Р Е Ш Е Н И
Е № 262188
гр. Пловдив, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, 6 граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди
двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ИВАНОВ
при секретаря МАРИНА КОНДАРЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13220 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против Р.П.Х.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба е посочено, че с
договор за потребителски кредит с номер PLUS – *** от *** на ответницата бил отпуснат паричен
кредит в размер на 5 546 лв. за срок от 84 месеца. Кредитът следвало да бъде
изплатен на 84 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 123.14 лв., като в
договора била посочена и общата стойност на плащанията. Твърди се, че сумата,
предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с
което ищецът е изпълнил задължението си по него. Посочено е, че на основание
чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Длъжникът преустановил плащанията на вноските по
договора на ***. На основание чл.5 от договора, вземането на ищеца станало
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в случая била ***, от която дата вземането на ищеца било ликвидно и
изискуемо в пълния му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не били
извършвани погашения по дълга, било подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство,
по ч.гр.дело № ***/***г., като във
връзка с дадени от съда указания по цитираното дело, се и предявяват настоящите
искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да
се приеме за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответника в
размер на сумите от 246.16 лв. главница, 119.05 лв. мораторна лихва за периода
от 30.08.2015г. до 16.07.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на дължимите суми. Претендирани са направените по
делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по
опис. Направено е искане за прилагане на ч.гр.дело № ***/***г.
Предвид
липсата на плащане, ищецът подал за същите заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като по образуваното ч.гр.дело № ***/***г.., против длъжника била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – ***
г. до окончателното плащане и разноски. Доколкото заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли
се за уважаването им. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в молба преди първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане
за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за
датата на първото съдебно заседание на основание лично. Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
Договор за потребителски паричен кредит;
покана, извлечение по кредит, се прави извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове
да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане
на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
24.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата
страна, като доколкото се касае за производство по чл. 422 ГПК, настоящият
съдебен състав следва да се произнесе по разноските в заповедното и исковото
производство. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 225 лева, представляваща разноски за държавна такса /125 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение /100 лева/ в исковото производство, и сумата в размер на 75
лева, представляваща разноски за държавна такса /25лева/ и юрисконсултско
възнаграждение /50 лева/ в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Р.П.Х., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, Сгр. 14, следните суми: от 246,16 лева главница,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски заем PLUS – *** от ***., сключен между страните, 119.05 лева-
мораторна лихва за периода от 30.08.2015г. до 16.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – *** г.
ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата в размер на 125
лева, представляваща разноски по ч.гр.дело № ***/***г г. по описа на Районен
съд Пловдив..
ОСЪЖДА Р.П.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, сумата в размер на 225
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Х.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.