Решение по дело №61614/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 431
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20211110161614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110161614 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът Д. П. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Алабин №33,
вх.А, ет.3, оф. 334, чрез адв. А. и „*** София“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, ул. Ястебец №23Б.
Ищецът твърди, че на 21.2.2012г. „*** София“ ЕАД е подала заявление по чл.410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 3361/2012г. на СРС, 90 състав. Ищецът подал възражение, в
което направил възражение за давност. Било образувано исково производство по гр.д. №
18778/2012г. на 66 състав. По делото било постановено влязло в сила на 3.12.2014г. съдебно
решение.
Издаден е изпълнителен лист от 30.5.2014г. за сумите по съдебното решение, за което било
образувано изп.д. № 211/2018г. на ЧСИ ***, по което ищецът заплатил задълженията и
разноските по изпълнението в общ размер от 3303,76лв. на 20.2.2018г.
Издаден е изпълнителен лист от 24.8.2016г. за сумата 678,58лв. – разноски и е образувано
изп.д. № 1022/2017г. на ЧСИ ***, по което са приети разноски за изпълнението в размер на
510,73лв. или общо в размер на 1189,31лв. Сумата била платена от ищеца на 14.6.2017г. по
изпълнителното дело.
Ищецът твърди, че е направил възражение за погасяване по давност на част от сумите, а
остатъка в размер на 1026,51лв. е платил в хода на производството по гр.д. № 18778/2012г.
на 66 състав. Съдът обаче не взел предвид възраженията му, както и оспорването на
съдебно-счетоводната експертиза и постановил посоченото по-горе и влязло в сила съдебно
решение. Поради това ищецът твърди, че е платил сумите 3303,76лв. и 1189,31лв. без
основание. Сочи и че не дължи сумата 965,91лв. – посочена в заявлението по чл.410 ГПК на
ответника като главница за периода 4.2006г.-2.2009г. и сумата 1026,51лв. – платена сума,
която не била приспадната от общото задължение.
1
Ищецът моли съда да осъди ответника да му плати горните суми, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 28.10.2021г., както и да му присъди разноски в размер на
1491,85лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Предвид дадените указания с определение от 21.9.2022г. по ч.гр.д. №7928/2022г. от СГС,
съдът следва да приеме, че искът е допустим и е с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил исковите суми на
ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже основание за получаване на
исковите суми.
В случая не е спорно, че ищецът е платил исковите суми. Основанието за плащане на
тези суми е установено с влязло в сила съдебно решение. Следва да се посочи, че дори
решението да е неправилно /което не се установява и не може да бъде установено в
настоящото производство/, същото се ползва със сила на пресъдено нещо и не само че
страните са длъжни да преустановят правния спор, но и този правен спор не може да се
пререшава по исков ред. Обстоятелството, че ищецът бил направил възражение за давност,
но то не било прието от съда, както и обстоятелството, че с платените суми са погасени
задължения, за които настоящият ищец бил възразил, че са погасени по давност, а след това
платил и останалите задължения, представляват оплаквания срещу правлиността на влязлото
в сила решение и е недопустимо да бъдат разглеждани като липса на основание в
настоящто производство. Същевременно се установява, че сочените като нови
доказателства, са релевирани в производство по отмяна на решението по реда на чл.303
ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че сумите са платени с основание и то е
установено с влязло в сила съдебно решение. Ето защо исковете са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Предвид възражението за прекомерност относно претендираното
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на ответника следва да се присъдят
разноски от 100лв.
.
Воден от горното, Софийски районен съд


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. П. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Алабин
№33, вх.А, ет.3, оф. 334, чрез адв. А. срещу „*** София“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, ул.
Ястебец №23Б., за сумите 3303,76лв. – платени по изп.д. № 211/2018г. на ЧСИ *** по
изпълнителен лист от 30.5.2014г, 1189,31лв. - разноски по изп.д. № 1022/2017г. на ЧСИ ***
по изпълнителен лист от 24.8.2016г., 965,91лв. – главница за периода 4.2006г.-2.2009г. по
2
заявление с вх. № 3304206/21.2.2012г. и сумата 1026,51лв. – платена сума, която не била
приспадната от общото задължение, ведно със законната лихва от 28.10.2021г.
ОСЪЖДА Д. П. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Алабин №33, вх.А, ет.3, оф. 334, чрез
адв. А. да плати на „*** София“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, ул. Ястебец №23Б сумата 100лв.
– разноски.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3