№ 45
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000525 по описа за 2022 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №261427/14.07.2022г. по описа на
ДОС, на „РИВИС“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Варна, подадена
чрез пълномощник адвокат К. К., АК- Варна, срещу решение
№260027/20.06.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д.
№143/2019г. по описа на ДОС.
С обжалваното решение съдът е прогласил за относително
недействителен по отношение на Национална агенция за приходите (НАП)
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по НА №ХХХ, т.
ІІІ, рег. № 5831, нот. дело №354/06.11.2018г. по описа на нотариус рег. № 653
в НК, вписан в Служба по вписванията - Добрич вх. рег. №9284/06.11.2018г.,
акт № ХХХ, том ХХІII, д. № 4284/2018г., между продавача „АГРОСТОР енд
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. К.ар, общ. Варна, и
купувача „РИВИС“ ООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК
Основното обосновано във въззивната жалба оплакване е за
1
недопустимост на обжалваното решение като се твърди, че съдът се е
произнесъл по предявения в условие на евентуалност иск по чл.216, ал.1, т.4
ДОПК без да разгледа и произнесе главния иск чл.216, ал.1, т.5 ДОПК.
Неправилно според въззивника първоинстанционният съд е приел в мотивите
си, че „С оглед уважаването на главния иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК … не
дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.216, ал.1, т.5 ДОПК.“. В случая
не се касае за несъответствие между формираната воля на съда и нейното
изразяване в писмения текст на решението, поради което и тази „грешка“ не
подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК. Неприложим е и института
за допълване на решението, тъй като съдът не може да се произнесе без това
да засегне (да се отрази) вече постановеното решение. Иска се от въззивния
съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за
разглеждане от друг състав на съда.
В условие на евентуалност, обусловено от преценката на въззивния съд,
че в случая е налице непълнота на решението поради неразглеждането на
предявения главен иск и че тази непълнота може да се отстрани по реда на
допълване на решението чрез произнасяне на същия съдебен състав по
главния иск, се иска делото да бъде върнато на ДОС за допълване на
решението.
В условие на евентуалност са обосновани и оплаквания за
недопустимост, евентуално неоснователност на разгледания и произнесен с
обжалваното решение иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Твърди се в тази връзка,
че искането на ищеца предявеният от него иск да бъде уважен в условията на
евентуалност на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК представлява нов иск,
съединен с първоначалния предявен от него, което обаче е сторено във
второто заседание по делото, т.е. извън срока по чл.214 ГПК и е
преклудирано. Възражение за тази преклузия ответникът „Ривис“ ООД е
заявил своевременно по делото. Поради това според въззивника приемането
за разглеждане на този иск е недопустимо, съответно постановеното решение
по него следва да бъде обезсилено.
Аргументирани са и доводи за евентуалната неправилност на
решението по същество.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа на обоснованите в нея оплаквания и искания.
2
Ищецът – насрещна страна публичен изпълнител при НАП не е подал
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание обосновава становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Другата страна в процеса – първият ответник въззивната
жалба„АГРОСТОР енд ТРЕЙД“ ЕООД не е подал писмен отговор на
въззивната жалба, не е взел участие в съдебното заседание.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Видно от данните по делото, с искова молба от 12.07.2019г. от публичен
изпълнител при НАП е предявен иск за обявяване на основание чл.216, ал.1,
т.5 ДОПК за недействителна спрямо държавата, в лицето на ТД на НАП
Варна, сделката, сключена по нотариален акт № ХХХ, т. ІІІ, рег. № 5831, нот.
