РЕШЕНИЕ
№55
гр.Видин 05.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито заседание на Двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година състав:
Председател: В.В.
Членове: А.П.
В.М.
при секретаря В.У. като разгледа докладваното от съдия В.М.
въззивно гражданско дело № 26 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ГД „*“ - МВР гр.С. против решение № 618 от 30.09.2020г. постановено по гр.д.№523/2019г. по описа на ВРС.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че страните по
делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон ням;
препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове
Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено НСОРЗ,
която не може да намери приложение в настоящия случай. След като приел обратното ВРС е постановил
незаконосъобразно решение за което се иска делото бъде отменено изцяло, като се
приеме, че предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, чрез адв.С.И., с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
Спорът
между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР.
Ищецът,след направеното изменение на размера на иска, претендира за
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период
получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане н;
нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 1 858.48лева и обезщетение за забава в
размер на 242.24 лева.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици.
При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е приел, че са налице условията при които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение, съобразно чл.178, ал.1, т.З във вр. ( чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на база установената по делото фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото доказателства и е направил съответните правни изводи ,които са пространствени и обосновани.От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 19.07.2016 г. - 18.07.2019 г., ищецът е работил на сменен режим като е полагал нощен труд. Ответникът не е направил възражения и не се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативни установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна квалификация на правата на ищеца чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен труд за искови: период , който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както I размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент .
Искът се явява доказан изцяло поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл 178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период са действала последователно Наредба № 8121 3-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 о' 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове н; следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба № 8121з 592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не да следва да се възприеме като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарш да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Законодателят е възприел подхода установен в Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Във въззивната жалба се поддържа ,че бил неправилен изводът на Съда са субсидираното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са неоснователни . Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано е приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските няма отношение към начин; на преизчисляването на положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната; жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решени; мотиви, които се основат на събраните по делото доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
По
претендираните за тази инстанция разноски на ответника по жалба в размер на 700
лева жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на възнаграждението,
което се приема за основателно от настоящата инстанция преценявайки, че адвокат
пълномощника на ответната по жалба страна е изготвил само отговор на въззивната
жалба, без да е осъществил процесуално представителство, поради което определя
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 618 от 30.09.2020г. постановено по гр.д.№523/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.С.,бул.“*“№* да заплати на И.Б.И. ***,ЕГН : **********
направените по делото разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.