№ 6
гр. Враца, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420200812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. Й., гр. Враца, срещу Наказателно
постановление (НП) №21-0967-001052/13.07.2021 г., издадено от началник
група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.183,
ал.4, т.6 ЗДвП и чл.181, т.1 ЗДвП, за нарушения по чл.104А ЗДвП и чл.147,
ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени две глоби в размер на по 50,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като
не е извършено описаното в него нарушение по чл.104А ЗДвП, както и
поради това, че НП не съдържа мотиви. При това се моли за неговата отмяна.
В съдебното производство жалбоподателят се явява лично, поддържа
жалбата и прави искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови доказателства –
разпитани са свидетелите Т. Т., Я. Й. и И. И..
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 29.06.2021 г., около 09:45 часа, жалбоподателят управлявал
собствения си товарен автомобил Пежо 2008 с рег. №****ВН. Той се движел
по ул. Кръстьо Българията в гр. Враца и говорел по телефона със св. И. И.. До
№2 същият бил спрян за проверка от св. Т. Т. и Я. Й. – мл. автоконтрольори
при сектор ПП Враца към ОДМВР Враца. В хода на проверката св. Т. Т. и Я.
1
Й. установили, че жалбоподателят разговаря по телефона докато управлява
автомобила си, като констатирал, че не ползва устройство, позволяващо
употребата на телефон без използването на ръцете. Установил също, че
автомобилът не е премилан технически преглед. За установеното св. Т. Т.
съставил АУАН №447471, в който вписал, че жалбоподателят е извършил
нарушения по чл.104А ЗДвП и по чл.147, ал.1 ЗДвП. АУАН е връчен на
жалбоподателят, като в него е вписано, че нарушителят няма възражения.
Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършените деяния и посочване като нарушени разпоредбата на чл.104А
ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП, на 13.07.2021 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП и
чл.181, т.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени две глоби в размер на по
50,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото свидетели И. И., Т. Т. и Я. Й., както и от събраните по делото писмени
материали. От показанията на тримата свидетели се установява, че докато е
управлявал автомобила си жалбоподателят е разговарял по телефона със св.
И. И.. Св. Т. Т. и Я. Й. твърдят още, че жалбоподателят е ползвал телефона си
без устройство, позволяващо използването без употреба на ръце. Единствено
св. И. И. твърди, че разговорът е проведен чрез Bluetooth, но свидетелят не е
очевидец на случилото се и заявеното от него се явява в разрез с твърдяното
от двамата очевидци Т. Т. и Я. Й.. При това съдът се отнесе с доверие към
показанията на служителите на ОДМВР Враца. Установява се също, че
управляваният от жалбоподателят автомобил не е бил преминал на
технически преглед. Съдът се довери на коментираните показания.
Съдът кредитира и останалите доказателства по делото. Но доколкото
доказателствената съвкупност е непротиворечива по отношение на фактите,
подлежащи на доказване, съдът намира, че по-прецизното им обсъждане е
ненужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е
съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление в обжалваната му част е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаните нарушения кореспондират изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са
2
описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, начина на
констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното
НП, съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна
еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 29.06.2021 г., около
09:45 часа, в гр. Враца, по ул. Кръстьо Българията, при №2, жалбоподателят е
управлявал собствения си товарен автомобил Пежо 2008 с рег. №****ВН и е
ползвал мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо
използването му без употреба на ръце. С това от обективна страна същият е
извършил нарушение по чл.104А ЗДвП. Нарушена е и нормата на чл.147, ал.1
ЗДвП, тъй като се установи, че управляваният от жалбоподателят автомобил
не е бил преминал технически преглед.
Осъщественото от жалбоподателя е и субективно съставомерно.
Същият е съзнавал, че при управление на автомобила си не може да ползва
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без ползване
на ръце. Съзнавал е и общественоопасните последици от това си поведение,
при което нарушението по чл.104А ЗДвП е извършено виновно. Виновно е
извършено и нарушението по чл.147, ал.1 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е
съзнавал, че е длъжен да представи автомобила си на технически преглед, но
не е сторил това.
Възприемайки, че е налице обективна и субективна съставомерност на
деянията, съдът разгледа възраженията на жалбоподателя. Счете обаче,
същите за неоснователни, тъй като от показанията на св. Т. Т. и Я. Й. се
установява, че по време на управление на автомобила си, жалбоподателят е
ползвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без
ръце. От изискания и приложен по делото запис от камера, монтирана на пл.
Софроний Врачански, не се установява какво се е случило в автомобила
преди и по време на проверката, както и не се установяват обстоятелствата
около проверката. При това съдът приема, че наведените в жалбата твърдения
остават недоказани и не могат да обосноват отмяна на санкционния акт.
Налице е яснота както на фактическото, така и на юридическото обвинение,
при което правото на защита на нарушителя е възможно да се реализира в
пълнота и не се констатират каквито и да е процесуални нарушения.
Съдът изследва НП и в санкционната му част. В хода на това изследване
настоящата инстанция прие, че приложението на чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е
правилно. Съгласно действащата редакция на разпоредбата се налага глоба в
размер на 50 лв. на водач, който ползва мобилен телефон без наличието на
устройство, позволяващо използването му без употреба на ръце. В процесния
случай жалбоподателят е санкциониран с глоба в абсолютно предвидения
3
размер, при което съдът не може да извършва преценка за нейната
съответност на извършеното. Единствено следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.28 ЗАНН не намира приложение, тъй като разглежданото
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид и не се установява наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно е приложението и на санкционната норма на чл.181, т.1 ЗДвП.
Съгласно редакцията на разпоредбата, който не представи превозното си
средство на технически преглед се наказва с глоба в размер на 50 лв. И тази
санкция е в абсолютно предвиден от законодателя размер и съдът не може да
извършва преценка за нейната съответност на извършеното.
По изложените съображения НП като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0967-
001052/13.07.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор
ПП Враца, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП и чл.181, т.1 ЗДвП, за
нарушения по чл.104А ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП, на В. Г. Й., гр. Враца, са
наложени две глоби в размер на по 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4