№ 894
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110141373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета на ГПК.
Предявени са искове по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК срещу ответника
за увеличаване на месечната издръжка, дължима от родител на ненавършили
пълнолетие деца. Направени са искания по чл. 146 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищците, като
същата е осъдена с решение № 91497/11.04.2019 г. по гр. дело № 28553/2018
г. на СРС да заплаща месечна издръжка на ищците от по 150 лева за всеки
един от тях, считано от 03.05.2018 г. Сочат се увеличени нужди на децата с
оглед изминалия период от време и увеличените в тази връзка техни нужди за
храна, облекло, дрехи, обувки, културни и образователни потребности.
Претендира се увеличаване на присъдената в полза на К.Т. месечна издръжка
на сумата от 300 лв., а на Р.Т. - на сумата от 250 лева, считано от 14.07.2021 г.
/датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който признава исковата претенция до сумата от 162,50 лева за всяка дете,
като за горницата счита същата за неоснователна, като излага мотиви в тази
насока.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
1
удостоверение за раждане от 19.02.2018 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0076/11.03.2011 г., съставен в гр. София, район „Връбница“, така
и от удостоверение за раждане от 19.02.2018 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0065/22.02.2013 г., съставен в гр. София, район „Връбница“, се
установява, че ищецът КР. ХР. Т. е родена на 20.12.2010 г., а ищецът Р. ХР. Т.
е родена на 25.12.2012 г., съответно същите са малолетни, както и че те са
дъщери на ответника.
С влязло в сила решение от 11.04.2019 г., постановено по гр. дело №
28553/2018 г., по описа на СРС, 86-ти състав, ответникът Р.Р. Генова
/понастоящем с фамилия К./ е задължена да заплаща на малолетните си деца
КР. ХР. Т. и Р. ХР. Т., чрез техния баща и законен представител ХР. СТ. Т.,
месечна издръжка в размер на сумата от по 150 лева, считано от 03.05.2018 г.
до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на ответника се установява, че след м. 03.2021 г. не са
налице данни за декларирани доходи, за периода м. 10.2020 г. – м. 02.2021 г. е
получавала месечен доход от около 1300 лева, за м. 03.2021 г. доходът й е бил
560,90 лева, като за времето от м. 05.2020 г. до м. 05.2021 г. е получила
обезщетение по чл. 54б, ал. 1 от КСО и по чл. 54б, ал. 3 от КСО в общ размер
от 3804.16 лева. /л. 104 и л. 106 от делото/ В проведеното на 26.01.2022 г.
открито съдебно заседание е направено изявление от процесуалния
представител на Р.К., че тя започва да работи от следващия ден и е заявила
месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева. За периода от м.
07.2020 г. до м. 06.2021 г. общото нетно възнаграждение на бащата на ищците
е в размер на сумата от 10595,61 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нуждата от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена, като
бъде увеличена, респективно намалена – чл. 150 от СК. За да се уважи искът
по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
2
възможностите на задълженото лице. Установява се по делото, че ответникът
е майка на ищците и следователно е лице, задължено да дава издръжка.
Същата е била осъдена да заплаща такава в размер на 150,00 лева месечно за
всяко дете. От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред
на ищците са изминали повече от две години, като понастоящем Кристина Т.
е на единадесет години, а Р.Т. е на девет години. Съдът намира, че
израстването на децата през този период от време само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за тяхната издръжка. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, обувки,
образователни и други нужди/, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което те се отглеждат, се установяват от самия
факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават
специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого
децата живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на последните. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 162,50 лева
към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този
минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/.
Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. Всеки родител е длъжен
да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие
на своите деца, както и да осигурява условия на живот, необходими за това.
През изминалия период от почти две години са се увеличили
потребностите на ищците от средства за съществуване и образование, които
не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашните й размери. От
представените по делото доказателства се установява, че К.Т. е записана в
извънкласни дейности в балетна школа към „Хрисия 17“ ЕООД, а Р.Т.
посещава допълнителни занятия към СКХГ „Виктория“. Настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил
формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което
може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този смисъл решение
№ 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС/.
Същевременно, конкретните възможности на ответницата да дава
издръжки са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
Ответницата е в работоспособна възраст, трудоспособна е, като по делото се
установява, че средномесечният й облагаем доход за периода м. 10.2020 г. –
3
м. 02.2021 г. е бил около 1300 лева, за м. 03.2021 г. доходът й е бил 560,90
лева, като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е в
трудово правоотношение с възнаграждение от 700 лева. За периода м. 07.2020
г. – м. 06.2021 г. брутният доход на бащата е в общ размер на сумата от
10595,61 лева.
Съдът намира, че присъдената издръжка в полза на всеки от ищците от
по 150 лева месечно следва да бъде увеличена в близък до законоустановения
минимален размер, а именно на сумата от 177,50 лева, като така посочената
сума по никакъв начин няма да затрудни ответницата в нейното изплащане.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени до размер от 177,50
лева, и съответно - отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата
молба – 14.07.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без
искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците претендират разноски по делото, като са доказали за дължими
направените такива в размер на сумата от 680 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, като с оглед
своевременно релевираното възражение за прекомерност на същото, съдът
съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав, от една страна, съобрази, че делото се
отличава с типична, а не изключителна фактическа и правна сложност за този
тип дела, а от друга страна - обема на предоставената адвокатска защита,
както и минималното възнаграждение от 300 лева, предвиденото в чл. 7, ал. 1,
т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно,
респ. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищците за
прекомерно, поради което и последното следва да бъде намалено до размер от
600 лева, при съобразяване броя на ищците.
Предвид изложеното, при съобразяване уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в размер на
сумата от 387,27 лева.
Ищците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да заплатят на
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на
сумата от 212,72 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По
4
отношение претенцията на последния за присъждане в негова полза на сумата
от 10 лева за издаване на съдебно удостоверение, съдът счита същата за
изцяло неоснователна, доколкото посоченият разход остава в тежест на
страната, която го е направила.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 79,20 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, размера на
определената с влязло в сила решение от 11.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 28553/2018 г. по описа на СРС, дължимата месечна издръжка в полза
на КР. ХР. Т., ЕГН **********, и Р. ХР. Т., ЕГН **********, в размер на
сумата от по 150 лева, като:
ОСЪЖДА Р. Р. КР., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
КР. ХР. Т., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител ХР.
СТ. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 177,50 /сто
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, считано от 14.07.2021 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния
предявен размер от 300 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. Р. КР., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
Р. ХР. Т., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител ХР. СТ.
Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 177,50 /сто
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, считано от 14.07.2021 г.
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния
предявен размер от 250 лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Р. КР., ЕГН **********,
да заплати на КР. ХР. Т., ЕГН **********, и на Р. ХР. Т., ЕГН **********,
чрез техния баща и законен представител ХР. СТ. Т., ЕГН **********, сумата
от 387,27 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК КР. ХР. Т., ЕГН
5
**********, и Р. ХР. Т., ЕГН **********, действащи чрез техния баща и
законен представител ХР. СТ. Т., ЕГН **********, да заплатят на Р. Р. КР.,
ЕГН **********, сумата от 212,72 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Р. КР., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 79,20 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 09.02.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 09.02.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6