№ 46
гр. Плевен, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430105043 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против К. П. К. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за следните суми: 617,02 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021 г., 63,16 лв. мораторна лихва
за периода от 03.01.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.04.2021 г.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2018г. до 28.02.2021 г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на 617,02 лв. Навеждат
1
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 63,16 лв. за периода от 03.01.2019 г. до 05.04.2021 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.***, в което била издадена заповед за
изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били
дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на
вземанията му спрямо длъжника К.К..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 617,02 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021г. и сумата от 63,16лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 03.01.2019г. до 05.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. *** до окончателното изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата К.К., чрез назначения особен представител адв.И.Н. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на нот.акт за учредяване на договорна ипотека
*** на нотариус при *** се установява, че към 31.03.1992г. процесния имот е
бил притежаван в режим на СИО от ответницата К.К. и ***, с който е била в
сключен граждански брак към същия момент.
От представения препис на молба от 19.01.2001г., изходяща от
ответницата и адресирана до ищеца се установява, че на сочената дата е
2
уведомила доставчика на топлинна енергия, че е собственик на процесния
имот, върху който била придобила и правата на *** с договор от ***, като е
поискала откриване на партида на нейно име за заплащане на отопление и
топла вода.
Видно е от представения препис на искане от ЧСИ за вписване на
възбрана върху процесния имот по изп.дело №***, че срещу имота е било
насочено принудително изпълнение за задължения на ответницата и след
извършена проверка и преценка, че е собственик на вещта е била вписана
възбрана на 13.01.2021г.
От приложените преписи на Протокол от общо събрание от 28.06.2002г.
на етажните собственици в сградата, в която се намира процесния имот,
Договор от 02.08.2002г., сключен между *** и Етажната собственост, както и
Споразумителни протоколи от 18.09.2002г. се установява, че процесния
апартамент се намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна
енергия от ***, а за фирма, извършваща дяловото разпределение на
доставената енергия е била избрана ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, водена на името на ответницата К.К., че за периода от 01.11.2018г. до
28.02.2021г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на
617,02лв., от които 347,22лв. за отопление без ИРУ – в баня с щранг-лира;
256,58лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 13,22лв. за
услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 63,16лв. за периода от
03.01.2019г. до 05.04.2021г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата е
заявила през 2001г. пред ответника, че е собственик на процесния имот,
искайки откриване на партида на нейно име за заплащане стойността на
3
доставяната до него топлинна енергия. Нито се твърди нито се доказва
последващо разпореждане с имота от страна на ответницата. Напротив,
установи се, че през 2021г. е била вписана възбрана върху него след
установяване, че ответницата е негов собственик и при насочено
принудително изпълнение за нейни задължения. Ето защо, съдът приема, че
през релевантния период тя е била собственик на процесния имот,
представляващ ***
Съдът приема също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
Установи се, че към 2002г. етажната собственост, в която се намира
процесния имот е била присъединена по волята на мнозинството към
топлопреносната мрежа. Последващото прекъсване на топлоснабдяването
може да стане единствено с писмено решение на мнозинството на
собствениците на имоти в етажната собственост и то по никакъв начин не
зависи от срока на сключения договор с фирмата за дялово разпределение.
Не се твърди от ответницата и не се установява вземането на такова решение
от етажната собственост за прекъсване на топлоснабдяването след 2002г.
С оглед установеното, че имота на ответницата се намира в
топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия. Следва да се посочи също така, че
съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот
4
през претендирания период от време от 01.11.2018г. до 28.02.2021г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата е
заявила през 2001г. пред ответника, че е собственик на процесния имот,
искайки откриване на партида на нейно име за заплащане стойността на
доставяната до него топлинна енергия. Нито се твърди нито се доказва
последващо разпореждане с имота от страна на ответницата. Напротив,
установи се, че през 2021г. е била вписана възбрана върху него след
установяване, че ответницата е негов собственик и при насочено
принудително изпълнение за нейни задължения. Ето защо, съдът приема, че
през релевантния период тя е била собственик на процесния имот,
представляващ ***
Съдът приема също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
Установи се, че към 2002г. етажната собственост, в която се намира
процесния имот е била присъединена по волята на мнозинството към
топлопреносната мрежа. Последващото прекъсване на топлоснабдяването
може да стане единствено с писмено решение на мнозинството на
собствениците на имоти в етажната собственост и то по никакъв начин не
зависи от срока на сключения договор с фирмата за дялово разпределение.
Не се твърди от ответницата и не се установява вземането на такова решение
от етажната собственост за прекъсване на топлоснабдяването след 2002г.
С оглед установеното, че имота на ответницата се намира в
топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия. Следва да се посочи също така, че
съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
5
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот
през претендирания период от време от 01.11.2018г. до 28.02.2021г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 617,02лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 63,16лв.
за процесния период от 03.01.2019г. до 05.04.2021г.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответницата за процесните суми: 617,02лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 28.02.2021г. и 63,16лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.01.2019г. до 05.04.2021г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв., които са
изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На същото основание са дължими
изцяло и направените в исковото производство разноски, които са в размер на
25лв. за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско взнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
и 300лв. за възнаграждение на особен представител или общо 425лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
К. П. К. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 617,02лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 28.02.2021г. и сумата от 63,16 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.01.2019г. до 05.04.2021г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение №*** по ч.гр.д.***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 13.04.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. П. К. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 425лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7