Р Е Ш Е Н И Е
№
258/9.12.2019г.
Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Гайдаров
Секретар Галя Иванова
Прокурор Антов Кондов
като разгледа докладваното от съдия
Нанкинска
ВНОХД № 953 описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по жалба
на защитника на подс.Л.Н.Л. против присъда, постановена на 18.04.2019 год. по
НОХД № 112/2018 год. на ДРС, ІІІ състав, с която е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.202, ал.2, т.2, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 НК
и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години с
изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Със
същата присъда подсъдимият е оправдан за присвояването на сумата от 33 338.82
лв.
В
жалбата се навеждат доводи на първо място за несъставомерност на възведеното
деяние, за липсата на квалифициращото
качество длъжностно лице. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан по
възведеното обвинение.
Представителят
на ВОП моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Подсъдимият
Л.Л. бил енорийски свещеник под името архимандрит Лонгин. С решение на
епархийския съвет на Варненска и Великопреславска епархия от 09.07.2003 г. бил
приет на служение, а със заповед № 155/12.09.2006 г на Варненския и
Великопреславски Митрополит бил назначен на длъжност енорийски свещеник и
председател на църковните настоятелства при храмовете “Свето Възнесение
Господне“ гр.Суворово и храм „Св. Вмчк. Димитър“ в с.Ветрино, Варненска област.
Със
заповед № 31/31.01.2007г. подсъдимият бил назначен на същата длъжност в
църковните храмове в селата Брестак, Метличина, Червенци, Генерал Колево и
Кракра, Варненска област, със заповед № 222/30.10.2007г. в селата Добротич,
Михалич и Момчилово, Варненска област, със заповед № 65/26.03.2008г в църковния
храм в гр. Вълчи дол, със заповед № 81/18.04.2008г. - в село Искър, Варненска
област, със заповед № 214/10.11.2008г. - в селата Ветрино, Стефан Караджа и
Караманите, Варненска област и със заповед № 203/28.09.2011г. - в селата
Бозвелийско, Манастир и Царевци, Варненска област.
Със
заповеди № 173/18.08.2011г и № 201/28.09.2011г. Л. бил освободен от всички
заемани от него длъжности при Варненска и Великопреславска епархия и е следвало
същият да предаде подведомствените му енории на новоназначен служител с
извършване на нарочна ревизия.
Тъй като не била извършена ревизия и енориите не били
предадени от подсъдимия по надлежния ред, със заповед № 270/20.12.2011г.на
Варненска и Великопреславска митрополия било наредено срещу него да се образува
и повдигне църковно наказателно преследване.
По
силата на Устава на Българската православна църква, встъпвайки в длъжност -
енорийски свещеник и председател на църковно настоятелство, подс. Л. бил
материално отговорно лице на всеки отделен храм, като следвало да изготвя
счетоводни документи, които включвали приходна книга, в която в образец 6 се
вписвали приходите на отделната църква, разходна книга, включваща разходите,
които са направени по фактури и касови бонове, инвентарна книга и регистри за
погребения сватби и кръщенета.
С
нотариално заверени пълномощни за всеки отделен църковен храм, подсъдимият Л.
бил упълномощаван от Варненския и Великопреславски Митрополит с права да
представлява църковните настоятелства пред всички държавни и общински служби,
ОСЗГ, АК, съдебни власти и други, във връзка със снабдяване с документи за
собственост - решения на ПК, протоколи за въвод във владение, нотариални актове
и др., касаещи собствеността на църковните недвижими имоти на поверените му
църковни настоятелства, както и технически планове, скици, преписи от документи
и други, да взема мерки и да има грижата да се пазят границите на полските и
горските недвижими имоти, да сключва договори за аренда и /или наем на
църковните имоти, да получава полагащата се рента в пари и / или натура, като
наеми, дивиденти и други.
Притежаваната
от Варненска и Великопреславска Митрополия земеделска земя, бивала отдавана по
наем или аренда на земеделски производители, като това ставало с отделни
договори, сключвани от председателите на църковните настоятелства за всеки
отделен храм, в района в който се намирала недвижимата собственост. За
ползването на земите се изплащала рента на председателя на съответното
настоятелство, който следвало да впише получената сума като приход за
съответния храм.
С
договор от 18.09.2007г кооперация „Мир“ с. Брестак, представлявана от М. Ж. М.
и църковното настоятелството при храм „Св Вмчк Димитрий” при с. Брестак
сключили договор за аренда на 94,952 дка църковна земеделска земя, при арендна
вноска от 30 % от общата продукция. Срока на посочения договор бил продължаван,
съответно на 01.10.2008 г., 01.10.2009 г. и 01.10.2010 г. Дължимите суми по
договора били изплащани на подсъдимия като били съставяни разходни касови
ордери и общо получените суми от рента за целия инкриминиран период били в
размер на 10 645,71 лв.
В касата
на настоятелството подсъдимият не внасял целите получени суми, а част от тях,
като остатъка задържал за себе си.
След
назначаването на подсъдимия на длъжност енорийски свещеник била извършена
ревизия, като към дата 12.03.2007 г. била установена наличност в касата на
настоятелството в размер на 8 434 лв.
От
заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, размера на
отклонените парични средства от страна на Л. са в размер на 2211.71 лв. като
това е разликата между получените суми от рента и отчетената сума по
ревизионните актове.
В
периода 2007-2011 г. църковното настоятелството при храм „Св Възкресение
Господне” в гр. Суворово имало сключени два договора за аренда на собствената
си земеделска земя - договор от 03.05.2011 г. с БГ Агро земеделска компания
ЕООД за аренда на 50,998 дка земеделска земя при арендна вноска от 30лв./дка. Получените
суми от рента за инкриминирания период от подсъдимия били в общ размер от 5992 лв.
На 19.09.2008
г. подсъдимият и земеделски производител Г. Й. Я.гр. Суворово сключили договор
за обработка на земеделски земи, по който била получена от арендата сума в общ
размер на 3356 лева за целия инкриминиран период.
През
2007 год. за заплата на подсъдимия била изразходвана сумата от 50 лв. Той решил
да не отчита всички получени от него суми в настоятелството, а да ги задържи за
себе си. Така за целия инкриминиран период отчел парични средства в общ
размер 2883 лв., а остатъка в размер на
6415 лв. изразходвал за собствени нужди.
На
01.10.2007 год. Земеделска кооперация ’’Съгласие” с. Метличина, представлявана
от М. П. М., сключила договор с църковното настоятелство при храм „Св. Архангел
Михаил” с. Метличина, представлявано от подс.Л. за аренда на 46,998 дка земя
при рента 30% от продукцията, но не по - малко от 15 лв.на дка. Договорът бил
подновен на 10.10.2008 год, като била определена рента от 16лв. На 01.10.2009 год.
договорът бил подновен, на 20.12.2010 год. договорът отново бил подновен, като
била определена рента от 35 лв. на декар. През целият период рентата била
получавана от Л., като той получил и рентата за 2006г, тъй като предходният
председател на настоятелството бил сменен от него през 2007г. От страна на
кооперацията на подсъдимия била изплатена сума от 9130 лева за целия
инкриминиран период, като в касата на настоятелството Л. отчел сумата от 5939 лв.,
а сума в размер на 3191 лева използвал за лични нужди.
На
09.08.2011 г. бил сключен договор между „Радиян 2001”ООД, представлявано от Р.
Ж. Я. и църковното настоятелство на храм „Св Вмчк. Димитър”, с. Ветрино за
аренда за 110,623дка църковна земя. На подс.Л. били изплатени следните суми -
на 15.03.2011 г.- 1375 лв, на 22.03.2011 г.- 275 лв, на 22.03.2011 г.- 925 лв,
на 04.04.2011 г.- 1650 лв. Част от парите били дадени на Л. авансово, тъй като
същия обяснил, че ще извършва ремонт на църковния храм.
На
14.04.2011г „Агроойл”ООД и църковното настоятелство на храма в с. Ветрино
сключили договор за аренда на 110,623 дка земеделска земя при арендна вноска от
35 лв /дка. На подсъдимия била изплатена рента на 14.04.2011г в размер на 2450 лв.
На
21.03.2011 г. „Скай-К”АД и църковното настоятелство на храма в с. Ветрино
сключили договор за аренда на 110,623 дка земя при арендна вноска от 35 лева.
