№ 12584
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110109260 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. К. С. срещу
„К.Н.Ю“ ЕАД, с която предявява искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за сумата
в размер на 975.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от невъзможността да получи от Дирекция „Социално подпомагане“
социална помощ за месец март 2021 г., съгласно чл. 16, б. „б“ от ППЗСП, и за сумата 1000.00
лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от невъзможността да получи от Дирекция „Социално подпомагане“ социална помощ за
месец март 2021 г., съгласно чл. 16, б. „б“ от ППЗСП, ведно със законна лихва от
увреждането 31.03.2021 г. до окончателно изплащане.
Ищецът излага твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по силата на сключен Трудов договор № АР_22136 от 28.09.2020 г. и Допълнително
споразумение от 09.11.2020 г. Посочва, че с въвеждане на извънредно положение на
територията на страната е преминал към работа от вкъщи, а двете му дъщери към
дистанционна форма на обучение. Поддържа, че е имал право на социални помощи за
периода от 01.10.2020 г. до 01.06.2021 г. в размер на 975 лв. месечно Към ежемесечното
заявление-декларация до Дирекция „Социално подпомагане“ за отпускане на социални
помощи по чл. 16, б. „б“ ППЗСП следвало да бъде приложена служебна бележка за доходите
на ищеца в срок до последния работен ден на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Посочва, че за месец октомври, ноември, декември 2020 г. и за месец януари 2021 г.
ответното дружество е издало своевременно необходимите документи относно получавания
от ищеца доход. Навежда твърдения, че ответникът не му е издал в срок служебната
бележка за месец февруари 2021 г., като след многократни молби получил същата по имейл
на 09.03.2021 г. без подпис и печат. Твърди, че помолил повторно ответника да му бъде
издаден посочения документ, този път- с положен подпис и печат, за да представи
последния пред Дирекция „Социално подпомагане“, която в противен случай щяла да
постанови отказ и нямало да му отпусне исканата социална помощ. Твърди, че на 23.04.2021
г. получил по електронната си поща служебната бележка за доход за месец февруари 2021 г.,
ведно с тази за месец март 2021 г., но към тази дата срокът за представянето на първата пред
Дирекция „Социално подпомагане“ вече бил изтекъл. Поддържа, че вследствие
1
неизпълнението на задължението си да представи процесния документ в срок е претърпял
имуществени вреди в размер на 975 лв., представляващи размерът на полагащата му се
социална помощ за месец февруари 2021 г. Поддържа, че поради неполучаването на
социалната помощ за месец март 2021 г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, срам и неудобство пред семейството и приятелите си, тъй като за
посрещане на Великденските празници се е наложило да поиска паричен заем, с което се е
сринало самочувствието му. Моли за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие несвоевременно издаване
на служебна бележка, удостоверяваща доходите му за месец февруари 2021 г., която да
представи пред Дирекция „Социално подпомагане“.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Поддържа, че исковата молба е нередовна. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е
съществувало трудово правоотношение съгласно Трудов договор № АР_22136 от 28.09.2020
г. Потвърждава твърденията на ищеца, че със Заповед на работодателя, считано от
27.10.2020 г., ищецът е преминал от работа, извършваща се в помещенията на работодателя,
към работа от разстояние. Не оспорва, че ищецът е искал многократно посочените в
исковата молба служебни бележки за доход, но твърди, че всички документи са били
изготвени и предоставени на ищеца в срок. Посочва, че на 09.03.2021 г. дружеството е
изпратило по имейл на ищеца Удостоверение за доходите му за месец февруари 2021 г. с
изх. №32547/05.03.2021 г., подписано от М.М - служител при ответника, Р.М. - Старши
мениджър „Заплащане и администриране“ и К.И.-Директор на дружеството, с валиден
квалифициран електронен подпис (КЕП), предоставен от „Е.Т.“ АД - доставчик на
квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №
910/2014. На 10.03.2021 г. ищецът върнал имейл, че е получил документа, като последният
не бил подписан и подпечатан, с оглед което му е указано, че документът е подписан с КЕП
с цел навременното му изготвяне. Поради искане от ищеца ответното дружество е издало
повторно процесното удостоверение, подписано саморъчно от Директора на дружеството и
Старши мениджър „Заплащане и администриране“, като същото било изпратено от офиса на
дружеството в гр. София към този в гр. Пловдив и получено с входяща поща от 16.03.2021 г.
Посочва, че на 12.03.2021 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, като на същата дата му е разяснено да се обади на рецепция през следващата
седмица, за да установи кога пристига пощата от офиса в гр. София, съдържаща процесното
удостоверение. Ищецът не се явил да получи пратката, поради което последната е
унищожена, за което бил изготвен Протокол от 17.12.2021 г. На 19.04.2021 г. ищецът е
поискал служебни бележки за доходите за месец февруари и март 2021 г., като служителят
М. е издала второ удостоверение за доходите на ищеца за месец февруари 2021 г., с изх.
№32694, включително и за месец март, но същите останали непотърсени от ищеца. Оспорва
твърдението ищецът да е претърпял вреди от виновно поведение на служител на ответника.
Поддържа, че служителите на ответното дружество са изпълнили добросъвестно
задълженията си за своевременно издаване на исканите от ищеца документи. Посочва, че в
заповедта от 07.04.2021 г., с която е отказано изплащането на социалната помощ, като
причина за неуважаване на молбата е непредставен доход на съпруга за месец февруари
2021 г., а не представянето на електронен документ, подписан с КЕП. Твърди, че няма данни
по делото заповедта на ДСП да е влязла в сила. Също така посочва, че процесната заповед е
издадена по отношение на В. Л. С., а не на ищеца. Поддържа, че е изпълнил задължението
си да издаде исканите от ищеца документи в 14-дневния срок, уреден в чл. 128 „а“, ал. 1 КТ.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало трудово правоотношение през времетраенето на което е поискал писмено
издаването на служебна бележка за доходите за месец февруари 2021 г., че такава не му е
2
издадена от работодателя, причинно-следствена връзка между несвоевременно издаване на
документа и претърпените вреди, в какво се изразяват и техния размер. В тежест на
ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
своевременното издаване на посикания документ или плащане на претендираните
обезщетения.
За безспорно между страните е отделно с доклада по делото обстоятелството, че са се
намирали в трудово правоотношение съгласно Трудов договор №АР_22136 от 28.09.2020 г.,
по силата на който ищецът е заемал длъжността „Телеагент“, с код по НКПД 42223001, към
отдел „Оперативен персонал“, звено „Europcar DE (Plovdiv). С допълнително споразумение
от 09.11.2020 г. основното му трудово възнаграждение е било увеличено от 800 лв. на 900
лв. за 4-часов работен ден, при 20-часова работна седмица. Не е спорно и че със Заповед на
работодателя, считано от 27.10.2020 г., ищецът е преминал от работа, извършваща се в
помещенията на работодателя, към работа от разстояние.
Установява се по делото, че работодателят своевременно е издавал удостоверения за
месечен доход на Д. К. С. за месец октомври, ноември, декември 2020 г., както и за месец
януари 2021 г., по искане на ищеца с оглед кандидатстване и отпускане на месечна целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП предвид обявеното извънредно положение в страната.
По делото е приета като доказателство Заповед №ЗСП/Д-РВ/11202/07.04.2021 г. на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив , с която на основание чл. 13, ал.
2 ЗСП вр. чл. 28, ал. 1 ППЗСП е спряна помощта по чл. 16б ППЗСП на В. Л. С., считано от
01.03.2021 г. поради това, че семейството не отговаря на условията за отпускане на
месечната помощ, тъй като не е представен доход на съпруга за месец февруари 2021 г.
Видно от приобщеното копие на водената между страните електронна кореспонденция
ищецът на 16.02.2021 г. е поискал да му се издаде служебна бележка за дохода за месец
февруари 2021 г., на което работодателят чрез М.М е отговорил, че „удостоверение,
включващо месец февруари 2021 г. може да бъде издадено след приключване на месеца, т.е
след 08.03.2021 г.“ Ищецът с писмо от 08.03.2021 г. отново е поискал да му се издаде
удостоверение за доход за месец февруари 2021 г., което не се оспорва от ответната страна,
поради което съдът приема, че последният е бил сезиран с искане за издаване на
необходимия документ за кандидатстване за месечна целева помощ по чл. 16 б ППЗСП.
Работодателят съгласно разпоредбата на чл. 128 а КТ по писмено искане на работника
или служителя е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи,
удостоверяващи, факти свързани с трудовото правоотношение в 14 – дневен срок от
искането. Това задължение на работодателя се състои от издаване на съответния документ,
свързан с трудовото правоотношение и с предоставянето му на работника или служителя.
Това означава да му бъде връчен, изпратен по пощата или по друг подходящ начин, или пък
да му бъде съобщено, че съответният документ е надлежно издаден и е на разположение на
работника и служителя и той може да го получи в определено време и място. Третият
елемент е свързан с изпълнение на задължението на работодателя във времето.
Законодателят го е ограничил като му е предоставил 14 дни от писменото искане, отправено
от работника или служителя. Този срок започва да тече от следващия ден съобразно
правилото на чл. 72 ЗЗД. В случая по делото е приобщено копие на издадено удостоверение
за месец февруари 2021 г. с изх.№32547/05.03.2021 г., подписано с квалифицирани
електронни подписи (КЕП) (на л. 7 от делото) за изготвил - М.М, ст. Мениджър заплащане и
администриране - Р.М. и директор за България - К.И.. За издаденото удостоверение с изх.
№32547/05.03.2021 г. ищецът е уведомен и същото е изпратено на служебния му електронен
адрес на 09.03.2021 г.
Представеното удостоверение с изх. №32547/05.03.2021 г. е подписано с
квалифицирани електронни подписи на М.М, Р.М. и К.И., което се установява от трите
сигнатури в долния край на документа. Според Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) квалифицирания електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) №910/2014, а именно
3
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за
електронни подписи. В случая при подписването на удостоверението за доход е спазено
изискването на ЗЕДЕУУ, според което подписът трябва да е придружен от издадено от
доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията
на чл. 24 от Регламент (ЕС) №910/2014 и удостоверяващо връзката между автора и
публичния ключ за проверка на подписа, което се установява от приложените по делото
документи за валидиране. Електронният подпис установява по безспорен начин изявлението
на посочените лица, като доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ
е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ (решение №15680 от
17.12.2020 г. по адм. д. №10660/2020 на ВАС, решение №880 от 25.01.2021 г. по адм. д.
№7755/2020 г. на ВАС). При това положение съдът намира, че работодателят е изпълнил в
срока задължението си да издаде и предостави на служителя необходимия документ
удостоверяващ, факти свързани с трудовото му правоотношение, подписвайки го с КЕП,
чиято правна сила е равностойна на тази на саморъчния подпис.
Твърденията на ищеца, че електронно подписаният документ не е бил приет от
дирекция „Социално подпомагане“ останаха недоказани в процеса. Съгласно чл. 16б, ал. 11
ППЗСП към заявлението – декларация за отпускане на целевата помощ родителите прилагат
служебна бележка от работодател или нейно сканирано копие. Липсва законово изискване за
представяне на документа с мокър печат или със саморъчно положени подписи. Вписването
в заповедта за спиране на целевата помощ „Непредставен доход на съпруга за месец
февруари 2021 г.“ не доказва пряко, че електронно подписаният документ е представен, но
не е бил приет, което не сочи на причинно - следствена връзка между твърдените вреди и
действията на служители на ответника. Установи се по делото от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.М. (М.), както и от приобщената
кореспонденция, че удостоверението за месец февруари 2021 г. по искане на ищеца е било
изпратено на 10.03.2021 г. за саморъчното му подписване от мениджмънта на дружеството и
е получено от ищеца в края на месец март 2021 г., което се признава от него в писмо до
ответника от 08.06.2021 г., а съгласно чл. 16б, ал. 2 ППЗСП заявлението-декларация за
целевата помощ се подава най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в
училището заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение.
Отделно от горното работодателят е издал на ищеца ново удостоверение за доходите за
месец февруари 2021 г. с изх. № 32694/20.04.2021 г. (на л. 8 от делото), подписано
саморъчно от Яна Тенева, Р.М. и К.И., но което не е получено от ищеца, а е останало при
ответника до 17.12.2021 г., когато е унищожено, видно от изготвения протокол за налични
на рецепция документи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът не установи в процеса при условията
на пълно и главно доказване осъществяването на юридическите факти от сложния
правопораждащ фактически състав, регламентиран в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 1 К, поради
което следва да се приеме, че не е носител на претендираното право. Това води до
неоснователност на предявените искове.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ответника, който
претендира такива за заплатено адвокатско възнагарждение в размер на 840,00 лева, което
следва да му се присъди в цялост, тъй като независимо, че с нормата на чл. 359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове,
каквото е и настоящото, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са освободени от
репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
исковете да следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. С. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС срещу „К.Н.Ю“
ЕАД, ЕИК ЕИК1 със седалище и адрес на управление: гАДРЕС искове с правно основание
чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за сумата в размер на 975,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да получи от
Дирекция „Социално подпомагане“ социална помощ за месец март 2021 г., съгласно чл. 16,
б. „б“ от ППЗСП, и за сумата 1000,00 лв., представляваща неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от невъзможността да получи от Дирекция
„Социално подпомагане“ социална помощ за месец март 2021 г., съгласно чл. 16, б. „б“ от
ППЗСП, ведно със законна лихва от увреждането 31.03.2021 г. до окончателно изплащане
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. К. С. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „К.Н.Ю“ ЕАД,
ЕИК ЕИК1 със седалище и адрес на управление: гАДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 840,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5