д. № 354/06.11.2018 г. на В И – Д, помощник-нотариус по заместване при
Евгения Златкова - нотариус с рег. № 653 на НК, с район на действие Районен
съд - Добрич, актът вписан в АВ – СВ Добрич вх. рег. № 9284/06.11.2018 г.,
акт № ХХХ, том ХХІII, д. № 4284/2018 г., с която „АГРОСТОР ЕНД
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, като продавач, прехвърля на купувача
„РИВИС“ ООД, ЕИК *********, правото на собственост върху следния
собствен на дружеството недвижим имот: СГРАДА, въведена в експлоатация
с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 42/25.11.2016 г., изд. от
Община Добричка, находяща се чертите на с. Победа, общ. Добричка, област
Добрич, представляваща склад за селскостопанска продукция и техника,
битовка и автомобилна електронна везна, със застроена площ на склад 2
900.000 кв. м., със застроена площ на битовка – 55.80 кв.м., РЗП битовка –
111,6 кв.м., построени в УПИ ІІІ, площ по док. - 4 000.00 кв. м., разположен в
кв. 26а по уличната и дворищна регулация на с. Победа, област Добрич,
община Добрич, утвърдена със Заповед № 928/29.09.1984, ведно с имота, в
който е изградена сградата и всички настоящи и бъдещи приращения в и към
имота за сумата от 1 265090 лева без ДДС.
Искът е предявен спрямо страните по оспорваната сделка „АГРОСТОР
ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, село К.ар, община Варна, област
Варна, и „РИВИС“ ООД, ЕИК *********, град Шумен.
3
Искът е обоснован с твърдения, че сделката е извършена след като на
06.06.2016г. по ел.път на „АГРОСТОР ЕНД ТРЕЙД“ ЕООД е бил връчена
заповед за възлагане на ревизия и е започнало ревизионно производство за
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
по см. на чл.110, ал.2 ДОПК. Извършеното разпореждане е с основен (а
вероятно и единствен) актив на дружеството, при което в патримониума на
продавача не са постъпили никакви средства - продажната цена от 1 265 090
лева е разпределена и назначена към трети лица, които имат предходни
вземания към продавача „АГРОСТОР енд ТРЕЙД“ ЕООД. Държавата, в
лицето на НАП, по смисъла на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД е привилегирован
кредитор и при разпределение на осребрено имущество би се удовлетворила
преди хирографарните кредитори. Доброволното погасяване на предходен
дълг на длъжника чрез прехвърляне на право на собственост в периода след
установяване на публичните вземания осуетява тази конкуренция, лишавайки
по този начин публичния взискател от привилегированото удовлетворяване
по отношение на данъчните задължения при евентуална реализация на
прехвърленото имущество.
Именно този иск е приет за разглеждане с определението по чл.374
ГПК. Този иск с правно основание чл.216, ал.1, т.5 ДОПК е докладван с
доклада по делото, направен в първото по делото открито съдебно заседание
на 14.07.2020г., като спрямо него е указана доказателствената тежест за
релевантните факти. Докладът е бил приет от страните без възражения, след
което е изслушано становището и на явилия се ответник „РИВИС“ ООД,
чийто отговор на исковата молба не е бил приет като просрочен. Изрично е
възразено, че не е налице и третата предпоставка за уважаване на иска по
чл.216, ал.1, т.5 ДОПК, а именно – че връщането на процесния имот би
довело до увеличаване на сумата, която взискателите биха получили при
разпределение на имуществото на длъжника, тъй като при евентуално
осребряване на имота сумата би отишла при ипотекарния кредитор
В хода на започналия доказателствен процес са били събрани
представени от ищеца писмени доказателства, отказано е събирането на
сочени и представяни от ответника доказателства. След това по искане на
ищеца съдът е спрял исковото производство в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4
ГПК до приключването с влязъл в сила акт на производството по оспорване
4
на издадения в приключилото ревизионно производство срещу ответника
„АГРОСТОР енд ТРЕЙД“ ЕООД ревизионен акт, водено по адм. дело
№1106/2019г. по описа на Варненски административен съд.
След възобновяване на производството (определение
№260196/19.04.2021г.) е насрочено открито съдебно заседание за 25.05.2021г.,
в хода на което от ищеца е заявено „допълване на исковата молба“ с искане „в
условие на алтернативност искът да се счита заведен по чл.216, ал.1, т.4
ДОПК, а не само по т.5“. Допълнително е уточнено, че искането се предявява
в условие на евентуалност.
