П Р О Т О К О Л № 853
09.06.2020 година
град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХV
наказателен състав
На Девети юни
2020
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
Секретар: Сийка Радева
Прокурор: СВЕТЛАНА АНГЕЛЧОВСКА
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 1652 по описа за 2020 година
На именно повикване в 13:30 часа се явиха:
Заседанието се открива в 13:43 часа.
Производството е по реда на чл. 248 от НПК.
ПОДСЪДИМАТА
П.С.П. – редовно призована, явява се лично и с адвокат Ц.К., упълномощен
защитник от досъдебното производство.
РП ПЛОВДИВ - изпраща
представител.
По делото
е постъпила изисканата Справка съдимост за подсъдимата П., актуална към
настоящия момент.
ПРОКУРОР: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. П.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимата:
П.С.П. –
родена на ***г***, …, българска гражданка, с висше юридическо образование,
безработна, неомъжена, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********.
Разясниха се на подсъдимата правото й да участва в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание и с правата й по
чл. 55 от НПК.
ПОДС. П.: Разбрах
правата си.
ПРОКУРОР: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомена
за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди вече от 7 дни.
АДВ. К.: Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. П.: Получих препис
от обвинителния акт и съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно
с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомена съм за въпросите
по чл. 248 ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ разясни на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания
за отводи.
АДВ. К.: Нямам искания
за отводи.
ПОДС. П.: Нямам искания
за отводи.
ПРИСТЪПИ
СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПОЧЛ. 248 АЛ. 1 НПК, като СЪДЪТ разясни
на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, а именно че в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, на
чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени.
ПРОКУРОР: Считам,
че делото е подсъдно на съда. Не са налице основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство. Не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да
засяга правата на обвиняемата. Не са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила. Считам, че не следва делото да се разглежда при
закрити врати. Няма нужда от привличането на резервен съдия, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването съдебно-следствени
действия по делегация. Спрямо подсъдимата няма взета мярка за неотклонение.
Нямам искания и няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Делото
е подсъдно на съда. За момента няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. На досъдебното производство са допуснати множество
нарушения на процесуалните правила, които са довели до съществено ограничаване
правото на защита на обвиняемата. Обвинителният акт е вътрешно противоречащ,
непълен и неясен. Описанието на извършеното от г-жа П. е напълно неясно и е
обвито в пълна мистерия за нас. Обвинителния акт не е съобразен със строго
формалната дейност по нотариално удостоверяване на документ, което е гаранция
за неговата законност. Нотариусът, респективно секретарят на Общината, следват
строга законова процедура и, ако са налице всички предвидени в закона условия е
длъжен да извърши нотариалното удостоверяване. Според чл. 4 от АПК всички
актове на администрацията са законосъобразни. Тази презумпция не е оборена в
обвинителния акт. В чл. 7 от същия кодекс се казва, че административните актове
се основават на действителните факти, от значение за случая. В ал. 2 се казва,
че на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. Истината
за това се удостоверява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Няма и една дума в обвинителния акт, която да препраща към АПК. Служебните
задължения на г-жа П. са регламентирани от Закона за държавния служител, където
са заложени съответните принципи за действие. Няма и думичка в обвинителния
акт, която да препраща към този закон. В самото начало на обвинителния акт е
описана процедурата по нотариалните удостоверяванията, като се сочи, че е
правно регламентирана от Правилника за работа на Общинската администрация.
Всъщност, правната регламентация на нотариалните удостоверявания е
регламентирана в чл. 569 и чл.
594 от ГПК. Да ме извинявате, обаче, в твърдението на лист 1, последните 2 реда
се казва, че лицето, което е подписало документа следва да се яви с лична карта
или друг документ за самоличност. Три реда по – надолу, в същия обвинителен
акт, се казва, че г-жа П., след като удостовери по лична карта данните на
лицето и същото твърди изрично положило ли е подпис пред нея, подписва
документа и удостоверява с подписа си подписа на „Декларатор“. С това се
изчерпва цялата законово регламентирана рамка за нотариално удостоверяване пред
нотариус и секретаря на Общината. Категорично това не е достатъчно. Категорично
подсъдимият има право да знае кое в службата или длъжността си е нарушил. На
лист 3 в средата е описано извършеното от г-жа П.. Твърди се, че на
27.11.2013г. неустановено в хода на разследването лице е посетило сградата на
Община Стамболийски с цел да се извърши заверка на подписа върху частен
документ - Декларация от дата 26.11.2013г. от името на И.И.Б., със съответен
адрес, удостоверяваща … и т.н. Самата използвана терминология „неустановено в
хода на разследването лице“ на нас ни нарушава правото на защита. По делото
бяха налице всички възможности това, неустановено в хода на разследването лице
да бъде установено, стига прокурорът и полицията да си бяха свършили работата.
За нас е необходимо да знаем това лице жена ли е, мъж ли е, как се казва, каква
лична карта използва, въобще има ли лична карта. С неустановено в хода на
разследването лице правото на защита на г-жа П. е напълно нарушено. Г-жа П.,
според обвинителния акт, ежедневно е извършвала заверки на документи. Това са
множество хора, притежаващи имена, документи за самоличност, съответни номера
на лични карти, ЕГН-та. С използването на квалификацията „неустановено в хода
на разследването лице“ за нас поражда съмнение относно кръга на лицата, които
може да бъдат включени тук. Дори, колкото и странно да звучи, дори самата г-жа Б.
– жалбоподател, не може да бъде изключена от този кръг. В обвинителния акт се
казва, че неустановеното лице било в сградата на Община Стамболийски с цел да
се извърши заверка на подписа върху частен документ – Декларация на името на И.И.Б.,
а в същата тази Декларация са посочени други данни. Това е номерът на лична
карта, дата на издаване на личната карта, но тези данни не са изписани в
обвинителния акт. Дали този пропуск е случаен това ще го видим по – надолу. Обвинителният
акт продължава: „Въпреки строго определените правила за извършване на заверка
на подпис върху частен документ П.П., в качеството си на секретар на Община
Стамболийски, удостоверила с подписа си, положен в печата за удостоверяване на
подпис, невярното обстоятелство, а именно, че подписът върху Декларацията в
графа „Декларатор“ е положен от свидетеля И.И.Б..“ Това е апотеозът на
обвинителния акт. Страница трета в средата на листа. Един ред по – нагоре се
казва, че Декларацията била от името на И.И.Б. от град Стамболийски. Малко по –
надолу И.става И. За нас не е ясно как се случи така в рамките на две изречения
И.да стане И. За нас не е обяснимо как може волята на И.да съвпада с волята на
И. Само в случай, че И.И.Б. е посетила Общината може да се говори за някакво
съответствие на волята й с волята на неустановеното в хода на разследването
лице. След като това лице е посетило сградата на Община Стамболийски то се е
представило на г-жа П. с името И.И.Б.. Волята на това лице И.И.Б. е била удостоверена
от секретаря на Общината, а не волята на И.И.Б.. Сега става ясно защо е било необходимо
в обвинителния акт да не се изписват останалите индивидуализиращи личната карта
на г-жа И.И.Б. данни. Само по този начин може да се направи внушение, че има
грешка и то само в личното име на И., респективно И., буквата „к“ накрая в
името. Дяволът винаги се е криел в детайлите, а в случая детайлите направо
липсват, а те липсват понеже се задава резонният въпрос „Ако жените, проверили
личната карта, това са г-жа С. и г-жа П., са констатирали несъответствие в
данните на личната карта, което не съответства на данните в Декларацията, то
очевидно те са извършили престъпление с това констатиране.“ Ако данните в
личната карта и данните в Декларацията се различат и въпреки всичко г-жа П.
удостовери, а г-жа С. впише в протокола, това е престъпление. Моля да обърнете
внимание някъде в обвинителния акт съобщава ли се за лична карта, представена
пред секратаря на Община Стамболийски. Въобще, такова действие има ли го
извършено или го няма? Няма и думичка, макар и в началото на обвинителния акт
да се казва, че лицето, подписало документа следва да се яви с личната си
карта. В обвинителния акт няма и дума за сверяване на данните по Декларацията и
личната карта. Въобще, прочитайки обвинителния акт П.П. не може да разбере дали
лицето, което се е явило в Общината се е легитимирало с показване на лична
карта или не. Дали строгите правила са спазени от П. или не, обвинителният акт
мълчи. Дали въобще правно установената процедура е спазена или реализирана от П.П.,
понеже чрез процедурата, предвидена в ГПК законът е предвидил да се гарантират
правата и законните интереси на гражданите. Законът е предвидил точните стъпки
в процедурата по нотариалните производства, спазването на които гарантират
истинността на заверката. Именно с това започва на лист 1 обвинителният акт,
че, за да се удостовери документ лицето, което го е подписало следва да се яви
с личната си карта при П.П.. Т.е., лицето се представя на длъжностното лице с
документа си за самоличност, а не с друг документ. Проверявайки личната карта и
съответствието на съдържанието, което тя притежава със съдържанието на
Декларацията, която следва да бъде заверена, длъжностното лице се ориентира в
обстановката и разбира, че това е лицето, чиято воля се удостоверява, не друго.
Няма друг начин, предвиден в закона едно лице да бъде легитимирано пред лице,
което не го познава. Дори в нотариалната дейност, независимо, че нотариусът
познава клиентите си, може да му бъдат съседи или роднини, той е длъжен да им
провери данните по лична карта. Проверявайки личната карта и съдържанието г-жа П.
е проверила дали всички реквизити са налице. Възможно ли е тази лична карта,
която е представена на г-жа П. от името на И.И.Б., притежаваща лична карта № …,
издадена на …., да е била в ръцете на г-жа П. и да е била представена от
лицето, което се е представило за г-жа И.И.Б.. Докато не се установи
неустановеното лице показало ли е на г-жа П. лична карта или не, протекла ли е
процедурата по вменения в закона ред, за нас има един непълен и неотговарящ на
изискванията в НПК обвинителен акт, от който подсъдимата няма как да разбере
извършеното от нея деяние съответства ли на заложеното в НК или не, както и
няма възможност да реализира и правото си на защита. Задължение на прокурора е
да опише ясно и точно извършеното от подсъдимия деяние. За съжаление,
прокурорът сухо и лаконично е описал, че деянието се състои само в полагане на
подпис в печат. Цялата процедура, за да се стигне до там е прескочена, все
едно, че не е предвидена, а това си е самостоятелно основание за връщане на
делото на прокурора с указание да се установи спазена ли е предвидената в
закона процедура по удостоверяване на нотариална заверка на документ.
Твърдението в обвинителния акт, че П.П. е удостоверила с подпис, положен в
печата, невярно обстоятелство, а именно, че подписът, положен върху
Декларацията е от И.И.Б., е невярно. Как секретарят на Общината е стигнал до
извода, че удостоверява невярно обстоятелство към момента на извършване на
удостоверяването на документа? Това е липсващо обстоятелство в обвинителния
акт. Въобще, П. П. знаела ли е, че това мистериозно
лице, което никой не потърси в хода на разследването, не е И.И.Б.? Без знание
на П.П. относно това, че това лице се е представило за И.И.Б. за какво
престъпление по чл. 311 от НК може да става дума? Няма и място в обвинителния
акт, на което да се казва, че П.П. знае, че това лице не е деклараторката И.И.Б..
Аз четох обвинителния акт много пъти, но това нещо не го намерих. Въобще, в
обвинителния акт освен внушения, предположения и необосновани изводи, не се
съдържа нищо съществено. Описанието на това, което се е случило при
заверяването на този документ го няма. Едва, след като се установи какво се е
случило в кабинета на г-жа П. и се прецени дали е спазена строгата законова
процедура, едва тогава можем да направим някакво предположение или да обосновем
тезата, че има някакво извършено престъпление или нарушение. Сега ние сме
поставени в положение да гадаем какво се е случило там. Това не е заложено във
високите критерии, на които следва да отговаря един обвинителен акт. Това,
което следваше да бъде съдържанието на обвинителния акт ние с г-жа П. го извеждаме, като тълкуваме
различни закони, а това не трябва да се случва. В диспозитива на обвинителния
акт, на лист 5 пише, че П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК за това, че на 27.11.2013г. в
област Пловдив, като длъжностно лице – секретар на Община Стамболийски, в кръга
на службата си е съставила официален документ – Удостоверение със съответен
номер, върху Декларация от името на И.Б. с посочено ЕГН, със съдържание относно
търпимостта на стопанска постройка върху общата регулационна линия, която
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписът върху Декларацията е
положен от И.И.Б.. В обвинителната теза на 2 места се споменава името И.И. Б.
като лице, сочено веднъж като декларатор и веднъж като лице, подписало
Декларацията, но нали в целия обвинителен акт се говори, че лицето И.И.Б. и
нейната воля са били опорочени. Прокурорът да не се опитва да ни каже с
обвинителния акт, че И.И.Б. и И.И.Б. са едно и също лице. Дори само тази правна
конструкция докато не бъде оправена имаме налице опорочен обвинителен акт,
който следва да се върне на прокуратурата, за да бъдат изчистени тези
противоречия. Деянието е извършено умишлено, със съзнавани и настъпили
общественоопасни последици. Това е един неуспешен опит да се опише субективната
страна на престъплението. От къде прокуратурата вади извод, че П.П. е със
знание за личността на лицето, което се е явило пред нея. В обвинителния акт
няма и думичка за това познавала ли е това лице, как е изглеждало, знаела ли е
за имотния спор, наясно ли е била, че този документ ще бъде използван пред
Общината. Напротив, ако беше разследвано това, то очевидно правната
квалификация на настоящото деяние е сбъркана. Тук ще си позволя да Ви цитирам
нормата на чл. 14 от НК, че НК е предвидил като задължително условие за
приложението на тази разпоредба отсъствието на представа относно фактическите
обстоятелства, които принадлежат на състава на престъплението. С оглед конкретиката
на повдигнатото обвинение е било необходимо да се установи, че на П.П. е било
известно, че заверява документ, авторът на който не е този, който се сочи в
документа. Това обстоятелство нито се твърди в обвинителния акт, нито е било
изследвано. При непосочване на тази процедура и съпоставяне с поведението на П.П.
ние твърдим, че приложението на чл. 14 от НК е задължително. На досъдебното
производство беше допуснато отстрамино нарушение на процесуалните правила. Беше
поискано да се изследват елементи от състава на престъплението, но ни беше
отказано. Според нас, един от важните елементи на изпълнителното деяние на това
престъпление включва използването на документ като доказателство за тези
неверни обстоятелства или изявления. Т.е., следваше да бъде установено лицето,
което е използвало въпросния документ. Имаше следа, по която да тръгне
разследването. Можеше да тръгнем по обратния път и да проследим лицето, подало
Декларацията със Заявлението и приложените към него документи в Общината,
защото този документ все някак се е озовал в преписката на Община Стамболийски
и само заявителят можеше да ни разкрие как е попаднал при него този документ
със заверката на г-жа И.Б.. Прокуратурата ни отказа. Ако се проследи
хронологично прокурорската преписка за това какво се е вършило в момента на
подаване на жалбата през 2017 година до настоящия момент се създава усещане, че
прокуратурата и полицията пречат и умишлено не разследват това деяние. Никой не
търси лицето, използвало Декларацията пред Общината.
Ход
на делото не следва да се дава. Съгласно изискванията на посочената разпоредба
и на Тълкователно решение № 2/2002г. на Общото събрание на наказателната
колегия на ВКС съдържанието на прокурорския акт, с който се повдига обвинение
спрямо дадено лице трябва да е изчерпателен и да съдържа описание на
престъплението, в което обвиняемият се обвинява, както и всички характеристики,
в тази връзка също механизмът на извършване на деянието, на изпълнителното
деяние, на съответните субективни признаци на това изменение, както и подробно
описание на доказателствата се установява очертаната фактология. Във внесения
обвинителен акт, с който е образувано настоящото производство, е налице
съществено противоречие между описаната фактология и юридическите изводи,
направени от прокурора. Объркани са имена. Пропускат се процедури. Неправилна
правна квалификация. Относно субективния признак на престъплението едно мижаво
редче с преповтаряне нормата на закона. На досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения, които са довели до ограничаване правата на обвиняемата,
изразяващи се в несъответствие на процесния обвинителен акт със заложените в
процесуалния закон стандарти относно задължителното съдържание на този акт.
Прокурорът се е задоволил кратко и ясно да опише, че г-жа П. само е положила
подпис върху печата, но е пропуснал да спомене процедурата на нотариалното
производство, проведено пред нея. Не става ясно от обвинителния акт каква е
причината секретарят на Община Стамболийски да извърши това престъпление.
Липсата на конкретизация чрез кои свои действия относно нарушаването на
процедурата е нарушила нотариалното удостоверяване. Нарушава се напълно правото
й на защита, тъй като за г-жа П. не е ясно срещу какво обвинение трябва да се
защитава. И съдът се поставя пред невъзможност в случай на даване ход на делото
и след събиране на относимите доказателства да се прецени установените факти
дали са били предявени на подсъдимата и тя дали може да се защитава пред тях.
Беше ни предявен един лист хартия, на който беше положен подпис на г-жа П.. Обстоятелство,
напълно достатъчно на прокурора да приключи това разследване. Обстоятелствената
част на обвинителния акт не се съдържат обстоятелства относно всички обективни
и субективни признаци на състава на престъплението, с което отново се нарушава
правото на защита на обвиняемата. Във връзка с тези противоречия в прокурорския
акт, които са съществени, моля да приемете изразеното в постоянната съдебна
практика на ВКС, изложено в Решение № 421/09г. на трето наказателно отделение
на ВКС - вътрешното противоречие на прокурорския акт и липсата на съответност
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено ограничават
правото на защита на подсъдимия, което е закрепено в разпоредбата на чл. 55 от НПК като негово първостепенно и необходимо право да научи в какво се обвинява и
въз основа на какви доказателства. Само, след като това изискване бъде
изпълнено със съответния коректен обвинителен акт той е в състояние да участва
ефективно в наказателния процес и да упражнява правото си на защита. Така
посочените нарушения са от категорията на съществените процесуални нарушения,
които са отстраними и моля съдебното производство да бъде прекратено, а
материалите по делото да бъдат върнати на прокурора.
По
т. 4 на чл. 248 от НПК, налице са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. С моята клиентка обсъдихме кой да бъде редът и се спряхме да
бъде по реда на предварителното изслушване без признаване на вина, като моля да
бъдат разпитани някои свидетели, които ще посочим след малко. Считам, че не
следва делото да се разглежда при закрити врати. Няма нужда от привличането на
резервен съдия, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването съдебно-следствени действия по делегация. Спрямо подзащитната ми
няма взета мярка за неотклонение. Имаме доказателствено искане, а именно, ако
дадете ход на делото моля да изискате от Община Стамболийски копия от всички
Платежни нареждания от дата 27.11.2013г., с които е извършено плащане за всички
нотариални удостоверявания от тази дата. Други доказателствени искания нямаме
към настоящия момент. Ако решите да насрочите делото по реда на съкратеното
съдебно следствие моля да призовете в качеството на свидетели Х. И. К. от С., Д.
С. Ш. от С. и Е. С. ***. Смятаме, че експертизите са точни и пълни, поради
което нямаме желание за разпит на експертите.
ПОДС. П.: Съгласна
съм със становището на адвоката ми по въпросите на разпоредителното заседание. Като
секретар на Община Стамболийски съм била от 2007 до 2017 година. В обвинителния
акт многократно срещам термини, различни от „нотариални удостоверявания“. Пише,
че съм обвинена за извършено удостоверяване на подпис на лицето И.Б.. Процедурата
е такава, че първо се прави проверка на самоличността на лицето на гише „Местни
данъци и такси“, след което се проверява дали лицето има задължения към Общината.
След това се извършва видът административна услуга, каквато и да е тя. На страница
5 от обвинителния акт съм обвинена, че съм съставила, в кръга на службата си,
документ Удостоверение с Рег № ..., а аз
такова нещо не съм издавала. Извършила съм нотариално удостоверяване на подписа,
което е различно, на лице съгласно представената ми лична карта. Съгласно тази лична
карта е снета самоличността на лицето. Аз съм юрист и никога не съм си
позволила да престъпя това правило. Няма да си сложа въжето на врата и да
подпиша такъв документ с невярно съдържание, ако самата аз не съм била в заблуждение
за това доколко данните в представената ми лична карта са били достоверни. Няма
да цитирам адвокат К. относно разминаването на имената и другите нарушения. Той
беше изчерпателен. Това е нотариално производство, а не наказателно и тази
терминолгия е строго изрична. Удостоверяването е извършване на правно действие,
с което удостоверявате, че подписът е на съответното лице на база приложен документ
за самоличност. Аз няма как да си измисля данни. Нито пък съм имала, към онзи момент, достъп до
база данни на МВР, какъвто имат към момента нотариусите. Виждам личната карта и
сверявам данните. Явно те са били такива каквито са били в Декларацията. Не се
признавам за виновна в никакъв случай. Не аз съм престъпникът, а срещу мен е
било извършено престъпно деяние. Представена ми е лична карта с невярно
съдържание. Не съм издавала Удостоверение. В кръга на задълженията си съм
извършила удостоверяване. Удостоверяване на подписа, което са единствените
правомощия, които ми дава Законът за нотариусите и нотариалната дейност, както
и Законът за местното самоуправление и местната администрация в населеното
място. Нотариалните удостоверявания могат да се извършват от Кмет, Заместник
Кмет, секретар, кметски наместници, но може да се извършва заверка само на дата,
подпис и съдържание. Тук, в случая, в тази процесна Декларация не е извършено
дори удостоверяване на съд, а личните данни са попълнени предварително, защото
аз се запознах с Декларацията и видях, че това е готов документ, който е
пристигнал. Нито печатите са стояли при секретаря, нито нотариалният регистър,
в който са извършени вписванията на нотариалните удостоверявания. Те бяха на
съхранение в деловодството на Община Стамболийски. При мен идва лице с готов
документ, в който трява да проверя самоличност и, ако преценя, че има несъответствие
на личните данни имам право да го върна. Щом това не е направено значи данните в
Декларацията и личната карта са идентични, защото аз съм третата инстанция,
която проверява тези данни и връщам лицето на гишето, за да му впишат данните и
да положат кръглия печат, на който е изписано „Кмет“. Ако има извършено някакво
престъпление не е от мен, а срещу мен, но това никъде не се доказва в хода на досъдебното
производство. За това считам, че обвинителният акт е порочен и моля да бъде
прекратено настоящото наказателно производство.
ПРОКУРОР: Това,
което беше заявено от защитата може да се определи като пледоария по същество. Обвинителният
акт съдържа всички задължителни по закон реквизити и по никакъв начин не се
ограничава правото на защита на подсъдимата. Точно и ясно е посочено в какво се
изразява нейното противоправно поведение, с което е осъществила състава на
престъплението по чл. 311 от НК, за което е привлечена в това качество. По отношение
доказателственото искане на защитата за изискване на всички Квитанции по
платени нотариални удостоверявания към инкриминираната дата считам, че излиза
извън предмета на доказване. Ако се изисква такъв документ, то трябва да се изисква
документ, касаещ Декларацията, посочена по делото, а не всички Декларации на
лица, които нито фигурират в обвинителния акт, нито подлежат на доказване по
фактите и обстоятелствата.
АДВ. К.: Нека да
се съгласим с казаното от прокурора относно точка втора на моето искане. Нека се
изискат Платежните нареждания на лицата Х. И. К., И. Х. К. и И.И.Б.. Същите се
съдържат в преписката, която е представена заедно с порочната Декларация пред Община
Стамболийски. Всички тези лица са подредени едно под друго в нотариалния
регистър, воден при Община Стамболийски. Те са с поредни номера. Тези 3 лица са
се явили едновременно, за да извършат заверка на подписите в Общината. Ще установим
кой как е платил и как се е идентифицирал в друга служба на Община
Стамболийски, а именно отдел „Местни данъци и такси”. Смятам, че няма как в
обвинителната теза да се каже в края, в най - важната част, че подписът на „Декларатор”
е подпис, положен от И.Б., след като жалбоподателят е И.И.Б.. По делото е
снимана личната карта на Б., страница 11 и 12, със съответните лични данни. Ако
има нарушаване волята на някого това е на И.И.Б., а не на И.Б.. Останалото го
поддържам.
ПРОКУРОР: Не разбрах
в каква насока и какво желае защитата да докаже с Квитанциите.
АДВ. К.: Да се
види този, който ги е платил. Единият твърди, че не е бил, вторият не си спомня,
а третият не е установен. Все някой ги е платил тези Квитанции.
ПОДС. П.:
Съгласна съм с казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОР: Не възрязявам
по направеното от защитата искане.
СЪДЪТ, като
изслуша становището на страните и като обсъди въпросите, предмет на
разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Що се
отнася до това дали на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемата то съдът намира, че такова е било допуснато.
На първо място, следва да се отбележи, че по – голямата част от изявлението на
адвокат К. беше свързана с въпроси, свързани с решаване на делото по същество.
Съдът, обаче, се солидаризира с наведеното от адвокат К. за допуснато отстранимо
съществоно процесуално нарушение, изразяващо се в следното:
Във
фактическата част на обвинителния акт е описано, че лицето, от чието име е
съставена Декларация за това, че собственикът на УПИ ІХ – 2009, кв.90, по плана
на град Стамболийски, не възразява за даване на статут на търпим строеж по
смисъла на § 127 от ПР на ЗУТ на построената в УПИ …, стопанска постройка е И.И.Б..
Във фактическата обстановка е описано, че подсъдимата е извършила
удостоверяване на подпис върху посочената по – горе декларация, положен от И.И.Б.,
за който подпис последната въобще не е била наясно и не е знаела за
съществуването на въпросната декларация. Въпреки това, спрямо подсъдимата е
внесен в съда обвинителен акт за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, като в
диспозитива на повдигнатото обвинение е отразено, че подсъдимата, като
длъжностно лице, е удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписът
върху горепосочената декларация е положен от И.И.Б., за каквато лице не се
говори във фактическата обстановка. Посоченото противоречие представлява
съществено процесуално нарушение, което грубо засяга правото на защита на
подсъдимата да разбере в какво точно я обвиняват. На следващо място, съдът
намира, че във фактическата обстановка липсва излагане на факти относно това,
че подсъдимата е съставила официален документ – Удостоверение с Рег. № …., като
се излагат факти за това, че ръкописният текст на печата за удостоверяване на
подпис, както и регистрационният номер на документа са изписани от свидетелката
Елена С. С.. Едновременно с това, съдържат се и твърдения, че подсъдимата П., в
качеството си на длъжностно лице, е удостоверила с подписа си, положен в печата
за удостоверяване на подпис, невярно обстоятелство, а именно, че подписът върху
декларацията в графа „Декларатор“ е положен от И.И.Б., за което последната не е
била наясно. Липсва ясно изложение какво приема прокурорът за установено от
фактическа страна относно изготвения официален документ – Удостоверение за
положен подпис, за който се твърди, че е попълнен от свидетелката С.. Ето защо,
делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване
на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Поради
изложеното по – горе настоящият състав не следва да се произнася по останалите
точки на чл. 248 ал. 1 от НПК с оглед стабилизиране на определението за
прекратяване на съдебното производство.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 1652/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н.с.,
на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,
довели до ограничаване правата на подсъдимата, подробно описани в мотивната
част на настоящото определение и ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстравянане на същите.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 15:18 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЕКРЕТАР: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.