№260003./гр.Варна, 13.08.2020 год.
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 361/2020 год. по описа на ВАС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК вр. чл. 121 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
и „М ЛИЗИНГ“ ЕАД, чрез пълномощник адв. М.Р. против Определение от
21.05.2020 год., постановено по т.д.№ 861/2019 год. по описа на ОС – Варна, с
което е
ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване
на производството по настоящото дело и изпращането му по подсъдност на СГС,
съответно за разделяне на исковете за прогласяване на нищожността на Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, и
на иска за собственост на имота, предмет на атакуваните договори, респективно
за изпращане на исковете за нищожност по подсъдност на СГС.
Допутимостта и основателността на предявената
частна жалба се оспорват в писмен отговор на насрещната страна – „Еврокапитал –
България“ ЕАД / в н./.
Предявената частна жалба е редовна и надлежно
администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВОС е образувано по искова молба предявена от “Еврокапитал-България“ ЕАД
/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е, представлявано от Димитър Петков
Димитров и Н.А.Г.-синдик, против “М Лизинг“ ЕАД /с предишно наименование “И Ар
Би Лизинг“ и по-предишно “И Еф Джи Лизинг“/, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Иво
Николаев Коев и Кирил Валентинов Георгиев и “Юробанк България“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Асен
Василев Ягодин и Милена Ивайлова Ванева, в качеството на универсален правоприемник
на “И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, с ЕИК *, в резултат на преобразуване, чрез
вливане, със съдебен адрес ***, офис 5-6, чрез адв.М.Р., с която при условията
на обективно, евентуално и кумулативно съединяване са предявени искове, както
следва:
-с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сключеният между ищеца и първия ответник Договор за лизинг
№004572-001/24.03.2008 г., с който страните са постигнали съглашение, в което е
предвидено различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на
кредитора, или в евентуалност на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като
страните са постигнали привидно съглашение, че сключват договор за лизинг, с
който прикриват договор за заем;
-с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сключеният между ищеца и първия ответник Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. по описа на Варненски нотариус с рег.№012
от НК, вписан в СВ-Варна с вх.рег.№7747 от 27.03.2008г., акт №3, том XXIII,
дело №5655/2008г., с който страните са постигнали съглашение, с което е
предвидено различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на
кредитора, или в евентуалност на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, тъй като
със сделката, ищеца привидно е прехвърлил собствеността върху имот, предмет на
атакувания договор, на ответника, с която покупко-продажба е прикрито
обезпечение по договор за заем;
-с правно
основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.17, ал.2 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между ищеца от една страна и ответниците от друга страна, че
“Юробанк България“ АД, в качеството на правоприемник на “И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, не е станало собственик на УПИ /Дворно място/, находящ се в
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №22А и ул.“Любен Каравелов“ №4, съставляващ УПИ
1-1, кв.№728, по плана на 3-ти микрорайон на гр.Варна, целият с площ по скица
от 454 кв.м., а по нотариален акт 453.68 кв.м., заедно с построените върху
дворното място Административна сграда, състояща се от: Подземен етаж, със
застроена площ от 456 кв.м.; 2. Партерен етаж, със застроена площ от 409.3
кв.м.; Първи етаж, със застроена площ от 440.3 кв.м.; Втори етаж, със застроена площ от 440.30
кв.м.; Трети етаж, със застроена площ от 389.30 кв.м.; Четвърти етаж, със
застроена площ от 130 кв.м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на
сградата и правото, както и всички подобрения и приращения върху имота,
представляващи Поземлен имот с идентификатор 10135.1508.79 по КККР на гр.Варна,
приета със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АЕКК, изменена със
Заповед №КД-14-03-803/26.03.2012г. на Началник на СЕКК-Варна, ведно с
построената в него Сграда с идентификатор 10135.1508.79.3.
В
отговора на исковата молба ответниците са навели отвод за местна подсъдност на
установителните искове за недействителност като се претендира тяхното разделяне
и изпращане по компетентност на СГС като местно компетентен съд, на основание
чл. 24 ОУ към Договор за лизинг, евентуално – на основание чл.105 ГПК.
Предприетото обективно съединяване по почин на ищеца не е пречка за уважаването
на отвода, тъй като исковете са местно подсъдни на различни съдилища.
Последното е пречка за съвместното им гледане по арг. от чл. 210, ал.1 ГПК.
С
обжалваният съдебен акт ВОС е оставил без уважение възражението за местна
подсъдност и свързаното с него възражение за разделяне на предявените искове и
изпращането им на компетентния съд. Постановеният акт е такъв във връзка с
подсъдността и подлежи на самостоятелен инстанционен контрол / чл. 121 ГПК/.
По
правилността на обжалвания акт:
Предявената
искова молба обективира обективно кумулативно съединени искове, които са
подсъдни на различни съдилища.
Предявеният
иск за установяване недействителността на договор за финансов лизинг е местно
подсъден на СГС, на основание общата норма на чл. 105 ГПК. По отношение на
претенцията е приложима и договорно предвидената местна подсъдност пред СГС
/чл. 24 ОУ към договора за лизинг/.
По
отношение исковете за недействителност на разпоредителната сделка с недвижим
имот и отрицателния установителен иск за собственост е приложима местната
подсъдност по местонахождение на недвижимия имот в гр.Варна – чл. 109 ГПК.
Следователно,
ищецът е предприел обективно съединяване на искове,от които искът за
недействителност на договор за финансов лизинг е предявен в нарушение на
правилата за местна подсъдност. При това положение, насрещната страна разполага
с допустимо възражение по чл.119, ал.4 ГПК по отношение на тази обективно
съединена претенция.
Поначало
обективното съединяване на искове е допустимо при идентична местна подсъдност
на предявените претенции. Соченото правило обаче търпи изключения. Съобразно
изричната разпоредба на чл. 210, ал.1 ГПК наличието на „връзка с предмета на
делото“ е императивна пречка за разделянето на обективно съединените искове,
дори и в случаите, когато са същите не са подсъдни на един и същ съд по
правилата на местната подсъдност. В
настоящия казус е налице подобна връзка. Претенциите за недействителност, макар
и касаещи различни договори, са свързани помежду си и по необходимост налагат
изследване на общи факти и формиране на общи изводи относно действителните
отношения между страните по повод продажбата на недвижим имот и последващото му
обратно предоставяне по правилата на финансовия лизинг. Атакуваните сделки са
взамносвързани по волята на страните, респ. свързани по смисъла на чл. 210,
ал.1 ГПК са и претенциите за обявяване на тяхната недействителност. Сочената връзка е пречка за разделянето на
предявените искове, независимо от различната местна подсъдност.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, предявеният отвод за местна подсъдност,
включващ и имплицитно искане за разделяне на предявените исконе, е
неоснователен. Постановеното в идентичен смисъл определение на ВОС следва да
бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
21.05.2020 год., постановено по т.д.№ 861/2019 год. по описа на ОС – Варна, с
което е
ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване
на производството по настоящото дело и изпращането му по подсъдност на СГС,
съответно за разделяне на исковете за прогласяване на нищожността на Договор за лизинг №004572-001/24.03.2008г. и
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №196, том I,
рег.№2035, дело №167 от 27.03.2008г. на Варненски нотариус с рег.№012 от НК, и
на иска за собственост на имота, предмет на атакуваните договори, респективно
за изпращане на исковете за нищожност по подсъдност на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: