видно от ч. гр. д. № ***/ 2020 год. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането за сумата 1 471, 69 лв., от които 1
346, 45 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2017 год. до 31. 01. 2020 год. и сумата 125, 24 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 03. 2020 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
2
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал.
5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл.
238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен
срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства и заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищцовото дружество процесната сума от 1 471, 69 лв., включваща главница и
мораторна лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 79, 44 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 294, 42 лв. Тук е мястото да се
отбележи, че доколкото спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в минималния размер,
посочен в чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, който намира
приложение съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
3
Закона за правната помощ.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Т. Р. от гр. П.,
ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Т.- П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Й. В. В., сумата от 1 346, 45 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2017
год. до 31. 01. 2020 год., и сумата от 125, 24 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 03. 2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 1 346, 45 лв., считано от 11. 03. 2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Т. Р. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „Т.- П.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Й.В.В., сумата
от 79, 44 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА В. Т. Р. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „Т.- П.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Й.В.В., сумата
от 294, 42 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4