№ 14394
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110129239 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „фирма“ ЕАД срещу „Р Б“ ЕООД при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с
чл.200 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми:
19924,50 лева, представляваща стойността на електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 01.08.2021г. до 31.10.2021г., ведно със
законната лихва от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, и 761,45 лева –
договорна неустойка за забава за периода от 24.09.2021г. до 16.02.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9751/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че на 07.05.2021г. между страните е сключен договор за
продажба на електрическа енергия, в сила от 01.06.2021г., за обект – хотел „Р
Б“, намиращ се в гр. Ч, м. А, с ИТН ххх, клиентски ххх. Посочва, че изпълнил
задълженията си по договора за доставка на електрическа енергия за
посочения обект, но ответникът не заплатил дължимата по договора цена за
периода от 01.08.2021г. до 31.10.2021г. в размер на 19924,50 лева. Претендира
и заплащане на неустойка за забава в размер на 761,45 лева за периода от
24.09.2021г. до 16.02.2022г., дължима на основание чл.5.3.2 от договора. Въз
1
основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК в негова полза била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за горепосочените вземания.
Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, поради което на заявителя било указано да подаде
искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му
дължи претендираните вземания, както и да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски.
Ответникът „Р Б“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба
по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предавените искове,
като навежда твърдения, че считано от м.09.2021г. собственик на процесния
имот е трето за спора лице, а именно – „Б АК Б“ АД. Поради изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №9751/2022г., по описа на
СРС, 140 състав, се установява, че на 08.03.2022г. в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за
следните суми: 19924,50 лева, представляваща главница за стойност на
електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.08.2021г. до
31.10.2021г., ведно със законната лихва за периода от 24.02.2022г. до
изплащане на вземането, 761,45 лева, представляваща неустойка за забава за
периода от 24.09.2021г. до 16.02.2022г., както и държавна такса в размер на
413,72 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В срока по чл.414, ал. 2 от ГПК длъжникът депозирал възражение
срещу заповедта поради, което с разпореждане съдът указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължима държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Сключен е на 07.05.2021г. между ищеца „фирма“ ЕАД като продавач и
ответника „Р Б“ ЕООД като купувач договор за продажба на електрическа
енергия с начало на доставката 01.06.2021г. и край на доставката на
31.05.2022г. Съгласно договора цената на електрическата енергия се определя
в лева/МВтч. Цената за един МВтч електрическа енергия за периода на
2
фактуриране се формира по следния начин: а) единичната цена (в лв/МВтч
без ДДС) за фактуриране е равна на крайната сума за фактуриране от т.“б“,
разделена на измереното количество (МВтч) за отчетния период; б) крайната
сума за фактуриране (в лв без ДДС) е равна на сбора от всички произведения
на почасовите цени от т.“в“ и почасови количества (МВтч) за отчетния
период; в) почасовата цена е равна на сумата от БОРСА + ДОБАВКА, където
„БОРСА“ е почасовата цена за МВтч на пазарен сегмент „Ден напред“ на „Б Н
Е Б“ ЕАД аз изминалия отчетен период, която е видна на адрес www.ibex.bg, а
„ДОБАВКА“ е фиксирана добавка от 6,20 лв/МВтч без ДДС), покриваща
административните разходи, вкл. за прогнозиране, балансиране и разходи към
БНЕБ.
Страните се уговорили, че в срок от 5 дни след изтичане на съответния
период и след получаване на необходимите данни от измерванията от страна
на съответния мрежови оператор, продавачът издава и изпраща на купувача
фактура за доставената електрическа енергия, мрежовите, допълнителните
услуги и дължимите добавки и данъци от 1-во до последно число на
съответния месец включително, като купувачът се задължава да плати
дължимата сума в срок до 15 число на месеца, следващ месеца на доставка.
При неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на
задълженията по договора в уговорените срокове, същият дължи неустойка в
размер на законната лихва за забава върху неизплатената сума, съгласно
чл.5.3.2 от договора.
Представените фактури и справки към тях не следва да бъдат
самостоятелно обсъждани, тъй като същите са съобразени от вещото лице при
изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. От същото се установява, че процесните фактури
№№ **********/31.08.2021г. на стойност 13473,35 лева с ДДС,
**********/30.09.2021г. на стойност 5618,47 лева с ДДС и
**********/31.10.2021г. на стойност 832,68 лева с ДДС са осчетоводени в
търговските книги на ищеца, както и са включени в дневниците за продажби
на ищеца и подадени със съответните справки – декларации по ЗДДС.
Вещото лице посочва, че процесните фактури са осчетоводени от ответника,
включени са в дневниците за покупки и подадени със съответните справки –
декларации по ЗДДС, като ползваният данъчен кредит по фактурите е в общ
размер на 3321,04 лева. Вещото лице посочва, че правилно е изчислена
3
дължимата договорена цена за консумирана ел. енергия, съгласно сключения
договор. Вещото лице е изчислило, че неустойката в размер на законната
лихва за забава по фактури, главници и периоди, посочени в исковата молба е
в общ размер на 761,45 лева. Заключението е изготвено компетентно, не се
оспорва от страните и се възприема от съда.
Представена е от ответника фактура №620/01.10.2021г. на стойност
4 646 031,20 лева с посочени продавач „Р Б“ ЕООД и купувач „БАКБ“АД за
продажба на УПИ и сграда х. Р Б гр. Ч.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави
следните правни изводи:
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
между страните по делото обстоятелството, че между тях е сключен и е бил в
сила през процесния период договор за продажба на електрическа енергия, по
който ищецът е изпълни задължението си за доставка на електрическа
енергия до обекта на ответника. Неоснователно е възражението на ответника,
че се е разпоредил с правото на собственост върху процесния имот, тъй като в
случая сумите се претендират на основание сключен между страните договор,
който е бил в сила през процесния период. На следващо място представената
фактура не представлява годно доказателство за установяване на твърдения
от ответника факт за извършено разпореждане с правото на собственост
върху имота.
На следващо място съдът намира, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.301 от ТЗ, която съдържа оборима презумпция, че
търговецът потвърждава действията, извършени от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
случая процесните фактури са били осчетоводени от ответника. В този
смисъл съдът приема, че моментът, в който ответникът е узнал за доставката,
е осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на ответното
дружество. Няма данни след този момент търговецът да се е противопоставил
веднага по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 301 от ТЗ. Тежестта за
оборване на тази законна презумпция е на ответника, което в настоящото
производството не е сторено. Предвид изложеното съдът приема, че
ответникът е приел доставката и дължи заплащане на уговорената цена.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че
4
е заплатил на ищеца дължимите суми по договора, не е ангажирал
доказателства по делото за извършени плащания, което е основание за
ангажиране на договорната му отговорност.
По иска за установяване дължимостта на претендираното вземане за
неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите,
които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение
на договора. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор,
е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вредите се
обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Неустойката има
обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за нейната дължимост е
неизпълнението на договора, поради което тя се дължи, независимо дали от
неизпълнението са настъпили вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по което
ищецът е изпълнил своите задължения. Страните са се договорили, че в
случай, че купувачът не изпълни задължението си в уговорения срок, същият
дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неизплатената
сума. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства да е заплатил
задълженията си по договора за процесния период на установените падежи,
поради което дължи на ищеца договорна неустойка за забава, като размерът
на същата е установен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а
именно сумата от 761,45 лева.
Поради изложеното предявените искове се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
983,26 лева, от които 433,26 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за
вещо лице, и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в
заповедното производство в размер на 463,72 лева, от които 413,72 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
5
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,
предявени от „фирма“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, срещу „Р Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, че „Р Б“ ЕООД дължи на „фирма“ ЕАД следните
суми: 19924,50 лева, представляваща стойността на електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 01.08.2021г. до 31.10.2021г., ведно със
законната лихва от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, и 761,45 лева –
договорна неустойка за забава за периода от 24.09.2021г. до 16.02.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9751/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Р Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх,
сумата от 983,26 лева представляваща разноски по делото, както и 463,72
лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №9751/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6