Липсва нарочно произнасяне на съда по допускане на изменението на
иска чл.214, ал.1 ГПК. Единствено като е приел, че „с оглед наведения при
условията на евентуалност нов иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4
ДОПК“ на ответниците следва да се даде възможност да изразят становище и
да представят доказателства по направеното изменение на иска, съдът е
отложил производството.
Независимо от това, нееднократно в последвалите разпореждания по
хода на делото, администриране на уточненото от ищеца изменение с нарочна
молба от 21.06.2021г. (л.215), произнасяне по възражение на ответника
„РИВИС“ ООД за недопустимост на предприетото от ищеца изменение на
иска (в открито заседание на 15.06.2021г. (л.211) съдът е посочил исковете, с
които счита, че е сезиран, и вида на тяхното съединяване - главен иск по
чл.216, ал.1, т.5 ДОПК, а в условие на евентуалност иск по чл.216, ал.1, т.4
ДОПК.
С обжалваното понастоящем решение от 20.06.2022г. съдът е разгледал
и произнесъл по същество иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, уважавайки го,
като е приел с оглед на това, че не дължи произнасяне по евентуалния иск по
чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК.
При така установените основни фактически положения съдът
съобразява следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право, което се
въвежда от ищеца с исковата молба чрез основанието /фактическите
твърдения/ и петитума на иска. Според принципа на диспозитивното начало,
5
предметът на делото се определя от ищеца и нито съдът, нито ответникът
могат да внасят промени в иска. Това би могъл да стори единствено ищецът,
но само в установените от процесуалния закон срокове и условия (чл.214,
чл.212 ГПК). Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в
онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.
В случая, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, първоначално предявеният и поддържан от ищеца като главен иск е за
прогласяване в хипотезата на чл.216, ал.1, т.5 ДОПК за недействителна
спрямо държавата на атакуваната разпоредителна сделка с недвижим имот на
дружеството – продавач за погасяване на негови парични задължения към
трети лица, извършена след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия,при приключването на която са установени публични задължения.
Искането сделката да бъде прогласена за нищожна на основание чл.216,
ал.1, т.4 ДОПК е въведено във второто заседание по делото, проведено след
възобновяване на спряното производство, като изрично е заявено от ищеца, че
същото се предявява в условие на евентуалност спрямо първоначално
предявения с исковата молба главен иск по чл.216, ал.1, т.5 ДОПК. Това
изрично е посочено и в представената в изпълнение на разпореждането на
съда от открито заседание на 15.06.2021г. нарочна уточняваща молба вх.
№262958 от 21.06.2021г. (л.215). Нарочно произнасяне по допустимостта на
предприетото от ищеца изменение на иска (чл.214 ГПК) липсва.
При евентуално обективно съединяване на исковете разглеждането на
евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Видно е в
процесния случай, че вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по
евентуалния иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК не се е осъществило - съдът не е
разгледал въобще, съответно не се е произнесъл по същество на предявения
от ищеца главен иск по чл.216, ал.1, т.5 ДОПК. Нарушавайки по този начин
диспозитивното начало в гражданския процес, постановеното от
първоинстанционния съд решение по евентуалния иск е недопустимо, поради
което и на основание чл.270, ал.3 ГПК същото следва да се обезсили като
недопустимо и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане
и произнасяне по предявения главен иск по чл.216, ал.1, т.5 ДОПК както се
произнесе изрично и по допускането на заявеното от ищеца изменение на
иска.
6
Претендираните от страните разноски, включително пред настоящата
инстанция, следва да бъдат присъдени съобразно изхода от новото
разглеждане на делото.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №260027/20.06.2022г. на Окръжен съд -
Добрич, постановено по т.д. №143/2019г. по описа на ДОС, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за
произнасяне по първоначално предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7