Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12946/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 20.10.2020 г. на Д.Г.№ *** „Л.М.“ чрез директора д-р В.Б.чрез
адв. Д.К. срещу Решение № 20213384 от 01.10.2020 г. по гр.д. 24199/2020 г. на
СРС, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на М.Г. срещу
Д.Г.№*** „Л.М.“.
Твърди, че:
1. Исковете са недопустими, тъй като орган
по налагане на дисциплинарно наказание е кметът на Столична община, а не
Детската градина, имайки предвид, че трудовият договор на ищцата е сключен с
кмета на общината на основание чл. 61,
ал. 2 КТ;
2. В представения от ищцата
приемо-предавателен протокол за предаване на документация не са предадени
трудовите досиета и досиетата на децата, записани в детската градина, като
досиетата следва да се съхраняват в детската градина;
3. При извършена на 13.07.2020 г. проверка на
„входяща поща“ на Детската градина са установени множество несъответствия и
липсващи документи, като всички документи са в безпорядък;
4. Ищцата е допускала пушене на територията
на учебното заведение и материалната база е била в много лошо състояние;
5. От свидетелски показания се установява, че
бездействието и лошото управление на ищцата като директор на процесното
заведение е довело до инцидент, в който едно от децата в градината е
пострадало;
6. 36 деца са записани в градината, но не
са приети по утвърдения регламент и за тях липсват досиета, като за тези
нарушения е сезирана Прокуратурата.
Иска отмяна на обжалваното
решение като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М.Г.. Твърди, че Детската
градина е надлежен ответник, тъй като е работодател на ищцата, чийто трудов
договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, и прави бланкетно оспорване
на останалите оплаквания в жалбата. Уволнението е извършено извън срока по чл.
194, ал. 1 КТ. В устните състезания в настоящото производство въззиваемата
твърди, че има разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, но липсва
мнение на ТЕЛК за уволнението.
Съдът, като прецени събраните доказателства и техните
доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
С обжалваното
решение е прието, че с решение на ТЕЛК на ищцата е определена 50 % трайно
намалена работоспособност без чужда помощ, а от представената етапна епикриза
се установява, че ищцата е диагностицирана с инсулинозависим захарен диабет. В
чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила е посочена „захарна болест“ без
разграничение и изключване на разновидности и на форми на заболяването. Поради
това същата е трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и се ползва от закрила при
уволнение към момента на връчване на заповедта за уволнение, която не е преодоляна
с вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение за предстоящо
уволнение на Инспекцията по труда.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че исковете са недопустими, тъй като надлежен ответник е
именно Д.Г.№ *** „Л.М.“. Ръководителите на предприятието сключват трудови
договори и съответно биват дисциплинарно наказвани от по-горестоящия орган (чл.
61, ал. 2 и чл. 192, ал. 2 КТ). Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при
условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, какъвто настоящият случай е, е
работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. След като трудовото правоотношение възниква
между ръководителя като работник/служител и съответното предприятие като
работодател, то работодателят има право да прекрати това правоотношение,
независимо че това става опосредено чрез по-горестоящия орган, в случая кмета
на Столична община (ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК на
ВКС; Решение № 23 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2013 г., IV г. о.).
По иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на
ищеца по този иск е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
с ответника, по силата на което е заемала длъжността „директор“ в Д.Г.№*** „Л.М.“,
район „О.“ при Столична община, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено с процесната заповед № СОА20-РД***108/20.01.2020 г. на кмета на
Столична община Й. Ф. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В тежест на
ответника и с оглед очертаните с исковата молба основания за отмяна на
уволнението е да докаже законосъобразността на уволнението, тоест, че е било
налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено - наложено е от компетентен орган, в сроковете по чл. 194,
ал. 1 КТ, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да
изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание; че е съобразил вида на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на ищеца, включително предходните наложени от компетентен орган дисциплинарни
наказания, че е преодолял предварителната закрила по чл. 333 КТ, както и че ищцата
виновно е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения.
Безспорно е, че
между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор
20.03.2003 г. за заемане на длъжността „директор“ в Централна Д.Г.№ *** - район
„О.“, като съгласно допълнително споразумение към трудов договор от 18.05.2015
г. длъжността се заема по безсрочен трудов договор. Наличието на трудово
правоотношение към момента на процесното уволнение се установява и от допълнително
споразумение към трудов договор от 10.04.2019 г. (I - 27, 33, 37). Не се
спори между страните, че същото правоотношение е било прекратено със заповед от
20.01.2020 г. на кмета на Столична община на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
връчена лично на ищцата на 14.04.2020 г. (I - 23).
Предмет на
образуваното по конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдебно
производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с
оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата
молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.
6, ал. 2 ГПК). Следователно в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът
следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното
уволнение, посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на
проверката на съда по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се определят от
конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него
незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на
уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата
молба, нито по-късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез
искане за изменение на основанието на конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл. 214, ал. 1 ГПК не следва в
съответствие с принципа за диспозитивното начало да бъдат предмет на съдебния
спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от
съда само в рамките на правния спор, така както е очертан от твърденията и
исканията на ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата
съдебна инстанция. Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено
от ищеца, означава произнасяне от съда по непредявен иск, тоест постановяване
на недопустимо решение (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
Въззивният съд
дължи произнасяне само по основанията за неправилност на обжалваното решение,
посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), но с оглед на гореизложените
съображения и по основанията за незаконосъобразност на уволнението, посочени надлежно
от ищеца в първоинстанционното производство. В конкретния случай ищцата в
исковата молба е оспорила фактическия състав на процесното уволнение с изрично
посочени основания за незаконосъобразност на уволнението, както следва: ненадлежно
изпълнение на процедурата за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; неспазен
срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ; немотивираност на
уволнителната заповед; неосъществяване на описаните в заповедта деяния и
неспазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Неоснователно е
оплакването на ищцата, че тридневния срок за даване на обяснения по чл. 193 КТ
не е бил разумен, тъй като с оглед на вменените деяния ищцата е имала
достатъчно време да организира защитата си, като събере необходимата й
информация и изложи в поисканата от работодателя писмена форма обясненията си
пред него. Искането за обяснения е достатъчно подробно с конкретизиране на
отделните дисциплинарни нарушения, вменени на ищцата с уволнителната заповед.
След като
дисциплинарното наказание поражда действие от момента на връчване на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 3 КТ заповедта
следва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на
работника или служителя в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. В
случая от доклад на зам. - кмета на Столична община до кмета на Столична
община, регистриран на 13.11.2019 г., се установява, че дисциплинарно
наказващият орган, а именно кметът на Столична община е узнал за извършените
нарушения на същата дата (I - 240).
Съгласно
представени болнични листове ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода 22.09.2019 г. - 08.01.2020 г. и за периода 05 - 06.03.2020
г., през което време срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е текъл (чл. 194, ал. 3 КТ).
В молба от 10.08.2020 г., макар и след първото открито съдебно заседание пред
районния съд (арг. чл. 143, а. 3 ГПК) ответникът е оспорил верността на
съдържанието на приложените към исковата молба горецитирани болнични листове (I - 309), на които ищцата се е позовала във
връзка със спирането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Но оспорването на болнични
листове се осъществява в административно производство, уредено в специален
закон, а не в рамките на съдебно производство по оспорване законността на
уволнението (арг. чл. 112 Закон за здравето).
Срокът по чл.
194, ал. 1 КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на последния (втория)
месец. В случая срокът изтича на 11.03.2020 г., тъй ищцата се е завърнала на
работа на 09.01.2020 г., но е била в отпуск поради временна неработоспособност
за периода 05-06.03.2020 г. След 11.03.2020 г. потестативното право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание се погасява, ако не е упражнено.
