№ 467
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201391 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-0938-001158/16.05.2025 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на Д. Н. Н. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 1400 лв./хиляда и четиристотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/,
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Посочва, че в действителност, на отбелязаните в НП дата и час, процесното
МПС е било управлявано от трето лице – М.В.И.. На тази основа, моли за
отмяна на НП като неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП, като неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР –
ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се
явява. С писмото, с което административнонаказателната преписка е заведена
пред РС-ПЛЕВЕН, е депозирано бланкетно становище относно
неоснователността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
1
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№760770/05.03.2025г. от страна на Л. К. Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР –
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П. И. К.. Съставен е в отсъствие на Д.
Н. Н., като е отбелязано, че са налице предпоставките по чл.40 ал.2 ЗАНН.
Съставен е срещу Н. за това, че на 02.08.2024 г. в 03:29 часа, извън населено
място, на път Е-83,км.89+200, околовръстен път ПЛЕВЕН, находящ се на път
I-3 /Бяла-Ботевград/, като водач на собствения си л.а. „***“ с рег. № ***,
управлява със скорост 148 км/час, при максимално разрешена скорост от 90
км/час; наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3 /три/
процента е 143 км/час, което е с 53 км/час превишение. Нарушението е
установено, заснето и фиксирано с ATCC „***, с фабричен № ***. Така
описаното е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, като е
отбелязано, че е извършено при условията на системност - след влизане в сила
на Електронен фиш серия К №***6, влязъл в сила на 07.11.2023г. и
Електронен фиш серия К № ***, влязъл в сила на 07.11.2023г.; отбелязано е, че
АУАН е съставен в сградата на сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР-
ПЛЕВЕН във връзка с преписка № 316р-32919/25.09.2024г., преписка от АИС
ЕЦОН № ***/2024г. и след попълнена декларация по чл.188 ЗДвП. При
съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената
от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация
на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на Д. Н. Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания
на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 1400 лв./хиляда и четиристотин лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по
чл.21 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.46 – 47 от делото/. Съдът обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Както беше отбелязано по-горе, АУАН е съставен на основание
чл.40 ал.2 ЗАНН, съобразно която правна разпоредба „Когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. Следва да бъде отбелязано,
че очевидно, нарушителят е известен, но по делото не са представени каквито
и да било доказателства, че не може да бъде намерен, нито – че му е била
2
връчена надлежна покана за явяване, с оглед съставянето на АУАН. В тази
връзка, представени са единствено два екземпляра на неподписани, очевидно -
невръчени покани, адресирани до Д. Н. /л.18 от делото/, а показанията на
свидетелката Л. Н. /актосъставител/, са напълно неконкретизирани в
очертаната насока, т.е. - от тях също не може да бъде изведено – а още по-
малко, по категоричен начин – че нарушителят е бил надлежно поканен за
съставянето на АУАН; впрочем, самият Н. категорично отрича да е бил канен
за съставяне на АУАН /л.69 от делото, гръб/.
Налага се да бъде подчертано, че поканата за съставяне на АУАН
по реда на ЗАНН не представлява незначителна техническа формалност, а
основно процесуално изискване за редовността на цялото
административнонаказателно производство, от момента на неговото
започване - насетне. От изложеното дотук е видно, че не са били налице
условията за неприсъствено съставяне на АУАН по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН,
но въпреки това - такъв е съставен, в разрез с изискванията на Закона. Следва
да бъде специално подчертано и това, че в хода на
административнонаказателното производство, актосъставителят е този, който
е длъжен да прояви необходимата активност по обезпечаване редовното
връчване на поканата за съставяне на АУАН: същата следва да се върне
надлежно връчена – т.е. получена своевременно, от нейния адресат. В случая,
актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при условията на чл.40
ал.2 ЗАНН, без да са били налице законовите предпоставки за това, като по
този начин е лишил субекта на административнонаказателна отговорност от
възможност да участва в започващото административнонаказателно
производство, т.е. ограничено е правото на защита, а нарушението на
процесуалните правила, се явява съществено. В тази насока е и практиката на
касационната инстанция, намерила отражение например в Решение № 448 от
3.07.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 472/2018 г., Решение № 436 от
7.10.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 474/2022 г., Решение № 435 от
7.10.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 473/2022 г., Решение № 294 от
23.06.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 368/2022 г. и други.
Ето защо Съдът намира, че цялото по-нататъшно развитие на
административнонаказателното производство се явява опорочено, а
издаденото Наказателно постановление е незаконосъобразно - и като такова,
подлежи на отмяна, без да бъде разглеждан правният спор по същество.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 25-0938-001158/16.05.2025 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в
ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на Д.
3
Н. Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 1400 лв./хиляда и четиристотин лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4