Определение по дело №617/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20237050700617
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                /         2023г.                                                                      Административен съд-гр.Варна,XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на тринадасети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА     

като разгледа адм.д.№617/2023г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:                                Производството е образувано по подадена жалба от П.И.Г. ЕГН **********, в която се излагат доводи за „системни проблеми“, свързани с определянето на дължимите от него местни данъци и такси. Формулирано е искане съдът да „заведе дело“ срещу Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна  и да разпореди да бъдат представени реалните му банкови задължения. Едновременно с това настоява за „решаване на системните проблеми“ описани в други негови жалби, отправени до Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Към допълнителна молба вх.№ 4195/20.03.2023г. прилага Съобщение за задължения към 28.02.2023г., издадено от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,  в което приема,     че също са вписани некоректни данни. Същевременно, жалбата е наименована и „Искова молба“, без да са изложени доводи срещу кого е насочена исковата молба, отделно от жалбата и какво е искането в тази връзка. Поради това с Разпореждане № 4082/28.03.2023г. жалбата-искова молба е оставена без движение, като е дадена възможност на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на съобщението с писмена молба: 1/ Да посочи кой административен акт обжалва,  като го идентифицира чрез номер, дата и орган, който го е постановил; 2/ Да формулира искане до съда, след като посочи обжалвания акт, чрез неговите реквизити, като уточни в какво се състои незаконосъобразността му; 3/ В случай, че подава и искова молба, отделно от жалбата, да посочи срещу кое юридическо лице я насочва, какви са твърденията му в тази връзка и какво е искането му; 4/ Да приложи преписи от жалбата – искова молба и от допълнението им за ответната страна.

В указания срок е постъпила писмена молба-становище вх.№ 5194/04.04.2023г., в която П.Г. уточнява, че обжалва Удостоверение за данъчна оценка №218 издадено на 06.02.2002г. от ТДД-Варна, ДП – Младост. Формулира искане за прогласяването му като нищожно.  Не извежда твърдение, че отделно от жалбата предявява и иск срещу Община Варна, но поддържа жалбата си срещу посоченото Удостоверение за данъчна оценка.

С оглед гореизложеното от фактическа страна, по допустимостта на производството съдът приема следното:

По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ удостоверенията за данъчна оценка на недвижими имоти се издават от служители на общинската администрация по местонахождение на имота.

При прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и в другите хипотези по чл. 264, ал. 1 ДОПК и в случаите по чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ служителите на общините издават или отказват издаването на удостоверения за данъчна оценка, като упражняват правата и задълженията на органи по приходите.

Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 ДОПК, спрямо което намира приложение специалното производство за издаване и обжалване на такива документи, уредено в глава дванадесета „Административно обслужване” на ДОПК.

     Законодателят в разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК е предвидил, че единствено отказът да се издаде документ може да се обжалва по съдебен ред. В процесния случай е издадено удостоверение за данъчна оценка, а не е постановен отказ. Изрично в чл. 95, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че не може да се оспорва пред съд съдържанието на документа. Съдържанието на удостоверението за данъчна оценка подлежи на обжалване единствено по административен ред и то пред териториалния директор /чл. 92, ал. 3 от ДОПК/, чиито функции в производства като процесното се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи към съответната община /чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ/.

     В този порядък настоящият съдебен състав намира, че именно такова оспорване на съдържанието на документа, съставляващ  Удостоверение за данъчна оценка №218 издадено на 06.02.2002г. от ТДД-Варна, ДП – Младост е предприето в конкретния случай. Тази проверка е допустимо да се проведе от компетентния орган, уточнен по-горе, но не и от съда в това производство.

     В допълнение, съдът ще добави, че  ефективната защита срещу основанието и размера на определения по реда на чл. 4 от ЗМДТ местен данък или такса е този посочен в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който предвижда по искане на задълженото лице органът по приходите да издаде акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан реда по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Този акт може да се обжалва така, както е указано в разпоредбата на чл.107 ал.4 ДОПК. Първоначално, по реда на чл. 107, ал. 2 от ДОПК, задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Тази справка не подлежи на оспорване.

 

Като съобрази изявленията на жалбоподателя в подадените от него жалба и уточняващо допълнително становище, в производството по чл.130 ал.1 АПК, съдът приема, че производството не е подсъдно на Административен съд-Варна, а е подведомствено на ръководителя на звеното за местни приходи към Община Варна /чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ/. Съдът констатира изключението, предвидено в разпоредбата на чл.148 АПК и като съобрази предпоставките на чл.95 ал.1 и ал.2 ДОПК, вр.чл.130 ал.4 АПК приема, че жалбата следва да бъде изпратена на ръководителя на звеното за местни приходи към Община Варна.

    Като непреграждащо хода на производството, определението не подлежи на обжалване.

    Мотивиран от гореизложените доводи, на осн.чл.148 вр.чл.130 ал.4 АПК вр. чл.95 ал.1 и ал.2 ДОПК, Административен съд – гр. Варна, XXXIV  състав,                                                                                                            О П Р Е Д Е Л И :                

                                                              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.Г. ЕГН **********, подадена срещу Удостоверение за данъчна оценка №218 издадено на 06.02.2002г. от ТДД-Варна, Данъчно подразделение – Младост.

     ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 617 по описа на Административен съд-Варна за 2023г.                        ИЗПРАЩА жалбата на жалбата на П.И.Г. ЕГН **********, подадена срещу Удостоверение за данъчна оценка №218 издадено на 06.02.2002г. от ТДД-Варна, Данъчно подразделение – Младост по подведомственост на ръководителя на звеното за местни приходи към Община Варна.

     Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя за сведение.                                                  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: