№ 4407
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502836 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Г.Живков №22 /партер-
вътр.двор/, представлявано от Русанка Манолова, против протоколно
определение от 30.09.21г. по гр.д.№883/2021г. на ВРС, в частта, в която е
прекратено производството по делото срещу ПИ МАРКЕТ ЕООД.
В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност
и неправилност на определението. Счита, че искът срещу ПИ МАРКЕТ ЕООД
е допустим и надлежно предявен при наличие на правен интерес от
разрешаването на спор за правото на титулярство върху вземане, като без
значение било дали длъжника вече е платил или не желае да съдейства.
Фактическото поведение на взискателя ПИ МАРКЕТ ЕООД, образувал
изп.дело, индикирало оспорване на правото на вземане на ищеца и обуславял
интереса от установителен иск. Оспорва извода, че защитата следвало да се
постигне с друг процесуален способ, както и счита, че извършеното плащане
по изп.дело не променяло правния интерес от устан.иск, тъй като той се
явявал преюдициален към заведения вече иск от истинския кредитор срещу
лицето, получило изпълнение на осн. чл.75, ал.2 ЗЗД. Навежда оплакване за
допуснато процес.нарушение от ВРС, изразяващо се в отказ да бъде
допуснато изменение на иска от установителен в осъдителен, което довело до
неправилно прекратяване на делото, тъй като при осъд.иск правният интерес
винаги се предполагал. Моли да бъде отменено постановеното определение в
обжалваната част и да бъде върнато делото за разглеждане по същество.
В законовия срок от ответната страна по частната жалба ПИ
МАРКЕТ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Д.Янакиев, е
1
постъпил отговор, с който счита определението за правилно и моли да бъде
потвърдено.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№883/21г. на ВРС е образувано по
подадена от ИНТЕЙК ЕООД против КНМ ГРУП ЕООД и ПИ МАРКЕТ
ЕООД искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК
за признаване за установено между страните, че ИНТЕЙК ЕООД е титуляр на
вземането в размер на 2641,30лв, представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена ел.енергия по фактура
№**********/19.08.11г., изд. от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, което
вземане е прехвърлено от КНМ ГРУП ЕООД на ИНТЕЙК ЕООД с договор за
цесия от 23.10.14г., за която сума има издаден изп.лист от 29.11.18г. по гр.д.
№11270/14г. на ВРС в полза на КНМ ГРУП ЕООД.
С обжалваното определение ВРС е приел, че след като събраните
по изп.дело суми са изцяло преведени в полза на ПИ МАРКЕТ ЕООД, който
факт е настъпил в хода на процеса, то поради погасяване на установеното в
изп.лист в полза на праводателя вземане е отпаднал към момента правния
интерес от исковата претенция. Този извод на съда изцяло се споделя от
настоящия състав. Една от абсолютните процесуални предпоставките,
обуславяща допустимостта на производството, е наличието на правен интерес
от търсената с иска защита. Изискването на интерес от установяването като
предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично подчертано в
разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, защото само чрез него може да се обособят
онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно
установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го
търсят. При това този интерес следва да бъде налице не само при предявяване
на иска, но и в течение на целия исков процес.
В конкретният случай към момента на предявяване на иска за
ищеца е съществувал правен интерес от установяване титулярството на
вземането, предмет на изп.лист, с оглед изложените твърдения относно
спорните отношения между него и ответника. В същото време обаче в хода на
производството по безспорен начин се установява, че производството по
изп.д. №676/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, образувано по
изп.лист, издаден на 29.11.18г. по гр.д.№11270/14г. на ВРС, е приключило,
като събраните по делото суми са изплатени в полза на ПИ МАРКЕТ ЕООД.
Преценявайки този факт, настоящият състав стига до извода, че правният
интерес на ищеца от предявения положителен устан.иск към момента на
постановяване на обжалваното определение е отпаднал. Извършеното в хода
на изп.производство изпълнение на спорното вземане има погасителен ефект,
поради което и установяването на правото на титулярство върху вече
2
погасеното вземане е безпредметно. При твърдения, че ищецът се явява
титуляр на вземането, то същият вече разполага с друга правна възможност за
защита на своите права в разпоредбата на чл.75, ал.2, пр.2 ЗЗД, според която
истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило
изпълнението. Отсъствието на абсолютната процесуална предпоставка,
каквато в случая се явява правният интерес от воденето на предявения
установ.иск обуславя извода за неговата недопустимост.
В частната жалба са изложени и оплаквания за незаконосъобразен
отказ на ВРС да допусне изменение на предявения устан.иск срещу ПИ
МАРКЕТ ЕООД в осъдителен такъв. Макар и това определение на съда да не
подлежи на обжалване, неговата правилност следва да се прецени в
производството по обжалване на определението по чл.130 ГПК.
С депозираната в с.з. молба ищецът е отправил искане,
навеждайки твърдения, че сумата е получена от отв.ПИ МАРКЕТ ЕООД като
взискател по изп.дело, за изменение на предявения срещу него иск от
установителен към осъдителен, претендирайки я на осн. чл.75, ал.2 ЗЗД като
платена на мним кредитор. Така предприетото изменение се явява
недопустимо, доколкото води до замяна на спорното право както по
основание, така и по петитум. Искът по чл.75, ал.2 ЗЗД почива на
фактическия състав на неоснователното обогатяване и неговото основание не
покрива основанието на иска по чл.124 ГПК.
В този смисъл като е отказал изменение на предявения иск ВРС не
е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила.
Следва да се отбележи, че по делото няма спор, че е налице
висящо производство по предявен от ИНТЕЙК ЕООД срещу ПИ МАРКЕТ
ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2641,30лв, заплатена по изп.д.№676/19г. на ЧСИ Станимира
Данова, с което ищецът вече е упражнил правото си на защита чрез
предявяването на осъдителния иск.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
обжалваното определение в частта, в която е прекратено производството по
отношение на отв.ПИ МАРКЕТ ЕООД, като правилно следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.09.21г., постановено
по гр.д.№883/2021г. на ВРС, в частта, в която е прекратено производството
по делото по предявения от „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК *********, срещу ПИ
МАРКЕТ ЕООД, ЕИК *********, иск за признаване за установено между
страните, че ИНТЕЙК ЕООД е титуляр на вземането в размер на 2641,30лв,
3
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
ел.енергия по фактура №**********/19.08.11г., изд. от ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ АД, което вземане е прехвърлено от КНМ ГРУП ЕООД на
ИНТЕЙК ЕООД с договор за цесия от 23.10.14г., за която сума има издаден
изп.лист от 29.11.18г. по гр.д.№11270/14г. на ВРС в полза на КНМ ГРУП
ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4