№ 965
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20211100901763 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, при евентуалност чл.55,ал.1,пр.2 от
ЗЗД и при евентуалност чл.59 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД от В.Г. ЕООД ЕИК
**** срещу Д. , представлявано от М. НА Т..
Ищецът твърди, че на 13.06.2016г. е сключил договор за наем с Д. ,
представлявана от М. на Т., с който му е отдаден за ползване морски плаж „
Обзор – централен“, за срок от пет години. Твърди, че е заплащал редовно
наемната цена, като през м.февруари на 2020г. е заплатил цялата годишна
наемна цена в общ размер на 222 613.72 лв.. с право да ползва плажа за
периода 13.06.2020г.-13.06.21г..Твърди, че наемната цена е била променена, в
посока на намаление със сумата от 109 080.71 лв. от наемодателя, предвид
изменение в условията за отдаване плажовете под наем за 2020г., направено с
пар.23 на ЗИД на ЗДравето, предвид установените противоепидемични мерки.
Наред с това договора за наем е прекратен предсрочно, предвид отдаване на
плажа на концесия считано от 14.09.2020г.. Намира, че след намалението
месечната наемна цена става в размер на 9 461.08 лв., като за трите начални
месеца 13.06. - 13.09.2022г. за сезон 13.06.2020-13.06.2021г. същият дължи
само общата сума от 28 383.25 лв..След намаляване на наемната цена
разликата от 109 080.71 лв. следва да му бъде възстановена, като платена на
отпаднало основание. Наред с това му се следва възстановяване и на изцяло
платената цена за периода 14.09.20г. до 13.06.21г., предвид отпадане
основанието на което е дадена, а именно прекратяване договора за наем,
считано от 14.09.2020г. Намира, че заплатената сума за наемна цена в частта
в размер от 194 230.47 лв. се явява платена на отпаднало основание, но
въпреки отправената към ответника покана,то същият е отказал да му я
1
възстанови.
При условията на евентуалност твърди, че сме пред хипотезата на
чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД, като намира, че така платената наемна цена е платена
авансово, с оглед очаквано бъдещо ползване на наетия имот и приходи от
това. Предвид прекратяване на наемното правоотношение основанието не се е
осъществило и съответно дадената сума подлежи на връщане именно поради
неосъщественото основание.
При условията на евентуалност и ако главния иск не бъде уважен, както
й първият евентуален иск, то твърди, че ответната страна се е обогатила за
сметка на ищеца, а последния е обеднял със сумата в размер на исковата
претенция и претендира връщането й в едно с мораторните лихви и законна
такава на осн.чл.59 и чл.86 от ЗЗД.
Моли ответника да му заплати сумата от 194 230. 47 лева , като платена
на отпаднало основание, както и да заплати сумата от 3 183.22 лв. лихва за
забава за периода 26.06.2021г. до 23.08.2021г, както и законната лихва от
предявяване на исковата молба. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът оспорва изцяло така предявените искове. Твърди, че
независимо от приемането на закона, не е налице основание за връщане на
сумата, тъй като законът предвижда, че същата може да се възстанови чрез
прихващане от последваща наемна цена. Наред с това оспорва да се дължи
връщане на сумата за наем поради предсрочно прекратяване на договора,
доколкото самия период на наема, не е конкретизиран в договора и конкретно
месечната наемна цена и кой период точно се обхваща. Лятото е най-
активния сезон, когато наемателя реализира приходи и съответно той е
реализирал тези свои приходи, преди прекратяване на договора за наем през
лятото на 2020г. . Излага съображения и че суми от получения наем са
предоставени и на общината и на областта, съобразно Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
По делото е представен договор за наем сключен между страните за
плаж Обзор – централен, като между същите няма спор, че същият е
изпълняван, като от 14.09.2020г. е прекратен предсрочно. Не се спори и че
през м.февруари 2020г. ищецът е заплатил приетата за дължима наемна цена
за едногодишен наемен периода в размер на 222 613.72 лв., като ищецът
представя платежните нареждания за плащане, а ответника факта на
постъпване на сумите по сметката на Министерство на Т..
Спорния момент е за какъв период е заплатена тази сума.
Съдът намира, видно от чл.4.1. на договора от 13.06.16г. , че след като е
прието, че постигната след търг наемна цена за първата година възлиза на
205 719 лв. с ДДС, то това е първата година, за ползване на плажа от ищеца и
2
това ползване е след сключване на договора . Съгласно чл.5.1.1 морския плаж
се предава на наемателя в 14 дн.срок от подписване на договора , с приемо-
предавателен протокол. Предвид на това съдът приема, че първата наемна
година е 13.06.2016г.-13.06.2017г.