Процесната заповед за дисциплинарно наказване е връчена на 14.04.2020 г. (I - 26), тоест след като срокът за налагане на
дисциплинарно наказание е изтекъл, с което и се е препятствала възможността за дисциплинарно
наказване. С оглед така извършеното процедурно нарушение и неспазване на
законовия срок уволнението е незаконно (Решение № 209 от 21.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 87/2018 г., III г. о.; Решение № 175 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1259/2012 г., III г. о.). Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 КТ (отм.
ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова - ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г.) срокът за налагане
на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ не тече от подаване на искането
до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) и/или
на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите
по чл. 333, ал. 1 КТ. Горепосоченото правило е неприложимо в настоящия случай,
тъй като е в сила от 22.12.2020 г. (арг. § 37 ПЗР на ЗИДКТ (ДВ, бр. 107 от 2020
г.)). Следователно работодателят не е спазил двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказанието, който по правило започва да тече от откриване на
нарушението, но в случая е започнал да тече след преустановяване на
законоустановения отпуск на ищцата.
Неоснователно е
оплакването на въззиваемата, че докладът и констативният протокол, към които
препраща уволнителната заповед, не са връчени на ищцата, което води до
немотивираност на заповедта на основание
чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта препраща само към доклада на зам.-кмета на
общината, а не и към констативния протокол, съставен след извършена проверка от
комисия в съответен състав. В заповедта е възпроизведено съдържанието на
доклада относно съответните нарушения, с което правото на защита на ищцата не е
било ограничено. Неоснователен е доводът на ищцата за липса на по-голяма
конкретизация на вменените нарушения, чието извършване е констатирано след
извършена проверка от комисия в състав, назначена от дисциплинарно-наказващия
орган и чието естество не предполага по-голяма конкретика относно време на
извършването им (I - 44). Липсва конкретизация единствено относно първото
вменено деяние по заповедта - неизпълнение на разпоредбите на чл. 258 и чл. 259
от Закона за предучилищното и училищното образование вр. чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Съгласно
горепосочените разпоредби директорът на общинската детска градина, какъвто е
настоящият случай, следва да контролира цялостната дейност на детската градина,
като издава заповеди в съответствие с правомощията, определени с държавния
образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, които правомощия са
конкретизирани в чл. 31, ал. 1 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти.
Несъстоятелно е
оплакването, че в процесното искане за обяснения не е изрично посочен авторът
на вменените нарушения, след като искането е с адресат ищцата, имайки предвид и
че в него изрично е посочено, че се основава на доклад за извършени от ищцата
дисциплинарни нарушения (I - 43).
Връчването на
заповедта за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който
се преценява дали работодателят надлежно е упражнил потестативното право на
уволнение, преодолявайки закрилата по чл. 333 КТ, която следва да е
съществувала към горепосочения момент (Решение № 60092 от 7.06.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2605/2020 г., IV г. о.).
Извън предмета
на спора е дали ищцата се ползва от предварителна закрила при уволнение на
основание трудоустрояване по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ при липса на позоваване на
това основание от страна на ищцата в първоинстанционното производство. Поради
това неправилно районният съд е приел, че ответникът е следвало да преодолее
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ по отношение на
ищцата като трудоустроена, позовавайки се на решението на ТЕЛК от 28.02.2020 г.
Същото решение на ТЕЛК е издадено преди връчването на уволнителната заповед, но
не е представено от ищцата при деклариране на здравословното й състояние пред
работодателя (I - 243) , тъй като решението е било издадено на 28.02.2020 г. (I
- 58). Прилагайки решението на ТЕЛК към исковата молба, ищцата е искала да
обоснове наличието на заболяване, от което страда, посочено в Наредба № 5/1987
г., като се е позовала на основанието за предварителна закрила по чл. 333, ал.
1, т. 3 КТ.
От
доказателствата по делото не се установява дали диагнозата „хипертонично
сърце“, поставена на ищцата съгласно епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София,
Отделение по кардиология (I - 250), е довела до исхемична болест на сърцето при
липса на съответни медицински документи като експертно решение на ТЕЛК,
заключение на съдебно медицинска експертиза, др., които документи да са
представени от ищцата при деклариране на заболяване по Наредба № 5/1987 г.
Поради това не може да се приеме, че същата диагноза представлява основание
съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от Кодекса на труда (Наредба № 5/1987 г.) (Решение № 853 от 17.12.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о.; Решение № 534 от 11.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 417/2009 г., IV г. о.; Определение № 225 от 1.03.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 146/2016 г., IV г. о.; Определение № 16 от 5.01.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5010/2014 г., IV г. о.).
Другото
заболяване на ищцата неинсулинозависим захарен диабет, е изрично посочено в
етапна епикриза за период от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и в амбулаторни листове от 16.01.2020 г.,
09.08.2019 г., 05.12.2018 г. и 05.06.2017 г. От отговор на ТЕЛК от 17.03.2021
г. се установява, че мнение на същата комисия по чл. 333, ал. 2 КТ не е давано
за конкретното заболяване по чл. 1, ал.
1, т. 6 от Наредба
№ 5/1987 г. (II - 96). Предварителната закрила за уволнение
на лице, декларирало заболяване по чл. 1 от Наредба № 5/1987 г., може да бъде
преодоляна само с разрешение на съответната Инспекция по труда, всякога
предхождано от мнение на ТЕЛК, защото мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ дава
пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника или
служителя (Решение № 60092 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2020 г., IV
г. о.; Решение № 49 от 20.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2018 г., IV г. о.;
Решение № 61 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 456/2012 г., IV г. о.; Решение
№ 83 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2009 г., IV г. о.). В случая
дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София неправомерно е издала
предварително разрешение за уволнението на ищцата съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2
и т. 3 КТ при липса на мнение на ТЕЛК с оглед декларираното от ищцата
заболяване (II - 45). На това основание уволнението също е незаконно при липса
на преодоляна предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ, но за пълнота
на изложението съдът отбелязва следното.
Неотносими към
процесното уволнение са оплакванията в жалбата, че ищцата не предала трудовите
досиета и досиетата на децата, записани в детската градина, че видно от
приемо-предавателния протокол от 27.04.2020 г. при извършена на 13.07.2020 г.
проверка на „входяща поща“ на Детската градина са установени множество
несъответствия и липсващи документи, като всички документи са в безпорядък, че ищцата
е допускала пушене на територията на учебното заведение, че бездействието и
лошото управление на ищцата като директор на процесното заведение е довело до
инцидент, в който едно от децата в градината е пострадало, след като нито едно
от сочените нарушения не е вменено на ищцата с уволнителната заповед.
Неоснователно е
оплакването на ищцата, че ищцата не следва да носи дисциплинарна отговорност за
нарушенията, посочени в процесната заповед, след като не е подписала и не й е
връчена длъжностна характеристика, в която да са описани съответните
задължения, чието нарушение й е вменено със заповедта. Повечето от вменените
нарушения в заповедта касаят неизпълнение на задължения, уредени в съответни
нормативни актове като Закон за предучилищното и училищно образование, Наредба
№ 8/11.08.2016 г. за информацията и документите в системата на предучилищното и
училищното образование. Поради това не може да се приеме, че същите задължения,
разписани в съответни нормативни актове, е следвало да бъдат сведени до
знанието на ищцата, за да може да й се вмени като нарушение тяхното
неизпълнение.
В процесната
заповед на ищцата са вменени следните деяния:
1. Неизпълнение на разпоредбите на чл. 258
и чл. 259 от Закона за предучилищното и училищното образование вр. чл. 31, ал.
1 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
2. Липса на утвърден дневен режим на ДГ № ***
„Л.М.“;
3. При проверката не е предоставена
Стратегия за развитието на детската градина с приложени към нея план за
действие и финансиране, което е в нарушение на чл. 263, ал. 1 от Закона за
предучилищното и училищното образование;
4. Не е представена заповед за определяне
на постоянно действаща експертна комисия съгласно чл. 42 от Закона за
националния архивен фонд по чл. 39 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията
и документите в системата на предучилищното и училищното образование;
5. Книгата за регистриране заповедите на
директора и оригиналните заповеди за дейността на трудовите правоотношения се
водят в нарушение на Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8/11.08.2016
г. за информацията и документите в системата на предучилищното и училищното
образование; на голяма част от заповедите липсват основания за издаването им
или същите са непълни; книгата не е прошнурована, прономерована и подпечатана с
печата на детската градина, което е нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба №
8/11.08.2016 г. за информацията и документите в системата на предучилищното и
училищното образование; открита е повече от една заповед с един и същи номер;
6. Тримесечните отчети не са отчетени пред
Общото събрание и Общинския съвет в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 19 от Наредба
№ 8/11.08.2016 г. за информацията и документите в системата на предучилищното и
училищното образование;
7. Книгата за решенията на педагогическия
съвет и протоколи от заседанията се води в нарушение на Приложение № 2 към чл.
7, ал. 2 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите в системата
на предучилищното и училищното образование; липсва поименен състав на членовете
на педагогическия съвет;
8. Не е представен Правилник за вътрешния
трудов ред в нарушение на чл. 181 КТ;
9. Липса на протоколи от проведени общи
събрания в детската градина, от които да е видно, че същият правилник е приеман
както за настоящата, така и за
предходните учебни години;
10. Не са предоставени документи за
създаване и функциониране на Обществен съвет в детската градина в нарушение на
чл. 265 и чл. 266 от Закона за предучилищното и училищното образование; не е
стартирана процедура по преизбиране на Обществен съвет поради изтичане на срока
от 3 години в нарушение на чл. 266, ал. 5 от Закона за предучилищното и
училищното образование;
11. Не е предоставен план за
контролната дейност на директора, както и книга за регистриране на даренията и
летописна книга;
12. Материално-техническата база не
се поддържа и подобрява; басейнът е в изключително лошо състояние, поради което
е затворен от СРЗИ; в коридорите и общите части се наблюдава изключително лоша
хигиена;
13. От представената документация не
става ясно има ли регистрирано Родителско настоятелство;
14. Срокът на договора за доставка на
хранителни продукти с фирма „Д.К.“ ЕООД е изтекъл през 2018 г. и не е проведена
нова процедура по ЗОП; в нарушение на ЗОП е сключен анекс за удължаване на
стария договор;
15. Липса на заповеди за провеждане
на инвентаризация на материалните средства, числящи се на градината;
представеният инвентаризационен протокол е от 2018 г., но за имущество, числящо
се към 2017 г.; канцеларските материали, учебните помагала и хигиенни материали
се заприходяват със складова разписка и се водят в счетоводна програма
„Партньори“; материалните ценности се водят стойностно, но не и количествено;
не е извършена своевременна актуализация на движението на артикулите поради
липса на инвентарна книга и съответен програмен продукт (склад);
16. Представените на проверяващите
строителни книжа по договори за СМР са непълни; неправомерно е изготвен акт
обр. № 19 за приемане на действително извършени работи; липсват конкретни
параметри в строителството като видове работи, единична мярка, количество,
единична цена, крайна цена; не е представено предварително КСС; липсва
приемо-предавателен протокол; Протокол образец 19 е подписан от ищцата, без да
е оправомощена за това;
17. Г-жа Н.И.работи като учител в
детската градина и като преподавател по английски език в условията на конфликт
на интереси съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното
образование, което същото лице не е декларирало;
18. Приемът на 10 деца от яслена и
първа градинска група е извършен в нарушение на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за прием на деца в общинските детски градини и подготвителните групи
в общинските училища на територията на Столична община; в нарушение на чл. 7,
ал. 5 от Наредбата за прием на деца в общинските детски градини на Столичен
общински съвет е извършен и приемът на 20 деца от втора, трета и четвърта
градинска група.
Проверката на цялостната дейност на директора
на детската градина, обективирана в констативен протокол от 08.11.2019 г., е извършена
при участието на З.К., временно изпълняващ дейността директор на детската
градина, както е посочено в самия протокол (I - 228). По
време на проверката ищцата е отсъствала, тъй като е била в отпуск поради
временна неработоспособност, както е посочено по-горе. С молба от 10.08.2021 г.
ответникът е оспорил документите, представени от Столична община като трето
неучастващо по делото лице, като антидатирани и съставени след датата на
проверката от ищцата, а именно (следва
изброяване на документи, съответно посочени в някоя от горните точки и в
процесната заповед):
- организация на учебния ден в детската
градина за 2019/2020 г.;
- Правилник за вътрешния трудов ред;
- оферта относно частичен текущ ремонт;
- договор № 03 от 21.12.2018 г. между
ответника и „Д.М.Г.“ ЕООД и Приложение № 1 към договора;
- Акт 19 за установяване завършването и за
заплащане на натуралните СМР с възложител ответника и изпълнител ЕТ „А. - А.А.“;
- приемо-предавателен протокол от
15.05.2019 г., подписан между ищцата като директор на детската градина и
управителя на „Д.М.Г.“ ЕООД;
- Заповед на ищцата като директор на
детската градина от 04.09.2017 г. за назначаване на постоянно действаща
експертна комисия с възлагане на определени задачи;
- писмо от Конфедерация на независимите
синдикати в България от 15.10.2013 г., че Н.И.не е в конфликт на интереси с детската
градина, в която работи;
- допълнително споразумение към договор №
ЗОП-02/30.06.2017 г. от 13.11.2018 г. между детската градина и „Д.К.“ ЕООД;
- Стратегия за развитие на детската
градина за периода 2016-2020 г.;
- Протокол от Общо събрание на родителите
на децата от детската градина през учебната година 2017-2018 г., провело се на
03.11.2017 г. от 18:00 часа;
- Правилник за създаването, устройството и
дейността на обществените съвети към детските градини и училищата.
Нарушението по
т. 1 не е достатъчно конкретизирано, както беше посочено по-горе, поради което
не може да обуслови ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата. Действително,
едва към писмените си обяснения ищцата прилага Правилник за вътрешния трудов
ред, Стратегия за развитие на детската градина за периода 2016-2020 г.,
утвърден дневен режим („организация на учебния ден в детската градина за
2019/2020 г.“), Заповед на ищцата като директор на детската градина от
04.09.2017 г. за назначаване на постоянно действаща експертна комисия с
възлагане на определени задачи. В тази връзка съдът отбелязва, че
непредставянето на съответните горепосочени документи е констатирано по време
на проверка от комисия в състав, която е извършена в отсъствието на ищцата,
макар и същата да е ползвала през същото време разрешен законоустановен отпуск.
Относно нарушението по т. 14 непровеждането на нова процедура по ЗОП за
сключване на договор за доставка на хранителни продукти за детската градина
представлява формално нарушение, след като видно от Допълнително споразумение
от 13.11.2018 г. към договор № ЗОП-02/30.06.2017г. доставката на хранителни
продукти за нуждите на кухнята в детската градина е обезпечена.
Липсата на
поддържане на материално-техническата база и непочистването на коридорите и
общите помещения не може да се вмени изцяло в дисциплинарна отговорност на
ищцата. Касае се за общинска детска градина, чиято поддръжка се извършва от
трети лица. С договор между Столична община, район „О.“ и „Р. 90“ ООД е
възложено на последното дружество да изгради и оборудва нова сграда -
разширение на филиал на детската градина. Видно от доклад от инж. В.Ч.от 05.02.2020
г. именно в новата сграда са установени пукнатини и влага по стени и тавани (I
- 257). Некачественото изпълнение на задълженията по този договор за услуги не
представлява неизпълнение на задълженията на ищцата. С докладна от 06.11.2017
г. ищцата е сигнализира за лошото състояние на материално-техническата база
относно същата нова сграда на детската градина, включително и на басейна, както
се отбелязва и в горния доклад (I - 291). С договор №
03 от 21.12.2018 г. между детската градина, представлявана от директора М.Г., и
„Д.М.Г.“ ЕООД на последното дружество е възложен частичен текущ ремонт на
съществуващи детски площадки, като в Приложение № 1 към договора са описани
процедурите, необходими за извършването на ремонта (I - 174).
Така самата ищца е предприела действия по поддръжка на материално-техническата
база на детската градина.
Относно двете
нарушения по т. 18 в жалбата се твърди, че 36 деца са записани не по законовия
ред в детската градина, но в процесната заповед се касае за неправомерно
записване на 30 деца. На първо място, в заповедта не е уточнено кога точно е
станало неправомерното записване на деца, които не са индивидуализирани с
конкретни имена, което води до немотивираност на процесната заповед. Така е
препятствана и преценката коя е била приложимата материалноправна норма с оглед
на това, че в заповедта е посочено, че съответните деца са записани в нарушение
на разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за прием на деца в общинските
детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на
Столична община (отм.) и чл. 7, ал. 5 от Наредбата за прием на деца в
общинските детски градини на територията на Столична община (отм.). На следващо
място, липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи
категоричният извод за извършване на нарушението като извлечения за съответни
периоди от сайта на Информационната система за обслужване на детските заведения
и подготвителните групи в училищата и други.
Останалите
вменени нарушения по заповедта освен нарушението по т. 12, не може да обоснове
налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, като се има
предвид, че повечето от вменените дисциплинарни нарушения са формални и по
делото липсват доказателства, че от тях са настъпили конкретни вредни
последици. Работодателят е наложил несъразмерно тежко наказание, както
основателно твърди въззиваемата. Процесните нарушения с оглед на тежестта и
значимостта на неизпълнените трудови задължения не са достатъчни, за да
обосноват наложеното от работодателя наказание „уволнение“.
Както бе
посочено по-горе, основанието за отмяна на процесното уволнение е неспазен срок
за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ, непреодоляване на
предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ, както и неспазване на критериите
по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при
които са извършени, и поведението на ищцата следва, че вменените деяния не
съставляват такова тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което
наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ не е съответно на
нарушението. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че работодателят не
е упражнил законно правото си на уволнение, тъй като извършените от служителя
дисциплинарни нарушения не са тежки и наложеното наказание не е съответно на
нарушенията. Уволнението е незаконосъобразно, поради което искът за неговата
отмяна е основателен, а това обуславя извод за основателност и на иска за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
С оглед на гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно поради
незаконосъобразност на уволнението на ищцата.
По разноските
При подаден
отговор на въззивна жалба и осъществено процесуално представителство във
въззивното производство от името на въззиваемата, какъвто е настоящият случай,
размерът на адвокатското възнаграждение се определя по чл. 7 НМРАВ, а не по чл.
9, ал. 1 НМРАВ, където представителството е изрично изключено (Определение №
496 от 5.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2883/2018 г., I т. о.; Определение №
436 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6923/2014 г., II г. о.).
Въззиваемата
претендира 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство съгласно
договор за правна защита и съдействие от 16.11.2020 г. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ, а именно 610 лв. за м. 11.2020 г.
съгласно чл. единствен от Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната. С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на горепосочените
разноски, но в размер на 1000 лв. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, тъй като делото представлява фактическа и правна
сложност и в настоящото производство са събирани доказателства по почин и на процесуалния
представител на въззиваемата, като са проведени две открити съдебни заседания.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20213384 от 01.10.2020 г. по
гр.д. 24199/2020 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Г.№ ***
„Л.М.“, БУЛСТАТ: ********, адрес: гр. София, ул. „О.“ № ****, да заплати на М.К.Г.,
ЕГН: ********** сумата от 1 000 лв.
- разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.