РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я.
П., подадена против Решение № 1143 от 04.04.2022 г. постановено по гр.д.№ 9704 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което се осъжда „Сити Кеш“
ООД, да заплати на С. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 743.24
лева, недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № *** от ***
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 69.73 лева – разноски в производството, както и се осъжда „Сити Кеш“ ООД
да заплати на Адвокатско дружество Г., БУЛСТАТ: ***, на основание чл.38 ЗА, сумата
в размер на 422.44 лева - адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за заплащането от ищцата на
1
сумата по клаузата за неустойка по договора за паричен заем. Поддържа се, че по
делото не са представени нарочни документи - разписка, нито други счетоводни
документи, удостоверяващи плащането на процесната претенция. Навежда се довода за
допуснато процесуално нарушение от съда с недопускането на поисканата с отговора
на исковата молба съдебно-счетоводна експертиза за установяване на обстоятелствата
относно заплатените суми от потребителя по процесния кредит. Оспорва се изводът на
районния съд за нищожността на клаузата за неустойка и се излагат доводи за нейната
действителност, както и че недействителността на същата не водила до
недействителност на договора. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се
постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира се
присъждането на разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на въззиваемата страна на осн.чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК не e постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата С. А. К., ЕГН **********. В съдебно заседание въззиваемата, чрез
пълномощника си адвокат Б., моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за
потвърждаването на първоинстанционното решение. Претендира разноски по списък,
който представя. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1
от ЗЗД от ищцата С. А. К. против ответника „Сити Кеш“ ООД за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 743.24
лева като недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № *** от ***
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.06.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата, в качеството
й на заемател, и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № ***/ *** г., по силата на който ищцата е получила в заем
сумата от 2 500 лева. Твърди, че била уговорена възнаградителна лихва от 40, 08 % и
годишен процент на разходите/ГПР/ от 48, 37 %, както и обща сума за плащане от 3
028, 41 лева. Съгласно чл.6 и чл.8 от договора, в тридневен срок от подписването му,
ищцата следвало да учреди обезпечение на паричните си задължения по договора
2
измежду банкова гаранция или поръчител като при неизпълнение дължала неустойка в
размер на 3 195, 39 лева. Общата сума с неустойката следвало да бъде върната с
погасяването на 11 месечни вноски за периода от *** г. до *** г. всяка в размер от 565,
80 лева. Съгласно приложение № *** г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, които към датата на цесия представлявали
неплатена главница от 1248, 54 лева, неплатена възнаградителна лихва от 127, 91 лева
и неплатена неустойка от 1452, 15 лева. От последното ищцата заключава, че от датата
на сключване на договора до датата на договора за цесия, ищцата е погасила част от
заемната сума в размер на 1251, 46 лева, част от възнаградителната лихва в размер на
400, 50 лева и част от неустойката в размер на 1743, 24 лева. Ищцата твърди, че
договорът за потребителски кредит № ***/ *** г. е изцяло недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, като и излага твърдения за недействителност на клаузата за
неустойка като договорена в противоречие на добрите нрави. Моли за уважаването на
осъдителния иск за връщане на сумата в размер на 1 743, 24 лева като платена при
начална липса на основание по нищожна клауза за неустойка за периода от *** г. до
*** г.
Ответното дружество „Сити Кеш“ ООД не е оспорило сключването на договора
за потребителски кредит съгласно изложеното в исковата молба. Оспорило е
допустимостта и основателността на предявения иск с искане да се отхвърли и да се
присъдят разноски по делото.
С обжалваното решение районният съдът е приел от фактическа страна, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/ *** г. с
посоченото от ищцата съдържание, в което е уговорена сочената клауза за неустойка
за неизпълнение. Районният съд е приел за неоснователни доводите на ищцата за
недействителност. За да уважи предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
районният съд е намерил за основателно възражението на ищцата за недействителност
на клауза за неустойка в договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 3195.39 лв. при неизпълнение от заемополучателя на задължението да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
което да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.8 от договора/. Въз
основа на изложеното и след като е приел за доказано плащането на сумата от 1743.24
лева по клаузата за неустойка, районният съд е осъдил ответното дружество да върне
същата на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 14.06.2021 г. до окончателното плащане.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2
3
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно
решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем към искане № ***/ *** г., по силата на който ответникът „Сити Кеш“
ООД е предоставил на ищцата С. А. К. паричен заем в размер на 2 500 лв. с
посочени от ищцата и възприетите от районния съд условия на договора.
Оплакванията във въззивната жалба касаят извода на районния съд за
недействителност на клаузата за неустойка в договора за потребителски кредит и
заплащането от ищцата на сумата в размер на 1743.24 лева по клаузата за неустойка,
въз основа на които районният съд е достигнал до извода за основателността на
исковата претенция за връщане на сумата като платена при начална липса на
основание.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения: Според чл.6 от договор за паричен заем страните са
постигнали съгласие за обезпечаване на заема с банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията по чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. В чл.8
от договора е предвидено, че при неизпълнение от заемателя на задължението му да
осигури посоченото обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4
от ОУ, заемателят дължи заплащането на неустойка на заемодателя в размер на 3 195,
39 лв. с начин на разсрочено изплащане, подробно посочено в Приложение 2 към
договора. Според чл.7, ал.4 от договора, всички задължения по него /главница,
дължима договорна лихва, обезщетения за забава и дължима неустойка/ стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични
погасителни вноски или дължимите неустойки. При настъпването на последното,
заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост без да
уведоми заемателя за това, в размер на 20 % от дължимата сума по тази разпоредба.
Представен е погасителен план към договора за заем, в който е установен размерът и
падежът на погасителните вноски и на неустойката. За периода *** г. - *** г. вноската
4
за неустойка е в размер на 290, 49 лв. Вноската за неустойка е кумулирана с
погасителната вноска от 275, 31 лева за същия период, при което същите възлизат в
общ размер на 565, 80 лева. Според чл.9.2 от ОУ на заемодателя, към предоставяното
от заемополучателя обезпечение под формата на поръчителство са поставени следните
условия: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори
за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях.
При преценка съдържанието на така постигнатите договорености, настоящият
съдебен състав намира,че предвидената неустойка в чл.8 от договора за заем не се
характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за
заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора
за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната практика при
предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в
случай на непредставяне на обезпечение. В конкретния казус заемът е отпуснат
независимо дали е обезпечен или необезпечен с исканите обезпечения. Същевременно
в договора са предприети два различни подхода при определяне на неустойката за
неизпълнението на задължения по него, тъй като докато заплащането на неустойката
по чл.8 е договорено в глобален размер от 3 195, 39 лв. без да е посочено какво е
съотношението й към вредите, които се съизмеряват със задължението по договора за
заем, то за разлика от нея неустойката по чл.7, ал.4, дължима при предсрочна
изискуемост на заема, е уговорена в размер на 20 % от дължимите суми. Също така при
сключването на договора и без да е изтекъл тридневния срок за предоставяне на
обезпечението, в погасителния план към договора е предвидено разсрочено заплащане
на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение. Вноските за неустойка са
5
кумулирани към погасителните вноски, с което се явяват добавък към същите така че
всеки месец през периода *** г. - *** г. заемателят да заплаща равни по размер вноски
от 565, 80 лева. Практически неустойката е приравнена на погасителните вноски по
кредита, доколкото в договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост и на
задължението за заплащане на неустойка при неплащане на две погасителни вноски,
точно както е предвидено за задълженията за заплащане на главница и възнаградителна
лихва. Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се констатира, че
въведените изисквания в договора за вида обезпечение, респективно изискванията, на
които поръчителите следва да отговарят, както и тридневния срок за предоставяне на
обезпечението, е трудно изпълнимо от длъжника до степен, че същото изцяло да се
възпрепятства.
Ето защо, процесната неустойка не може да се характеризира като неустоечно
задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение
на последното, същата представлява скрита печалба за кредитора, водещо до
неоснователно му обогатяване, поради което е договорена в противоречие на добрите
нрави. Последното обосновава нищожността на неустоечното съглашението по чл.8 от
договора за паричен заем, което като такова не поражда права и задължения за
страните.
С оглед на изложеното подлежи на разглеждане оплакването във въззивната
жалба за недоказаност заплащането от ищцата на сумата от 1743.24 лева по клаузата за
неустойка. За изясняване на спорните обстоятелства във въззивното производство
беше допусната съдебно - счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице В. Ш.. По
делото се установява от заключението на ССчЕ, че по процесния договор за паричен
заем ищцата е платила на „Сити Кеш“ ООД сумата в обща размер на 3 550 лева, която
е отнесена от ответното дружество за погасяване на следните задължения по договора:
1 251, 36 лева - погасена главница; 400, 50 лева - погасена възнаградителна лихва; 1
743, 24 лева - погасена неустойка при „Сити Кеш“ ООД и 154, 90 лева - погасена
такса.
Въззивният съд намира, че предвид така установените данни от заключението на
ССчЕ за погасяването при ответника на сумата от 1 743, 24 лева като неустоечно
задължение и установената липса на основание за плащане на сумата, то материално-
правно легитимиран да отговаря по иска за връщане на претендираната сума е именно
ответника. В предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Изложеното обосновава и неоснователността на въззивната жалба, поради
което същата следва да се остави без уважение, а решението на Пловдивски районен
съд, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
6
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата за
присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на
въззиваемата е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. по силата на договор за правна защита и съдействие, сключен между С. К. и
Адвокатско дружество „Г.“. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2, т.2,
вр.с пар.2 от ДР от Наредбата, следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на 569, 19 лева с вкл.ДДС, което жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
Адвокатско дружество „Г.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство
на С. К. във въззивното производство.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1143 от 04.04.2022 г. постановено по гр.д.№ 9704
по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество Г., БУЛСТАТ: ***, сумата от 569, 19
лева - адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7