РЕШЕНИЕ
№657
03.08.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юли две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка
Попова……………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 369 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 256, ал. 1 АПК.
Образувано е по повод подадена от П.Т.З.
*** искова молба, наименувана“жалба“, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Министерски съвет на Република България да изпълни
задължението си произтичащо от чл.66 ал.3, т.1 от ЗМДТ и издаде изискуемата
съгласно същата норма наредба .
Ищецът обосновава
правният си интерес да оспорва спорното бездействие поради това че е задължено
лице за ТБО за собствените му три имота - находящи се в гр.*** и с.***.Сочи, че
личното му задължение за ТБО за 2023г. за трите имота е в общ размер от 96.85,
което било определено въз основа на план-сметка , а определените промили приети
с Решение № 916 от 22.12.2022г. на ОбС-Димитровград, но план сметката не била
издадена по образеца и реда, определени с наредбата на Министерски съвет по чл.
66, ал.3, т.1 от ЗМДТ. Вместо това план сметката била съставена по усмотрение
на Кмета на Община Димитровград, след което приета от ОбС-Димитровград, като
тези административни органи прилагали различни прийоми, с който се ощетявали
финансово задължените лица с ТБО, в .т.ч. и ищеца.Така последния бил увреждан
ежегодно, считано от 2018г. със свръхвисок и неоснователен размер на ТБО, до
което положение според ищеца не би се стигнало, ако Министерски съвет бе
изпълнил задължението си да издаде процесната наредба.Сочи се, че от 03.11.2017г.
ответникът виновно бездейства да изпълни задължението си и не издава наредба за
образеца за съставяне на план-сметката за ТБО, тъй като влизането в сила на
нормата на чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ не било отложено .
Моли се да бъде осъден Министерски съвет на Република България да изпълни
задължението си и издаде наредбата по чл.66, ал.3, т.1 от Закона за местните
данъци и такси, като му се определи срок за това. Претендират се разноски
съгласно приложен списък.
В съдебното
заседание исковата молба се поддържа от ищеца лично и чрез упълномощения му
процесуален представител.
Ответната страна
– Министерски съвет на Република България, ангажира становище за недопустимост
на исковата молба, поради липса на правен интерес на ищеца. В тази насока се
твърди, че размера на определената такса, с която ищецът обосновавал правния си
интерес, се определял по силата на закона с нормата на чл.66, ал.2 и не зависел
от образеца на план-сметката, който следвало да се определи в подзаконов
нормативен акт. Излагат се и доводи за
неоснователност на ищцовата претенция, като се моли съдът да я отхвърли. Претендира
се присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид съдържащите се по делото
доказателство съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът П.Т.З.
*** и същия притежава недвижими имоти находящи се в Община Димитровград, а
именно в гр*** и с.***, за който е данъчно задължено лице за данък недвижими
имоти и за такса битови отпадъци.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че към настоящия момент
Министерски съвет на Република България не е издал наредба за образеца и реда
за издаване на план-сметката по чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ, в която се включват
всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на
дейности по предоставяне на услугите по чл. 62
от с.п.н.а.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Предмет на
осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на
конкретни фактически действия от административният орган, за които последният е
задължен пряко по силата на закона и реализацията,
на които ще доведе до директна промяна в правната сфера на лицето/организацията.
Доколкото
законът предвижда, че тези неоснователни фактически бездействия могат да се
оспорят без ограничение във времето, то ищецът не е обвързан с конкретен срок. Правният интерес, е
предпоставка за допустимост на иска, но съгласно сформирана практика на ВАС, в
исковите производства по реда на чл.256 от АПК, интересът е налице винаги,
когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административният
орган, който не е изпълнил задължението си. В исковата си молба ищецът излага
твърдения, че притежава такова изискуемо притезание, поради което иска следва
да се приеме за допустим за разглеждане. Неправилно се твърди от ответника, че
доколкото ищецът обосновавал. правния
си интерес само с размера на определената му ТБО, а същия се определял по
силата на законовата норма на чл.66, ал.2 , то не зависел от образеца на план
сметката и за ищеца липсвал правен интерес от водене на делото. Съгласно чл.67,
ал.2 от ЗМДТ размерът
на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62,
която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за
текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл.
66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62,
се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от
приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.
Видно е от цитираната норма, че посоченото в план-сметката е относимо и е
основа за определяне размера на конкретната ТБО за съответната календарна
година, поради което несъмнено за ищеца е налице твърдения правен интерес от
водене на производство по чл.256, ал.1 от АПК. Нещо повече, в случая спорът за
допустимостта на исковата молба е разрешен с Определение № 5760 от 01.06.2023г.
постановено по адм.дело № 4743/2023г.на Върховен административен съд, което е
задължително за настоящия съдебен състав и в което е прието, че преценката,
дали е налице фактическия състав на чл.256 АПК е по същество на спора, а не по
допустимостта на производството, поради което делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия с указание за постановяване на решение по
същество на спора. Ето защо искът следва
да се приеме за допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Според чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл.256, ал.2 от АПК е предвидено, че неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Фактическият състав, на цитираната правна норма, включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.
В случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки необходими за наличието на фактическият състав на чл.256 от АПК, а именно наличието на фактическо действие. Съображенията за това са следните:
В случая, както се
посочи, предмет на оспорване в настоящото
производство е твърдяното от ищеца
незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет на Република България да
изпълни задължението си произтичащо от чл..66, ал.3,т.1 от ЗМДТ да издаде
изискуемата съобразно същата норма наредба за образеца и реда
за издаване на план-сметка, в която се включват всички относими за календарната
година разходи на общините за извършване на дейности по предоставяне на
услугите по чл.
62 от ЗМДТ .
Произнасянето на административният орган по
реда на цитираната норма, обаче се осъществява с изрично волеизявление, т.е. с
административен акт, и то подзаконов административен акт – наредба, а не с
фактическо действие. Обстоятелството, че предмета на защита по чл.256 от АПК е свързан само с неизвършването на фактически действия на административните
органи е трайно възприет в практиката на ВАС - Определение № 8774 от 11.10.2022
г. на ВАС по адм. д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 7989/2022 г., II о., Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11000/2021 г., VI о., Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11100/2021 г., II о., Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 408/2019 г., II о. и др.
Предвид това и изпълнението на задължението на Министерски
съвет на Република България да издаде наредбата по чл.66, ал.2, т.1 от ЗМДТ няма
и да доведе до директна промяна в правната сфера на ищеца. Същата ще бъде
опосредена от акт на ОбС, с които се одобрява план-сметката и се определя
размера на ТБО за съответната календарна година. Следователно, фактическия
състав на чл.256 от АПК не е реализиран, поради което жалбата имаща характер на
искова молба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, основателна
се явява единствено претенцията на ответника за присъждане на разноски за
процесуално представителство и такива следва да му бъдат присъдени в минималния
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100 лева, които
е съобразен с конкретната правна и фактическа сложност на делото и с вида и
количеството на осъщественото представителство в съдебното производство, вкл. и
представителство пред ВАС по повод депозирана от ищеца частна жалба срещу
прекратително определение на съда.
По изложените съображения и на
основание 256, ал. 3 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковатата молба подадена от П.Т.З.
***, наименувана“Жалба“, с която се иска осъждане на Министерски съвет на Република България да изпълни
задължението си произтичащо от чл.66 ал.3, т.1 от ЗМДТ и издаде
изискуемата съгласно същата норма наредба.
ОСЪЖДА П.Т.З., с ЕГН ********** ***, да заплати на Министерски съвет на Република България разноски по адм.дело № 369/2023г. по описа на АдмС-Хасково, в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: