Решение по дело №242/2022 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       429                                 31.03.2022 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,            XIX-ти административен състав,

на седемнадесети март                          две хиляди двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря  К.Л.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 242 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, срещу решение № 260050 от 19.10.2021 г., постановено по НАХД № 56/2021 по описа на Районен съд – Карнобат, с което е отменено наказателно постановление №14/08.02.2021 г., издадено от Директора на БДЧР, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, община Бургас, област Бургас, ж.к.“Победа“, ул.„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т.за нарушение на чл.53, ал.4, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.

В касационната жалба се излагат фактите по установяване на нарушението. Сочи се, че същото е доказано, тъй като водовземането от „ВиК“ ЕАД - гр. Бургас на водни количества от язовир „Камчия“ за месец юли 2020 г. възлиза на 5 389 261 м3 вода, при разрешени с месечния график 4 500 000 м3, което е превишаване с 889 261 м3. Според жалбоподателя тези количества вода са правилно изчислени, въз основа на измерванията на сертифицирани разходомерни устройства.Посочва, че дефиниция „технологична вода“ няма и няма законово изискване да бъде отделена от общото количество вода, водовзето от водния обект. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба не възразява да бъде даден ход на делото и поддържа искането за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.

Ответникът по касация, не се явява, редовно призован с представлява от управителя. В писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения, според които първоинстанционното решение е правилно и иска същото да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за основателност на оспорването. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е отменил наказателно постановление №14/08.02.2021 г., издадено от Директора на БДЧР, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за нарушение на чл.53, ал.4, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.

За да постанови решението, съдът е приел, че административно-наказващият орган не е доказал осъществяването на нарушението по чл.53, ал.4 т.3 от ЗВ, поради което жалбоподателят е санкциониран неправилно. След като подробно е разгледал и обсъдил назначената по делото СТЕ е приел, че измервателното устройство  „Flowsonic FS 103“ е сертифициран от БИМ уред годен да измерва иззетите количества вода, но не е монтиран правилно, при определяне на иззетото количество вода ВиК ЕАД Бургас не е взел предвид технологичната вода, която следва да се приспадне, както и че отчитането на водата за ВиК Варна не следва да е при измервателното устройство „Аспарухово“, а в ГРШ „Китка“. Направил е извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че „ВиК“ ЕАД - Бургас е титуляр на Разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите (МОСВ), изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. на министъра на ОСВ и продължено с Решение № 163/08.09.2020 г. на министъра на ОСВ, за водовземане от повърхностен воден обект язовир „Камчия“, с цел питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол.

 Ежемесечно  министърът на ОСВ определя месечен график за използване на водите по язовирите и определя лимит за всеки язовир и за всяка област, като от язовир „Камчия“ за месец юли 2020 г. е определен общ разход от 7,520 млн. м3 вода за питейно-битово водоснабдяване, от които 3,000 млн. м3 за питейно-битово водоснабдяване на град Варна, 4,500 млн. м3 за питейно-битово водоснабдяване на град Бургас и 0,020 млн.м3 за питейно-битово водоснабдяване на селата Мокрен и Пъдарево, област Сливен. Административно-наказващият орган е установил за месец юли 2020 г. превишаване с 889 261 м3 на водоползването от страна на „В и К“-Бургас.

Спорът по делото е относно достоверността на направените измервания на иззетите водни количества от „В и К“-Бургас.

Наказващият орган в касационната жалба отново посочва, че  измерването на иззетите водни количества от В и К-Бургас е извършено, като са взети показанията на разходомерните устройства на всички останали ползватели, с изключение на жалбоподателя, като използваните водни количества от последния са определени като разлика между показания на ИУ на МВЕЦ Камчия и тези на В и К-Варна и В и К –Сливен. Показанията на измервателните устройства В и К-Бургас  на вход ПСПВ Камчия /през закрити канали Паршал 1 и 2/ и на изход ПСПВ Камчия не са приети за достоверни, предвид че разходомерите Mainstream AV –Floumeter не отговарят на изискванията на чл.194а от ЗВ и т.1, Раздел „Условия на водовземането“ към Решение № 256/17.08.2010г. за изменение на разрешително №0308/20.05.2004г.

Ответникът по жалбата сочи, че местоположението на измервателното устройство, монтирано преди ВЕЦ Камчия е с неизпълнени изисквания за монтаж. Измерването на количеството вода за област Варна следва да бъде извършено не по измервателното устройство, монтирано на разпределителната шахта Аспарухово в с. Аспарухово, а по уред, монтиран на главна разпределителна шахта Китка при измервателен пункт Дъскотна. Участъкът е с дължина 40 км., предаден за стопанисване през 1974г. на В и К Варна и е в лошо състояние. Според тях измерването на водата е следвало да се осъществи не по ИУ, монтиран при ВЕЦ Камчия, а от ИУ на вход на ПСПВ Камчия.

  За изясняване на този спор първоинстанционният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, от която се установява следното:.

С измервателното устройство на входа на ВЕЦ "Камчия“ не е възможно да се измерят иззетите количества вода, когато тя не работи, защото измервателно истройство /ИУ/ е монтирано на байпасна връзка с диаметър 1800 мм и липсва монтирано ИУ на деривацията, която е с диаметър 2400 мм. На тази байпасна връзка е монтиран разходомера „Flowsonic FS 103“ - ултразвуков разходомер, но не са спазени  изискванията на  производителя при монтажа.

Разходомер Mainstream AV -Floumeter, монтирани на вход ПСПВ отчитат количествата преминали води през закритите канали „Паршал" 1 и 2, но не са вписани в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и са без оценено съответствие със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите, поради което не подлежат на метрологичен контрол и не подлежат на първоначална и последваща проверка от БИМ (Български институт по метрология). Водомерните корита тип Паршал са предназначени за измерване на водни дебити в открити канали, а каналите са закрити.

Точността на измерване на водния поток при разходомера Flowsonic FS 103 и тази на водомерните корита „Паршал" е при отношение 1,5/1,5 = 1 , което означава ,че Flowsonic FS 103 и „Паршал" измерват с приблизително еднаква точност. Подадената сурова вода и отчетена от измервателните устройства, монтирани на двата канала тип „Паршал" за м.юли 2020г е 7 399 000куб.м. За пречистването на това водно количество е ползвана вода за технологични нужди 317 000 куб.м.

Данните за ВиК Варна са отчетени от ИУ „Аспарухово", което не е правилно, същите следва да се отчитат от ИУ на ГРШ „Китка".

Вещото лице се позовава на справка, изготвена от ВиК Варна на 06.10.2020г. с показанията на измервателно устройство на РШ „Аспарухово" УЗР Flowsonic S/N 570/2019 за месеците юни, юли и август 2020г. Според нея подадените количества за ВиК Бургас са - 4 412 480 куб.м., като след приспадане на технологичната вода иззетите водни количества от жалбоподателя са 4 095 480 куб.м., което е под лимита 4 500 000 куб.м. Съдът намира изготвеното заключение за обективно, пълно и изцяло възприема направените в него изводи.

От изложеното до тук не се установява по безспорен начин, че „Водоснабдяване и канализация“  ЕАД е надвишило разрешените водни количества от язовир Камчия за месец юли 2020г. , определен с графика по чл. 53, ал. 1, т.3  от ЗВ, тъй като измервателните уреди са нерегистрирани, не са спазени изискванията за монтажа им, или условията, при които следва да се извърши измерването, както и не е приспадната „технологичната вода“. За всяко едно от измервателните съоръжения се установява недостоверност на измереното количество вода за питейно битови нужди, по подробно изложените по-горе съображения, поради което не се доказва основния релевантен елемент от вмененото неизпълнение на задълженията към Държавата в чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, а решението на Районен съд – Карнобат правилно и следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.

 

 Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260050 от 19.10.2021 г., постановено по НАХД № 56/2021 по описа на Районен съд – Карнобат.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********,  разноски в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                       2.