МОТИВИ към присъда №39/03.10.2016г. по НОХД №400/2016г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимият Н.Б.Б. *** и същия
предадена на съд за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, а именно това, че през месец юни
2015г. в с. Поповица, обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима
вещ – товарен автомобил „Тойота Лайт Аис“ с рег. № РВ 0694 КВ, на стойност
1100.00 лева, собственост на И.К.Х., ЕГН **********, която владеел.
Преди даване ход
на делото на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимия се призна за виновен, като изцяло призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част обвинителният акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят
на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита
същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството се води по реда
на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия, както и липсата на предишни осъждания, да му се наложи наказание, което да бъдат „Лишаване от свобода“ в размер на три
месеца. Според прокурора,
изпълнението на така наложеното наказание, на
основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за срок от три години, като по
този начин ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Защитника на
подсъдимия-адв. Г.Д., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна,
като не оспорва правната квалификация на повдигнатото спрямо неговия подзащитен
обвинение. Изтъквайки наличните смекчаващи вината обстоятелства, той намира, че
спрямо подс. Б. следва да се определи минимално
наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от НК.
Подс. Н.Б.Б. се признава
за виновен, съжалява за случилото се. По същество моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди
на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК
всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
направено от страна на подсъдимия,
направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното
производство, показанията на свидетелите И.К.Х., И.С.Р., Е.Т.К., С.Д. А. и Б.Н.
Б., като взе предвид и заключението на инж. П.К.С. по назначената по делото Авто-оценъчна
експертиза и писмените доказателства по делото и веществените такива, както и
приложените характеристична справка (от л.49 от ДП), справки за съдимост (лист 51
от ДП) и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Н.Б.Б. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
управител на „Вани НБ“ ЕООД - Пловдив, с адрес по лична карта в гр. Пловдив, жк
„Тракия“ № 140, ет.7, ап.23, с настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б. призна изцяло
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
През 2010г. свидетелят И.К.Х.
притежавал товарен автомобил „Тойота Лайт Аис“ с ДК № РВ 0694 КВ. По същото
време подсъдимият Н.Б. имал сервиз за автомобили в с. Поповица, обл.Пловдив, ,
находящ се зад бензиностанция „Вани Оил“. В този сервиз
работел като монтьор свидетелят Б.Н. Б.-син на подсъдимия.
Поради възникнала повреда в автомобила, на неустановена дата и месец, през
2010г. св. И.Х. транспортирал МПС-то в сервиза, като го предал на подсъдимия заедно
с ключовете и със свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ част I. Двамата се уговорили подс.
Б. да установи повредата на автомобила, да провери стойността на частите, които
подлежат на смяна и след това да се видят. След известно време св.И.Х. посетил
сервиза и след разговор с подс. Н.Б., двамата се разбрали да продължат с търсенето
на резервните части, като междувременно да изтеглят автомобила извън сервиза,
като същия остане в съседен имот, също собственост на подсъдимия. В резултат на
уговорката, автомобила бил изтеглен навн. Изминал известен период, през който
те не успели да намерят нужните части.
В имота, извън сервиза, товарния
автомобил на св. Х. престоял до месец юни 2015г. Междувременно подс.Н.Б. се
свързал със св. Е.Т.К. – управител на „Евметал“ ЕООД гр.Садово, ул. „Ангел
Кънчев“ № 2, което дружество се занимавало с изкупуване на черни и цветни
метали и излезли от употреба /бракувани/ МПС. Дейността на дружеството се
извършвала в кв.XIII-производствени дейности, северно от гр.Садово. На
08.06.2015 г. около 11.00 ч. подс.Н.Б. отишъл в пункта и предложил на св.е. К.
да закупи товарния автомобил „Тойота Лайт Аис“ с ДК№ РВ 0694 КВ, като ѝ
заявил, че автомобила е негов. Той й казал също така, че превозното средство е
бракувано, като съхранява от около 4-5 години на бензиностанция, негова собственост, намираща
се между селата Поповица и Милево. Малко след това, около 12.00 ч. св.К. изпратила
св .И.С.Р. – работник в пункта да натовари на платформа автомобила, който подс.Б.
поискал да продаде за скрап и да го докара в пункта. С помощта на подс.Б., св.Р.
натоварил автомобила на платформата и го откарал в пункта, като подс.Б. го
следвал с личния си автомобил. Там в присъствието на св.К. автомобилът, който
бил без регистрационни табели, бил претеглен от св.С.Д. А. – работеща като „кантарджия“
в „Евметал“ ЕООД гр.Садово. Тъй като подс. Б. не носел документи за автомобила,
св.К. му заявила, че няма как да го закупи. След като подс.Б. обещал и уверил св.К.,
че до 2-3 дни ще донесе документите за автомобила, при което последната му
заплатила като капаро сумата от 260 лв. Подс. Б. взел парите и оставил
автомобила на пункта. В последствие св.К. неколкократно търсила по телефона подс.
Б., но последният отново бил уклончив и я уверил, че в кратък срок ще представи документите за
автомобила. Междувременно подс. Б. в отсъствие на св.К. посетил пункта и искал
информация от служителите кога автомобила ще бъде разкомплектован. До
17.06.2015 г. подс. Б. не занесъл в пункта необходимите документи, поради което
св. К. потърсила съдействие от служители на Полицейски участък /ПУ/ гр. Садово,
при РУ на МВР гр.Асеновград.
Междувременно на
09.06.2015 г. св.И.Х. минал покрай паркинга, на който бил оставен за
ремонт автомобила му „Тойота Лайт Аис“ и установил, че същия липсва. Тъй като
не е бил уведомен за предприетите от страна подс.Б. действия, веднага подал
сигнал за случилото се в ПУ Садово, а на следващия ден депозирал и заявление, в
което посочил, че автомобила е предмет на кражба.
След като св.К. уведомила
полицейските служители от Участък Садово, след справка било установено, че за
автомобила има подаден заявителски материал, че е предмет на кражба. С
разпореждане на полицейски орган от 17.06.2015 г. било разпоредено на св.е. К.
да съхранява товарния автомобил до установяване на собствеността му. По случая било
извършена проверка, при която се установило, че св.И.Х. не е бил уведомен и не
е давал съгласието си на подс.Б. за предаването на автомобила в пункта. Въз
основа на резултатите от проверката било образувано и досъдебно производство. Придружен
от полицейски служител от УП-Садово, впоследствие св.И.Х. посетил пункта за
изкупуване на метали, като там разпознал автомобила си. Същия се оказал бил без
регистрационни табели.
За нуждите на
разследването с протокол за доброволно предаване от 18.06.2015 г. /лист 18 от
ДП/ св.К. предала на органите на
Полицията компактдиск /СД/, /лист 42 от ДП/ съдържащ записи от охранителните
камери относно предаването на товарния автомобил от подс.Б. и посещенията на
същия в пункта.
В хода на разследването бил
извършен оглед на веществено доказателство /компактдиск/, отразен в протокол
/лист 41 от ДП/, от който се установяват съответните обстоятелства във връзка с
престъплението.
От заключението на назначената по досъдебното
производство авто- оценъчна експертиза / на листи 36-38 от ДП/ се установява,
че равностойността на автомобила предмет на престъплението възлиза на сумата от
1100,00 лева.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от страна на
подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства
събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените доказателства
събрани по делото, както и от изготвената по делото авто-оценъчна експертиза, заключението по която съдът
възприема като обективно, пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени
на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и
надлежно приобщените към доказателствения материал – характеристичната справка,
справка за съдимост и др. писмени доказателства.
Съдът
кредитира заключението на експерта, по назначената по делото автооценъчна
експертиза, тъй като същото е изготвено с необходимите знания и опит в
съответната област на науката.
В
случая съдът счете, че няма пречка да бъде кредитирано и приложеното по делото
като веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК 1 бр. електронен
носители-дискове CD-R / намиращи се на лист 42 от ДП/, както и да се кредитират изцяло и съдържащите се
върху този носител файлове със записи.
От правна страна:
Подсъдимият Н.Б.Б. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
206, ал.1 от НК, а именно това, че през месец юни 2015г. в с. Поповица, обл.
Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил
„Тойота Лайт Аис“ с ДК № РВ 0694 КВ, на стойност 1100.00 лева, собственост на И.К.Х.,
ЕГН **********,
По тази правна
квалификация, съдът го призна за
виновен.
От доказателствата по
делото се установи, че на неустановена дата
през 2010г. св. И.Х. е
предал във владение за извършване на
ремонт на подс. Н.Б., собствения си
товарен автомобил „Тойота Лайт Аис“ с ДК № РВ 0694 КВ. Безспорно се установява
това, че към онзи момент автомобила е бил собственост на И.Х.. При това
предаване, фактически владението на автомобила е било предоставено на подс. Н.Б..
До месец Юни 2015г. автомобила е бил във фактическа власт на подс.Б.,
независимо, че със съгласие на св. Х. той е бил изтеглен извън сервиза, където
е следвало да се извърши ремонта. До самото разпореждане с него, автомобила е
бил съхраняван в имот собственост на подс. Б.. Безспорно по делото се установи,
че през месец Юни 2015г. подс. Б. се е разпоредил с автомобила на св. И.Х.,
като на практика го закарал в пункта на К. и го е предал за старо желязо. С
тези свои действия свързани с натоварване на автомобила, неговото
транспортиране и разтоварване, както и последващо предаване в пункта, като в същото време
автомобила е бил и със свалени номера, всички по същество представляват
разпореждания с превозното средство от страна на подс. Б., като с това той е присвоил
така връченото МПС, като и фактически е осъществил състава на престъплението по
чл.206, ал.1 от НК,а именно обсебване.
Стойността на присвоената
вещ е сумата от 1100,00 лв., установена посредством заключението на авто-оценъчната
експертиза.
От субективна страна,
подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Мотивите на подсъдимият
за извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелства
по непозволен начин, както и в незачитане на установения в страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на
наказанието съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи
наказанието съобразно правилата визирани
в чл.58а от НК.
По
отношение на подс. Н.Б.Б.,
съдът, като взе предвид степента на обществената опасност престъплението
извършено от подсъдимия- не толкова ниска, с
оглед обществените отношения, които засяга, разпространеността и последиците от
същото, и степента на обществената опасност на извършителят – сравнително ниска, и като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства-семейното и материално му положение, както и
факта, че макар и да не е било в движение, то моторното присвоеното превозно средство
е на стойност, която няма как да бъде пренебрегната, като същото ще следва да
бъде върнато, предвид това, че се намира на отговорно пазане при Е.Т.К., като
същото, като отчете, липсата
на досегашни осъждания, стойност на отнетото имущество, счете, че на подсъдимия Б. следва да се определи наказание при условията
на чл.58а, ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1от НК, а
именно при многобройни смекчаващи обстоятелства. Тези обстоятелства са налице,
като и най-лекото предвидено в закона в случая наказание „Лишаване от свобода”,
което може да се наложи на подс. Б. се явява несъразмерно тежко. В
случая съдът съобрази това, че ако на подс. Б. се определи наказание при
условията на чл.54, ал.1 от НК, то минималното предвидено в закона наказание
следва да бъде в размер на една година „Лишаване от свобода”. Предвид характера
на наказателното производство, следва да намери приложение и разпоредбата на
чл.58а, ал.1, от НК, като в този случай неговия размер следва да бъде намален с
една трета, или на подс. Б. да се наложи окончателно наказание в размер на осем
месеца „Лишаване от свобода”. Очевидно е, че определянето на наказанието при
условията на 55, ал.1,т.1 от НК, се явява по благоприятно за подс. Б., още
повече, че са налице и условията на този текст. Като прецени всички по горе
изложени обстоятелства, като предвид разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, съдът
счете, че на подс. Б. следва да се минимално наказание в размер на три месеца
„Лишаване от свобода“.
При преценка за начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено по отношение на подс.
Б., съдът взе предвид разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че
изпълнението на същото следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
като по този начин, ще се постигнат целите предвидени в чл.36 от НК, като не е
наложително той да изтърпи ефективно това наказание.
С оглед изхода делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подс. Б. да заплати
в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от
67,44лв., представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото,
съдът постанови приложеното на л. 42 от ДП веществено доказателство, а именно
1бр. СД, да се унищожи, като вещ без стойност,
след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство, товарен
автомобил /микробус/ „Тойота Лайт Аис“ с рег. № РВ 0694 КВ, намиращо се на
съхранение при Е.Т.К. - управител на „Евметал“ ЕООД гр.Садово, ул. „Ангел
Кънчев“ № 2, да се върне на собственика му И.К.Х., след влизане на присъдата в
сила.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: