РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Смолян , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 78/17.03.2021г.,постановено по гр.д.№ 735/2020г. по описа на
Смолянски районен съд е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес :
гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати на ИЛ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Полковник
Желязово, общ.Крумовград, сумите в размер на 511,20 лева-левовата равностойност на
неосигурена храна за периода от 20.06.2017г. до 01.08.2020г, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда-20.08.2020г.; 83,39 лева-мораторна лихва върху
задължението за левова равностойност на полагащата се храна, изчислена до 20.08.2020г.; 102,60
лева -левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за
периода от 20.06.2017г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда -20.08.2020г.до окончателното й изплащане; 15,93 лева-мораторна лихва
върху задължението за левова равностойност на полагащите се ободряващи напитки, изчислена за
времето до 20.08.2020г. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес
:гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати на ИЛ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Полковник
Желязово, общ.Крумовград съдебни разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес : гр.Смолян, бул."България"
№ 1 да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 150
лева и разноски за вещо лице по назначената ССчЕ в размер на 130 лева.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2126/02.04.2021г. от Регионална
дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, представлявана от директора комисар Стоян Пейчев
Мандажиев, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ева Стефанова-Тошева с
оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че съгласно чл. 181, ал. 3,
изр. 1 от ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна.Размерът на сумите и
доволствията по чл.181,ал. 1 - 3 ЗМВР се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи, а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се
определят с Наредби на министъра на вътрешните работи, като за процесния период е действала
Наредба № 8Г21з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка е ал. 3 от ЗМВР
(редакция ДВ бр. 97 от 2017 г . Съгласно чл.4,ал.1 от Наредбата, служителите на МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се
определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл.33,т.7 и по чл.37 от
ЗМВР, както и на директорите на Регионалните дирекции „Гранична полиция“, като заповедите се
издават след предварителни консултации с комитетите( групите по условията на труд и след
писмено съгласуване със звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ към Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, след представени протоколи от
измервания на факторите на работната среда и протоколи от заседания на комитетите (групите по
условията на труд). Твърди се, че нормативната уредба на правото на служителите на безплатна
храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се компенсират с
пари, като аргумент за този извод е разпоредбата на чл.6 от Наредбата, съгласно която безплатна
храна на служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на
труда , се осигурява чрез предоставяне на храна в натура, като целта е да се компенсират пряко
съответните служители и то в момента на извършване на работата, което изключва възможността
този целеви стимул да се компенсира с парии то не към момента на извършване на работата.
Неправилни са и изводите на съда по отношение на иска по чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР.
Посочената разпоредбата предвижда, че на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки(чай, кафе, енергийни и кофеин съдържащи напитки и
др.) В чл.181,ал.3 от ЗМВР е предвидено, че условията и редът за предоставяне на сумите и
доволствията по ал.1-3 от същата разпоредба се определят с наредби на министъра на вътрешните
работи. В чл. 10 от приетата на това основание Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа е предвидено, че ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Ободряващите напитки имат целево предназначение ,
а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение , поради което не могат да се
компенсират с пари. В този смисъл е и съдебната практика. (Решение № 98939/21.04.2017 г. по гр.
д. № 69607/2016 г. на Софийски районен съд, Решение № 97760 от 20.04.2017 г. по гр. д. №
64811/2016 г. на Софийски районен съд, Решение № 156 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 139/2015 г. на
РС-Тутракан). С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на
2
материалния закон. Неправилността на решението по главните искове влече неправилност и на
решението в частта, с която са уважени акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл. 86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и разноски за
двете инстанции. Моли на основание чл.78,ал.5 от ГПК в случай, че съдът приеме жалбата за
неоснователна да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемия до
минималния размер ,посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ИЛ. М. К..
В съдебно заседание жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“-
Смолян, редовно призован, не изпраща процесуален представител.В постъпило писмено
становище от пълномощника му гл.юрисконсулт Ева Стефанова-Тошева се поддържа въззивната
жалба и се предлага съдът да я уважи изцяло.
Въззиваемият ИЛ. М. К. чрез пълномощника си адв.Боян Симеонов излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалване,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Не е спорно между страните, че ищецът ИЛ. М. К. е държавен служител по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и работи по служебно правоотношение при ответника на длъжността
„старши полицай“ в 01 група „Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участък-
Момчилград при РДГП- Смолян, което се установява и от служебна бележка от
28.01.2020г.,издадена от РДГП-Смолян.
От представената служебна бележка от 04.02.2020г. ,издадена от РДГП-Смолян, се
установява,че на ищеца се полата безплатна храна в дните, когато е изпълнявал служените си
задължения при среднощни температури под +10 градуса С и над +30 градуса С по данни на
НИМХ.
От заключението по назначената ССчЕ е установено безспорно, че като държавен служител
в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно
изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време и през периода 20.06.2017
– 01.08.2020 г. е положил общо 142 смени, отразени в таблица № 1 ,колона 2. Съгласно чл.181,ал.3
от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите по
чл.142,ал.1,т.1-3 и ал.3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна, условията и реда за предоставянето
на която са определени с Наредба № 8131з-904/30.07.2015г. , а размерът на сумите се определя със
заповед на министъра на вътрешните работи, която за процесния период е Заповед № 8123з-
3
57/09.01.2017г. Вещото лице е посочило, че за процесния период няма изготвени справки за
служителите от Граничен полицейски участък-Момчилград, работещи при температури под
+10градуса С и над +30 градуса С. Посочените в таблица № 1, колона 2 данни са съобразени с
отчетените положени смени от ищеца,както и с официалните данни от НИМХ по дни, съгласно
чл.7,т.2 от Наредбата при средно нощни температури под +10 градуса С и над +30 градуса
С.Размерът на левовата равностойност на неосигурената храна за положен от ищеца труд със
специфичен характер за периода 20.06.2017 – 01.08.2020 г. е на стойност 511,20 лв., посочени в
таблица № 1,колона 3, а размерът на левовата равностойност на ободряващите напитки за положен
от ищеца труд в часовия диапазон 22.00-06.00 часа за периода от 20.06.2017г. до 04.08.2020г. е
102,60 лева ,посочени в таблица 2,колона 2. Лихвата за забава върху стойността на храната за всяко
месечно задължение, считано от 1-во число на месеца,следващ този, за който се дължи за
процесния период до 20.08.2020г. е 83,39 лева, посочени в таблица № 1,колона 4, а размерът на
лихвата за всяко месечно задължение за напитки, считано от първо число на месеца, следващ този,
за който се дължи за процесния период до 20.08.2020г. е 15,93 лева,посочени в таблица 2,колона 3.
С обжалваното решение районният съд е уважил претенцията за левова равностойност на
неосигурената безплатна храна за периода 20.06.2017г. до 01.08.2020 г. в размер на 511,20
лева,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 20.08.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 83,39 лева, представляваща мораторна
лихва върху задължението за левова равностойност на полагащата се храна, изчислена до
01.08.2020г. Уважил е претенцията и за неосигурените ободряващи напитки за положен нощен
труд за периода от 20.06.2017г. до 01.08.2020 г. в размер на 102,60лева,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска на 20.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата,както и за сумата от 15,93 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за
левовата равностойност на полагащите се ободряващи напитки,изчислена за периода до
20.08.2020г.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, след
служебно извършена проверка на валидността на решението и допустимостта му в обжалваните
части, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и
доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са събирани нови доказателства, въззивният съд
на основание чл.272 от ГПК, препраща към нея.
По оплакванията във въззивната жалба въззивият съд счита, че по делото е установено,
а и няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в
процесния период и понастоящем в ГПУ - Момчилград при РДГП-Смолян на длъжност старши
полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“. От заключението по назначената СИЕ е
установено безспорно, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени,
всяка с продължителност 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на
работното време и през периода 20.06.2017 – 01.08.2020 г. е положил общо 142 смени.
Неосигурената храна за положен от него труд със специфичен характер за същия период е на
стойност 511,20 лв., а ободряващите напитки са на стойност 102,60 лв.. Лихвата за забава върху
стойността на храната е 83,39лв. и върху стойността на напитките е 15,93 лв. Лихвата е начислена,
считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който са се полагали безплатната
4
храна и напитки до 20.08.2020 г.,съгласно заключението на вещото лице неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.3 ЗМВР, редакция ДВ бр. 97/2017г. за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3
и ал. 3 се осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето
им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 181, ал. 3
ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна
храна, се осигурява левовата й равностойност. Действащата за процесния период редакция на
същата разпоредба не предвижда заплащане на левовата равностойност, но именно поради нейната
несправедливост същата е изменена, и влязла в сила от 01.08.2020г. На служителите по чл. 142, ал.
1 - 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се
осигурява левовата им равностойност. На основание чл.181, ал. 5 ЗМВР е издадена Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.(обн. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г., изм. и доп. ДВ
бр. 21 от 9 март 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, а въз основа на нея е
издадена Заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., която предвижда да бъде осигурявана безплатна храна
в натура при работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з904/30.07.2015 г.
изчерпателно са изброени дейностите, определени за специфични, като в т.7 са предвидени и
дейности, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от
Научния институт по метеорология и хидрология към БАН. Няма спор по делото, че по повод на
изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал специфични дейности, предвидени
в чл. 2, т.7 от Наредбата. Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на служителите, и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., ръководителите на структури по
чл. 37 от ЗМВР, чиито служители имат право на безплатна храна в натура, организират доставката
й съгласно изискванията на ЗОП и в случаите, когато се констатира, че няма започнала такава
процедура, то, съгласно § 3 от ПЗР на наредбата, левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна следва да бъде осигурена от работодателя. Целта на предоставянето на предпазна
храна е същата да бъде предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но
в настоящата хипотеза последната не е своевременно предоставена, към настоящия момент иск за
реално изпълнение не може да се предяви, което не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това
води до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване.
Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично
обезщетение, в каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до крайно
несправедливия резултат длъжникът да може да се освобождава от това си задължение чрез
неговото просто неизпълнение, което не е целта на предвидените облекчения за служителите ,
полагащи труд при специфични условия или през нощта,тъй като в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване на работодателя. Ето защо решението в частта, с която е
уважен искът на ИЛ. М. К. за осъждане на РДГП-Смолян да му заплати и левовата равностойност
5
на полагащата му се безплатна храна, със съответната лихва за забава е законосъобразно
постановено и следва да бъде потвърдено.
Основателен е и иска за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки.
В чл. 9, ал. 1 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г., редакция д.в., бр. 62 от 2015 г., в сила от
14.08.2015 г. е предвидено, че по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00 ч. на
служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни
и съдържащи кофеин напитки, и други. Съгласно изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 69 от
2020 г. , в сила от 4.08.2020 г. на служителите на МВР, на които по време на полагане на нощен
труд от 22,00 до 6,00 ч. се полагат ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни и
съдържащи кофеин напитки, се осигурява тяхната левова равностойност. По делото е установено
от експертизата, че жалбоподателят не е осигурил на ищеца ободряващи напитки за визирания с
исковата молба период. Изложените по–горе съображения относно полагаемата се храна са
относими и по предявеният обективно съединен иск за левовата равностойност на напитките,
който иск също е основателен, както и акцесорният иск за лихва за забава.
С оглед изложеното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатска помощ в размер на 600 лева.
Неоснователно е възражението в жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемия, тъй като с оглед материалния интерес по делото и предвид предявените общо четири
кумулативно съединени искове претендираният размер не е прекомерен и е в минималните
размери по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78/25.03.2021г., постановено по гр.д.№ 735/2020г. по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян с адрес: гр Смолян, бул.
„България“ № 1, представлявана от Директора комисар Стоян Пейчев Мандажиев да заплати на
ИЛ. М. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Полковник Желязово, общ.Крумовград 600 (шестотин)
лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1, предложение І-во ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7