В договора няма договорена месечна наемна цена. Цената е за цялата
година , посочен като годишна наемна цена в чл.5.2.1, а в чл.4.4 е прието, че
годишната наемна цена се плаща през месец февруари на съответната
календарна година или договорено е авансово плащане на годишната наемна
цена, доколкото наемната година е от 13.06 на съответната година до 13.06. на
следващата година, предвид изложеното по-горе.
Между страните няма спор, че през 2020г., след приемане на ЗИД на
Закона за здравето, с преходните и заключителни разпоредби на този ЗИД са
изменени няколко други закони, като със сочения пар.23 съдът приема, че се
променя Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, макар и
законодателната техника да е лоша и в нарушение на ЗНА и да не е посочена
конкретна негова норма, която се създава или променя, но се цитира пар.1,т.6
касаещ плажните принадлежности и тяхната цена, по която се отдават на
плажуващите. Това съответно от своя страна се отразява на наема, който се
урежда в чл.7 от ЗУЧК за плажовете и конкретно променя се наема за 2020г.,
който се приема, че се намалява от страна на М. на Т., като наемодател със
съответна заповед, въз основа на която страните сключват допълнително
споразумение към договора за наем- ал.4 от пар.23. В ал.3 на пар.23 е
предвидено, че когато цената за 2020г. вече е заплатена изцяло или частично
тя се приспада от цената за 2021г.
От разменената кореспонденция между страните през 2020г. се
установява, че ищецът е заявил към Министерство на Т. намаляване цените на
плажните принадлежности съгласно пар.23 от ЗИД на Закона за здравето, с
уведомително писмо депозирано в Министерство на Т. на 26.05.2020г. , с
което е поискано и удължаване на срока на договора с още една година на
осн.ал.5 от пар.23 на ПЗР на ЗИД на Закона за здравето. С отговора си от
29.05.2020г. Министерство на Т. уведомява ищеца, че съгласно Методиката за
определяне размера на възнаграждението, в конкретния случай за 2020г., за
наемния договор с ищеца намалението възлиза в размер на 109 080.72 лв.
Заповедта на М. на Т., с която общо се определя намаление на наемните цени
дължими за 2020г. за отдадените под наем морски плажове на осн. пар.3,ал.3
от ЗИД е издадена едва на 16.11.2020г. под № Т- РД – 16 – 349. Към договора
за наем между страните няма сключено допълнително споразумение, както
законът в пар.23 предвижда. Следва да се съобрази и, че договорът за наем е
бил прекратен към момента на издаване на горецитираната заповед, след
която следва да се сключват допълнителните споразумения.
Видно от писмото от 17.09.2020г. на МТ и Приемо-предавателен
протокол от същата дата, страните са приели че договорът за наем е
прекратен и е предаден от ищеца на ответника чрез представители на МТ на
същата дата в много добро състояние.
От приетата по делото ССЕ, която не е оспорена и се въприема от съда
3
като компетентно изготвена, също се установява, че е заплатена цялата сума
от 222 613.72 лв. през месец февруари и това е годишната наемна цена за
следващата наемна година или това е 13.06.2020г.-13.06.2021г.. Установява
се, че Министерство на Т. след получаване на сумата е изпълнило
задължението си по чл.22а от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие и е извършило превод на 50 % от сумата към съответната община
- община Несебър, 10 % от сумата е преведена на област Бургас, а останалите
40 0% остават в бюджета на Министерството на Т.. Мораторната лихва за
исковия период вещото лице изчислява в размер на 3 183.22 лв., колкото се
претендира с исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Между страните безспорно се установява сключен петгодишен договор
за наем през м.юни 2016г. след проведен таен търг, за ползване на имот
публична държавна собственост – плаж Обзор – Централен. Установи се, че
договора е предсрочно прекратен през м.09.2020г., преди да изтече пълна
пета година, която е следвало да изтече на 13.06.2021г..
Спори се дали имаме плащане на наемната цена съответно на част от
нея на отпаднало правно основание за тази пета година и съответно подлежи
ли исковата сума на връщане от страна на ответника на ищеца.
Съдът намира искът по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за основателен. Както се
посочи при обсъждане на фактическата обстановка една наемна година
започва от сключване на договора 13.06.2016г. Наема се заплаща като
годишен такъв и след първата година се заплаща авансово. По делото се
установи безспорно, че ищецът е заплатил в изпълнение на своето задължение
пълния годишен наем авансово през м.02.20г., като не се спори за размера на
заплатената цена. Следва извод, че ищецът е заплатил своя наем за цялата
последна пета година, която обхваща периода 13.06.2020г. до 13.06.2021г..
Договора за наем обаче е прекратен считано от 14.09.2020г. т.е. предсрочно,
по което също няма спор между страните. Следователно от този момент
наемателя не дължи наем на наемодателя.Ползвания недвижим имот –
плажът е върнат на собственика – Д., в отлично състояние, видно от
протокола за приемо-предаването му. Следователно цялата платена цена за
периода 14.09.2020 до 13.06.2021г. се явява платена на отпаднало правно
основание, предвид предсрочното прекратяване на договора за наем.
По отношение намаляване размера на наемната цена за 2020г. съдът
намира, че при така приетата законова норма на пар.23 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, с
който се изменя ЗУЧК се променя наемната цена само за 2020г., и то цялата
2020г.. Надплатеното за тази година, ако наемите се намалят се прихващат от
дължимия наем за 2021г.. В конкретния случай обаче това няма как да стане,
тъй като договора за наем е прекратен през септември 2020г., а цялата наемна
цена и до средата на 2021г. е платена авансово. Следователно ако се приеме,
че е налице основание за намаляване на цената, и то със задна дата от
началото на 2020г., то платеното в повече следва да се приеме, като платено
на отпаднало правно основание и подлежащо на връщане на основание чл.55
4
от ЗЗД. В конкретния случай обаче съдът намира, че не е изпълнен пълния
фактически състав изискуем от закона, за да се приеме намаляване на
наемната цена. Пар.23, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ предвижда сложен
фактически състав за да настъпи това намаление – издаване на Заповед от
страна на М. на Т. за намаляване на наемните цени за 2020г и въз основа на
нея и съответната методика намаляване на цената по всеки наемен договор
чрез подписване на конкретно допълнително споразумение по всеки отделен
наемен договор . Действително ищецът е бил уведомен за възможния размер
намаляване на цената за 2020г., но заповедта на М. на Т., от която възниква
това намаляване е издадена след прекратяване на договора за наем, едва през
м.11.2020г. и изискуемото се съгласие за тази промяна между страните, не е
материлизирано в писмена форма с допълнително споразумение към
договора за наем. Само едно конкретно споразумение би посочило за кой
точно период и в какъв размер е конкретното намаляване на наемната цена
по конкретния договор между страните. Съдът намира, че при липса на такова
допълнително споразумение и след като договора за наем е прекратен преди
издаване заповедта на М. на Т. по пар.23,ал.3 от ПЗР на ЗИД към ЗЗ, не може
да се приеме постигнато между страните съгласие за намаляване на наемната
цена за 2020г..
С оглед на така направените правни изводи съдът намира, че на ищеца
се следва възстановяване на цялата заплатена наемна цена за периода
14.09.2020г. до 13.06.2021г., тъй като това е наемна цена заплатена за период
след прекратяване на договора за наем, поради сключен договор за концесия
за този плаж и съответно за този период наем от ищеца не се дължи, сумата
се явява платена на отпаднало правно основание и подлежи на
възстановяване. Съдът определя размера въз основа на разпределяне на
платената годишна цена на 12 месеца.Сумата на платения годишен наем от
222 613.72 лева разделена на 12 месеца дава месечна цена от 18 551.14 лв..
Събрани дните за които се следва връщане на наема / септември 20г. са 17
дни, а юни 2021г. - 13 дни/ правят общо 30 дни или 1 месец с 30 дни, то
следователно имаме надплащане за 9 месеца /от 14.09.20 до 13.06.21г./ по
18 551.14 лв. сумата възлиза на 166 960.26 лева, която ищецът се явява платил
без правно основание поради прекратяване договора за наем. Това е сумата за
наема без същия да е намален, тъй като съдът прие по-горе, че по конкретния
договор нямаме постигнато конкретно съгласие за намаляване на наемната
цена. Тъй като обаче ищецът претендира връщане на сумите не само поради
намаляване на наемната цена, но и поради предсрочното прекратяване на
договора, то съдът намира, че на това последно основание сумата от
166 960.26 лева подлежи на възстановяване от страна на ответника на ищеца.
При получена авансово годишна наемна цена, след като наемния договор е
прекратен около три месеца след началото на съответната наемна година,
всичко платено след прекратяване на договора се явява платено на отпаднало
правно основание и на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД подлежи на връщане.
Доколкото сумата е получена от наемодателя, като постъпва по бюджета на
Министерство на Т. и така е по чл.22а,ал.2 от Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие, то и ответника наемодател следва да бъде осъден
5
да я възстанови. Ако същият е превел част от наемната цена на отпаднало
правно основание към Община Несебър и към Област Бургас, то следва да
поиска възстановяването на съответните суми от тях, но това не е основание
за неоснователност на настоящата претенция.
Върху тази сума се следват и лихвите за забава на осн.чл.86 от ЗЗД,
както законната такава от предявяване на исковата молба – 23.08.2021г. .
Върху сумата се дължи и мораторна лихва, от датата на поканата – Т – 26-В –
90 от 26.05.2021г. и изтичане дадения с нея 1 месечен срок или за периода
26.06.21г. до 23.08.21г. /датата на исковата молба/, която съдът изчислява с
електронен калкулатор и възлизаща на сумата от 2 736.29 лв., като
претенцията за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли
като неоснователна. Същата се явява неоснователна, тъй като искът за
съответната й част от главницата също се отхвърля като неоснователна.
Съдът намира, че искът за разликата до пълния предявен размер от
194 230.47 лева се явява неоснователен, тъй като тази сума от 27 270.21 лв.,
се формира от намалената наемна цена за периода 13.06.20г. до 13.09.20г. или
за тези три месеца, съобразно размерът на намалението посочен от
Министерство на Т. в писмото му до ищеца –Т-26-В-135 от 29.05.2020г. , а
както изложи по-горе съдът приема, че не е изпълнен фактическия състав
изискуем от закона, за да приемем намаление на договорната наемна цена за
този период. Изпълнение само задължението от страна на наемателя за
намаление на цените на плажните принадлежности и изчислението дадено от
М. на Т. не е достатъчно, без отделна заповед и споразумение към договора за
наем. Предвид на това съдът приема, че сумата за наема за този период
платена в пълния договорен размер се явява платена на годно правно
основание – договора за наем и не е настъпило отпадане на основанието за
нейното плащане в пълен или частичен размер. Искът в тази част следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че евентуалните искове не подлежат на разглеждане
предвид, че сумата за главницата е предявена на едно общо основание –
чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и частично е уважена и частично се отхвърля. При
частично уважаване, то съдът е намерил искът за основателен в определена
част, а в отхвърлената не, съответно евентуално предявените искове не следва
да се разглеждат. Тяхното разглеждане следва да се извърши при пълно
отхвърляне на главния иск, какъвто случай настоящия не е .
На осн. чл. 78 от ГПК всяка от страните е направила претенции за
присъждане на направените от нея в съдебното производство разноски, като
на ищецът му се следват съобразно уважената част от исковете, а на
ответника съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Ответника е
направил и изявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което съдът също следва да разгледа. Съобразно представените по
делото списъци по чл.80 от ГПК ищеца претендира разноски в размер на
16 303.57 лв.,вклюваща 7 896.55 лв. ДТ, 7 590 лв.адв.възнаграждение с ДДС ,
800 лв.възнаграждение вещо лице и 17.02 лв.за куриерски услуги за
представяне на съдебните книжа в съда, а ответника в размер на 400 лв. – 200
лв. юр.възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. По отношение
6
разноските на ищеца, съдът намалява същите с размера на намаление на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Спорът не е
сложен, делото е приключило в едно съдебно заседание, като са представени
писмени доказателства и приета една експертиза, исковете макар и няколко
произтичат от една фактическа обстановка. Предвид на това съдът намалява
адвокатското възнаграждение дължимо на ищеца до минималния размер по
Наредба № 1 от 2004г. или на ищеца се следва сумата от 3 656.91 лв. без ДДС
или 4 388.92 лв. с ДДС. Съдът намира, че разноски за куриерски услуги не се
дължат, тъй като същите нямат характер на съдебни разноски. Сумата за
разноски в този случай на ищеца възлиза в общ размер на 13 085.47 лв..
Предвид уважената и отхвърлена част от исковете на ищеца се следва 86 % от
приетите за направени разноски за производството, а на ответната страна 14
% или на ищеца се следват разноски в размер на 11 253.50 лв., а на ответната
страна в размер на 56 лв. .Двете насрещни вземания се прихващат от съда и
се погасяват до размера на по-малкото вземане или ответника дължи и
следва да заплати на ищеца разноски за настоящото съдебно производство в
размер на 11 197.50 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. представлявана от М. на Т., гр.София, ул.**** да заплати
на „В.Г.“ ЕООД ЕИК ****, гр.Бургас, ул.**** сумата от 166 960.26 лева / сто
шестдесет и шест хиляди деветстотин и шестдесет лева и двадесет и шест
стотинки/ получена сума за наемна цена за периода 14.09.20г.-13.06.2021г. на
отпаднало правно основание – чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД, в едно със законната
лихва на осн.чл.86 от ЗЗД , считано от 23.08.2021г. и до окончателното
изплащане на сумата, както и на осн.чл.86 от ЗЗД да му заплати сумата от 2
736.29 лева / две хиляди седемстотин тридесет и шест лева и двадесет и девет
стотинки / мораторна лихва за забава за периода 26.06.2021г.- 23.08.2021г. на
осн.чл.86 от ЗЗД , както и да му заплати сумата от 11 197.50 лева / единадесет
хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки / разноски на
основание чл.78 ГПК за настоящото съдебно производство, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница и за мораторна лихва за разликите до пълните им
предявени размери, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8