На подсъдимия били изплатени на 21.03.2011 г. сумата от 3595,25лв и на
29.03.2011 г. сумата от 1000 лв. нито една от получените суми подсъдимия не
отчел в касата на храм „Св Вмчк Димитър”, с. Ветрино, като цялата получена сума
от трите дружества в размер на 11 270.25 лв. използвал по свое усмотрение.
На
04.10.2007 г., / подновен с договор от 08.10.2008 г. и 14.01.2009 г./ „Капро-
Петров”'ЕООД, представлявано от К. К. П. сключил договор с църковното
настоятелство на храм „Св Богородица” в с. Кракра, Варненска област за аренда
на земите им в селото. Във връзка с това на подс.Л. била изплатена сумата от
общо 2005 лева за целия инкриминиран период, като от тях отчел сумата от 590
лева , а сумата от 1415 лева използвал по свое усмотрение.
По време
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена нова ССЕ, от
заключението на която се установява, че неотчетени средства има единствено в
касите на храмовете в селата Брестак, Метличина, Кракра и Суворово и нейният
размер е 24 502.96 лв.
Горните факти почиват на събраните доказателства в
досъдебното производство и са били правилно установени от първоинстанционният
съд. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са
послужили за фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база,
първоинстанционният съд е направил
законосъобразни изводи за обективна и субективна съставомерност на деянието на Л.
по обвинението му чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Доколкото
на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду
им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от
настоящата инстанция изцяло.
Настоящият
състав на съда кредитира изцяло събраните по делото гласни доказателства, както
и приобщените такива в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 НПК.
На първо
място във въззивната жалба се излагат твърдения, че неправилно е било
квалифицирано деянието, тъй като подсъдимият няма качеството длъжностно лице.
Настоящият
състав на съда не споделя това възражение на защитата поради няколко
съображения. Варно е, че Л. е сключвал договорите за аренда на църковните земи
по силата на пълномощното, което му е било издадено от Варненския и
Великопреславски митрополит, но в същото време парите от тези договори е
трябвало да постъпват в касите на църковните настоятелства за всеки отделен
храм, където са се намирали тези земи. В същото време с различни заповеди и по
различно време на Варненския и Виликопресравски митрополит Л. е назначен за
енорийски свещеник в гр.Суворово, с.Ветрино, Брестак, Метличина, Червенци,
Генерал колево, Кракра, Добротич, Михалич, Момчилово, Искър Караджа, Караманите
, Бозвелийско, Стафан Краджа, Манастир и гр.Вълчи дол. С начначаването му за
енорийски свещеник, подсъдимият ставал и председател на църковното
настоятелство за всеки отделен храм. По силата на Устава на БПЦ подсъдимият бил
и материално отговорно лице за всеки от храмовете, като следвало да изготвя
необходимите счетоводни документи, които включвали приходна книга, в която се
вписвали приходите на отделния църковен храм, разходна книга, включваща разходите,
които са направени по фактури и касови бонове, инвентарна книга и регистри за
погребения, сватби и кръщенета. Именно тези негови задължения го правят
длъжностно лице по силата на чл.93,т.1, б.Б НК. Вярно е ,че подсъдимият е
сключвал договорите по силата на изрично депозирани му правомощия и
пълномощника не може да бъде длъжностно лице, но разпореждането със средствата
се случва в качеството му на енорийски свещеник и председател на църковното
настоятелство, където вече той осъществява функциите си по силата на трудово
правоотношение и представлява длъжностно
лице.
По тези
изложени съображения съдът намира това възведеното от защитата възражение за
неоснователно.
Във
въззивната жалба и в с.з. защитниците на подсъдимият излягат становище, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че е присвоил за себе си
инкриминираната сума, а простата липса на парични средства не води до наличия
на обективна съставомерност на деянието.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.201 от НК според Р 459-1991-1н.о. се свежда „…до
външнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество,
което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация,
предприятие и пр., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в
свой личен интерес или в интерес на другиго, във всяко противозаконно действие
вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която
владее имуществото…“ /Р 133-1977-2 н.о., Р314-2016-3 н.о./.
Чрез
присвоителното деяние се засяга
възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него, тъй
като присвоеното имущество излиза от патримониума на юридическото лице.
Самото
присвояване се осъществява чрез разпореждане с повереното на длъжностното лице
имущество за пазене или управление в свой личен или чужд интерес /П
3-1970-ПлВС/.
Прави са
защитниците на подсъдимия, че само наличие на липса като факт не е достатъчно
доказателство за присвояване. Становището почива на константната съдебна
практика, илюстрирана чрез Р 8-1990-1 н.о., Р 429-2001-1 н.о., Р 65-2003-2 н.о.
и пр. В настоящето наказателно производство и конкретно в централната му според
чл.7 от НПК съдебна фаза се изясни в детайли
механизмът на разпореждане от страна на подсъдимия с постъпилите в
касите на църквите парични средства. Той е в унисон с фактическото обвинение,
доказателствено доразвивайки неговите съставни.
Но
последно място в жалбата и в съдебно заседание защитниците на подсъдимият излагат
доводи за липса на доказателства, които да установяват съставомерност на
вмененото на подсъдимия деяние, поради което същият следва да бъде оправдан.
Това възражение не се споделя от настоящият състав на съда поради следните
съображения:
От
показанията на свидетелите Д. Х. И., В. Г. В., А. Г. М., И. В. И. ,Й. И. К., И.
Г. Г., Ж. Р. Ж., М. П. М.,Р. Х. А., Д. М. С., П. Р. Я., се установява, че през
инкриминирания период са били арендатори на църковни земи или служители на
Варненска и Великопреславска Митрополия, жители на населените места, в които са
се намирали храмовете за които е отговарял подсъдимия, членове на църковни
настоятелства. Свидетелските им показания са последователни и непротиворечиви и
от тях се установява че подс.Л. , в качеството си на енорийски свещеник е
получавал различни суми в пари и лично се е разпореждал с тях. Част от паричните
суми в действителност са давани за ремонт на храмовете в енорията и за други
разходи необходими за функционирането и работата на църкват, но останалата част
е вземана лично от подсъдимия , който не е отчитал средствата в касите на
храмовете, а ги е задържал за себе си. Подсъдимият е теглил определени парични
суми от банковите сметки на църковните настоятелства, като част от тези суми се
изразходвали по предназначение , а друга част подсъдимия задържал за себе си.
От
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие ССЕ се установява
самият механизъм на присвояване, като Л. в качеството си енорийски свещеник в
гр.Суворово, лично получавал от арендаторите които арендували църковните земи в
енорията парични суми, представляващи рентата дължима за обработваните земи. Вместо
да депозира всички тези средства в касите на съответните храмове/ банковите
сметки на църковните настоятелства/, той задържал част от тях за себе си и се
разпореждал с тях не за нуждите на храмовете.
Защитникът
на подсъдимият в с.з. заявява, че показанията на свидетелите са тълкувани
едностранно, тъй като не са коментирани фактите, установяващи, че са правени
ремонти на част от църквите, че са разходвани средства за църковни празници,
библии, неделни училища на децата и т.н.
Вярно е,
че по делото са налице данни за извършен ремонт на църквата в с.Добротич, но от
показанията на св. Я. Д. /кмет на селото/ и М. И. /клисар в църквата на същото
село/ се установява, че през инкриминирания период действително е имало намерение
да бъде извършен ремонт на църквата, но реално такъв не е направен. Д.
обяснява, че по нейна инициатива са направени постъпки за отпускане на средства
от МС за ремонт на църквата и реално са постъпили 7000 лв. за това, но по
времето на подсъдимият реално е бил открит покрива, различни хора са се
представяли като майстори, но заявявали, че не им е плащано от подсъдимия и
нищо не е било сторено, дори са нанесени повече щети, предвид обстоятелството,
че църквата е стояло без покрив и е била оставане на влиянието на атмосферните
условия. За същия този ремонт пари е дарил и св.Д. В., като е предоставил
сумата на подсъдимия, но какво е станало с тази сума не е ясно, тъй като реално
ремонта е бил извършен доста по-късно с пари по европейски програми, като
междувременно В. е дарил и 1500 керемиди за покрива, за да бъде покрита
църквата до ремонтирането й. Реално за започнатият ремонт от подсъдимият не е
имало никакви строителни книжа, всичко което е направил е било некачествено и
без разрешение от Митрополията, което и било в нарушение на установените
правила.
За така
наречения ремонт в църквата в с.Брестак също липсват каквито и да било книжа,
както се установява от разпита на свидетеля Н. В. В., който работи като техник
инвеститор ски контрол към Митрополията. И в този случай не е сторено нищо по
правилата за отпочването на този ремонт. Комисията, извършила проверка по-късно
е установила ремонтни дейности за около 1000 лв., а на фирма е била приведена
сума от 20 000 лв., като представителя на тази фирма Калин на епархийски съвет
е обяснил, че е задържал 15 000 лв. за себе си, тъй като подсъдимият имал
задължения към него и смятал с останалите 5 000 лв. да извърши ремонта, което
така и не станало.
От
показанията на св.И. И. се установява, че рускоговорящ чужденец е ходил в
църквата в с.Брестак и е обяснил, че е дал за ремонта 20 000 лв., но установил,
че нищо не е било направено. Това се потвърждава и от показанията на св.Р.К.,
която обяснява, че Н. Г. и Н. Т. са превели за ремонта на църквата в с.Брестак
23000 лв., а на ръка на подсъдимия предоставяли и други суми, но ремонт не е
извършен.
От
показанията на Н. Я. се установява, че за ремонта на църквата в с.Червенци са
отпуснати средства от Дирекцията по вероизповеданията и 5000 лв. са
предоставени от църквата в с.Брестак.
От
всички тези обстоятелства реално се установява, че в нито един от посочените
храмове не е извършен ремонт, за който пари да са използвани от самите храмове,
т.е. подсъдимият не може да оправдае разходването на средства по правомерен
начин.
Категорично
по делото се установява, че не е водено необходимото счетоводство, дори от
показанията на св.И.Г.-финансов ревизор във ВВМ, се изяснява, че подсъдимият е
водил двойно счетоводство, като е имал два отделни кочана за приходи и е давал
разписки на арендаторите с едни суми и номера, а в счетоводството на храмовете
е отчитал разписки с други суми и номера. Всичко това е било единствено с цел
да се улеснят присвоителните му действия, като колкото по неизрядно е било
воденото от него счетоводство, толкова по лесно е било укриването на присвоителните
действия и съответно по-трудно е било установяването им.
В с.з.
защитниците на подсъдимия са възразили, че по делото е установено от
свидетелски показания, че са били организирани църковни празници, правени са
неделни училища, купувани са библии и тези средства не са взети под внимание
при разглеждане на делото.
Действително
по делото показания е депозирала Д. С., която е обяснила, че са правени
църковни празници, но в същото време тя обяснява, че за това е имало дарители и
дори на църквата е поставян списък с дарителите, за да ги знаят хората, така че
в тази насока не може да се приеме, че подсъдимият е изразходвал средства на
съответната църква.
Същата
свидетелка заявява, че от дома на Л. е била извършена кражба, като той й
заявил, че са открадната 3 000 лв., но няма никакви доказателства, че това са
били църковни пари, на коя църква са били, още повече, че всички разпитани
свидетели, запознати с църковните дела изясняват, че парите на църквите са били
в банкови сметки, а в самите църкви са държани малки суми. Имало ли е някакви
църковни пари в дома на подсъдимия и били ли са те предмет на кражба е без
значение за крайния резултат по делото, тъй като реално такива пари е нямало
как да се намират на това място.
По
отношение на твърденията на тази свидетелка, че се е случвало подсъдимият да
посреща Митрополита на ВВМ и да дава почерпки в негова част, самата свидетелка
твърди, че не знае откъде са били парите за това. Независимо обаче от
твърденията на тази свидетелка, съдът намира, че тези почерпки за ирелевантни
за делото, тъй като в случай, че подсъдимият е решил да дава почерпки за свои
приятели или началници, то е следвало да прецени откъде ще осигури нужните му
пари, като това не може да става с предоставените му за разпореждане служебни
средства.
Св.Н. Н.
също излага твърдения, че е било организирано неделно училище за децата, на което
са предлагани лакомства и сок и са били закупени библии. В случай, че това е
било направено, то следва да има необходимите първични счетоводни документи,
които да удостоверяват тези разходи. След като няма документи, не може да се
приеме, че такъв разход е бил направен.
По
всички изложени съображения настоящият състав на съда намира, че от обективна
страна, с оглед събраните по делото доказателства, се установява извършването
на вмененото на Л. деяние.
То се
изразява до вътрешнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му
имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена
организация , предприятие и др./ в случая Варненска и Великопреславска
Митрополия/, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в свой
личен интерес или в интерес на другиго. В конкретния случай подс.Л. е получавал
парични средства от ренти на църковни земи в поверените му енории, като част от
средствата е задържал и потребил за себе си, вместо да ги вложи в бюджетите на
храмовете за които е отговарял като енорийски свещеник.
Деянието
се установява и от субективна страна, като съдът намира, че е осъществено с
пряк умисъл. Интелектуалния момент на умисъла за длъжностно присвояване е
включвал в себе си съзнание у подс.Л. , че предметът на престъплението – в
случая парични средства от рента са чужди вещи, те са му връчени да ги пази и
да ги управлява, като той се е разпоредил с тях не по предвидения ред и с
действията си е целял именно тази краен резултат. Л. е съзнавал , че се
разпорежда в собствен интерес с вещи връчени му във връзка със службата и
осъществява това действие в нарушение на служебната си компетентност.
За
изясняване на обективната истина по делото по време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е назначена повторона ССЕ, от заключението на която се
установява какви парични средства са постъпили в храмовете от енорията поверена
на подс.Л. и с какъв произход са средствата, направена е съпоставка между
получените от подсъдимия средства и отчетените в касите на храмовете, направен
е анализ на направените разходи и е изчислено началното и крайното салдо при
всеки един от храмовете. Установява се, че общата сума на средствата неотчетени
от страна на подсъдимия в касите на храмовете в селата Брестак , Метличина ,
Кракра, Ветрино и гр.Суворово възлиза на 24 502.96 лв.
Първоинстанционният
съд е изложил подробни доводи относно квалифициращите елементи продължавано
престъпление и големи размери. Тези съображения напълно се приемат от
настоящата инстанция, която счета, че се установяват от събраните по делото
доказателства, поради което няма да бъдат преповтаряне отново.
Въззивният
съд намира, че правилно е бил постановен оправдателен диспозитив за
инкриминираната сума над 24 502.96 лв. до първоначално възведената от прокурора
- 57 841.78 лв., тъй като за присвояването на такава сума по делото липсват
доказателства.
Поведението
на подсъдимият е необмислимо на плоскостта на чл.14 от НК. В съзнанието му е
имало представа за фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, изводимо от коментираните по-горе доказателствени източници.
Изложените
по-горе доказателствени съждения позволяват позитивен извод за наличие на
интелектуалния елемент на прекия умисъл. В съзнанието на подс.Л. е съществувала
представа за фактическия състав на престъплението – деяние, причинна връзка,
резултат и неговата обществена опасност. С разнообразните похвати за създаване
на липси и установения механизъм на разходване на чуждото имущество в период на
няколко години е защитим изводът относно наличието на волевия елемент на прекия умисъл за
квалифицираното длъжностно присвояване.
С оглед задължението за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция стори това и в частта
на наложеното наказание, като намира, че първоинстанционния съд е обсъдил
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и правилно е определил
наказание в минималния, предвиден в разпоредбата на закона размер, като тези
негови изводи напълно се споделят от въззивния съд и няма да бъдат преповтаряни
отново.
Като съобрази всичко изложено до
момента, настоящият състав на съда намира, че атакуваната присъда не страда от
пороци, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърдена изцяло.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, които да
водят до отмяна на атакуваният съдебен акт.
По изложените съображения съставът на
Окръжния съд като въззивна инстанция и на осн.чл.338 НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Девненския
районен съд, ІІІ състав, постановена на 18.04.2019 год. по НОХД № 112/2018 год.
Решението
не подлежи на касационна проверка на осн.чл.346 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: