ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900778 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Щ. А., швейцарски гражданин, роден на ******* г. в ****, притежаващ
паспорт № *****, издаден от компетентните органи на гр. Цюрих, Швейцария на 03.03.2022
г., действащ чрез адв. М. С. – САК, с адрес на кантората: **********,
срещу
ОТВЕТНИК: „Ангербауер Енд Партнър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Евксиноград“, ул. „Никола
Касапски“ № 9, представлявано от управителя Клаус Йозеф Ангербауер, действащи чрез адв.
Ж. К. – АК – Варна, с адрес на кантората: ***************
С Разпореждане № 56/04.01.2023 г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане
по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.
След като извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на
предявените искове, тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на
основание чл. 374, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по
предварителните въпроси и по допускането на доказателствата.
По предварителните въпроси:
Доколкото Швейцария не е член на Европейския съюз, приложима в отношенията
между нея и страните членки на Европейската общност (понастоящем Европейския съюз) по
въпросите, свързани с компетентността на съдилищата на тези страни по граждански и
търговски дела е Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, влязла в сила между страните от
Европейския съюз и Швейцария на 01.01.2011 г. Изхождайки от чл. 2, ал. 1 от същата,
настоящият състав намира, че е компетентен да се произнесе по процесните искове, тъй като
1
ответникът има седалище в Република България.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да се произнесе и по допускане на доказателствата, като уважи
допустимите и относими доказателствени искания.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 374, ал. 2 ГПК, производството
по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.06.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че провежда обучения в областта на мениджмънта на 4 езика. На
03.02.2022 г. между него и ответното дружество, в качеството му на възложител, e сключен
Договор с инструктор с предмет провеждане на допълнителни мерки за обучение на клиенти
на възложителя с цел повишаване на тяхната квалификация. Договорът e безсрочен, като в
него e уговорено фиксирано възнаграждение от 1500 евро без ДДС за всеки пълен семинарен
ден, а за видео/телефонно обучение – 100 евро без ДДС за 30 минути. Съгласно § 3 от
договора, възнаграждението следва да бъде заплащано най-късно до 5 дни след постъпване
на плащане от съответния клиент и представяне на фактура от ищеца. Разходите за пътуване
се поемат от възложителя, а за настаняване - от клиента. Само в изрично уговорени случаи
резервациите за хотелите се правят от ищеца, като разходите за това му се възстановяват
впоследствие след представяне на платежни документи.
Във връзка с подписания договор, ищецът провел обучение на служителите на
компанията Penumbra от 06.02.2022 г. до 09.02.2022 г. вкл., в Париж, Франция, а в периода
13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. вкл. – в Милано, Италия. Клиентът Penumbra резервирал хотел
единствено за семинара в Париж, а за този в град Милано – ищецът сторил това сам по
молба на ответника. Стойността на хотелския престой в Милано била 821,10 евро, а
разходите за влак - 349,80 евро. Ищецът твърди, че в онлайн разговор с ответника било
2
договорено, че последният щял да му възстанови и разходите за храна след представяне на
фактура. Освен семинарите в Париж и Милано, ищецът провел и общо четири видео
обучения с представители на клиента на 07.03.2022 г. и на 09.03.2022 г.
За обученията в Париж и Милано, на 22.02.2022 г. ищецът издал фактура D-220201,
съдържаща и покана за плащане, на обща стойност 13 550 евро, включваща: 12 000 евро за 8
семинарни дни по 1500 евро за всеки от тях; 349,80 евро – транспортни разходи за влак;
хотел – 821,10 евро; и храна – 379,80 евро. На 06.03.2022 г., ищецът изпратил на ел. поща
на ответника, издадената фактура. Твърди, че на 16.03.2022 г., ответникът го информирал,
че клиентът преустановява провеждането на други семинари, поради което ответникът
помолил ищеца да издаде фактура за вече извършената работа, приета без забележки и в
изпълнение на техните уговорки. В същия ден, ищецът издал фактура D-220202 за
проведените четири видео обучения на обща стойност 400 евро и я изпратил на ответника
заедно с фактурата от 22.02.2022 г. и с приложени към фактурите разходооправдателни
документи.
Тъй като плащане не последвало, на 17.05.2022 г. ищецът отново изпратил покана за
плащане, а на 14.07.2022 г., определил 31.07.2022 г. като крайна дата за погасяване на
задълженията. Плащане обаче не било направено, включително и до момента на
предявяването на настоящите искове. Сочи се, че ответникът не е информирал ищеца за
забавяне в плащането от клиента към него. Ищецът твърди, че изискуемостта на вземанията
е настъпила с оглед уговореното в § 3 от договора. Обръща внимание и че съгласно § 3 от
общите условия на ответника, достъпни на немския му сайт, по отношение на договорите
му с негови клиенти, какъвто бил и Penumbra, важи правилото за заплащане на цената в
срок от 10 дни от получаване на съответната стока/услуга. Тъй като семинарите са
проведени през месец февруари, се поддържа, че този срок е вече изтекъл. Дори това да не
било така, то не било от съществено значение, тъй като § 3 от договора не поставял
плащането, дължимо от ответника под условие, а само определял най-късния възможен
момент на дължимост. Ищецът твърди, че ответникът действа умишлено против интересите
му, като забавя плащанията.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба и допълнение към него, в който твърди, че исковете са недопустими и
неоснователни. Ответното дружество признава сключването на процесния договор,
провеждането на семинарите, за които са направени разходи в град Париж, Франция и град
Милано, Италия, както и че на 22.02.2022 г. ищецът му е представил фактура чрез
електронна поща. Сочи обаче, че същата, към момента на депозиране на отговора, не е
платена, тъй като не е налице другото кумулативно задължително условие по § 3 от
договора – плащане от клиента Penumbra. Това водело до извод не за отказ от плащане, а за
невъзможност за такова, в която връзка заявява, че ищецът ще получи възнаграждението си
и направените разходи след постъпване на плащането от клиента. В този смисъл изтъква, че
вземането не е изискуемо, което предполага отхвърлянето на исковете. Ищецът заявява и че
въпреки положените от негова страна усилия, клиентът отказва да заплати дължимите суми.
3
В отговора се навеждат твърдения за негативна оценка на участниците в семинарите
относно съдържанието на обученията и недостатъчното добро ниво на владеене на
италиански език от ищеца, което било абсолютно задължително за обученията в Италия. В
резултат на некачественото обучение, се стигнало освен до липса на заплащане от клиента,
но и до отмяна на всички поръчки от него и липса на нови такива. Ответникът поддържа и
че приемането на работата на ищеца е без значение за спора, тъй като подобно действие не е
предвидено в договора и реално не е било извършено. Не били представени и доказателства
от ищеца за приемането. Възразява се и че фактурираните от ищеца суми не съответстват
на действителното положение, тъй като съгласно представения от ответника график,
семинарът в Париж е бил проведен от 07.02.2022 г. до 09.02.2022 г., а този в Милано – от
14.02.2022 г. до 16.02.2022г.. Така обучителните дни били 6, а не 8, поради което дължими
били 9000 евро, а не претендираните 12 000 евро. Разходите за храна от 379,80 евро също не
били дължими, тъй като според § 3 от договора, възложителят ответник поемал само
разходите за полет, автомобил, такси и влак.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която
предявените искове се поддържат по основание и размер. Ищецът оспорва възражението, че
не е налице неизпълнение по договора, като отбелязва, че неплащането на дължимо
възнаграждение е винаги неизпълнение. Във връзка със заявената от ответника
невъзможност, а не отказ, за плащане излага, че тя не го освобождава от отговорност
съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Сочи се и че наличието или липсата на плащане
от клиента към ответника не може да бъде основание за неизпълнение, тъй като то е
свързано единствено с техните вътрешни отношения. Оспорва се възражението на
ответника, че уговореното в § 3 от договора представлява условие, а не определяне на
възможно най-късния момент за плащане. Ищецът сочи, че според съдебната практика
клауза с подобно съдържание се приравнява на хипотеза на неизпълнение. Излага също, че е
недопустимо сключването на договор под условие, поставено изцяло в зависимост от волята
на една от страните, поради което законът въвеждал фикцията по чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В
тази връзка сочи, че преценката дали е налице фингираното сбъдване на условието се
установява при отчитане на поведението на страната, закономерния ход на събитията и
интереса на страните с оглед предмета на договора. Ищецът твърди и че макар съдебната
практика да приема, че страните могат да поставят сключения от тях договор под условие,
уговореното отлагателно такова трябва да бъде съобразено с равнопостановеността на
страните и възмездния характер на договора за изработка, като несбъдването му не трябва да
води до освобождаване на изпълнителя от типичната за този договор престация. В този
смисъл посочва, че бездействието на ответника да потърси вече падежиралото си вземане от
клиента, води до извод за неговата недобросъвестност. Ищецът се позовава и на съдебна
практика, според която поставянето на изпълнението на задължението на възложителя да
заплати на изпълнителя възнаграждението за извършената работа, в зависимост от
изпълнението на задължението на едно трето за договора лице към него, може да се
разглежда като отсрочване на предпоставките за изискуемост на задължението на
възложителя. То обаче предполага уговарянето на конкретни условия, при които ще настъпи
4
изискуемостта на задължението. Когато такива не са предвидени, уговореното помежду им
трябва да бъде прилагано по начин, който в най-голяма степен отразява волята им и добрите
търговски практики и не трябва да представлява злоупотреба с правата на кредитора. Наред
с гореизложеното се оспорва и възражението на ответника за лошото изпълнение на
договорните задължения от страна на ищеца и се сочи, че след провеждане на семинарите не
са постъпвали възражения относно качеството на обученията нито от ответника, нито от
неговия клиент. Неправилно било възражението, че приемането на работата е ирелевантно
като аргументи се извличат от разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за поръчка.
Поддържа се твърдението, че семинарите били проведени в периода 06.02.2022 г. –
09.02.2022 г. вкл. в Париж и 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. в Милано, като се пояснява, че тъй
като денят на отпътуване и денят на пристигане в страна, различна от тази, в която ищецът
има обичайно местопребиваване, е бил потенциален ден за провеждане на друг семинар, от
който ищецът би могъл да реализира доход, страните по спора са се договорили по
телефона, дните на ангажираност да бъдат изчислявани по този начин. Доколкото след
получаване на фактурата до момента на депозиране на допълнителната искова молба,
ответникът не е възразил срещу времевите ставки и размера на задълженията, се твърди, че
това е единствено опит на ответника да се освободи от последиците на недобросъвестността
си.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, с който ответникът поддържа позицията си за неоснователност на исковете и
релевираните в тази насока възражения. Пояснява, че заявената в отговора на исковата
молба невъзможност за плащане се отнася до обстоятелството, че не са настъпили условията
за изпълнение, и по-конкретно падежиране на задължението. В тази връзка конкретизира и
че няма отказ от плащане, тъй като сумите все още не са дължими. Сочи, че заявеното в
допълнителната искова молба, налага извод, че ищецът се отказва от твърдението си, че § 3
от договора определя най-късния възможен момент за изпълнение и приема, че
разпоредбата представлява условие. Поддържа, че договорът е сключен под отлагателно
условие, независещо от волята на страните. Ответникът заявява, че нито има интерес от
несбъдване на условието, тъй като част от дължимата от клиента сума ще представлява и
възнаграждение за него, нито по някакъв начин пречи на неговото настъпване. Оспорва се и
твърдението, че действа недобросъвестно. Цитира се относима съдебна практика. Твърди се,
че рискът от несбъдването е бил предвидим за ищеца и е бил приет от него при сключването
на договора. Ответникът заявява, че ищецът интерпретира данните от формулярите за
обратна връзка по превратен начин. Твърди, че след тяхната оценка, служителят на клиента,
отговарящ за провеждането на семинарите, е информирал ответника, че ръководителите на
клиента са спрели провеждането на обученията, както и по-нататъшните такива поради
лошите оценки. Твърди се че ответникът информирал ищеца за това с имейл от 16.03.2022 г.
Поддържа се изложеното в отговора на исковата молба относно по-кратката
продължителност на семинарите, като се пояснява, че 06.02.2022 г. и 13.02.2022 г. са били
неделни дни и тогава обучения не са били провеждани. Оспорва се твърдението за онлайн
среща, на която е било договорено поемане на разходите за храна от страна на ответника.
5
Ответникът заявява и че след получаване на плащане от страна на клиента, ще заплати на
ищеца сумата от 10 570,90 евро, включваща 10 170,90 евро за семинарите във Франция и
Италия и 400 евро за индивидуалните обучения.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: Щ. А., швейцарски гражданин, роден на ******* г. в ****,
притежаващ паспорт № *****, издаден от компетентните органи на гр. Цюрих, Швейцария
на 03.03.2022 г. срещу ОТВЕТНИКА: „Ангербауер Енд Партнър“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Евксиноград“, ул.
„Никола Касапски“ № 9, представлявано от Клаус Йозеф Ангербауер кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал.1 от ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца общата сума от 13 950,70 евро /тринадесет
хиляди деветстотин и петдесет евро и седемдесет евроцента/, представляваща незаплатено
възнаграждение и разноски, дължими на ищеца съобразно § 3 от Договор с инструктор от
03.02.2022 г. с предмет провеждане на обучения и семинари, от които 13 550,70 евро по
фактура D-220201 от 22.02.2022 г. за проведени семинари Penumbra PEAK в периода
06.02.2022 г. – 09.02.2022 г. в Париж, Франция и 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. в Милано,
Италия и 400 евро по фактура D – 220202 от 16.03.2022 г. за проведен коучинг Penumbra
през март 2022 г.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
С оглед заявеното от страните в разменените помежду им книжа, съдът приема за
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ сключването на процесния
договор, провеждането на семинарите, за които са направени разходи в Париж, Франция и
Милано, Италия и онлайн обученията, както и изпращането на 22.02.2022 г. на фактура D-
220201 от същата дата, от ищеца на ответника на електронната поща на последния.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи в условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден
договор с конкретно посочените в исковата молба параметри и индивидуализация на
уговорената работа / провеждане на обучения за повишаване на квалификацията –
присъствени семинари и видео-обучения/ и възнаграждение /вкл. за разходите за храна и
възнаграждението за дните за път/, че работата е извършена съобразно уговореното, че е
приета от възложителя, поради което и за ищеца е възникнало основанието за плащане на
6
посочената сума, вкл. и че е настъпил падежът за плащане на задължението, както страните
са договорили.
В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи
изгодни за себе си последици, а именно, че не е приел работата, поради лошо/некачествено
изпълнение, предприемането на действия за събиране на вземането си от клиента Penumbra
и отказ за плащане на дължимите суми от страна на последния именно поради
лошо/некачествено изпълнение, както и че в тази връзка не е настъпил падежът на
задълженията.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за постигането на уговорка с ответника
за заплащането на разходите за храна и на възнаграждение за дните за път.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за предприемането на действия по
събиране на вземането си от клиента Penumbra, който е отказал плащането, както и че не е
приел работата поради лошо/некачествено изпълнение.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и допълнителната искова молба, документи, надлежно заверени по реда на
чл.183 от ГПК и придружени с превод на български език, с изключение на приложения към
допълнителната искова молба писмен документ на английски език без превод на български.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че поддържа искането за приемане на приложения
към допълнителната искова молба писмен документ /кореспонденция на ищеца и г-жа ****
– 1 лист/, то следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи превод на документа на български език с препис за насрещната страна.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че не бъде представен в срок, съдът ще остави без
уважение искането за приемане на посоченото писмено доказателство.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба и допълнението към него с вх. No 5459 / 01.03.2023г. ,
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК и придружени с превод на
български език.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за АНГАЖИРАНЕ на
свидетелски показания до открито съдебно заседание и до уточняване на кои факти и
обстоятелства, подлежащи на установяване се искат свидетелите. УКАЗВА на ищеца
изрично, че следва да води поисканите свидетели за датата на съдебното заседание за
7
процесуална икономия или в случай, че същите се искат при режим на призоваване, то
следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да се посочи за кои
факти и обстоятелства се искат, както и данните им за призоваване – три имена, адрес и
телефон, като в случай, че някоя от страните поиска отлагане на делото, поради неспазване
на указанията на съда за водене на свидетелите и невъзможност за едновременен разпит, то
съдът ще наложи глоба на ищеца.
ДОПУСКА /по искане на ответника/ до разпит при режим на водене на двама
свидетели за установяване на обстоятелствата относно нивото на проведените обучителни
семинари. ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на свидетелите и за „спорните
факти относно плащане“ до насроченото открито съдебно заседание и уточняване на
конкретните факти и обстоятелства. УКАЗВА на ответника изрично, че следва да води
поисканите свидетели за датата на съдебното заседание за процесуална икономия или в
случай, че същите се искат при режим на призоваване, то следва в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да се посочи за кои факти и обстоятелства се искат,
както и данните им за призоваване – три имена, адрес и телефон, като в случай, че някоя от
страните поиска отлагане на делото, поради неспазване на указанията на съда за водене на
свидетелите и невъзможност за едновременен разпит, то съдът ще наложи глоба на
ответника.
ДОПУСКА /по искане на ответника/ СЪДЕБНО -СЧЕТОВОДНА експертиза, по
която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка на място в
счетоводството на ответното дружество и в движението по банковите му сметки, да даде
отговор на следните въпроси:
1/ По повод проведените от ищеца, на основание сключения с ответника Договор с
инструктор, семинари в Париж и Милано и четири онлайн обучения, ответникът получавал
ли е от дружеството Penumbra – клиент на ответника, плащания за проведените семинари и
онлайн обучения?
2/ В случай на положителен отговор на първия въпрос, да бъде посочено на кои дати и
в какъв размер са постъпили сумите? Осчетоводени ли са били те и ако да – как?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 400 /четиристотин/ лева, платими от ответника в
тридневен срок от получаване на настоящото определение, като в същия срок представи
доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача ********** /под номер 238 от списъка на вещите лица/ ,
което да бъде уведомено за изготвяне на експертизата, след представяне на доказателства за
внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с
мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
8
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди
насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на
окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи справка – декларация
за размера на възнаграждението.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
9
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 ГПК, а на ищеца и препис от отговора на допълнителната искова молба, с
Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на
образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10