Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26
гр.Севлиево 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 21.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Ц., като разгледа докладваното от съдията Цветков гр.дело
№ 783 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземането по
заповед за изпълнение № 168 от 18.03.2019 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 279/19
г. по описа на РС – Севлиево, тъй като заповедта за изпълнение е била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 279/19
г. по описа на РС - Севлиево е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 168 от 18.03.2019 г., като ответникът е осъден да заплати
посочените суми. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът
предявява установителен иск за съществуване на вземането си, като моли съда да
уважи иска със законните последици. Твърди, че е търговец, осъществяващ
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. Между „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 0001403,
сключен на 22.06.2017 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от
22.06.2017 г. Между тези две страни и ищцовото дружество е сключен Договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ от 22.06.2017 г. за задължения на длъжника
по първите два договора към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. В деня на подписване на трите
договора длъжникът е получил заемната сума в размер на 400.00 лв. Задължил се е
да я изплати разсрочено с краен срок 23.11.2017 г. съгласно погасителен план,
като са включени дължимите по двата договора суми: по кредита – главница и
възнаградителна лихва и допълнителната услуга – 220,00 лв. финансиране на
възнаграждението на третото лице – поръчител /ищцовото дружество/. По двата
договора ответникът е заплатил до 14.03.2019 год. следните суми: 71,73 лева
главница; 6,20 лева договорна лихва по договора за кредит; 44,00 лева по
договора за допълнителни услуги и 36,97 лева лихва за забава по договора за
потребителски кредит. Тъй като ответникът е просрочил плащането на задълженията
си, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е поканил на 14.03.2019 г. поръчителя /ищеца/ да заплати
задълженията и в същия ден те са били погасени. На осн. чл. 74 ЗЗД ищецът,
изпълнил чуждо задължение, е встъпил в правата на кредитора и претендира
изплатените от него суми, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Претендира и разноските по делото и по заповедното производство.
Ответникът, чрез особен представител адв.П.Ц., е представил писмен отговор.
В него оспорва изцяло иска по основание и го намира за недоказан по размер. Изтъква
съображения за липса на активна легитимация на ищеца и прави възражение за
нищожност на Договора за допълнителни услуги към Договор за потребителски
кредит № 0001403 от 22.06.2017 г. поради противоречие със закона и добрите
нрави, по изложени съображения. Счита и Договора за гаранционна сделка също за
нищожен поради накърняване на добрите нрави, както и за нищожни клаузите от
договора за потребителски кредит, установяващи претенцията за разходи, сторени
чрез СМС известяване. Прави искане съдът да отхвърли изцяло иска.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 279/19 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение № 168 от 18.03.2019 г. по чл.
410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява
установителен иск за съществуване на вземането си. Цената на иска е 594,61 лв.
и включва общата сума по издадената заповед за изпълнение.
Вземането на ищеца произтича от следните договори, сключени на една и съща
дата 22.06.2017 г.:
Договор за потребителски кредит № 0001403 от 22.06.2017 г. – л. 4 и 5, по
силата на който ответникът е получил от „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД кредит в размер на 400.00
лв. Страните са се споразумели кредитът да се изплати на 5 месечни вноски с
дата на първо плащане 23.07.2017 г. и срок на кредита /последна вноска/ на
23.11.2017 г. Общата сума за погасяване е била 418,80 лв. и включва главницата
от 400.00 лв. и договорна/възнаградителна лихва от 18,80 лв. при месечна вноска
от 83,76 лв. В чл. 3 от този договор ответникът се е задължил в срок от 48 часа
от подписване на договора да осигури като обезпечение по кредита поръчителство
от две физически лица с минимално брутно месечно трудово възнаграждение от 1500
лв. за всеки или банкова гаранция. Ако не представи обезпечение той се съгласява
кредитодателят да сключи договор за поръчителство за обезпечаване на
задълженията му при възнаграждение за поръчителя от 220,00 лв., платими от него
разсрочено на равни месечни вноски. В чл. 4 на договора ответникът е поел
поредното задължение за сключване на договор за допълнителни услуги, за да
ползва финансиране на разсрочено плащане за възнаграждението за поръчителство
по чл. 3. Видно от приложената разписка
- л. 16 ответникът е получил сумата от 400.00 лв. на 22.06.2017 г.
Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит №
0001403 от 22.06.2017 г. – л.11, по силата на който ответникът е получил
допълнителна услуга „Финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на
сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство
на кредита“. Цената е 220,00 лв., разсрочена за 5 месечни вноски, всяка по 44,00
лв., платими на падежните дати от кредита. По този начин всяка месечна вноска е
по 127,76 лв., или ответникът е трябвало да върне общо сумата 638,80 лв., така както е посочено и в т.нар.
График за плащанията – л. 15, подписан от него.
Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 22.06.2017 г. – л. 14,
сключен между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ответника и ищцовото дружество, по силата на
който ищецът се е задължил на кредитора за изпълнението на всички задължения на
ответника при дължимо от него възнаграждение на поръчителя в размер на 220,00лв.
С приложена покана изх. № 192 от 14.03.2019 г. – л.18 „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е
поканил поръчителя ищец да изплати задължението на ответника в размер на 594,61
лв. и в същия ден е съставен Протокол за прихващане – л. 19, според който двете
дружества с едно и също седалище и адрес на управление се съгласяват, че
„задължението на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по фактури на „Гаранционен фонд България“
ЕООД се намалява срещу вземанията на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД от „Гаранционен фонд
България“ ЕООД с 5253,77 лв. В табличен вид са посочени имена на длъжници и
сред тях е и ответника.
Материалноправното основание на предявения иск е чл. 74 ЗЗД, тъй като
ищецът твърди, че е изпълнил задължението на ответника и встъпва в правата на
кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД договорът за
поръчителство „трябва да бъде извършен в писмена форма“. За установяване на
формата ищецът прилага заверен препис от Договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 22.06.2017 г. – л. 14, но този договор не е подписан от
поръчителя /ищецът по делото/. Следователно ищецът не е сключил договор за
поръчителство, по силата на който да се е задължил спрямо кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД да отговаря за задълженията на ответника.
На следващо място съдът счита, че ищецът не установи по безспорен и
категоричен начин, че е изплатил процесната сума на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД. Представен е протокол за прихващане между двете дружества – л. 19, но от
съдържанието му въобще не може да се направи извод какви вземания имат едно
срещу друго двете дружества, какво е било прихванато, каква е издадената
фактура на стойност 5253,77 лв. Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД дава възможност за
прихващане между задължения на две лица, „ако вземането е изискуемо и
ликвидно“. След служебна справка от електронния Търговски регистър се
установява, че и двете дружества имат едно и също седалище и адрес на
управление, както и един и същ управител – представляващ тези дружества.
Очевидно тази свързаност между тях им дава възможност реално да не се заплащат
никакви суми по поръчителството, а да се оформят протоколи за прихващане без
ясно и конкретно съдържание.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че предявеният установителен иск
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Ищецът не е
сключил договор за поръчителство в писмена форма и не е установил изпълнение на
чуждо задължение, поради което не може да встъпи в правата на кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД.
По арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение няма да влезе в сила и въз
основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист. Заповедта обаче не
подлежи на обезсилване на осн. чл. 11г, ал. 3 от ТР № 4 от 2014 г. на ВКС.
С оглед изхода на спора разноските на ищеца остават в негова тежест.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.
161 партер, представлявано от управител П.С.С., иск по чл. 422 ГПК срещу Р.С.К.
***, ЕГН **********, за установяване вземането по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 168 от 18.03.2019 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 279/19 г. по описа на РС -
Севлиево, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
279/19 г. на РС – Севлиево.
По арг. от чл. 416 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 168 от
18.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 279/19
г. по описа на РС - Севлиево няма да влезе в сила и въз основа на нея не следва
да се издава изпълнителен лист.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: