Р Е
Ш Е Н
И Е № 303
25.01.2024 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №73 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.18, ал.5 от ППЗЗДет.
Образувано е по жалба от А.К.М. против Задължително предписание № П/Д-СТ-001 от 20.01.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ град Стара Загора. Жалбоподателката счита, че не били налице фактическите и правни основания за издаване на предписанието и не бил спазен материалния закон и неговата цел. Сочи, че била майка на две деца, като през 2020г. бащата на едното от тях, а именно на детето Б. К. *** за разширяване режима на лични отношения с общото им дете. От 2020 до настоящ момент били изготвени няколко социални доклада от Дир. „СП“, Стара Загора и там се описвала фактическа обстановка тенденциозно в полза на бащата на детето. Твърди, че в продължение на две години детето било подложено на изключителен стрес от служителите на дирекцията, в следствие на което същото получило тикове, за което му били предписани и медикаменти.
Твърди, че изготвените социални доклади не отговаряли на изискванията на утвърдените Указания за изготвяне на социален доклад до съдебен орган при спор относно упражняване на родителски права. От изготвени по други дела съдебно-психиатрични експертиза, претендира, че тя не била причина детето й Б. да не желаело близък контакт с баща си. Не било установено манипулиране от нейна страна, подкрепяла го. Баща му до настоящ момент не можел да намери правилен начин за сближаване с детето си и да провокирал у него спонтанно желание за срещи дори и извън определения от съда режим. Бащата обаче извършвал редица действия, с които допълнително отчуждавал детето от себе си. Жалбоподателката оспорва факта, че отказвала социални услуги и че не била тя тази, която поставяла детето в риск, това било резултат от действията на Агенция „СП“ Стара Загора.
Конкретно сочи, че предписанията от т.1-3 не били съобразени със състоянието на детето, защото то отказвало да посещава институции поради това, че получавал главоболие и тикове с очите. По отношение на предписанието по т.4, категорично отказвала да делегира отговорности на детето си, които не били подходящи за възрастта му и най-вече само да решавало дали да се среща с баща си. Относно предписанието по т.5 сочи, че категорично не подкрепяла отказа на детето да се среща с баща си, провеждала дължи разговори с него и го убеждавала и дори и без това предписание полагала грижи в тази насока. Относно предписанието по т.6 твърди, че между нея и С.К. нямало разпри, побоища и скандали нито насаме, нито в присъствието на детето и тя никога не била отправяла обиди и обвинения съм бащата С.. По т.7 от предписанието твърди, че единствените коментира от нейна страна, които правела пред детето, били, че баща му бил добър човек, който го обичал. По т.8 – счита, че то категорично не се отнасяло да нея, тъй като по никакъв начин не го била нарушила, за разлика от бащата на детето, който дори в присъствието на детето я обиждал и правел саркастични коментари, вкл. имало случаи на вербална и физическа агресия, които правело впечатление на детето. По т.9 – твърди, че тя преди всяко предаване на детето на баща му, го приготвяла по подходящ и позитивен начин и в спокойна семейна среда, за разлика от баща му, който правел снимки и клипчета на детето, идвал с чужди хора, което изнервяло сина й и го отблъсквало от баща му. По т.10 – твърди, че винаги уведомявала бащата за всички важни решения, които тя вземала за детето, но за съжаление С. проявявал явна незаинтересованост и безразличие към важните събития от живота на детето им. По т.11 – сочи, че никога не била използвала детето като посредник в отношенията й с бащата и това предписание било изцяло в противоречие на закона и морала. Относно предписанието по т.12 твърди, че никога не въвличала детето в конфликти, нито тя била причина за такива. Усилията й били насочени към приобщаване на детето към баща му и за това се обърнала към психолог. Прави оплакване, че в случай на неизпълнение от нейна страна на дадените й абсурдни предписания, тя щяла да носи тежка административно-наказателна отговорност, а била сама отглеждаща децата си, за които полагала най- добрите грижи. Била възмутена от служителите при ответната институция и тяхното желание да задоволяват субективните потребности на бащата и да разрушат така психиката на детето й. В заключение прави личен разбор на цитирана практика на ВАС. Иска от съда да отмени изцяло задължително предписание № П/Д-СТ-001 от 20.01.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ град Стара Загора.
Жалбоподателката, редовно призована в с.з. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Д., като се поддържа оспорването изцяло.
Ответникът, Директор дир. „СП“ Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител юрк. Т., която оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата страна, С. К., редовно призован в с.з., се явява лично и с процесуален представител адв. И.. Както в хода на процеса, така и в представеното становище оспорва като неоснователна подадената жалба. Сочи, че жалбата де факто не съдържала аргументи в насока незаконосъобразността на предписанието. Излагат се и аргументи по всяка от точките от предписанието, чрез които се опровергават оплакванията на жалбоподателката. Претендира разноски в размер на 900 лева /л.150/.
Съдът, въз основа на целокупния доказателствен материал, събран в хода на производството, намира за установено от фактическа страна следното:
Б. С. К., роден на ***г., от майка А.К.М. и баща С. Б. К..
По повод подаден през 2014г. сигнал от С.К. *** касаещ детето Б. от дирекцията била извършена проверка, след което били предприети мерки в семейна среда по чл.23 от ЗЗД и Б., заедно с двамата си родители бил насочен за ползване на социални услуги в ЦОП/КСУДС-Стара Загора.
На 15.01.2021г. за детето Б. К. бил открит случай в ОЗД/ДСП Стара Загора, след установяване, че за същото имало риск за увреждане на психоемоционалното му развитие, както и риск от родителско отчуждение и били предприети спрямо детето мерки за закрила по чл.23 от ЗЗдет. след постъпване на нов сигнал от бащата С.К., свързан с неспазване на присъдения режим на контакти с детето. За период от следващите две години имало регистрирани редица сигнали, заявления, жалби, искови молби от всеки от двата родители на детето. От социалната институция били проведени срещи и разговори с родителите и детето, както и медиирани срещи между двамата родители, но същите отчели засилване на негативното отношение на детето към баща му, което било възприето от служителите, че то развило синдром на родителска отчужденост.
Било установено, че от края на ноември 2021г. Б. не бил гостувал в дома на баща си, срещите между двата се осъществявали пред блока, в който живеело детето и само за няколко минути. Двамата родители и детето отново били насочени за ползване на социални услуги – семейна подкрепа и консултиране в ЦОП/КСУДС – Стара Загора, като те посещавали редовно социалните услуги. След представен социален доклад и по настояване на присъствал на срещата психолог тя е прекратена и било взето решение работата с детето Б. да се преустанови.
На 14.12.2021г. бил изготвен план за действие, съгласуван от родителите, в който били заложени телефонни и видеоразговори между бащата и детето - два пъти в седмицата, понеделник и петък от 20:00 ч. По данни на бащата телефонните разговори и видеоразговори между него и детето се осъществявали до 24.05.2022г. На 20.01.2022 г. е била организирана обща среща между ОЗД/ДСП - Стара Загора, ЦОП/КСУДС - Стара Загора, между А.М., С.К. и детето Б. К.. Първоначално родителите били запознати, че специалистите, работещи по случая на сина им Б. К., взели решение срещите между бащата и детето да са в контролирана среда, за да бъдат подкрепени в този процес. Майката и бащата заявили съгласие с това, но детето реагирало негативно. Б. категорично заявил на баща си, че не му харесвало да го вижда и не искал никъде да ходи с него. Въпреки това било постигнато съгласие относно провеждането на срещи в контролирана среда.
До 22.06.2022г. между Б. и баща му се осъществявали срещи два пъти месечно в ОЗД/ДСП - Стара Загора, но след тази дата било взето решение същите да бъдат преустановени, тъй като при последно проведените няколко срещи Б. отказвал да говори с баща си и излизал от стаята. След обсъждане на случая и констатираната липса на напредък било взето решение отново да се поднови работата на психолог с детето. От служители на дир.“СП“ Стара Загора бил изготвен заключителен доклад /л. 48/ изх. № 148/26.07.2022г. относно направление за ползване на социални услуги от 02.04.2021г. / л…./на детето Б. К. и родителя, полагащ грижи за него-майката А.М.. От служители на дир.“СП“ Стара Загора бил изготвен заключителен доклад /л. 50/ изх. № 202/01.08.2022г. относно направление за ползване на социални услуги от 25.01.2021г. в ЦОП на С. К., баща на детето Б. К.
На 12.07.2022 г. била организирана обща среща между служители от ДСП-Стара Загора и родителите по повод преглед на плана за действие. Майката заявила, че за нея била безсмислена работата с психолог, защото все още нямало комуникация със С.К.. Отказала и предложението за ползване на друга социална услуга. Бащата заявил, че от края на м. май 2022г. били спрени, заложените в плана за действие контакти по телефона с детето Б..
На 07.09.2022г. бил изготвен от служители на АСП план за действие относно детето Б. К. /л.51-52/. На 31.10.2022г. бил изготвен социален доклад от социален работник /л.81-86/. На 10.11.2022г. до Изп. Директор на АСП към ДАЗД от А.М. бил подаден сигнал /л.97-102/, съдържащ оплаквания против служители на дир. „СП“ Стара Загора и изготвен от институцията социален доклад от 31.10.2022г.
Под рег. № 24-94С-00-0034 на 09.01.2023г. С.К. подал до Директор на РДСП Стара Загора сигнал /л.107/, в което изложил факти за упражняване на емоционален и психически тормоз над сина му Б. и формиран Синдром на родителско отчуждение в тежка степен. С него С.К. поискал предприемане на незабавни мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение. На 12.01.2023г. в КСУДС Стара Загора била проведена среща, на която служители на социалната служба и бащата обсъдили работа по случая и планиране. До Директора на ДСП Стара Загора бил представен доклад-предписание /л.11-113/, изготвен от служители на ДСП, съдържащ предложение за издаване на задължително предписание на А.К.М., майка на детето Б. К.. В доклада била посочена подробно хронология на случая с детето Б., предприетите действия от социалната служба по отношение на детето и неговите родители. С доклада било дадено становище, че детето е идентифицирано със симптом на родителско отчуждение, съгласно утвърдено „Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение“. Посочено било, че майката А.М. отказала да съгласува изготвен на 07.09.2022г. план за действие. До Директор на ЗДСП Стара Загора било изпратено писмо относно подадения сигнала от С.К. /л.119-122/, с което било дадено становище на ОСД/ДСП Стара Загора, че детето Б. К. било „дете в риск“ и по отношение на което бил налице синдром на родителско отчуждение.
На 20.01.2023г. било издадено процесното задължително предписание, с което на осн. чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗД по отношение на майката А.М. били издадени дванадесет предписания. На същата дата била издадена Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-007 /л.114/, с която детето Б. и майката А. М. *** за предоставяне на социални услуги – психологическо консултиране, медиирани срещи между деца и родители при синдром на родителско отчуждение и др., със срок на предоставяне на услугите – 3 години. След издаване на задължителните предписания и заповедта, работата по случая на Б. К. била продължена, като под № 29/31.01.2023г. бил изготвен заключителен доклад /л.130/, с който било решено случаят да бъде насочен за работа в новия ЦОП.
По делото се прилагат още: протокол от проведена среща от 07.09.2022г. /л. 53-54/; протокол от проведена среща от 28.10.2022г. /л. 61-63/; писмо на държавен съделен изпълнител от 17.10.2022г. /л. 65/; протокол от проведена среща от 19.10.2022г. /л.67-69/; саморъчно писмо на Б. /л. 74-76/; тримесечен доклад от 13.10.2021г. /л.78-79/; заявление рег. № С/Д-СТ-2212-064/25.01.2023г. /л.118/; решение №66/20.02.2023г., постановено по дело № 410/2022г. на ОС стара Загора /л.135-140/; комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза от 06.01.2023г. /л.141-147/; присъда №46/22.03.2023г. по нчхд №22/2022г. /л.158-159/; тройна съдебно-психологична експертиза от 10.01.2023г. /л-160-161/; договор за предоставяне на социални услуги № ЦОП-61/05.04.2023г. /л.194-195/; служебна бележка изх. № 32/13.04.2023г. /л.196/; протокол за индивидуална подкрепа /л. 197-203/; индивидуална оценка на потребностите /л.204-209/; индивидуален план за подкрепа /л.210-211/; служебна бележка №35/24.04.2023г. /л.212/; протокол от проведена среща в ЦОП от 25.05.2023г. /л.222-230/;
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства, чрез дадени от жалбоподателката обяснения в открито с.з. и чрез разпит на свидетелката…, майка на жалбоподателката.
В обясненията си А.М. сочи, че от 2021г., след като започнала да посещавам центъра заедно с големия си Б., изпълнявала стриктно указанията на ЦОП-Стара Загора, препоръките им и уговорените срещи за нея и с детото. Съдействала всячески с единствената цел детето да има нормална връзка с баща си, нормална комуникация и взаимоотношение. Поради влошено здравословно състояние на детето, придружено с тикове и припадъци, психоложката С.Д., която работела с детето отказала да работи повече с него. Споделила, че това бил страшен натиск за детето и тя повече не желаела да работи. Тогава детето било само на среща и направило припадък. Това била една от поредните срещи, назначени от ЦОП. Тези срещи протичали по следния начин - М. трябвало да заведа детето и да го остави на психоложката, но не присъствала на срещата. Продължителността им траела около един час и била на тема „подобряване на взаимоотношенията между детето и баща му“. Инцидентът през октомври 2021 г. бил причината да прекрати посещенията си в стария ЦОП на ул.“***“ №205, след което започнали посещение при невролог.
Успоредно с това има детето получило и друг здравословен проблем, за което ходили на ендокринолог. С ЦОП прекратили контактите по желание на самата психоложка, за около една година някъде. През това време успоредно нямал допълнителни консултации на детето с психолог. След инцидента през 2021г. детето се виждало и се чувало по телефона с баща си, комуникирали си. Детето единствено не желаело да отиде в неговия дом. Била виждала как бащата /С./ използвал всякакви епитети на детето в разговора, с които засягал пряко майката и детето по този начин било накърнено и наранено. По нейно настояване подала заявление в ЦОП, в новия център и стриктно спазвала техните препоръки и указания, съдействам всячески и се надявала всички с общи усилия да се справят с проблема.
Сочи, че бащата на детето не желаел да комуникира с нея Той отказвал всякакви срещи и разговори, тя не с позволявала да подронва авторитета му, каквото било едно от предписанията. В момента била в контакт с друг център, с друг екип и работата продължавала. В центъра се работело за поддържане на контакти на детето с бащата.
Споделя за случай, в който трябвало да уведоми бащата веднага и му звъннала му в 8,30 часа, но била блокирана и тогава потърсила съдействие чрез адвокатката му да му предаде информацията, свързана с детето. Спомняла си, че Б. бил писал писмо и го изпратил в ЦОП-Стара Загора, на ул.“***“ №205, като в това писмо детето си „изляло“ всички чувства. То все пак било на 12 години. Никой не му бил давал документи да чете /социалния доклад/. По-скоро бил чувал нещо частично от майка си. Жалбоподателката дава обяснение, че не му давала никакъв документ. Тя нямала спомен кога е било изготвено това писмо, което собственоръчно го написал Б., но психоложката С.Д. предпочела работата да спре, защото се натрупвало напрежение в детето и се появявали психосоматични реакции. В следваща експертиза с психолог М.Н., вещо лице на Районен съд, било посочено, че минимум две години детето трябвало да бъде оставено и да се стопират дейностите в ЦОП и по Закрила на детето, защото се появили такива психосоматични реакции.
А.М. обясни допълнително, че края на март 2023г. започнала да ползва услугите на новия център. Ходела по един график, детето по друг. Тя ходела два пъти в месеца и два пъти водела Б., така от края на м. април или началото на м.май. Имал три-четири срещи, проведени с психолог. През това време Б. продължавал да се вижда и чува с баща си по телефон. Среща ли се и в ЦОП-Стара Загора, и в режима на контакти. Била свидетел и чувала как детето предлагало на баща си да се срещнат, но той отказвал и до този момент не се бил отзовал на молбите на детето. Отговарял му, че имали режим на контакти. Тъй като бащата категорично отказвал да бъде в нейно присъствие и с нея се виждал само в съда, тя можела да комуникира с бащата на Б. само по телефона, но била блокирана. Не разполагала с адрес на бащата. Комуникирала с него чрез Месинджър и Вайбър. Тя не отказвала да подари един кратък момент на детето да бъдело с майка си и баща си, но баща му отказвал.
На въпрос на адв. И. - Кога изтича срокът по заявлението, което сте подали до Дирекция „Социално подпомагане“ за оказване на съответната помощ със социален работник?, М. отговаря, че той изтекъл, но имало приложен анекс и работата щяла да продължи за 2023 година. Попитали я и бащата дали искали да си починат и да продължат работата с психолог, като тя предложила първоначално лятото да починат и септември отново да възобновят услугата, но бащата бил категоричен, че трябвало да продължат без прекъсване и тя се съгласила. През първите три месеца осъществила в ЦОП една среща с нея и една обща среща с бащата. Тя усещала обаче, че това било клопка и капан. Бащата имал фикс идеи да й се налагали глоби, а не акцентирал върху отношенията със сина си.
Свидетелката, х. К.К., майка на жалбоподателката, сочи, че тя почти живеела с А. и децата, тъй като била вече пенсионер и можела да полага повече при грижите за внуците. От 2020 г. живеела основно при тях. Нямала взаимоотношение със зет си по време на брака му с дъщеря й. След развода дъщеря й известно време заживяла с друг господин, от който през 2016г. се родило и второто внуче.
Голямото дете /Б./ се виждало редовно с баща си след развода, до момента, в който баща му заживял с друга приятелка, която имала по-лошо отношение. Промяната в поведението на детето станала около 2019 г. и когато бащата заживял с друга жена. Детето споделяло, че другата жена нямала добро отношение към него. През 2021г., на деветия рожден ден на детето, бащата поканил бабата и дядото по бащина линия, но бащата не присъствал тогава, поради причина, че не била поканена тогавашната му приятелка. От там нататък никога не бил присъствал на рождените му дни и не го уважавал за самия ден. След 2019г. те винаги се срещали. Баща му е идвал, вземал го е, но почти от три години детето отказвало да ходи в дома на баща си. То се срещало с баща си до блока, където живеело, но срещите им били много кратки. Това го знаела, че била там и виждала, как майка му го предавала с чантичка, Б. тръгвал и тя го предавала на бащата, като максимум след половин час или 45 мин. детето се прибирало. Като се върнело, ставал свито дете, не искало да говори. После само казвало: много ме подтиска, едно и също ми говори и обижда мама.
Свидетелката сочи, че дъщеря й държала много детето да се вижда с баща си, за да не губело никакви връзки. Влизала в спор с детето, обяснявала му, че трябвало да се среща с баща си, да му споделя, ако можел да се отпусне и да си каже какъв бил проблема. В къщи не говорили нищо за бащата на детето. Това било по препоръка на психолог. По лично мнение на свидетелката детето било много накърнено. Споделя за случай, когато го предавала на бащата и той казал - „хайде бе, тръгвай бе“. Отнасял се много грубо, не с достатъчно внимание, не го предразполагал. При срещите той обиждал всички. Детето било свидетел на тези обиди, бащата ги изразявал пред него и не се съобразявал.
Свидетелката сочи, че бащата знаел и бил уведомяван, когато се налагало да се правят важни неща, касаещи детето, свързани със здраве, обучение или др. Той обаче много често блокирал по телефона дъщеря й. Не желаел никаква комуникация с нея и казвал: „ако има нещо, чрез имейл“. Само с имейли искал да разговаря с нея. Сочи конкретен пример.
Според свидетелката дъщеря й държала на това да продължат срещите на детето с баща му. Тя не отказала среща на детето с бащата. Знаела, че дъщеря й имала сключени договори с ЦОП и изпълнявала всичко по договорите. Досега отговаряла на всичко, каквото поискал бащата. Непрекъснато А. предлагала и канила бащата да се вижда някъде с детето, когато той пожелаел, дори и след срещи в ЦОП, казвала му, ела сега в къщи, ние ще излезем, вижте се, да видиш стаята му, да си поговорите, да помогнеш с компютъра, някоя игра да играете, да се занимават с нещо в къщи, но С. отказвал, като казвал - „аз нямам работа в тази къща“. Той отказвал винаги присъствие на двамата родители с детето, но свидетелката не била очевидец, когато С. отказвал.
Свидетелката сочи, че не ограничавала внука си да решава дали и кога ще се вижда с баща си, не се месила в тези неща, но дъщеря й непрекъснато настоявала за такива срещи на детето с баща му. Сочи, че А. не подкрепяла отказа на Б. да не се вижда с баща си. Стигали до спор, защото майка му казвала: ти трябва да се видиш, а детето казвало: аз едно и също чувам, той нищо не прави за мен, защо ме караш да отида, ти ме караш насила да отида там, където нищо не правят за мен, никакви грижи не полагат за мен, в болница не ме води, не присъства с нас, когато имам някакъв проблем, той го няма, той не иска да контактува с мен. Нямало случаи на побоища и никога не било имало. Споровете касаели когато детето не искало да отиде, или че трябвало да го вземат от адреса. Само по телефона чувала спорове. Разбирала тогава, че било спор по тона, по това, което казвала А..
Св. К. сочи, че дъщеря й научила Б. да бъдел много скромен, само относно спорта, детето само определяло. Баща му досега му бил купил един костюм за спорт. Купил му и е едно кимоно. Не го бил водил на състезания и тренировки. Бащата обаче искал Б. да спортува борба.
Имало
един случай, в който Б. получил информация, че можело да бъде временно настанен
в приемно семейство, когато се върнал от ЦОП. Там го накарали на сила да тръгне
с баща си и да изпълнява срещу волята му неща, като го заплашили. Дори запомнил
името на служителката, някаква Ц., дори бълнувал. Въпросната госпожата от ЦОП
го заплашила, че ако не тръгнел, щял да бъде настанен в приемно семейство. Б. казвал,
че там много му крещели, че се стресирал, ставало му лошо и не можел да издържа
в тази институция.
Свидетелката си спомняла за един Великден, детето се върнало след среща с баща си, със странна подстрижка на косата /целия с дупки по главата/ и казало, че баща му насила го подстригал. Връщал се бил от баща си с белег на челото, като казал, че приятелката на баща му била загасила цигара. Това тя го видяла. Мисли, че дъщеря й писала жалби, но не си спомняла до къде. Също сочи, че Б. се бил връщал, е казвал, че баща му се държал грубо с него. Когато спял, приятелката на баща му му говорила против Б. и го обиждала, че бил дебел. Дори имало случай, когато детето се обаждало на майка си да го вземе, но бащата не разрешил. Това го знаела от дъщеря си, не била пряк свидетел. Дъщеря й го споделила, защото била много притеснена.
Според свидетелката проблемите започнали след 2019г., когато се появила новата приятелка на С., която тя не познавала. Детето казвало за нея, че не му била приятна, можел да контактува с баща си, но с нея не искал. Казвало, че тя имала грубо отношение и поведението й не му харесвало. Св. К. не била виждала и чувала дали А. била говорила за това отношение на новата жена на С. към детето с баща му, но имала знание, че в ЦОП го коментирали. Бащата не говорел с дъщеря й и не искал да контактува с нея. Откакто С. заживял с новата си жена, някъде от 2018-2019 г., той отказвал срещи с дъщеря й. Отказвал срещи и комуникации.
Според св. К., бащата не уважавал детето си, не го изслушвал. Провеждал разговора машинално, без да го изслушвал. Тя виждала как детето говори с баща си по телефона и възпроизвеждала това отношение, което детето казвало и изводът й от това, какво детето коментирало бил такъв. Бащата не зачитал мнението или желанието за нещо на детето. Според свидетелката не било моментно проявеното от Б. негативно отношение към баща му, като това тя обобщава с това, че детето почти всеки път било много убеждавано от страна на майка си, за да тръгне да се вижда с баща си. Майка му го предразполагала да се почувства спокойно, а при всяка среща бащата говорел лоши работи за А. и Б. се връщал разочарован. Това водело до негативното отношение на детето. Това, че баща му непрекъснато обиждал майка му и я заплашва, дори му бил казал, „ще вкарам майката ти в затвора“. Вследствие на такива травми детето изпадало в неврологични проблеми. А. молела от все сърце Б., казвала му, че бил създаден с любов, трябва да се осъществяват срещите с баща му и че и той бил родител, щял да се промени. От страна на А. било разговаряно редовно за това с детето. Водени били разговори, като много често на висок тон му казвала, че детето трябва да отиде. Не била отказала и една среща на детето с бащата. А. ходела редовно по институции, за да можели те да помогнат на детето. Тя не отказала на никому да се осъществяват тези срещи. Детето било в пубертет, той изживяло всичко, цяла нощ говорело насън. Според свидетелката едно дете усещало, когато било обичано и желано, а когато било обиждано, отивало без желание. Не можело да се случат нещата, когато виждало как не го посрещат с нужната любов. То било много обиждано, в конкретен разговор в институция, когато баща му обиждал майка му, детето си казвало истината, а баща му казва „ти си лъжец и лъжеш“. Детето негодувало за тези обиди.
Св. К. потвърждава отново, че до края на 2019 г. детето редовно ходело с приспиване при баща си, а после започнало да се връща с нежелание и казвало, че не искал повече да ходи. От 2020г. вече категорично отказвало да отиде там. Казвал, че не му било добре. Ходил на почивка с въпросната дама и баща му, но не се връщал въодушевен. Именно, когато се върнал с белега от цигара, те били на почивка, на море. Заедно ходили на море. Видяла белега, но не било нейно задължение да пуска жалби. Според св. К. детето криело много неща в себе си. Той било по-голямо вече и не искало да обиди никого, нито майка си, нито баща си. Било разумно дете. Мисли, че то желаело да има комуникация между родителите му.
На
св. К. не било известно дъщеря й да била глобена за подаден от нея фалшив сигнал
на единен телефон 112. А. подала сигнал, защото имала причина. Глобявана била
заради желанието на г-н К.. Поддържа отново показанията, че А. настоятелно искала
да се стопят ледовете между С. и Б., да се търсят, да си помагат. Според К.,
детето изпадало в стресово състояние само, когато баща му му говорел агресивно,
но А. казвала - трябва да се срещаш с баща си.
Съдът допусна и изслушване на съдебна – психологична експертиза, изготвена от ВЛ специалист психолог. От проведеното психологично изследване на детето Б. К., ВЛ установила че то е със стабилен психологичен статус. Анализът от данните от обективното психологично изследване давали основание да се приеме, че различните психологични въздействия и процедури от ОЗД, съд, експертизи, експертни становища, нарушавали динамиката на живот на Б. К., карали го да се чувства различен, с автоматична когниция от типа “аз не съм като другите“- усещане за „дефектност“ Изграждало нежелание да поддържа контакт с хора от институциите, това му носело негативна емоция. Формирана била инстуционална непоносимост, която завишавала нивата на тревожност, напрежение, негативни автоматични когниции. Реакциите, които проявявал Б. били свързани с психологически симптоми, соматични оплаквания, преживяван от детето конфликт на лоялност, родителско отчуждение. Детето преживявало конфликт на лоялност в контекста на влошените взаимоотношения между родителите, тъй като Б. се е опитвал да запази добрите емоционални взаимоотношения и с двамата си родители. За съжаление конфликтът между родителите му бил продължил дълго време и се задълбочавал, което водело до съзнателен или несъзнателен натиск от страна на родителя/ родителите, да се подкрепи определена позиция, поради това Б. преживявал високи нива на стрес. Според ВЛ, когато семейните и ролевите граници се нарушавали, било възможно, паралелно с формирането на родителско отчуждение спрямо единия от родителите, да се нарушат естествените и благоприятни за детето взаимоотношения и с другия родител.
Най-често съпътстващите проблеми във взаимоотношенията с неотчуждения родител можели да се опишат в три категории: Инфантилизация - отнасяло се до „задържането“ на детското развитие, детето не постигало очакваната степен на независимост и самостоятелност, а оставало свързано с родителя по начин, който бил характерен за по-ранни етапи от развитието му и от връзката родител – дете; Приемане на ролята на родител. Връзката дете - родител, при която детето приемало ролята на родителя. Това се случвало, когато детето се грижело за родителя, т.нар. обърнато родителство; Приемане на ролята на възрастен. Взаимоотношенията между родителя и детето било характерно двамата да са „приятели, детето приемало равнопоставена на родителя роля. И трите форми на взаимоотношения били проблематични от гледна точка на благоприятното развитие за детето. Те били белег за нарушени граници между членовете на семейството, приемането на неприсъщи роли, пречели на оптималното психично благополучие и здраве на детето, като в случая Б. К. приемал „роля на възрастен“ и „роля на родител“. От психологичното изследване на майката А.М., ВЛ дава заключение, че тя приема децата си такива каквито били, уважавала ги, признавала индивидуалността им. Одобрявала и стимулира интересите на децата си и поддържала техните идеи и планове. Наблюдавал се засилен, искрен интерес на родителя към децата. Поощрявала самостоятелността и креативността. Имала силно развита емпатия и отговорност към децата. Приемала децата за равни, без изява на авторитарно или неглижирано поведение. Вярвала в ресурсите на децата, подкрепяла ги и ги стимулирала към успехи. От психологичното изследване на бащата С.К., ВЛ дава заключение, че този родител приемал детето си, уважавал го, признавал индивидуалността му. Одобрявал и стимулирал интересите му, поощрявал самостоятелността и инициативността на детето, имал силно развита емпатия и отговорност към детето. ВЛ не установила изява на авторитарно или неглижирано поведение. Вярвал в успехите, подкрепял и стимулирал детето.
От тези изследвания, ВЛ дава следните заключения по поставените й задачи:
По първа задача – заключава, че Б. К. преживява конфликт на лоялност в контекста на влошените взаимоотношения между родителите. Конфликт на лоялност се преживява от Б., тъй като той се опитвал да запази добрите емоционални взаимоотношения и с двамата си родители. За съжаление конфликтът между родителите му продължил дълго време и се задълбочавал, което водело до съзнателен или несъзнателен натиск от страна на родителя/ родителите, да се подкрепи определена позиция, поради това Б. преживявал високи нива на стрес. Установила дисфункционални реакции във взаимоотношенията с неотчуждения родител - майка, които можели да се опишат, чрез приемане на неприсъщи роли, които пречели на оптималното психично благополучие и здраве на детето, в случая Б. К. приемал „роля на възрастен“ и „роля на родител“. Изразявали се често чрез защитно поведение спрямо значимия възрастен. При Б. към настоящия момент бил наличен синдром на родителско отчуждение.
По втора задача – заключава, че при Б. К. бил наличен синдром на родителско отчуждение в лека към средна степен. При лека степен имало данни за отчуждаващо въздействие, но практическото му влияние върху срещите на детето с отчуждаващия родител било минимално или липсвало. Детето можело да отказва контакт с таргетирания родител, но когато такъв се осъществял, то изпитвало позитивна емоция. В средна степен симптомите били по-силно изразени. Детето упорито отказвало контакт с таргетирания родител, а когато такъв се осъществи, той бил силно затруднен. Отчужденият бил бащата С.К., но нямало ясни данни А.К. да била отчуждаващият родител. Форма на манипулация, съзнателна и несъзнателна можело да бъде прилагана и от друг значим възрастен.
По трета задача – заключава, че било налице разбиране у родителите А.К. и С.К. за значимостта на конфликта на лоялност и синдрома на родителско отчуждение. И двамата участвали активно в преодоляването му, посещавайки ЦОП — (нов). Опитвали се да преодолеят различията си.
По четвърта задача – заключава, че в работата с тези семейства било важно да се използва един терапевт, да се създаде терапевтична програма, която да се спазва от родители и дете. Разделението на работа при различни терапевти на всеки по отделно можело да засили патологичните въздействия. Имало така наречената „санкционираща програма“, тя била свързана с определения от съда, тъй като често терапевтите били напълно неспособни да изискат от клиентите си да спазват терапевтичната програма.
По пета задача – заключението се състои в изводите от психологическото изследване, което прави ВЛ на двамата родители.
По шеста задача - заключава, че емоционалната връзка между А.М. и Б. била устойчива и силна. Емоционалната връзка между С.К. и Б. била нарушена, но с тенденция за възстановяване.
По седма задача – заключава, че ясни данни за конфликт между дете и родител нямало. Протесните и защитни поведения от страна на Б. К. към баща му С.К. не можело да бъдат определяни като конфликти. И двете страни полагали усилия за подобряване на връзката баща- син.
По осма задача – засключава, че имало нарушение на връзката дете родител между Б. К. и С.К.. Причината била междуличностните конфликти на родителите А.К. и С.К., чието последствие било нарушената връзка.
По задача девета – заключава, че между Б. К. и майка му А.К. се наблюдавали спокойни функционални взаимоотношения, уважение и изграден силен авторитет, като значим възрастен. Връзката между С.К. и Б. била по дистанцирана и негативно повлияна, взаимоотношенията са били с различна амплитуда на спонтанност. Нямало данни за изява на ясни негативни чувства.
По задача десета – заключава, че за Б. и брат му В. „значимият възрастен“ била майка им А.К.. Б. се чувствал при баща си все още объркан, затруднен в комуникацията, но търсещ емоционална връзка.
По задача единадесета – заключава, че в момента на освидетелстване не установила емоционална травма у децата по отношение на някой от родителите.
По задача дванадесета – ВЛ сочи, че нямало данни в момента на освидетелстване за конфликтни отношения между деца и родителите им. Нямало данни за конфликтни отношения между майката на децата и техните бащи.
По задача тринадесета – заключава, че отношението на Б. към социалните работници, психолозите и целия процес на социална работа било изградено на база личен опит и „защитно поведение'" спрямо значимия възрастен. Детето приело ролята на защитник, която несъзнателно била повлияна от значимия обгрижващ родител, /наличие на конфликт на лоялност/. В проекцията на детето майката се превръщала в жертва. Невъзможно било да се определи с точност до каква степен било повлияно от майката и от личния опит.
В с.з. на ВЛ бяха поставени допълнителни въпроси от пълномощниците на страните и от Съда, на които експертът даде следните уточнения : експертът сочи, че в случая /на Б./ ставало въпрос за конфликт на лоялност, заради който се случвала тази дисфункция, т.к. Б. заемал т.нар. „защитна позиция“ по отношение на майката. Заемал тази функция на защита, защото се притеснявал за майката. Усещал някаква страхова позиция спрямо нея и я защитавал, но тя била неясна. Б. заявявал, че защитава майка си, т.к. я усещал притеснена, тревожна, но без да е ясно от какво и от кого я защитава, защото не заявил това ясно.
Другите значими възрастни за детето били хора, с които то живеело, общувало, близки, роднини, хора с които се срещало, баба, леля и т.н. То можело да не живее постоянно с тях, но можело да бъде повлияван от тях. В зависимост от възрастовата граница на детето и емоционално състояние, децата можели да бъдат повлияни и от други възрастни в техния живот, не само от тези, с които живеели, можело да бъдат повлияни и от думи. Децата в тази възраст били изключително манипулативни, емоционално усещали различни влияния. Детето не споделяло точни, ясни и конкретни думи за манипулация от значим възрастен, но т.к. детето имало неяснота в собствените си усещания спрямо това какво се случва, спрямо неговото положение, защото то ясно и точно отговорило, че значим възрастен човек за него в този момент била майка му А.. Споделило и, че виждал и баба си, и баща си, и съпругата на баща си. Преди момента на изследване и в момента на изследването то не регистрирало думи на заплаха или на манипулация, но споделило за много хора, които му повлиявали. Влияели му при всички случаи, но детето не казало кои били точно с ясни имена и поради това експертът не можела да бъда конкретна в отговора си. За това говорила за всички от роднинския кръг, вкл. от страна на майката, и от страна на бащата. Фактът на влияние се усещал тя го констатирала, но не можела да кажа кой от кръга роднини влияел на детето.
ВЛ посочва, че установила конфликтът между родителите и той продължавал. Не можела да кажа точно и ясно кога бил започнал конфликтът между родителите на Б., но в момента на динамичните интервюта такъв конфликт тя не установила от разговора с детето. Нямало динамични лоши взаимоотношения, обиди, говорейки за родителите. Нито един от родителите не изразил по някакъв начин негативно, отрицателно, обидно отношение спрямо другия в нейно присъствие.
ВЛ установила от данните по делото,
че преди да бил започнал коментираният и т.нар. конфликт, отношенията между
бащата и детето били добри. Това означавало, че родителският капацитет на
бащата бил добър, вземал позитивно отношение към детето, подкрепял неговите
ресурси. Имали добра емоционална връзка към момента, в който експертът направила
динамично интервю със С.. Той заедно с майката и Б. посещавали ЦОП, като
отношенията им се подобрявали и емоционалната им връзка също. Детето имало
познания за това нещо. Всъщност, детето, когато ставало въпрос за отношението
към неговите родители, вземало пасивна позиция и не коментирало нито един от
родителите си. От материалите по делото ВЛ установили, че бащата не е променял
отношението си към детето. Знаела, че съществуват дела между родителите, но
те не били част от психологическото
изследване. Тези съдебни спорове касаели
режима на срещи, но това било за детето В..
ВЛ сочи, че тежката степен на родителско отчуждение представлява изключване на отчуждения родител и липса на инициатива от детето за срещи, отказ да се срещне с отчуждения родител напълно, но смята, че в случая това е било така в началото, когато степента е била тежка, но към момента на нейната експертиза, тя вече била повече към средна. Според експерта това можел да се дължи на капацитет на родителите А. и С., който бил достатъчно висок, те били с много високи ресурси и това също подпомогнало те заедно да работят за по-добри отношения към детето, което довело до това, че отчуждеността от тежка, преминала към лека до среда. Това заедно с помощта на специалистите от ЦОП, но родителите също активно участвали в процеса. Експертът обаче не може да даде ясно заключение на къде ще върви този процес – дали към забавяне и прогресия.
ВЛ съобразило в отговорите по задача втора, данните, че детето продължително време наблюдава негативно поведение на майка си спрямо баща му и приятелката му, което съобразила в този случай. Всяко състояние на афект, абсолютно всяко състояние на афект, т.к. в момента на изследването, това не се наблюдавало, но не можело и да се изключи, но ясно можела да заяви, че след като имало конфликт на лоялност и детето се явявало защитник, дори и несъзнателно, майката можела да повлияе, защото детето влизало в различни роли и нямало как, след като той живеело с майката да не се повлиява.
ВЛ сочи, че в случаите на тревожност на майката, поведението на детето бил защитно, то също ставало тревожно, поведението му се променяло по различен начин, но тя не можела точно и ясно да определи откъде идвало това поведение на детето. Защото то общувало както с майката, така и с бащата, както и с роднини. Експертът установила от данните по делото, че от 3 години детето е имало нарушени взаимоотношения и общуване с роднините по бащина линия и с бащата, а е контактувало само с майката и бабата по майчина линия. Детето споделило в интервюто, че действително в предходен период е имало влошени взаимоотношения с баща си, но в момента те били подобрени и споделило, че вече има взаимоотношения с бащата.
На въпроса „Бащата може ли сам да е отчуждител“, ВЛ пояснява, че несъзнателните действия на бащата /емоционално затваряне, по същия начин напрежение, афект по някакъв начин/, можели да повлияят всъщност по някакъв начин. Това била затворена позиция, тя също можела да повлияят по някакъв начин и за това се наричала „несъзнателна“. Капацитетът на родител на С. бил с изключително добри показатели, но несъзнателно, когато има конфликт между родителите, той можел пак несъзнателно да се прояви. Това проявление било видимо за детето, тогава, когато казвало, че баща му идва с други хора, за да се срещат пред блока и детето възприема това като тревожност и напрежение. Детето се тревожело и се притеснявало от този факт, че бащата идвал с други хора, приемал го негативно. Това можело да повлияе на отношението на детето, но категорично дали е повлияло експертът не можела да кажа и нямало данни за повлияване.
На въпроса – „Има ли друг значим възрастен за детето Б., освен майката“, ВЛ отговори, че това, което Б. заявил било, че в неговата стая имало място за всички –майката и бащата, а това означавало, че освен за значим възрастен да посочва майката, така посочвал като значим възрастен и бащата и това било от подобряването на взаимоотношенията между бащата и детето Б. и било свързано най-вероятно с работата в ЦОП. Експертът знае, че майката от около 8 месеца посещавала социалните институции, като преди това също ги посещавала, но в другия ЦОП. За момента срещите в институциите подобрили отношенията между двамата родители и детето, а дали тяхното прекъсване би повлияло по някакъв негативен начин, това трябвало да се обследва, но за момента не можела да даде точен отговор. А.М. разбирала напълно значимостта на конфликта на лоялност и на синдрома на родителско отчуждение и била позитивно настроена за полагане на усилия за подобряване на взаимоотношенията. ВЛ пояснява, че на база личен опит на детето извършила изследването, в случая със социалните работници и във връзка с тяхната работата при отговора си на въпрос 13. Детето освен в институциите имало опит в училище, в семейна среда, в приятелски кръг, във всички сфери на живота експертът изследвала линията на опит на Б. и счита, че когато говорила базово за неговата възраст, то детето можело да има личен опит, на който да се опира спрямо своето емоционално, социално и житейско развитие за момента.
На въпроса, „Как ще коментирате жалбата, подадена от детето срещу служители на ЦОП, откъде има информация за доклада, това съответства ли на възрастта му и има ли манипулация от страна на значимия възрастен на детето срещу социалните работници“, ВЛ отговаря, че имало информация, която определено можела да повлияе негативно върху детето, но от обследването си тя не можела да заявя, че тази информация към детето била предадена от родител, от майката, защото детето не заявило от кого получило тази информация. Било възможно това поведение на детето да е вследствие на защитната позиция, която имало по отношение на значимия за него родител – майката, но в каква степен, не можела да даде. Всяка информация, която не била за възрастта на едно дете повлиява на отношението му към света около него, зависило от информацията, вкл. и да повлиява на отношението на детето към майката и бащата.
Експертът отново подчертава, че установила, че конфликтът е бил в миналото и за това за първа задача дала именно такъв отговор, че такъв конфликт съществува, но в момента на психологическата експертиза и динамичното интервю такъв конфликт в съзнанието на детето не се установява. Говори за конфликта между родителите. Такъв конфликт е съществувал, но тук и сега, т.к. нещата много се подобрявали, този конфликт го нямало и детето нямало съзнание в момента за наличие на такъв конфликт, но имало преживяване на детето, което в момента се изчиствало. Детето експерта видяла доста по-спокойно в момента и на база всички данни и на срещите. Осъществила 2 срещи с детето, 3 с А., 1 със С..
ВЛ заявява, че майката при обследване капацитет на родителството заявила, че най-важното за нея било физическото и психическо здраве на децата й, а формата на отчуждение смята, че вече била лека към средна. Имали са конфликт тук и сега, но в момента не го регистрирала. При обследване на детето и на родителите детето не заявило, нито по някакъв начин показало, че то взема решението само, без по някакъв начин да е повлияно и подкрепено, в случая от родителя си. Детето заявило ясно, че майката подготвяла торбичка и му казвала да се среща с бащата и за това не можела да кажа, че детето вземало самостоятелно решение. Нямало изява в интервюто. Детето можело да реагира базово спрямо тревожността, ако майката била жертва и оттук идвал конфликтът на лоялност и защитна позиция на детето.
На въпроса „Ако майката проявява защитна функция на родител, това би ли повлияло решенето на детето да се среща с бащата“, ВЛ отговаря, че да, би повлияло. В момента взаимоотношенията между родителите се повлияли и от тежка степен отчуждението преминало в лека до средна на база работата на институциите.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.18, ал.5 от ППЗЗД, вр. с чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.
По валидността на акта – съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗДет. в правомощие на съотв. Дир.“СП“ е да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и да дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. Директорът на дир. „СП“ издава задължително предписание при наличие на посочените в нормата предпоставки. Не се повдига спор по делото, че жаленото предписание е издадено от Директора на дир. „СП“ Стара Загора, поради което е налице акт, издаден от материално компетентния и законово овластен административен орган. Налице е изрична и действаща към дата 10.01.2023г. правна норма, която установява такова правомощие за ответника, поради което Съдът приема, че жаления акт е валидно властническо волеизявление, като издаден от надлежно оправомощен от закона органа и на валидно правно основание.
Заповедта е постановена в надлежна писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за нейното съдържание. Актът съдържа конкретна фактическа обосновка, на която е дадена и конкретна правна такава, а именно чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. Фактическата мотивировка на предписанието се свежда до подаден сигнал от бащата на малолетния Б. относно неспазване на присъдения от съда режим на контакти между двамата и с данни за увреждане на психическото здраве на детето. Изложени са фактически доводи, които позволяват извършване на контрол за съответствието на акта с приложения материален закон. Освен това фактическите основания за издаване на акта в случая също могат да се извлекат и от подготвителните документ за издаването му, което е допустимо съгласно т. ІІІ от ТР №16/1975 год. на ОСГК на ВС. Съдът приема извод и за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са съществени и да обуславят отмяната на оспорения акт на това основание. На 09.01.2023г. от бащата на детето Б. е подаден сигнал, в който той изнася данни, че детето е подлагано на емоционално насилие и психически тормоз, израз на което е формиран у детето синдром на родителска отчужденост в тежка степен, ведно с данни за възпрепятстване от майката на детето на режима на лични отношения на бащата и сина му Б.. След този сигнал и в съответствие с правомощията, установени в чл.21, ал.1, т.3 от закона от съотв. дирекция „СП“ е извършена проверки за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. На 12.01.2023г. е проведена среща в КСУДС Стара Загора, на 20.01.2023г. е изготвен доклад-предложение от служители на ОЗД Стара Загора с подробни данни по случая на детето Б., който е активен още от 2014г. и с мнение, че за детето е налице риск от неговото психоемоционално развитие и в риск от родителско отчуждение, а майката не желае да съгласува план за действие от 07.09.2022г. и не го изпълнява /отказва/ в нарушение на норми от ЗЗДет.
Относно материалната законосъобразност на предписанието и съобразяването му с целта на закона, Съдът приема следните изводи:
Специалният закон /Закон за закрила на детето/ в чл. 10 прогласява, че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие, и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗД/, при спазване на установените от закона принципи и при осигуряване най-добрия интерес на детето. Мерките за закрила са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДет., като в т. 1 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В чл. 23 от ЗЗДет. законодателят сочи и в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда.
Съгласно чл. 18, ал. 1
от ППЗЗДет. целта на
мерките за закрила в семейна среда (изброените в чл. 23 от ЗЗДет.) е да бъдат подпомогнати
детето и семейството в зависимост от възможностите
за отглеждане и възпитание на детето.
Според ал. 2, мерките, предвидени
в чл. 23 от
закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3,
мерките за закрила на детето
могат да се осъществяват и чрез социални услуги.
В чл. 18, ал. 4 от ППЗДет.
е предвидено, че при отказ за
сътрудничество от страна на родител,
настойник или попечител или на
лицето, което полага грижи за
детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът
на ДСП издава задължително предписание. Т.е., фактическото
основание за издаване на акт от категорията на процесния е наличие на отказ от
страна на родител, който полага грижи за дете да сътрудничи на институцията при
изпълнение на предприети мерки за закрила.
Безспорно установено по делото е, че родителите на детето Б. са разделени и, че упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. Безспорно е и обстоятелството, че отношенията между родителите към м. януари 2023г. са били изключително влошени и между тях е съществува конфликт. От цялостния доказателствен материал, Съдът приема извода, че действително майката А. е отказвала да сътрудничи на социалните служби при изпълнение на мерките по чл.23 от закона, съобразно изготвения план от м. септември 2022г. Видно от съдържанието на самата й жалба, видно от данните от преписката, нейното поведение е изцяло в насока да не се съдейства на социалните служби и да не се изпълнява плана за изпълнение на мерките, това с довод, че детето е под силен емоционален натиск при срещите си с неговия баща и институциите. Релевантното обаче е, че А.М. действително преди издаване на предписанието е отказвала съдействие да изпълнява предприети мерки по ЗЗДет. по отношение на Б., вкл. продължително време детето не е имало срещи с баща си по начина, определен в съдебно решение. Органът претендира, че в следствие на това поведение на майката у детето Б. е формиран синдром на родителска отчужденост към неговия биологичен баща - С., който факт се потвърди, по несъмнен начин, както от приетите писмени доказателства /вж. заключението на л. 37-38 и л.160/, така и от назначената по делото съдебно психологична експертиза. Независимо от това, че след издаване на предписанието се удостовери по делото, че е бил сключен договор за предоставяне на социални услуги за срок от 05.04.2023г. до 05.07.2023г. /л. 194-195/ с потребители А.М. и детето Б., то се удостовери, че Б. не е посещавал ЦОП. Този договор обаче е след издаване на предписанието и не променя факта, че към 20.01.2023г. е бил налице отказ от А.М. да сътрудничи на социалните служби при изпълнение на изготвения план за мерките по чл.23 от ЗЗдет. от 07.09.2022г. Нуждата обаче за изпълнение на плана с конкретните мерки по чл.23 от закона е безспорна. В този смисъл са и данните от индивидуалната оценка на потребностите на детето Б. /л.204-209/, а има данни, че преди издаване на предписанието А. отказва категорично да съдейства на социалните служби и да изпълнява плана за действие от 07.09.2022г. и то именно мерките за преодоляване на влошените й взаимоотношения с бащата, като именно в тази насока са били включени в плана съответни мерки, насочени към родителите, като тяхната цел е преодоляването на конфликта помежду им и не въвличане на детето в него. Още в своята жалба М. обективира категоричното твърдение, че е отказвала социалните услуги, защото такава била препоръката на психолози и в защита на физическото, психическото, интелектуално и социално развитие на детето й. Няма спор, че има данни по делото, чрез приложени към жалбата становища, че детето през 2021г. е било под силен емоционален натиск, но данните са, че това е следствие именно на ожесточения конфликт между майката и бащата на детето, а той е повлиял и при участието на Б. на срещите, осъществявани с него в ЦОП при работата на социалните служби в изпълнение на предприети към онзи момент мерки за закрила. Съдът обаче кредитира заключението по назначената от него съдебна-психологична експертиза, дадено в т.4, че именно с оглед последвалата на издаване на предписанието работа на двамата родители в новия ЦОП, степента на отчужденост на Б. към неговия баща от тежка степен е спаднала на средна към лека.
Видно от съдържанието на цялото
предписание, то е насочено именно към преодоляване конфликта между А. и С., за
да не се явява предпоставка за възникване на ситуации, които да влияят негативно
на психо-емоционалното състояние на Б., както и с цел превенция на конфликтни
ситуации, възникнали между двамата родители в присъствието на детето, ползване
на подходящи социални услуги и консултиране с цел подобряване на комуникацията
между детето и баща му. Т.е., няма спор, че това са мерки, предприемането на
които е изцяло с оглед закрила на детето и неговите права, така както са
установени в закона. Според легалните дефиниции, дадени в § 1, т.1 и т.11 от ДР на ЗЗДет.
"закрила на детето" е система от законодателни,
административни и други мерки за гарантиране
правата на всяко дете; "дете в риск" е дете, за което
съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. При работа
по всеки случай, касаещ дете, защитата на най-добрия интерес
на детето и висшите интереси на детето следва
да са водещи,
съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет.
и чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето. Следва да се съобрази и, че при вземане на мерки за защита правата на детето, установени
в чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на
детето, чл. 24, § 3 от Хартата
на основните права на Европейския
съюз, а така също и чл. 124,
ал. 2 от Семейния кодекс, следва да се
съобрази,
че всички действия, които се предприемат, досежно опазване на отношенията между детето и родителя, който не упражнява родителските
права, трябва да бъдат максимално
съобразени с нуждата да се поддържа
емоционалната близост между тях, за
да се запазят
и развиват отношенията на доверие, разбиране
и обич. Разбира се психическото здраве, а от там и физическото такова също са
водещи при вземане на конкретните мерки за закрила, но данните от заключението
на ВЛ психолог, сочат, че именно в следствие на съвместната работа на двамата
родители на Б. в новия ЦОП е налице подобрение в отношенията между детето и
баща му, че то няма вече усещане за конфликт. Т.е., именно факта на подобряване
/за настоящия момент/ на взаимоотношенията между С. и А., са повлияли и
положително нагласата и отношението на Б. към баща му, което е довело и до понижаване
степента на родителско отчуждение, която от тежка, към датата на предписанието,
е станала средна към лека.
Органът при дадените обстоятелства правилно е възприел извод, че отказът на А.М. да изпълни приетия план за действие от 07.09.2022г. и съдържащите се в него мерки за закрила на детето в семейна среда, е предпоставка за издаване на акта по чл.18, ал.4 от ППЗДет. и то именно с процесното съдържание, като то се явява гаранция за запазване най-висшият интерес на детето /независимо от субективното усещане на родителите/ – да контактува и с двамата родители в нормална психоемоционална среда. Водеща е реалната нужда да се защитят висшите интереси на детето, да бъдат гарантирани неговите права във всички сфери на обществения живот. Наличието на безспорни множество доказателства за влошените взаимоотношения между родителите на детето до екстремна степен, е налагало в този случай намеса на държавните институции във възникналия между тях конфликти, тъй като той е повлиял изключително негативно на психоемоционалното развиете на детето, до степен на проявление и на психосоматични реакции и на тежка степен на отчуждение към единия от родители, в случая бащата. Всяко действие на администрацията, трябва да е с цел гарантиране на закрила и осигуряване на нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето. Това включва и правото на всяко дете на лични контакти с двамата му родители, а наличието на конфликт между тях неминуемо засяга правата и интересите на детето и се отразява негативно на неговото емоционално състояние и развитие. С отказа си да изпълни плана и описаните в него мерки за преодоляване на конфликта между нея и С., А. фактически предпоставя издаването на акта по чл.18, ал.4 от ППЗЗдет.
С оглед горните съображения съдебният състав приема извод за материална законосъобразност на жаленото предписание и че същото е съобразено с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва изцяло да се отхвърли.
При този краен правен изход за спора
в полза на ответника и на заинтересованата страна на осн.
чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК се следват поисканите от техните пълномощници
разноски. Ответникът претендира в нарочна молба разноски в размер на 300 лева,
заплатени за съдебна експертиза. Заинтересованата страна също претендира
разноски по представен от нея списък на същите в общ размер на 2200 лева, от
които 1900 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно данните на л.
380-384 от делото.
Данните сочат, че с определение от
закрито с.з. от 14.07.23г. Съдът е определил депозит
за ВЛ за допусната съдебно-психологическа експертиза, като е определил такъв за
органа в размер на 200 лева и 3000лева за заинтересованата страна. С молба от
13.07.2023г., представител на органа е приложил платежен документ, но за 300
лева депозит /л.342/ по делото, което не е в съответствие с определението на
съда от 14.07.2023г. Отделно, в последното по делото с.з.
Съдът е определил окончателно възнаграждение за ВЛ в размер на 490лв., платено
от внесените депозити, а именно 190 лева
от депозита, внесен от ответника и 300 лева от внесения от заинтересованата
страна. В този случай, Съдът не намира основание да уважи изцяло претенцията на
ответника да му бъде възстановена сумата от 300 лева, а е налице основание да я
уважи само за сумата от 190 лева, която реално е заплатена на ВЛ с РКО.
Относно претенциите на
заинтересованата страна, Съдът намира, че следва да уважи изцяло искането за
възстановяване на сумата от 300 лева, заплатена за ВЛ. Що се отнася до
претенциите за възстановяване и на заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1900 лева, Съдът го намира за частично основателно по следните съображения -
в Наредба №1/2004г. процесуалното представителство и защита и съдействие по
административни дела намира своята правна уредба в чл.8, като в случай, че
делото е без материален интерес /както е това/ и не е сред изброените в ал.2 на
нормата, минималното възнаграждение е равно на 1000 лева, а в случая е
уговорено такова от 900 лева, заплатено в брой. Тази претенция е основателна и
възражението на жалбоподателката, че то е прекомерно,
не се споделя. Съдът обаче намира, че не следва да уважи искането на
заинтересованата страна да й възстанови и разноските за един адвокат, които
допълнително е договорила за четирите проведените с.з. след първите
две. Такава възможност законът установява в чл.7, ал.9 от наредба №1/2004г., но
в чл.8 от норматива не се съдържа препращане към този текст, поради което Съдът
приема извод, че нормата на чл.7, ал.9 не намира приложение в производствата по
административни дела и не следва да се прилага и по аналогия, предвид изрична
разпоредба, относима за определяне на
възнагражденията за процесуално представителство по административните дела. Ето
защо искането за присъждане и на допълнително договорените възнаграждения за явяването
на пълномощника на С.К. в общ размер на 1000 лева не следва да се уважи.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло оспорването на А.К.М. ***, срещу Задължително предписание № П/Д-СТ-001 от 20.01.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“ град Стара Загора.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Агенция за социално подпомагане разноски в размер на 190,00 лева.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН ********** *** да заплати в полза на С.Б.К. деловодни разноски в общ размер на 1200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: