Решение по дело №1089/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260550
Дата: 14 декември 2020 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20181100901089
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 14.12.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав            

                                                                         

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1089 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е по предявени от ищеца “С.-*” ЕООД, ЕИК *****, против ответниците К.Б.К. и “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *****, искове да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на ищеца действията на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на суми в общ размер на 305 000 лева от банкови сметки на дружеството длъжник “Т.А.” ООД и предоставянето на тези суми в брой на ответника К.Б.К., като на основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на ищеца действията на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на сумата от 250 000 лева с една банкова операция на 04.06.2008 г. от банкова сметка ***: *** “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тази сума в брой на ответника К.Б.К., и на основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на ищеца действията на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на суми от общо 55 000 лева през 2011 г. с различни банкови операции от банкова сметка ***: *** “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тези суми в брой на ответника К.Б.К., както и на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД да бъде осъден ответника К.Б.К. да върне на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) получените суми в общ размер на 305 000 лева.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответното дружество “Т.А.” ООД (в несъстоятелност). Твърди, че вземането му произтича от договор за заем от 06.06.2008 г. с главница в размер на 150 000 евро и начислена лихва в размер на 71 000 евро за периода 06.06.2008 г. – 02.03.2013 г., което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 02.03.2013 г. и което вземане е прието в производството по несъстоятелност на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) съгласно определение от 08.12.2017 г. по търговско дело № 1666/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VI-18 състав. Твърди, че увреждащите действия, които са извършени преди възникване на вземането на ищеца, са предназначени от длъжника и лицето, с което договоря – неговия управител К.Б.К., да увредят кредиторите, в частност да увредят ищеца. Ищецът не се позовава в исковата молба и уточняващите молби на наличието на възникнали вземания на кредитори на несъстоятелността преди първото атакуване действие – 04.06.2008 г.

Ищецът твърди, че горепосочените суми са изтеглени от банковите сметки на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) от К.К. в качеството му на законен представител на дружеството. Твърди, че няма данни горепосочените суми да са възстановени на дружеството длъжник или да са разходвани от управителя К.К. от името и за сметка на дружеството длъжник във връзка с осъществяване на дейността на дружеството. Твърди, че сумите са предоставени на физическото лице К.К. без основание. Твърди, че е налице договаряне между длъжника и неговия законен представител във вреда на кредиторите. Твърди, че не е отчетено изразходването на изтеглените суми от управителя на дружеството в полза на последното. Твърди, че същите неправомерно се намират у управителя или са разходвани за негова собствена сметка, като имуществото на несъстоятелния длъжник намалява с посочените суми. Твърди, че длъжникът е знаел за увреждането, тъй като длъжникът и лицето, с което е договарял – неговия управител, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ТЗ, като с оглед на това се позовава на законоустановената презумпция за знание съгласно чл. 649, ал. 4 от ТЗ вр. с чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че ответното дружество не е водило редовно счетоводството си, като изтеглените суми не са отразени счетоводно като вземане на дружеството срещу К.К..

С Определение от 13.06.2018 г. съдът е конституирал синдика на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) - В.С.С. като съищец в настоящото производство, на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ. Синдикът изразява становище, че предявените искове са допустими.

По делото са постъпили отговори от длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чрез ликвидатора Г.Д., и чрез всеки от двамата управители на дружеството.

В Определение от 06.03.2019 г. съдът е постановил, че в настоящото производство “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) следва да се представлява от ликвидатора Г.Д., независимо от прекратяване на ликвидацията, доколкото именно ликвидаторът е бил последният управителен орган на дружеството длъжник преди откриването на производството по несъстоятелност (така в Определение № 457/03.08.2015 г. по ч.т.д. № 1473/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

С оглед на този извод не следва да се вземат предвид отговора на исковата молба, подаден от длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чрез всеки от двамата му управители, становището на длъжника, чрез негов управител, както и последващите книжа по делото, обективиращи изявления на страните във връзка с тях, и представените писмени доказателства.

В дадения срок ответникът “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чрез ликвидатора Г.Д., подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва качеството на кредитор на ищеца  “С.-*” ЕООД. Прави възражение, че в случая липсва увреждащо действие. Сочи, че сумата от 250 000 лева е изтеглена на 04.06.2008 г. от депозитната сметка на дружеството с IBAN: *** (04.06.2008 г.) сумата от 250 000 лева е постъпила по разплащателна сметка на дружеството в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД с IBAN: ***, т.е. сумата е прехвърлена от депозитната в разплащателната сметка на дружеството.

Възразява, че в случая не е налице намерение за увреждане. Въвежда твърдения за датите на възникване на вземанията на кредиторите в несъстоятелността на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност). Сочи, че тегленията на сумите в общ размер на 45 000 лева за периода от 20.04.2011 г. до 22.07.2011 г. са извършени с оглед търговската дейност на дружеството длъжник, което е отразено в счетоводството. Сочи, че основният проект на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) бил изграждането на вила за сезонно ползване “Ку-ку-ряк” в гр. Банско, който бил приет с Констативен акт 15 със забележки. По отношение на 10 000 лева за 2011 г. не може да изрази становище, тъй като ищецът не представял доказателства за теглене на такава сума. Излага доводи, че началната дата на неплатежоспособността на “Т.А.” ООД е определена на 31.12.2014 г., поради което към 2011 г. дружеството е било в добро финансово състояние, което е косвена индиция, че същото не е действало под страх от изпадане в невъзможност да се разплаща с кредиторите си. При разпореждането със средствата си се е ръководило от собствените си правомерни интереси.

Ответникът “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чрез ликвидатора Г.Д., прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявените искове, считано от датата на увреждащата сделка или от датата на увреждащото правно действие, т.е. за целия размер на всяко от основанията, тъй като последната дата на процесните разпореждания е 25.07.2011 г.

Ответникът К.Б.К. подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва качеството на ищеца на кредитор в периода 2008 г. – 2011 г., тъй като “С.-*” ЕООД било придобило вземанията по силата на договор за цесия, сключен на 02.03.2013 г., т.е. след твърдения период.

Оспорва наличието на увреждащо действие. Сочи, че сумата от 250 000 лева е изтеглена на 04.06.2008 г. от депозитната сметка на дружеството и в същия ден (04.06.2008 г.) сумата от 250 000 лева е постъпила по разплащателна сметка на дружеството в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД с IBAN: ***, т.е. активът на “Т.А.” ООД не е намалял към датата на твърдяното увреждащо действие.

Оспорва наличието на намерение за увреждане. Сочи, че за разликата от 250 000 лева до 305 000 лева са налице множество разходно-оправдателни документи, тъй като са извършвани от него като управител плащания към изпълнители по договори за СМР, обслужващ персонал, изпълнители по договори за изработка и др. Сочи, че практиката на съдружниците в дружеството е била да финансират същото. Излага доводи, че с решение № 2530/01.11.2018 г. по т.д. № 2004/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, е определена нова начална дата на неплатежоспособността на “Т.А.” ООД – 31.12.016 г., като е прието, че към 29.10.2016 г. краткотрайните активи на дружеството са превишавали изискуемите задължения с 409 000 лева. Сочи, че поради това в периода 2008 г. – 2011 г. “Т.А.” ООД не е било в “сговор” с управителя К. или с трети лица във вреда на конкретни свои бъдещи кредитори, защото е имало достатъчно средства да посреща задълженията си.

Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявените искове, като искът за твърдяното увреждане от 2008 г. е погасен по давност към 04.06.2013 г. и за твърдените увреждания през 2011 г. е погасен по давност към 2016 г.

В допълнителната искова молба ищецът “С.-*” ЕООД поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответниците. Сочи, че приетото вземане в производството по несъстоятелност не може да бъде оспорено от трето лице, включително и по отношение на момента на възникването му. Сочи, че ищецът е придобил вземането си с договор за цесия от 02.03.2013 г., но същото е възникнало по договор за заем от 06.06.2008 г. Оспорва доводите на ответниците относно внасянето на сумата от 250 000 лева в разплащателна сметка на “Т.А.” ООД, тъй като не се установявало от документа кой, кога и на какво основание е внесъл като депозит сумата от 250 000 лева по сметка с IBAN: ***.

Оспорва възраженията на ответниците за погасяване по давност на исковете, тъй като счита, че такива искове не се погасяват по давност.

Синдикът на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) - В.С.С., поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответниците. Сочи, че  искът е предявен от лице, разполагащо с активна правна легитимация, като резултатът от иска ще засегне не само неговата правна сфера, а и на всички кредитори в производството по несъстоятелност. Оспорва възраженията на ответниците по отношение на липсата на увреждащо действие и възражението за погасяване по давност.

В допълнителния отговор, наречен “становище”, ответникът “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чрез ликвидатора Г.Д., поддържа направените възражения.

В допълнителния отговор ответникът К.Б.К. поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че правото на праводателя на ищеца е погасено по давност, тъй като правото на кредитора за обявяване на действителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда, възниква с извършването на увреждащото действие, което в случая е твърдяното теглене. Сочи, че в периода 2008 г. – 2011 г. ищецът не е имал качеството на кредитор и той като цесионер не е могъл да бъде увреден от твърдяното увреждане през периода 2008 г. – 2011 г. Поддържа оспорването си относно твърденията за увреждане относно сумата от 250 000 лева, като излага доводи за начина на трансфериране на сумата в сметките на дружеството в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представено е от ищеца Решение от 12.07.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на “Т.А.” ООД, определена е началната й дата – 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, наложени са общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.

От служебно извършена справка по партидата на ответното дружество Т.А.” ООД (н.) в Търговския регистър се установява, че решението за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството е обявено на 14.07.2017 г.

Представено е от ищеца и решение от 01.11.2018 г. по т.д.н. № 2004/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено горепосоченото решение на Софийски градски съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на “Т.А.” ООД, и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността на “Т.А.” ООД датата 31.12.2016 г., като в останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Представено е също и искане с вх. № 56244/23.04.2018 г., подадена от кредитора ищеца “С.-*” ЕООД до синдика на “Т.А.” ООД, с което е поискано синдика да предяви иск срещу К.Б.К. с оглед установяване издвършените касови операции за теглене на суми в брой от последния от сметки на “Т.А.” ООД, които са били активни в периода 2006 г. – 2014 г., респективно за осъждането на посоченото лице да върне неоснователно получените суми в брой.

От синдика на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) са представени две негови становища по така депозираното искане на кредитора.

Представен е от ищеца списък на приети вземания на кредиторите на “Т.А.” ООД, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който под № 6 е видно, че е прието вземане на кредитора и настоящ ищец “С.-*” ЕООД в общ размер на 549 145,40 лева на основание влязло в сила решение по т.д. № 85/2013 г. на ОС – София и въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 29.07.2013 г., което вземане е придобито от “С.-*” ЕООД на основание договор за цесия от 02.03.2013 г., с който съдружникът Д.Д.К.М.е прехвърлил стоето вземане към несъстоятелния длъжник, възникнало на основание договор за заем от 06.06.2008 г.

От представеното по настоящото дело определение от 08.12.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. по описа на Софийски градски съд и от служебно извършена справка по партидата на ответното дружество “Т.А.” ООД (н.) в Търговския регистър се установява, че е одобрен списък на приетите вземания на кредиторите, включително в частта относно приетото вземане на кредитора ищец “С.-*” ЕООД.

От ответника “Т.А.” ООД (н.) и от ответника К.Б.К. e представена извадка от извлечение от банковата сметка на дружеството от 30.06.2008 г.

Представени са от ответника К.Б.К. счетоводни документи касателно процесния период.

Представен е от ищеца и препис искова молба с вх. № 173970/22.12.2017 г., подадена от К.Б.К. против “Т.А.” ООД, с която са предявени искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземането му към ответника за сумата от 539 013,18 лева.

Представените от “Т.А.” ООД (н.) писмени доказателства – разрешение за строеж № 276/31.08.2008 г., констативен акт – приложение № 15 от 11.08.2009 г. и констативен акт – приложение № 15 от 15.06.2010 г., съдът намира за неотносими към предмета на спора.

Представеното от ищеца към допълнителната искова молба заключение на съдебно-счетоводна икономическа експертиза по досъдебно производство не се кредитира от съда, тъй като същото не е събрано в настоящото производство по предвидения в ГПК ред.

Представеното към допълнителната искова молба от ищеца искане до съда по несъстоятелността и съответно отговор от управител на длъжника “Т.А.” ООД (н.) са неотносими към предмета на спора.

По реда на чл. 176 от ГПК е допуснат въпрос на ищеца ответникът К.Б.К. да отговори дали към 20.07.2011 г. е имало г-жа Кръстева, която да имала пълномощно за теглене на суми от сметката на “Т.А.” ООД в “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД. Ответникът К. дава отговор, че не може да си спомни дали г-жа Кръстева, с която са се развели през 2011 г., е имала пълномощно за теглене на суми от сметката.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-банкова експертиза на вещото лице Й.П..

Вещото лице П. дава заключение, че на 04.03.2008 г. е открит тримесечен депозит с титуляр “Т.А.” ООД, който падежира на 04.06.2008 г. по транзитна депозитна сметка в лева, служебно открита от банката с IBAN: ***, и на 04.06.2008 г. средства в размер на 250 000 лева са изтеглени от сметката.

Вещото лице П. дава заключение, че на 04.06.2008 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN: *** “Т.А.” ООД са внесени 250 000 лева.

По делото е изслушано, оспорено от ответника К. в частта за суми, които сочи като такива извън процесните, и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С..

Вещото лице С. дава заключение, че процесната сума от 250 000 лева не е изтеглена в брой от К.К. от сметките на дружеството “Т.А.” ООД, съгласно представените документи от “Райфайзенбанк България” ЕАД и начина на отразяване на двете счетоводни операции по прехвърляне на сумата в разплащателната сметка.

Вещото лице С. констатира от анализ на постъпленията и плащанията, отразени в движението на разплащателната сметка на “Т.А.” ООД с IBAN: ***, че за цялата 2011 г. са изтеглени суми в брой с отбелязване К./K. в общ размер на 167 500 лева, като само за периода 20.04.2011 г. – 22.07.2011 г. са изтеглени суми в общ размер на 110 000 лева.

Вещото лице С. посочва, че от счетоводството на “Т.А.” ООД са изисквани документи, отразяващи паричните средства в брой на дружеството за 2008 г. и 2011 г., като от счетоводителя на дружеството е отговорено, че не се съхраняват исканите хронологични справки със счетоводните отразявания.

Вещото лице С. дава заключение, че от анализ на постъпленията и плащанията, отразени в движението по разплащателната сметка на “Т.А.” ООД с IBAN: ***. се констатира, че не фигурират вноски на суми по сметката с наредител К.К..

Вещото лице С. посочва, че при проверката на сумата 55 000 лева за периода 2011 г. са представени в оригинали РКО, фактури, протоколиу касови бонове, разписки за изплатени суми/разходи, направени от К.К. от името на “Т.А.” ООД на обща стойност от 55 924,80 лева. Дава заключение, че представените в оригинал 31 броя документи не са осчетоводени от дружеството, съгласно предоставена информация от счетоводителя на дружеството.

Вещото лице С. дава заключение, че за периодите 2008 г. и 2011 г. не фигурират задължения на К.К. към “Т.А.” ООД, съгласно представени оборотни ведомости за счетоводна сметка 499 “Други кредитори”.

Вещото лице С. дава заключение, че от извършената проверка в счетоводството на “Т.А.” ООД се установява, че дружеството не е водило касова книга за процесните периоди и представените в оригинал 31 броя документи не са осчетоводени от дружеството съгласно предоставената информация от счетоводителя на същото.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.649, ал. 1 от ТЗ.

В случая исковете по чл. 135 от ЗЗД са предявени във връзка с производството по несъстоятелност на ответника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност). Съгласно чл. 649, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Следователно кредитор в производството по несъстоятелност, какъвто се сочи да е ищецът, се явява активно легитимиран да предяви разглежданите искове.

Процесуалните предпоставки за иска по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, са висящо производство по несъстоятелност и предявяването на иска в едногодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност, съответно от обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника “Т.А.” ООД е постановено на 12.07.2017 г. по търговско дело № 1666/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Исковата молба е подадена от легитимирано лице – кредитор на 30.05.2018 г. и исковете са предявени в рамките на законоустановения преклузивен срок.

С оглед на горното съдът намира, че предявените искове по чл. 135 от ЗЗД се явяват допустими.

 

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По своята същност отменителният иск е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник.

Съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.649, ал. 1 от ТЗ, следва да са налице следните кумулативни препоставки на сложния фактически състав: ищецът да има качеството на кредитор по отношение на длъжника прехвърлител; да е извършено действие, което уврежда кредиторовия интерес; длъжникът да е знаел за увреждането при извършване на атакуваното действие. По иска по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, освен горното ищецът следва да докаже и че действието е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В случай, че се докаже, че ответникът и третото лице са свързани лица, недобросъвестността се предполага съгласно въведената презумпция с чл. 135, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 4 от ТЗ. Тежестта за оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се носи от ответниците.

Искът по чл. 135 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), съгласно чл.649, ал. 1 от ТЗ. Поради това следва да се разгледа извършеното действие с оглед масата на несъстоятелността, тъй като се цели именно нейното попълване по този ред. Масата на несъстоятелността като динамична величина представлява съвкупност от имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване производството по несъстоятелност и имуществените права на длъжника, придобити след тази дата, с изключение на тези, с които в хода на производството е извършено разпореждане по надлежния ред или масата на несъстоятелността е съвкупност единствено от имуществени права. Релевантно за определяне принадлежността към масата е правото на собственост/вземане на длъжника. Извън обхвата на масата на несъстоятелността са всички задължения на несъстоятелния длъжник, вещите на трети лица, личните субективни права и несеквестируемите имуществени права, когато длъжникът е едноличен търговец.

Искът по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ предвижда специален ред за попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване на недействителността на извършеното от длъжника сделка/действие по отношение на определен кръг кредитори– тези на несъстоятелността, когато сделката/действието е увреждащо по отношение на кредиторовия интерес.

 

Съдът намира, че в случая е налице първата предпоставка от сложния фактически състав -  ищецът е материално-правно легитимиран да предяви иска по чл.135 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се явява кредитор на ответното дружество “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чието вземане произтича от договор за заем от 06.06.2008 г. и което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 02.03.2013 г. и съответно е прието в производството по несъстоятелност на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) съгласно определение от 08.12.2017 г. по търговско дело № 1666/2017 г. по описа на Софийски градски съд, VI-18 състав.

В случая атакуваното действие е изтегляне на суми от банковите сметки на ответника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), чрез управителя К.Б.К., и предоставянето им на ответника К.Б.К.. Атакуваните действия са действия на разпореждане с имущество на ответното дружество и биха могли да затруднят осъществяването на правата на кредиторите спрямо длъжника и да увредят кредиторовия интерес.

По своята правна същност тегленето на парични средства от банкова сметка ***. Съгласно чл. 5, ал. 4, предл. трето от Наредба № 3/29.09.2005 г. на БНБ за паричните преводи и платежните системи (отм.), която е действала към 04.06.2008 г., от своята сметка титулярът може да тегли пари в наличност с нареждане-разписка. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.), която е действала през 2011 г., плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката. Следователно тегленето на парични средства от банкови сметки на дружеството титуляр може да се извършва от дружеството чрез неговия управителен орган.

В случая, видно от вписванията в Търговския регистър по партидата на ответното дружество “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), в процесния период 04.06.2008 г. и 2011 г. ответникът К.Б.К. е управител на дружеството, който е имал правомощия самостоятелно да представлява и управлява дружеството. С оглед на това ответникът  К.Б.К. като управител на “Т.А.” ООД няма ограничения на представителната власт по отношение на трети лица, по аргумент от разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ. С оглед на горното, самото теглене на парични средства от банковата сметка на дружеството не може да се приеме, че представлява неправомерно действие по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, с което да бъдат увредени кредиторите на несъстоятелността.

Следва да бъдат разгледани и останалите предпоставки на всеки от предявените искове.

 

По иска с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ:

За изчерпателност на изложението освен гореизложеното, дори да се приеме, че тегленето на парична сума от откритата на името на ответното дружество банкова сметка ***, то от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-банковата експертиза на вещото лице П. се установява, че паричната сума от 250 000 лева е изтеглена на 04.06.2008 г. от една банкова сметка ***несена по разплащателната сметка на ответното дружество. Такъв е изводът и на вещото лице С. в съдебно-счетоводната експертиза, който посочва, че сумата не е предавана в брой на управителя К.К., съгласно начина на отразяване на двете счетоводни операции по прехвърляне на сумата в разплащателната сметка. По делото не са събрани доказателства, които да водят до извод сумата от 250 000 лева да е изтеглена и предадена на К.Б.К. извън качеството му на управител на ответното дружество. Доколкото дружеството действа чрез управителните си органи, то ответникът К. е действал от името и за сметка на ответното дружество при прехвърлянето на тази процесна сума от една в друга банкова сметка ***. Следователно претендираната сума не е излизала от патримониума на ответното дружество “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) и поради това не е налице увреждащо кредиторите действие.

Ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа съгласно чл.135, ал. 3 от ЗЗД намерението за увреждане, че действието е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял да увреди кредитора, доколкото вземането на ищеца е възникнало след датата на атакуваното действие – 04.06.2008 г.

След като не са налице изискуемите от закона предпоставки, предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се посочи също, че направеното от всеки от ответниците възражение за погасяване на правото на иск с изтичането на общата петгодишна погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД е основателно. За извършеното на 04.06.2008 г. атакувано действие давността е изтекла към 04.06.2013 г., т.е. преди подаването на исковата молба. С оглед на горното искът подлежи на отхвърляне и поради погасяването му по давност.

 

По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ:

За изчерпателност на изложението освен гореизложеното, дори да се приеме, че тегленето на парична сума от откритата на името на ответното дружество банкова сметка ***, то от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице С. се установява, че изтеглената през 2011 г. парична сума в общ размер на 55 000 лева е разходвана за покриване на разходи на ответното дружество, установени от вещото лице по представени оригинални документи. Съдът не кредитира заключението на вещото лице С. в частта за горницата над процесната сума от 55 000 лева, доколкото същата не е предмет на настоящото дело. По делото не са събрани доказателства, че процесната сума от 55 000 лева е предадена на К.Б.К. извън качеството му на управител на ответното дружество, а същият е действал като управител от името и за сметка на самото търговско дружество. С оглед на това не може да се приеме, че е налице увреждащо кредиторите действие. Напротив, сумата е използвана при извършваната от дружеството търговска дейност. Ако с някое от своите действия К. в качеството си на управител е нанесъл вреди на ответното дружество, то тези действия не могат да бъдат атакувани по реда на чл. 135 от ЗЗД, а отговорност може да му се търси по реда на чл. 145 от ТЗ по иск на самото несъстоятелно дружество чрез синдика.

Несъстоятелни са доводите на ищеца, развити в депозираните писмени бележки по спора, че не е посочил в исковата молба точния размер на изтеглените в брой и невъзстановени суми в посочения период, и тези в исковата молба били примерни такива. Исковата молба очертава предмета на спора и страните по делото. В съдебното заседание по делото, проведено на 11.02.2020 г., ищецът е направил искане за разглеждане по делото на изтеглени суми през 2007 г. (41 860 лева), 2008 г. (още 50 000 лева), 2009 г. (290 000 лева), 2010 г. (271 499 лева), 2011 г. (още 5 000 лева), като е посочил уточнение на петитума, че претендирал да бъдат обявени за недействителни действията по теглена в брой от сметки на ответното дружество на суми в общ размер на 989 359 лева, и да бъдат приложени последиците от обявяване на недействителността. С определение от съдебно заседание, проведено на 11.02.2020 г., съдът е оставил без уважение искането, като е приел, че молбата на ищеца не представлява уточнение на предявения иск, още повече, че такова и не може да бъде направено след двойната размяна на книжа. Прието е, че предметът на спора е изрично очертан в определение от 07.10.2019 г., като молбата на ищеца не може да бъде приета като уточнение, доколкото с нея се въвежда изцяло нов период - 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и суми. Прието е, че искът по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649 от ТЗ, когато е свързан с производството по несъстоятелност, следва да бъде предявен в краткия преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ – в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. В случая този срок е изтекъл 12.07.2018 г., доколкото решението за откриване на производство по несъстоятелност на “Т.А.” ООД е постановено на 12.07.2017 г. Поради това е прието, че такава претенция е недопустима. Прието е също, че е недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума. Прието е, че само твърдение в исковата молба, че се касае за различни тегления или съответно за различни действия, сделки на длъжника, не може да обоснове допустимостта, съответно основателността на депозираната молба, а и не следва същата да бъде отделена в отделно производство с оглед изтеклия преклузивен срок.

Недоказани остават доводите на ищеца, че счетоводните документи, представени по настоящото дело от К.Б.К., са използвани и по друго търговско дело, образувано въз основа на искова молба с вх. № 173970/22.12.2017 г., тъй като това не може да бъде установено по безспорен начин единствено от представения препис на исковата молба.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложението следва да се посочи също, че направеното всеки от ответниците възражение за погасяване на правото на иск с изтичането на общата петгодишна погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД е основателно. За извършените през 2011 г. атакувани действия давността е изтекла към 2016 г., т.е. преди подаването на исковата молба. Поради това искът подлежи на отхвърляне и поради погасяването му по давност.

 

Поради отхвърлянето на обуславящите искове, следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника К.Б.К. да върне на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) получените суми в общ размер на 305 000 лева.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че и вземанията в общ размер на 305 000 лева са погасени към датата на подаване на исковата молба (30.05.2018 г.) с изтичането на петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на твърдяното разпореждане със всяка от процесните суми (на 04.06.2008 г. и през 2011 г.), т.е. изтекла към 04.06.2013 г. и съответно към 2016 г.

 

По разноските:

Съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ и с оглед изхода на спора, дължимата държавна такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност). Доколкото с предявените искове се цели попълване на масата на несъстоятелността, която ще ползва всички кредитори, а не само предявилия ги кредитор, то при отхвърляне на исковете разноските следва да бъдат възложени в тежест на масата на несъстоятелността (така в Определение № 412/19.06.2019 г. по ч.т.д. № 2628/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

Поради горното несъстоятелното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12 200 лева.

Ответниците К.Б.К. и “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) не претендира разноски по делото, поради което такива не им се присъждат по настоящото дело.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.-*” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против К.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) и на ищеца действията на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на сумата от 250 000 лева с една банкова операция на 04.06.2008 г. от банкова сметка *** “Т.А.” ООД с IBAN: *** “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тази сума в брой на ответника К.Б.К., и с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) и на ищеца действията на длъжника “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на суми от общо 55 000 лева през 2011 г. с различни банкови операции от банкова сметка *** “Т.А.” ООД с IBAN: *** “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тези суми в брой на ответника К.Б.К., както и с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника К.Б.К. да върне на “Т.А.” ООД (в несъстоятелност) получените суми в общ размер на 305 000 лева (триста и пет хиляди лева), като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ “Т.А.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 12 200 лева (дванадесет хиляди и двеста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :